Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Габрово, 09.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 30 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от И.П.М. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч с претенция за заплащане обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, резултат от причинени му телесни повреди от служители на ответника по време на престоя му в Районно управление – гр. Троян въз основа на Заповед за задържане за срок от 24 часа № 305 от 16.07.2013 година, издадена от мл. ПИ при РУП – Троян, както и мораторна лихва в размер на 2530.54 лева за периода 17.07.2013-10.07.2018 година, и мораторна лихва от 10.07.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.
С Определение № 674 от 19.01.2021 година по адм. дело № 299/2021 година на ВАС, ІІІ отделение, постановено в производство по чл. 133, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Габрово.
В открито съдебно заседание ищецът И.М. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 58-61/. По повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 51/.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се исковата молба, в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба /л. 46-47 от адм. дело № 232/2018 на Административен съд - Ловеч/ се развиват доводи за неоснователност на исковата претенция, а по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на исковата претенция с оглед събраните по делото доказателства, като размерът на обезщетението следва да бъде преценен от съда по справедливост.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът И.М. е бил задържан в помещение за временно задържане на Районно управление – Троян със Заповед за задържане на лице № 305 от 16.07.2013 година, издадена от мл. ПИ при РУП – Троян /л. 98 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, като според посоченото в заповедта е бил задържан в 10:00 часа на 16.07.2013 година и е бил освободен в 09:30 часа на 17.07.2013 година, което се потвърждава и от записите в Книгата на задържаните лица /л. 250-252 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/.
Видно от Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице от 16.07.2013 година, след задържането, в 12:20 часа на 16.07.2013 година ищецът М. е бил освидетелстван от д-р В.В.при ФСМП – Троян, при което освидетелстване е било установено, че ищецът не прави оплаквания и е клинично здрав /л. 258 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/.
При освобождаването от РУ – Троян ищецът също е бил освидетелстван от д-р Р.Л. ***, като е установено, че ищецът И.М. няма белези и оплаквания /л. 74 от делото/.
На 17.07.2013 година в 14:51 часа, е издаден амбулаторен лист от д-р П.М. – хирург, в който лист е посочено, че след посещение за консултация е извършен амбулаторен първичен преглед на ищеца, като по разказ на последния на 16.07.2013 година му е бил нанесен побой от познато лице – ударен с дървена дръжка от стол по гърба; като основна диагноза е посочено множество повърхностни травми на гръдния кош, а в обективно състояние са описани охлузвания по гърба, дясна гърда, ляво коляно и ляв глезен, като е издадено и Медицинско свидетелство за пред съда / л. 17 и 18 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/.
По искане на майката, ищецът е бил прегледан на 19.07.2013 година от д-р М.Г.– началник отделение по съдебна медицина при МБАЛ – Ловеч, като е издадено Съдебно-медицинско свидетелство № 78/2013 година, според посоченото в което по данни на прегледания и майката на 16.07.2013 година следобед М. е бил бит с пръчка и палка, вързан за радиатор от познато лице; оплаква се от болка в областта на травмите. В свидетелството са описани установени от лекаря травми и в заключение е посочено, че на М. са причинени разкъсно-контузни рани в областта на гръдния кош – отпред и отзад, и масивни кръвонасядания в областта на гърба, причинили временно и неопасно разстройство на здравето.
Според Епикриза, издадена от Държавна психиатрична болница – Ловеч, ищецът М. е бил хоспитализиран на 17.07.2013 година и е бил изписан на 29.07.2013 година, в която е посочено, че М. *** в състояние на тежка психомоторна възбуда, като е поискано съдействие от МВР - Троян; от няколко дни М. станал напрегнат и възбуден, обикалял безцелно града, при опит да бъде задържан скочил от терасата на блока; образувано било досъдебно производство в РУП – Троян, тъй като в средата на месец юни М. откраднал чанта в автобус, която после върнал на собственичката /адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/.
В съдебно заседание на 09.06.2020 година като свидетел по делото е разпитана майката на ищеца И.М. – Р.И.Н./протокол от о.с.з. на л. 214-220 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, според показанията на която при освобождаването му от РУ –Троян М. имал много страшен поглед и ѝ казал да не го пипа, бил бит много, целият бил в рани, вдигнал си тениската на стълбите на полицията; майка му взела такси и отишла в болницата веднага да извади медицинско свидетелство. Свидетелката Н.твърди, че при извикване на Бърза помощ вечерта на 17.07.2013 година, когато била извикана и полиция, от разговор на двамата дошли полицаи разбрала, че синът й е бил бит в 13-ти кабинет. Свидетелката твърди, че физическите страдания на сина ѝ продължили около 2 – 2 и половина месеца, имал болки, защото бил ритан, даже на тениската му личали грайферите на обувката на извършителя на побоя; след този инцидент И.М. се струхувал, не можел да спи, затварял прозорци и врати, а преди това не е буйствал, нито е наранявал себе си или други хора. Снимките с нараняванията свидетелката заявява, че е направила лично, защото била посъветвана така в болницата, а се обадила и на адвокатката, която ѝ казала да си има точно кога са направени снимките. Според така дадените показания, след освобождаването на И.М. майка му го завела в болницата при д-р П.М., който ѝ казал да иде довечера долу в кабинета, след което свидетелката твърди, че д-р М. ѝ казал да отиде в кабинета в 14 часа, а снимките били направени след връщането от болницата, като била посочила в кое фото. Свидетелката Н.заявява и това, че по време на задържането синът ѝ е бил бит, връзван, ритан, избягал е от килията, спал е вързан, повалян бил на земята, като са били отправяни и закани към него да каже къде са парите и че ще го убият. Свидетелката заявява, че синът ѝ показал стаята, прозореца, където му е нанесен побоят, като посочил и конкретен полицай, като казал, че полицаят бил с гола глава.
Според заключението на д-р М.Г.по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза /л. 264-265 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, на ищеца са причинени множество охлузвания, предимно в областта на торса – гръден кош-гръб, рани в областта на гърба и кръвонасядания, посочени като характеристики в описателната част на заключението, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето; установените изменения са от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд тъп предмет с продълговата форма – дървена летва или други подобни; болките са били доста силни към момента и около седмица след причиняването им; от документацията от МВР Троян, отразяваща състоянието на М. по време на задържането му и след това, експертизата е приела, че същите /измененията от травматично естество/ не са в причинно-следствена връзка за времето от задържането му до освобождаването от ареста; психичното състояние на ищеца, установено от приложената по делото медицинска документация, не е в причинна връзка с травматичните изменения, установени при прегледите на ищеца; проведено е болкоуспокояващо лечение, установените травми са нанесени в рамките на 24-30 часа преди прегледа на М. от съдебен медик, като при разпита в открито съдебно заседание на 21.07.2020 година /протокол от о.с.з. на л. 273-279 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/ вещото лице д-р Г.уточнява, че за посочения времеви интервал от 24-30 часа има предвид преди прегледа, извършен от нея на 19.07.2013 година, като при прегледа не е посочила в колко часа го е направила, но работното ѝ време е от 7:30 до 13:30 часа. Вещото лице заявява, че като местоположение установените от нея наранявания по тялото на ищеца съвпадат с описаните от д-р П.М., но какъв е бил интензитетът им към момента на прегледа от д-р М. не може да каже, тъй като в издадените от него документи липсва описание за размери, цвят, характер. Заключението на вещото лице е оспорено от ищцовата страна.
Като свидетели по делото са разпитани и полицейските служители Д.Д.и П.Б./протокол от о.с.з. на л. 273-279 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, като свидетелят Б.е изготвил документите за задържане на ищеца на 16.07.2013 година, но не е работил с него по време на задържането. Свидетелят Д. дава показания, че заедно с другия свидетел – полицейски служител е транспортирал ищеца със служебен автомобил на 16.07.2013 година до сградата на РУ –Троян, като на М. не са слагани белезници и не са използвани помощни средства, след което не е работил повече с ищеца за времето на задържането му; след освобождаването на 17.07.2013 година закарал ищеца със служебен автомобил по Спешна помощ в болницата в гр. Троян за освидетелстване; свидетелят е присъствал на прегледа, като сочи, че М. не е имал следи от насилие; практиката била освидетелстваното лице да се съблича, за да се види тялото, и тя била спазена; М. е бил освободен още в Спешната помощ, където бил отбелязан и часът на освобождаването му, не се е качвал в служебния автомобил, а си е тръгнал; М. е ходил отново в РУ, където му е било повдинато обвинение, но свидетелят не го е виждал как е излязъл и си е тръгнал. Свидетелят сочи, че при оформяне на заповедта за задържане ищецът е направил опит за бягство от служебното помещение, но на пропуска е бил спрян, където също е оказал съпротива, наложила поставянето на белезници, а по-късно е направил втори опит за бягство от служебното помещение. Снимките с нараняванията свидетелят видял едва след започване на проверките по случая и не може да каже какво се е случвало в дома на ищеца.
Според заключението на вещите лица по допуснатата от съда комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза /л. 300-319 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, комплексното и кумулирано въздействие на няколко фактора – хроничните заболявания на ищеца, състоянието му сутринта на 16.07.2013 година, стресогенните събития на 16 и 17.07.2013 година – са довели до психомоторна възбуда и нужда от намеса на специалисти за овладяване на състоянието му, като предвид когнитивните му и интелектуални затруднения ищецът е допълнително затруднен за адаптация, анализ и приспособяване към ситуацията по приемлив начин; негативните емоционални преживявания по време на ареста и претърпените телесни увреждания и страдания /независимо кога като време са се случили/ вероятно са породили у ищеца страх, тревожност, безпокойство, отчаяние, объркване, паника и т.н.; ищецът не може да вербализира тези преживявания и към момента на експертизата почти няма ясен и подреден спомен за тях. Вещите лица допускат, че ищецът е преживял остра стресова реакция като нормален отговор на преживените събития, но поради липсата на спомен и ограничените възможности за вербализиране не позволяват на вещите лица да се ангажират с отговор каква е била продължителността, симптоматиката и динамиката на емоционалната реакция на ищеца като отговор на преживяния стрек, като сочат, че теоретично симптомите могат да продължат от минути и часове до дни. Към момента на изготвяне на експертизата липсват индикатори за наличие на симптоми на посттравматично разстройство и депресивна симптоматика у ищеца като последица от преживяното травматично събитие; няма основание да се подкрепи хипотеза за причинна връзка между състоянието на ищеца и стреса, преживян на 16 и 17.07.2013 година, като се сочи, че проблемите с психичното здраве у ищеца датират още от детството, като става въпрос за лице със сериозни психични страдания – лека умствена изостаналост /средна степен на дебилност/, разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, епилепсия, арахноидна киста.
Според заключението на вещите лица по допуснатата от съда комплексна съдебномедицинска експертиза /л. 35-47/, дали подробно описание на телесните увреждания на ищеца на база материалите по делото, същите са с давност не по-голяма от 24 часа от момента на фотоснимките и първия преглед и не по-малка от 1-2 часа от фотоснимките, като по тези критерии уврежданията отговарят да са причинени в периода на задържане; уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като липсват данни за трайни увреждания или такива, водещи до опасност за живота; уврежданията са били съпроводени в болка с вероятна продължителност 10-14 дни.; липсват данни за предписано и проведено лечение по отношение на травмите, като липсват и основания да се счита, че уврежданията има връзка с придружаващите заболявания на ищеца.
По делото е разпитан в качеството на свидетел и д-р П.М., извършил преглед на ищеца по молба на майката на 17.07.2013 година, за който е издал амбулаторен лист и медицинско свидетелство / л. 17 и 18 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, като свидетелят единствено заявява, че е преглеждал ищеца, потвърждава, че е издал амбулаторния лист, но не може да каже каква е давността на констатираните от него наранявания на ищеца /протокол от о.с.з. на 07.04.2021 година – л. 21-24/.
Разпитан като свидетел е и д-р Р.Л., освидетелствал ищеца при освобождаването му на 17.07.2013 година, като свидетелят заявява, че няма спомен за ищеца и извършения преглед, прочита изготвената от него при освиедетелстването медицинска справка, заявява, че не би трябвало да е пропуснато наличието на почервенявания, охлузвания по тялото на освидетелстваното лице; ако има белези, те следва да се опищат, като в случая с ищеца свидетелят е посочил в медицинската справка, че няма белези; прегледът цели установяване на здравословното състояние на лицето с оглед задържането му – наличие на заболявания, които могат да се влошат или са се влошили след освобождаването на лицето; при прегледа по-голямата част на освидетелстваното лице е открита.
След подадена от майката на ищеца жалба до Районна прокуратура – Троян на 19.07.2013 година /л. 73-75 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, както и до Омбудсмана на РБългария, препратен до компетентните органи, на 02.06.2016 година е било образувано досъдебно производство /следствено дело/ № 43/2016 година по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Ловеч срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 от НК /приложено към настоящото дело/, което с Постановление от 03.02.2017 година на прокурор в Районна прокуратура – Ловеч е било спряно и делото е изпратено на РУМВР – Ловеч за продължаване издирването на извършителя /л. 139-141 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/.
При така установените факти настоящият съдебен състав намира предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които следва да са налице в условията на кумулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата.
На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност”. Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Съгласно чл. 205 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите”, като в § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон”. Съгласно т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни и процесуални норми”. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност. В процесния случай се касае за административна дейност, предвид на обстоятелството, че вредите се претендират от действия на полицейски органи, по повод на задържането на ищеца на основание чл. 72 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установяват незаконосъобразни действия на служители на ответната страна, относими към изложените в исковата молба основания за вредите – нанесен побой на ищеца по време на задържането му в РУ - Троян, представляващи незаконосъобразни фактически действия по чл. 204, ал. 4 от АПК. Съдът приема, че липсват данни за извършени незаконосъобразни действия, изразяващи се в нанасяне на побой или отделни удари, които да са причинили установените в приетите по делото като доказателства медицински документи наранявания на ищеца. Преки доказателства за нанасяне на побой или удари по делото не са събрани, въпреки свидетелстващите медицински документи, удостоверяващи подобни наранявания у ищеца към 17.07.2013 година - амбулаторен лист и медицинско свидетелство, издадени от д-р П.М. – хирург / л. 17 и 18 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/. Липсва и верига от косвени доказателства, водещи до обоснован и сигурен извод, че установените травматични увреждания на ищеца са причинени по време на задържането му в РУ - Троян за периода от 10:00 часа на 16.07.2013 година до 09:30 часа на 17.07.2013 година, както и да са причинени от служители на ответната страна. В случая липсват обяснения, дадени от ищеца като пострадало лице, а са налични данни за негови твърдения, опосредени чрез показания на майката, които показания настоящият съд намира, че не следва да кредитира поради заинтересоваността ѝ от изхода на спора. С оглед здравословното и интелектуално състояние на ищеца може да се направи обоснован извод, че и настоящото производство е инициирано по-скоро по волята на майката, а не по волята на ищеца. Съдът намира, че липсват основания да не кредитира с доверие заключението на д-р М.Г., дадено под страх от наказателна отговорност, тъй като същото е компетентно и обективно изготвено, а д-р Г.е извършила и личен преглед на ищеца на 19.07.2013 година. Заключението на д-р Г., че установените травми на ищеца са нанесени в рамките на 24-30 часа преди прегледа на М. на 19.07.2013 година, не се опровергава от заключението на тройната комплексна съдебномедицинска експертиза, според която уврежданията на ищеца са с давност не по-голяма от 24 часа от момента на фотоснимките и първия преглед и не по-малка от 1-2 часа от фотоснимките. По отношение на снимките следва да се посочи, че същите са приобщени към настоящото производство, доколкото са налични по сл. дело № 43/2016 година на ОСлО – Ловеч, което първоначално разглеждалият делото съд е изискал и приложил, т.е. не са събрани по посочения в чл. 204 от ГПК вр. чл. 144 от АПК ред. Снимките не съдържат час на направата им, а според свидетелските показания на майката на ищеца, дадени в съдебно заседание на 09.06.2020 година, били направени след връщането от болницата от прегледа при д-р М., и доколкото амбулаторният лист, издаден от д-р М. е с час 14:51, то следва, че снимките са направени след 15:00 часа на 17.07.2013 година, като от освобождаването на ищеца от РУ – Троян са изтекли повече от 5 часа, т.е. при допустима давност на травмите и от тройната експертиза 1-2 часа от фотоснимките, не може да се направи категоричен извод, че травмите на ищеца са му нанесени по време на задържането му в РУ – Троян. Съществуването на коментираните снимки се обективира за първи път с жалбата на майката на ищеца до Районна прокуратура – Троян от 19.07.2013 година /л. 73-75 от делото/, подадена 2 дни след освобождаването на ищеца. В подкрепа на извода, че травмите не са нанесени във времевия интервал на задържането на ищеца в РУ – Троян са издадената от д-р Р.Л. медицинска справка за освидетелстване на задържано лице /л. 74 от делото/, показанията на д-р Р.Л., както и тези на полицейския служител Д.Д., като настоящият съдебен състав не намира причини да не кредитира с доверие описаните писмени и гласни доказателства, доколкото същите са самостоятелно и взаимно непротиворечиви, неопровергани категорично от изслушаните по делото експертни заключения. Единствените свидетелстващи медицински документи, удостоверяващи наранявания у ищеца към 17.07.2013 година, остават амбулаторен лист и медицинско свидетелство, издадени от д-р П.М. – хирург / л. 17 и 18 от адм. дело № 232/2018 на АС – Ловеч/, но съдът намира, че същите не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства, събрани по делото, с изключение на показанията на майката на ищеца, които съдът е посочил по-горе, че не кредитира с доверие. Издадените от д-р П.М. документи, предвид факта, че не намират опора в преобладаващата част от останалите доказателства, както и поради това, че не съдържат данни за интензитета на уврежданията на ищеца, тъй като липсва описание за размери, цвят, характер на установените травми, не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е получил твърдяните травми по време на задържането му в РУ – Троян. Наличието на досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 от НК, не може по никакъв начин да се тълкува в полза на ищеца и не презумира, респ. доказва която и да било от предпоставките за реализиране на отговорността на ответната страна по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства не могат да бъдат зачетени за нуждите на настоящото производство, но дори и това да не беше така, то те не доказват незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ответната страна при или по повод изпълнение на административна дейност и конкретно по време на задържането на ищеца в РУ – Троян, както и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразно действие и претендираната от ищеца вреда.
В процесния случай съдът намира, че не може да бъде ангажирана безвиновната отговорност на ответната страна, тъй като не е налице незаконосъобразно действие, извършено по отношение на ищеца от длъжностно лице на ответната страна, при осъществяване на административна дейност – задържане на ищеца в РУ – Троян за времето 10:00 часа на 16.07.2013 година до 09:30 часа на 17.07.2013 година съгласно Заповед за задържане на лице № 305 от 16.07.2013 година, издадена от мл. ПИ при РУП – Троян, както и не е налице доказана пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразно действие на служител на ответната страна и претендираната от ищеца вреда.
При този изход на правния спор претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова претенция на И.П.М. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч за заплащане обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, резултат от причинени му телесни повреди от служители на ответника по време на престоя му в Районно управление – гр. Троян въз основа на Заповед за задържане за срок от 24 часа № 305 от 16.07.2013 година, издадена от мл. ПИ при РУП – Троян, както и мораторна лихва в размер на 2530.54 лева за периода 17.07.2013-10.07.2018 година, и мораторна лихва от 10.07.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: