Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2930 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
С Решение № 2357/09.12.2016 г.
по т.д. № 5257/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, трети състав, е отменено Решение от 07.10.2015 г., постановено по
т.д. № 2930/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав,
с което е отхвърлена предявената от “ю.-к.” ООД – с. Г.Г., област Т., молба по чл. 625 от ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на “Г.*.” ЕООД *** и вместо него е постановено, че
обявява неплатежоспособността на “Г.*.” ЕООД, ЕИК ********,
определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2013 г., открива
производство по несъстоятелност на “Г.*.” ЕООД, допуска
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника,
назначава за временен синдик на дружеството и свиква първо събрание на
кредиторите.
С Решение № 1708/31.08.2017 г. по настоящото дело, на основание чл. 710 вр. с чл. 711 от ТЗ, е обявен в несъстоятелност
длъжника “Г.*.” ЕООД, постановено е прекратяване дейността
на предприятието, задължен е длъжникът във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”, постановено е прекратяване на правомощията
на органите на длъжника, постановено е лишаване на длъжника от правото да управлява и да
се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановени са обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника, постановено е започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
С определение № 1662/22.03.2018 г. съдът, като е взел доклада на синдика и посочените от него прогнозни разходи в производството по несъстоятелност, е указал на кредиторите на дружеството да внесат сумата от 8 300 лева (осем хиляди и триста лева), необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност, в едномесечен срок, считано от обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на определението. Определението е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството на 23.03.2018 г. и срокът за внасяне на определените от съда разноски за издръжка на производството на несъстоятелност е изтекъл на 23.04.2018 г.
Поради непредставяне на доказателства за внасяне на определената от
съда сума за покриване на началните разноски в производството в дадения срок, с Решение № 1346/27.06.2018 г., на
основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, съдът е спрял производството по делото. В решението е указано на кредиторите и
на длъжника, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския
регистър. Решението по чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ е вписано в търговския
регистър на 27.06.2018 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 87022/03.07.2019 г., с пощенско клеймо от
27.06.2019 г., подадена от Н.А.ЗА П., с искане да бъде възобновено
производството по делото. В същата са изложени твърдения, че НАП е кредитор на
дружеството и че дружеството разполага с достатъчно имущество – поземлен имот с
идентификатор 68134.1896.315, находящ се в гр. София, район “Витоша”, ул. “Полк. Стойно Бачийски”, с площ от 4 000 кв.м., както и
две моторни превозни средства – Форд транзит с рег. №******** и Форд транзит с
рег. №********. Сочи, че по делото има приложен доклад на оценителя от
05.03.2018 г., че пазарната стойност на недвижимия имот възлиза на
268 829,49 лева. Към молбата е представена справка от СДВР, Отдел “Пътна полиция”, че към 03.06.2014 г. на името на “Г.*.” ЕООД няма данни за регистрирани ППС като
собственост и че юридическото лице е ползвател на два броя ППС.
С оглед на това с Решение
№ 1686/01.10.2019 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е
постановено заличаване на длъжника “Г.*.” ЕООД от Търговския
регистър, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
С Решение № 11744/31.07.2020 г. по т.д. № 549/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5-ти състав, е отменено решение № 1686/01.10.2019 г. по т.д. № 2930/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото съобразно изложеното в мотивите на решението – да бъдат дадени на молителя указания относно внасянето на конкретно определена сума за разноски при условията на чл. 632, ал. 2 вр. с ал. 5 вр. с чл. 629б от ТЗ, и определянето на срок за внасянето й.
С определение от 29.09.2020 г. в изпълнение на указанията на САС настоящият състав са дадени указания на молителя кредитор Н.А.ЗА П. и на останалите кредитори на “Г.*.” ЕООД (в несъстоятелност) в едномесечен срок, считано от вписване на настоящото определение в книгата по чл.634в от ТЗ, да внесат по сметката за депозити и гаранции на Софийски градски съд с посочен IBAN, ***, необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума.
По делото е постъпила молба с вх. № 296189/30.11.2020 г., подадена от НАП, с която е представен платенжен документ за внесени разноски от 4 000 лева, т.е. за част от указаната сума за разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, следва да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1. Да бъде подадена молба от длъжника или кредитор; 2. Молбата да е подадена в преклузивния едногодишен срок, считано от вписване на решението (определението) в търговския регистър; 3. Да бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или да бъдат представени доказателства за предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
В разглеждания случай молбата е подадена от Н.А.ЗА
П.. Предвид изложените в молбата твърдения за качеството на държавата като
кредитор и представените доказателства, НАП се явава легитимирано лице да
поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.
В случая молбата е изпратена по пощата на 27.06.2019 г., поради което и на основание
чл.62, ал. 2, изр. първо от ГПК съдът намира, че същата е подадена в рамките на
законоустановения едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
В Решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. №
59/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че предвиденият в чл.
632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата
за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, а не към
задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно
имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ. Това е така, защото нормата на ал. 2 на чл. 632
изрично препраща към изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 629б ТЗ,
според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок
за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му.
Следователно спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на
молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а
внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по
същество и произнасяне по нейната основателност.
С оглед на изложеното съдът намира, че в
случая са налице първата и втората предпоставка, посочени по-горе.
Третата предпоставка изисква наличието на една от две алтернативно посочени хипотези – установяване на наличие на достатъчно имущество на длъжника или предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
В случая кредиторът твърди в молбата притежавано от длъжника имуществото, включено в масата на несъстоятелността. От писмените доказателства по делото се установява, че длъжникът притежава правото на собственост върху недвижимия имот. Не се установява обаче дали движимите вещи са собственост на длъжника към приключване на съдебното дирене, доколкото от представената справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция” към 03.06.2014 г. на името на “Г.*.” ЕООД няма данни за регистрирани ППС като собственост, а юридическото лице е само ползвател на два броя ППС.
Основният въпрос, който следва да се прецени в случая е дали посоченото имущество на длъжника е “достатъчно имущество” по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка на всеки отделен случай, тъй като зависи от имуществото, от неговата цена и доколко то може да бъде ликвидно. Ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в закона особени изисквания и процедури за осребряване. Извън случаите по чл. 639б, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ имуществото от масата на несъстоятелността може да бъде продавано с цел издръжка само след съгласие от събранието на кредиторите или комитета на кредиторите (така в Решение от 07.11.2014 г. по т.д. № 12/2013 г. на Окръжен съд – Варна).
При така установеното съдът намира, че в случая необходимите разноски за продължаване на производството по несъстоятелност са текущото възнаграждение на синдика, разходи за оценка на актива (актуализация на същата), като извършването на самата продажба на актива може да отнеме продължителен период от време.
В тежест на молителя, сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Това не се установява от доказателствата по делото. Наличието на недвижим имот, без осигуряване на разноски за развитие на производството по несъстоятелност, не може да предпостави възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Това следва от необходимостта от разноски за развитие на производството с оглед етапа, на който се намира същото, и с оглед невъзможността да се прецени конкретния период от време, който ще отнеме реализирането на актива, и съответно ликвидността на актива.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че длъжникът притежава движими вещи към приключване на съдебното дирене, то не се установява по делото тяхната стойност или местонахождението им, за да бъдат оценени и да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност. По изложените съображения съдът намира, че и посочените от кредитора МПС не могат да се приемат за достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ.
В случая обаче е налице втората алтернативно
посочена хипотеза за възобновяване на производството по несъстоятелност, с
оглед депозираната молба от НАП, с която са представени доказателства за
внасяне на част от определената сума за разноски в размер на 4 000 лева.
Поради това съдът намира, че следва да се приеме наличието на третата
предвидена от закона предпоставка за
възобновяване на производството по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът намира, че са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което производството по несъстоятелност следва да бъде възобновено. При възобновяване по чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по несъстоятелност следва да продължи от етапа, на който е било спряно.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по несъстоятелност на “Г.*.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***2.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :