Решение по дело №15385/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2122
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110215385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2122
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ИЛ. Н.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110215385 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-019584/28.09.2021 г., издадено от Гергана Б.а -началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на Г. ИВ. С., с ЕГН **********,
за това, че на 13.05.2021 г., около 16:10 часа, в гр. София, на ул. Скопие и ул. Майор
Векилски, като водач на товарен автомобил с прикачено полуремарке ******* с рег. №
**********, (1) поради недостатъчен контрол върху МПС, реализира ПТП в л. а. *********
с рег. № ********* с което нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, (2) след което не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП и напуска мястото на ПТП без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР, с което нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП,
поради което му е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.

Постановлението е обжалвано в срок от Г. ИВ. С., който в подадената жалба
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъкват множество съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП. Изготвената докладна записка от актосъставителя,
в която същият уточнявал, да се счита вярно само нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП създавала неяснота какви и колко нарушения били осъществени. В нарушение на
чл. 42, т. 7 от ЗАНН, св. Е.П. бил без посочена дата на раждане. АУАН бил съставен в
нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не бил съставен в
1
присъствието на нарушителя, нито в присъствието на свидетелите. Било налице
противоречие относно това с кое превозно средство било осъществено нарушението и не
било индивидуализирано полуремаркето. Не била посочена и собствеността на превозното
средство. В с. з. от разпита на св. Б.Б. ставало ясно, че жалбоподателят не бил причина за
ПТП-то, а неспазване на дистанция от страна на водача на л. а. марка „Ауди“.
Жалбоподателят осъществил правилна маневра като въобще не бил разбрал, че причинил
ПТП. Претендират се разноски в размер на 300 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 888443 от 07.07.2021 г., актосъставителят
А.С. е вписал в него двама свидетели – Е.П. (под № 2), за когото е посочено, че е присъствал
само при съставяне на АУАН (потвърдено от актосъставителя в с. з. и от св. П.) и св. Б.Б.
(под № 1). В графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е налице
текст „Дал декларация“. Разпитан в с.з., актосъставителят С. заявява, че св. Б. не е
присъствал при съставянето и връчването на акта, а е ползвал негова декларация по
преписката. АУАН бил съставен в служебно помещение на СДВР като св. С. няма спомен
дали жалбоподателят е присъствал при съставянето на АУАН. Св. Б.., след предявяване на
процесния АУАН, заявява, че не е викан от полицейските служители за съставяне на АУАН,
не знае за такъв и не разпознава свой подпис върху акта. Отделно от горното процесният
АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 26.07.2021 г. Няма данни
жалбоподателят да е призоваван за съставяне на АУАН.
При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти,
определено следва извода, че актосъставителят е ползвал св. Б. в нарушение на
горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо св. Б.Б. не е бил
подсигурен (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН,
но е вписан като свидетел с ясното съзнание, че същият не знае за съставянето на АУАН и
не го е подписал. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като
алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е
налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което определено рефлектира
и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден в действителното
качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който АУАН се
подписва от „поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя от задължението
му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при неговото съставяне,
каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Също в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актосъставителят въобще не е призовал
нарушителя за съставяне на АУАН, а го е съставил в негово отсъствие, след което е пратил
акта по местоживеенето на нарушителя за последващо връчване. Съставянето на АУАН в
2
отсъствие на нарушителя е възможно единствено в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН -
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая нито една от двете хипотези не е била налице, като самият
актосъставител няма спомен какво точно се е случило при съставянето на АУАН. Съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
е грубо процесуално нарушение, доколкото по този начин нарушителят е лишен от
възможността да направи възражения на място.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото
на нарушението е посочено по крайно неясен начин – „на ул. Скопие и ул. Майор
Векилски“. Остава открит въпросът дали жалбоподателят се е движил по ул. Скопие или по
ул. Майор Векилски, или и по двете улици, и в коя посока. Дори да се касае за кръстовище,
това обстоятелство следва изрично да бъде заявено, а в случая не е сторено. Неясният начин
на посочване на мястото на нарушението, освен че опорочава правото на защита, пречи и на
съда при контролната му проверка по фактите по делото.
На последно място, в нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, налице е
противоречие между текстовото описание на нарушението по т. 2 в АУАН и в НП. В АУАН
се твърди, че нарушителят „не изпълнява задълженията си като участник в ПТП“, а в НП –
„не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и напуска мястото на ПТП без да
уведоми съответната служба за контрол на МВР“. От описанието в АУАН въобще не става
ясно в какво се изразява неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя.
Същевременно недопустимо е АНО да отстранява този пропуск, чрез добавянето на текст,
който не е бил предявен и вменен на нарушителя. По този начин се вменяват допълнителни
обстоятелства, които не са били известни на нарушителя при съставянето на АУАН. Този
подход накърнява правото на защита и не може да бъде отстранен от актосъставителя чрез
„вмъкването“ в преписката на докладна записка (в случая от 28.09.2021 г.) как следвало да
се „счита за вярно“ изложеното в АУАН. Подобна докладна записка би имала някакъв
процесуален смисъл, ако е била допълнително предявена на нарушителя преди издаването
на НП, а не да бъде издадена на същата дата, както и датата на издаването на НП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП в
тяхната множественост, самостоятелно и съвкупно, осезателно са накърнили правото на
защита и правилата за водене на административно-наказателно производство, които са
напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.
Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но съдът следва да посочи, че видно от показанията на разпитания на съдебното
следствие св. Б.Б., управляваният товарен автомобил с полуремарке не е осъществил
нарушение на ЗДвП при осъществената от него маневра ляв завой. Същият се е бил
правилно престроил в лявата лента, предприел е правилен ляв завой на зелен сигнал на
светофара и не е напускал пътното си платно. Св. Б. не твърди, че водачът на този
автомобил е разбрал за съприкосновението между неговото полуремарке и автомобила на
св. Б.. Тоест, причината за последвалото ПТП се дължи на неспазване на дистанция между
двете участващи МПС-та, което може да е по вина както на единия, така и на другия водач.
При всички положения обаче не може да се твърди за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
независимо от кой от двамата водачи. Отделно от това, видно от показанията на св. Б.,
твърдението, че жалбоподателят е узнал за настъпилото ПТП е единствено в сферата на
3
предположенията, което пък води до извода, че виновното му поведение е недоказано по
един в достатъчна степен несъмнен начин.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение е законосъобразно и
основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне на настоящото решение
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, както и с оглед представените договор за правна
помощ и списък с разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
на адв. Н. е заплатен хонорар в размер на 300 лева, което съответства на разпоредбата на чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази връзка на жалбоподателя следва да се изплатят
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими
от СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-019584/28.09.2021 г., издадено от Гергана Б.а -началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на Г. ИВ. С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Г. ИВ. С.
сумата от 300 (триста) лева за направени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4