Р Е Ш Е
Н И Е
№ 16
град Велико Търново, 09.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 382/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Й.И.Г., с постоянен адрес ***, против Принудителна административна
мярка – принудително преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или
упълномощения от него водач, разпоредена от И. И. - мл. автоконтрольор в ОД на
МВР – Велико Търново, отразена в Констативен протокол № 001069/17.06.2020 г. на
„ОДПГ“ – Велико Търново. Жалбоподателят оспорва валидността на наложената ПАМ
като издадена от некомпетентен орган. Счита, че липсват ясни и непротиворечиви
фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Твърди, че не е налице нито
една от хипотезите на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочи, че на мястото на
паркирането не били налични какъвто и да е пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на автомобили, допълнителна табела, пътна маркировка
или указване на конкретна платена зона. Обстоятелството, че на част от
паркоместата са били поставени подвижни табели с обозначени на тях имена на
различни лица, които лесно могат да бъдат премахнати или преместени от всекиго,
не представлявало изискуемото по чл. 18, ал. 5 от Наредбата уведомяване. На
самото паркомясто към момента на паркиране липсвала подобна табела. По тези
мотиви, преповторени в писмена защита, се иска от съда да обяви за нищожна наложената
ПАМ, респ. същата бъде отменена като незаконосъобразна и му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново, разпоредил
преместването, отразено в Констативен протокол № 001069/17.06.2020 г. и
подписал се във въпросния протокол за „разпоредил преместването“, не ангажира
становище по жалбата.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 17.06.2020 г. около 17 ч. жалбоподателят
паркирал собствения си лек автомобил „Мицубиши спейстар“ с рег. № ***на
обособено паркомясто на паркинга на търговски център „Скай Център“ в гр. Велико
Търново на ул. „Ц. Церковски“.
След подаден /неизвестно
от кого/ сигнал на тел. 112, че жалбоподателят е спрял на платено паркомясто,
по устно разпореждане на И.
И. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново,
автомобилът е преместен на охраняем паркинг без знанието на неговия собственик, заради
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Според
докладната записка от инспектор ПНП на ППС при „ОДПГ“ ЕООД, на 17.06.2020г.
инспекторът е получил сигнал за оказване на съдействие от ОД на МВР – Велико
Търново. При пристигането си на място инспектор Първанов от „ОДПГ“ ЕООД е установил процесния автомобил, паркиран до входа на „Скай център“ и
преносим знак до него с надпис „паркомясто ***ско дружество „К., Ц., В.“. За
даденото устно разпореждане се съдържа информация в констативния протокол, вкл.
подпис на полицейския служител. Мярката е
била изпълнена чрез репатриране на автомобила със специализирано
средство и от служители
на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД на охраняем паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико
Търново.
Срещу така наложената
принудителна административна мярка от жалбоподателя е подадена жалба на 29.06.2020 г., въз основа на която е
образувано настоящото дело. В хода на съдебното производство са приети писмени
доказателства и снимков материал, а също така са изслушани показанията на св. Р.Г.И..
Свидетелката заявява, че това паркомясто в търговски център „Скай център“ е
било празно, липсвали са знаци за забрана за паркиране или че мястото е
собственост на трето лице, поради което жалбоподателят е паркирал там. След час
като се върнали обратно автомобилът е липсвал и на паркомястото имало поставена
подвижна табела с имена на ***и. Според свидетелката, когато са паркирали,
табелата видна на предявените снимки не я е имало, в противен случай просто е
нямало да може да се паркира на това място.
При тази фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата срещу наложената ПАМ е подадена от лице,
имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, поради което
съдът намира същата за допустима.
Съдът, извършвайки
служебна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК
намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване е устно разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено
от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, независимо
че разпоредената ПАМ е изпълнена от служители на „ОДПГ“ ЕООД В. Търново.
Във връзка с направените оплаквания за нищожност и след служебно
извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че
оспорената ПАМ е приложена от орган, който разполага със съответната материална
компетентност, поради което разпореждането съставлява валиден акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. В случая разпореждането за
прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител, заемащ длъжност, която го определя като лице, оправомощено съгласно цитираната разпоредба да издава
ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Това се установява от представената по делото
Заповед № 8121з-1215/24.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която длъжностните лица на „ръководна“,
„изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от
структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в областните
дирекции на МВР са определени да нареждат преместването на ППС на отговорно
пазене без знанието на неговия собственик. Съгласно приложеното удостоверение И. И. заема длъжността младши автоконтрольор І степен в Сектор „Пътна
полиция“,
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР и видно от ежедневната
ведомост е изпълнявал служебните си задължения на 17.06.2020 година.
Липсата на писмена форма
на конкретната ПАМ не е сред основанията за нейната нищожност. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК предвижда задължителните реквизити на
административните актове, издадени в писмена форма за действителност, но
същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят
допуска актове да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в
закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото
в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5,
буква „б“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в
тази хипотеза може да се приложи с устно нареждане на съответните оправомощени
лица. Отделно от това, съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР
възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските органи, не
съществува пречка мярката да бъде приложена с устно разпореждане. Тоест,
процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо характеристиките
на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с което предвидената
от закона форма е спазена.
Процесната ПАМ е
разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Хипотезите на
цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, приложима като
материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. когато прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е
императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана
компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в
тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да
установи наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Доколкото
принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или
чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички
доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по
преписката.
В случая в констативния
протокол като фактическо основание е посочено „съдействие КАТ, на платено
паркомясто тел. 112“, а като нарушена – разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1.
Съгласно последната престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. От приложения снимков
материал е видно, че процесното МПС е паркирано на специално обозначено като такова
паркомясто в отредена и сигнализирана като паркинг площ извън границите на
уличното платно, като същото не създава опасност за участниците в движението,
не е пречка за него, нито пък закрива пътен знак или сигнал, т.е. в случая не е
налице нарушение на посочената разпоредба.
Не се доказва и наличието
на някоя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. В случая автомобилът е
бил паркиран на паркомясто, намиращо се на открит паркинг на търговски център в
гр. В. Търново, като се твърди, че водачът е спрял на платено паркомясто /като
е неясно дали същото е собственост на ***ското дружество или е наето от
собственика на паркинга/. Дори и последното да се приеме за доказано, това
обаче не е основание за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява МПС да е
паркирано в нарушение на правилата за движение, както и наличието на неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. Напротив, от снимковия материал е очевидно, че знакът, обозначаващ
паркомясто на ***ското дружество, е преместваем /което е отбелязано и в
докладната записка на инспектора от „ОДПГ“ ЕООД/, а не трайно прикрепен, като
според показанията на св. Р.Г.И., които съдът кредитира изцяло като
кореспондиращи със снимковия материал, този подвижен знак не е бил поставен,
когато жалбоподателят е паркирал МПС. Съдът намира за логично това твърдение,
доколкото ако знакът е бил поставен към този момент по начина, по който е
наличен на снимките на л. 39 и 40, това би затруднило съществено водачът на МПС
при паркирането на въпросното паркомясто. Освен това липсват каквито и да е
доказателства, че собственикът на паркинга е изпълнил задължението си по чл.
18, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Велико Търново да определи вида на паркинга на
входа му /в т.ч. дали е с ограничен достъп – обслужващ само автомобили на
ограничен кръг клиенти/. Както бе посочено, МПС е паркирано по начин, който
нито създава опасност за движението, нито прави невъзможно или затруднява преминаването
на другите участници в движението. Дори да се приеме, че паркираното МПС е
препятствало достъпа до паркомястото на представителите на ***ското дружество,
това обективно е нямало как да бъде възприето от жалбоподателя, с оглед
изложеното по-горе. В този смисъл не е налице
нито една от материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 5, б. "б"
от ЗДвП за принудително преместване на автомобила на жалбоподателя. На практика
полицейският орган се е намесил в един частноправен спор, който няма отношение
към безопасността и спазването на правилата за движението по пътищата.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че не се установява и някоя от другите хипотези на чл.
171, т. 5, б. „а“, „в“ или „г“ от ЗДвП. С оглед гореизложеното съдът намира, че
обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на
целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци
обуславят отмяната й на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
С оглед на изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, възлизащи на 120 лв. съгласно Договор
за правна защита и съдействие № 017110 /л. 118/ и 10 лева платена държавна
такса. Неоснователно се претендират разноски в размер на 600 лв. по Договор за
правна защита и съдействие № 017060 /л. 82, гръб/, тъй като в същия единствено е
вписано договорено ***ско възнаграждение, но не е отразена платена сума и не са
представени доказателства за заплащане на възнаграждението до приключване на
устните състезания.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Принудителна административна
мярка – принудително преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или
упълномощения от него водач, разпоредена от И. И. - мл. автоконтрольор в ОД
на МВР – Велико Търново, отразена в Констативен протокол № 001069/17.06.2020
г. на „ОДПГ“ – Велико Търново. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Велико Търново да заплати на Й.И.Г.,
ЕГН ********** ***, сумата 130,00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща
разноски по делото. |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: