О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. П. 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ………………………
като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 1076 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №1772 от 25.09.2019 г. по гр.д. №3137/2019 г. П.ски
Районен съд е:
ОСТАВИЛ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА В.С. *** ***, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., общ.
Н., обл. Б., с код по БУЛСТАТ: ***, с адрес на етажната собственост: ***, ***-запад,
гр. Н., общ. Н., област Б., представлявана от В.Е.Т., против
Р. В.Х., с ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
310.73 лв., като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78 от ГПК ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА В.С. *** ***, в имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Н., общ. Н., обл. Б., с код по БУЛСТАТ: ***, с
адрес на етажната собственост: ***, ***-запад, гр. Н., общ. Н., област Б.,
представлявана от В.Е.Т., да заплати
на Р. В. Х.,
с ЕГН: **********,***, чрез адвокат Н.П.Н., от АК - П., личен номер ***
от ВАС, с адрес на кантора, гр.П., ул. *** № 1, ап.
1, направените по
делото разноски в
размер на 600 лв. за адв. възнаграждение.
ОБЕЗСИЛИЛ ЗАПОВЕД № 895/14.03.2019 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА
НА ДОКУМЕНТ по ч.гр.д. № 1611/2019
г. по описа на ПлРС.
Недоволен от решението е останал ищецът и е подал въззивна
жалба срещу него, в която на първо място се сочи, че макар и в обжалваното
решение да липсва диспозитив за прекратяване на производството, то има характер
на определение по чл.252 от ГПК.
На следващо място като порок на решението се сочи липсата на
мотиви, респ. неговата необоснованост.
За неправилен се счита извода на П.ски Районен съд, че не
могат да бъдат потвърдени извършени без представителна власт действия, а именно
– подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че проведено на 05.03.2019 г. извънредно
заседание на УС на ЕС е взело решение С.Д. да бъде освободена като Председател
на УС, считано от 11.03.2019 г., и на нейно място е избран В.Т.. Твърди се, че
посочената промяна в представителната власт на ЕС е вписана в АВ на 15.03.2019
г., което прави надлежно – с представителна власт подаването на 13.03.2019 г.
на заявлението по чл.410 от ГПК от С.Д..
Алтернативно – ако съдът не счете за надлежно – с
представителна власт подаването на 13.03.2019 г. на заявлението по чл.410 от ГПК от С.Д., въззивникът моли производството по настоящото дело да бъде спряно
до приключване на производството по гр.д. №282/2019 г. на Н.ски Районен съд,
имащо за предмет – установяване законосъобразността на решението на УС на ЕС от
05.03.2019 г. за освобождаването на С.Д. и за избора на В.Т..
По същество се сочи, че решенията на ОС на ЕС от 06.06.2017
г. и от 07.06.2017 г. не са били оспорвани по исков ред, поради което Р.Х. не
може да се позовава на тяхната нищожност в настоящото производство.
На последно място се
изразяват съмнения относно безпристрастността на съдията-докладчик С.З.,
доколкото Р.Х. *** и е познат на съдията в това си качество.
Моли се обжалваното
решение да бъде обезсилено или алтернативно – отменено като неправилно, като
делото бъде върнато на друг състав на П.ски Районен съд.
Към въззивната жалба са
приложени доказателства относно предмета и висящността на гр.д. №282/2019 г. на
Н.ски Районен съд.
Препис от въззивната жалба е връчен на Р.Х. и на 06.12.2019
г. по пощата е подаден отговор, с който се моли настоящото производство да не
бъде спирано и обжалваното решение да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на П.ски Окръжен съд, където то е постъпило на 11.12.2019
г.
Чрез проверка относно
допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната
инстанция установи следното:
Обжалваното решение №1772 от 25.09.2019 г. по гр.д. №3137/2019
г. на П.ски Районен съд всъщност има характер на определение по чл.252 от ГПК,
защото с него спорът не е решен по същество. Независимо, че в решението с
характер на определение липсва диспозитив за прекратяване на производството, то
прегражда по-нататъшното развитие на делото и като такова на основание чл.274,
ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. Именно такава се явява
подадената въззивна жалба. Доколкото в решението с характер на определение е
посочено, че подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му и този
срок е спазен, въззивната жалба с характер на частна жалба се явява подадена в
срок и като такава – допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна, защото:
Представителната власт е абсолютна предпоставка за
допустимост на иска, предявен от представител и условие за валидност на
извършените от представителя процесуални действия. Представителят трябва да
докаже представителната си власт.
За наличието на
представителна власт съдът следи служебно. В случая – заявлението за издаване
заповед за изпълнение е подадено на 11.03.2019 г. от С.Д. в качеството и на
Председател на УС на ЕС. Към заявлението не са приложени доказателства относно
представителната власт на С.Д.. Искът по чл.422 от ГПК е предявен от ЕС на
17.05.2019 г. чрез В.Т. в качеството му на Председател на УС. Към исковата
молба е приложена справка към 17.05.2019 г. в РЕГИСТЪР БУЛСТАТ при АВ, в която
като Председател на УС и представляващ ЕС е посочен именно В.Т.. Към молба на
последния от 05.07.2019 г. е приложен протокол от ОС на ЕС, свикано за
17.06.2019 г. и проведено на 18.06.2019 г., в който е обективирано решение на
ОС на ЕС за избор на нов УС в състав: М.У., Д.Т. и В.Т.. Представен е и
протокол от проведено на 23.06.2019 г. заседание на УС, на което В.Т. е избран
за Председател на УС.
В отговора на исковата
молба ответникът е повдигнал спор относно представителната власт на С.Д. към
11.03.2019 г., доколкото тя като представляващ ЕС е заличена в РЕГИСТЪР БУЛСТАТ
при АВ на 05.03.2019 г., според приложена към отговора справка.
Въпреки така
повдигнатия от ответника спор, П.ски Районен съд в свое определение от
26.07.2019 г. е приел исковата молба за редовна и е насрочил о.с.з. за
разглеждане на предявения иск. Казано по друг начин – П.ски Районен съд е
приел, че искът е допустим, в т.ч. и предявен от представител с надлежна
представителна власт. Ако беше обратното, съдът би трябвало на основание чл.101
от ГПК да укаже на ищеца, че предявяването на иска, респ. подаването на
заявлението, като процесуални действия не са извършени надлежно и да му даде
възможност да се поправи.
На 19.09.2019 г., преди
насроченото о.с.з., В.Т. е депозирал молба, в която изрично заявява, че
потвърждава всички извършени от С.Д. действия по изготвяне, подписване и
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дефакто – тъй
като не е бил наясно каква е преценката на съда относно надлежното предявяване
на иска от представител, самият ищец е извършил необходимото, в случай че не
бъде зачетена представителната власт на С.Д..
По аргумент от чл.101
от ГПК, липсата на представителна власт не е непоправима – законът допуска
действията, извършени без представителна власт, да бъдат потвърдени.
П.ски Районен съд
обаче, неясно по какви съображения, неправилно е приел, че В.Т. не може да
потвърди извършените от С.Д. процесуални действия и без да изпълни задълженията
си във вр. с чл.101, ал.1 от ГПК, директно е приел, че искът е недопустим и го
е оставил без разглеждане.
От изложеното в жалбата
става ясно, че има спор относно законосъобразността на решението на УС на ЕС от
05.03.2019 г. за освобождаването на С.Д.
като Председател на УС и за избора на В.Т. като такъв. След този избор обаче
има решение на ОС на ЕС от 18.06.2019 г. за избор на нов УС и решение от
23.06.2019 г. на новия УС за избор на Председател в лицето на В.Т.. Т.е.
последният има ново последващо основание, което го легитимира като Председател
на УС и представляващ ЕС. По делото няма данни решението на ОС на ЕС от
18.06.2019 г. и решението на УС на ЕС от 23.06.2019 г. да са оспорени по исков
ред. Потвърждаването на извършените от С.Д. процесуални действие е осъществено
от В.Т. на 19.09.2019 г., т.е. при наличието на новото легитимиращо го основание.
С оглед гореизложеното,
П.ски Окръжен съд намира, че подаването на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК и подаването на исковата молба чрез представител са надлежно
извършени – от лице с представителна власт, което прави предявения иск по
чл.422 от ГПК допустим и налага разглеждането му и постановяването на решение
по съществото на спора.
По тези съображения,
обжалваното решение с характер на определение е неправилно и като такова следва
да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на П.ски Районен съд за
постановяване на решение по съществото на спора. С оглед изхода на този спор,
следва да бъде разрешен въпроса за разноските. Тъй като производството
продължава, не се налага обезсилването на заповедта.
Водим от горното, П.ски
Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение №1772 от 25.09.2019 г. по гр.д. №3137/2019
г. по описа на П.ски Районен съд, имащо характер на определение по чл.252 от ГПК и
ВРЪЩА гр.д. №3137/2019 г. на П.ски Районен съд – за
постановяване на решение по съществото на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните – за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: