Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 10.02.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 904 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът, който съгласно изрична молба-уточнение от 09.06.2020г.
е „Агенция за С.С.“ ООД, с ЕИК *******, а не първоначално посоченото лице – „А.С.“
ООД, като от името на уточнения ищец е подадена и поправена искова молба – стр.
244 и сл., връчена на ответника, твърди,
че има дългогодишни взаимоотношения с ответника Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.-Д.“,
произтичащи от договор № Б-38-12.09.2014г. и допълнителни споразумения към
него, по силата на който му била възложена охраната на обекти на ответника.
Твърди се, че с възложително писмо от 21.10.2016г. е възложена и охраната на
10те описани военни общежития, при режим –денонощен, брой постове – един и
четири охранители за един пост, при цена за един охранител в размер на 600 лв.
месечно без ДДС. Твърди, че преди изтичане на срока, за който била възложена
охраната, била изискана оферта и дружеството подало такава от 18.11.2016г. и
последвало второ възлагателно писмо от 21.11.2016г. Сочи, че от 01.01.2017г.
услугата била възложена с месечно възнаграждение от 680 лв. за един охранител
без ДДС, но ответникът заплатил частично сумите. Твърди, че е изпълнявал
възложената му охрана до 15.06.2017г., като с описаните писма потърсил
заплащане на възнаграждение от ответника. Твърди, че в случай, че се приеме, че
договор е имало само до 15.03.2017г., тъй като това бил указания срок по
възлагателното писмо, за периода от 15.03.2017г. до 15.06.2017г. му се следвало
обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване, като твърди, че за
този период съобразно минималната заплата месечното възнаграждение за един
охранител е 735,40 лв., поради което за периода за 4 броя охранителни
възнаграждението е 2 941,60 лв., а за десетте обекта – 29 416,00лв.
Поддържа, че по фактурите е начислено и внесено ДДС в размер на 544 лв. на
месец на обект или за периода преките му разходи за услугата са 34 856 лв.
Предвид горното твърди, че за целия този период му се следва сумата от
111 370,39 лв., която счита, че е станала изискуема на 21.06.2017г.,
поради което дължимата лихва за забава от горепосочената дата до 20.05.2020г. е
32 947,07 лв. Предвид горното претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата от 111 370,39 лв. – като възнаграждение за охрана по
сключения договор, а при условията на евентуалност по правилата на чл. 59 от ЗЗД, както и да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизащо на 32 947,07 лв. В допълнителната искова молба оспорва
възраженията на ответника и конкретно това, че има неизпълнена по
възлагателното писмо работа, като счита, че плащането било обвързано само с
изпълнение на услугата охрана, като нямало клаузи, че цена се дължи и за
представяне на документацията по т. ІV от писмото, а горното било
неоснователно, тъй като за обектите бил представен протокол за оценка на
състоянието, двустранно подписан, план за организиране, план за действие, план
за взаимодействие, като всички документи, описани в т.2-5 са съхранявани на
обектите. Впоследствие с молба с вх.№ 284176/06.11.2020г. е
оттеглил евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД, като след съгласие на ответника, в
тази част производството е прекратено с протоколно определение от 26.01.2021г.
В хода по същество поддържа исковете чрез процесуалния си представител – адв. К.,
като претендира уважаването им и присъждане на разноски.
Ответникът Изпълнителна агенция „В.К.и В.П.-Д.“ оспорва исковите
претенции по съображения, подробно изложени в отговор от 07.07.2020г. и
допълнителния отговор, както и в хода на производството
чрез процесуалния си представител – юриск. М.. Твърди, че е възложена услуга денонощна невъоръжена
охрана на описаните десет обекта на „АС С.“ за периода от 22.10.2016г. до
21.11.2016г. Впоследствие било отправено искане за нова оферта до това
дружество, но постъпилата оферта била от „Агенция за С.С.“ ООД, а не от първото
дружество, макар и двете да се представляват от едно лице. Твърди, че е
възложил на „А.С.“ ООД охраната на посочените обекти за период от 22.11.2016г.
до 15.03.2017г., но сочи, че освен охраната на обектите било възложено и
извършване на оценка на състоянието, съставяне на план за охрана, план за
взаимодействие с посочените служби на
МВР и Военна полиция, която работа, описана по т.ІV от възлагателното писмо, не била изпълнена. Твърди и че
не били представени фактури за изпълнената работа, тъй като били издадени
такива, но от друго дружество. В допълнителният отговор оспорва, че ищец бил
„Агенция за С.С.“ ООД, като счита, че само лицето, от чието име е подадена
исковата молба може да е ищец и нямало значение допуснатата грешка от адвоката.
Ставало въпрос за две отделни дружества и с едното той нямал никакви
правоотношения, което иска да се признае за установено. Предвид горното счита,
че ДИМ била подадена от ненадлежен субект. Претендира отхвърляне на исковете,
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е заявил и доводи за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и се установява от приложените към исковата молба възлагателно
писмо с изх.№18479/21.10.2016г., до „А.С.“ ООД на същата дата, че е възложено
услугата извършване на денонощна невъоръжена физическа охрана за период от един
месец – от 21.10.2016г. до 21.11.2016г. на описаните десет военни общежития, при режим –денонощен, брой постове – един и четири
охранители за един пост, при цена за един охранител в размер на 600 лв. месечно
без ДДС, като с писмо от 18.11.2016г. е искана оферта за
охрана на същите описани общежития. Такава е изготвена от Агенция за сигурност
„С.“ ООД и постъпила с вх.№, представена на стр.17 и следващите от делото. С
ново възлагателно писмо с изх.№20018/21.11.2016г. на „А.С.“ ООД е възложено
осигуряването на денонощна невъоръжена физическа охрана за период от 22.11.2016г.
до 15.03.2017г. на описаните десет военни общежития, при режим –денонощен, брой постове – един и четири
охранители за един пост, при цена за един охранител в размер на 600 лв. месечно
без ДДС, а считано от 01.01.2017г. – при цена 680 лв. за един
охранител без ДДС.
На стр. 26 от делото е представено писмо от управителя на „Агенция за С.С.“
ООД с получател ответника, заведено при него на 09.12.2016г., в което се сочи,
че военните общежития в гр. София и регионите са поети съгласно възлагателните
писма, като са уведомени органите на МВР, за всеки от обектите са разработени
документите по организацията и осъществяването на охраната, извършена е оценка
на състоянието, като протоколите са входирани в деловодството.
На
стр. 27 и следващите от делото са представени фактури, издадени от „Агенция за С.С.“
ООД с получател ответника, за охрана на посочените периоди и общежития, като към
всяка от тях има приложен констативен протокол, който е двустранно подписан,
без забележки, като същите са за период март 2017г. и последващи месеци,
включително до юни 2017г.
На
стр. 82 и следващите са представени двустранно подписани протоколи за сдаване
на обект повечето от 14.06.2017г., като за общежитието Стара Загора, ВО Средец
и Плевен, датата е 15.06.2017г., а за ВО „Младост“ – до 16.06.2017г.
На
стр.97 са представени писма от дружеството до вицепремиера и министър на
отбраната, с които са търсени неплатени сума за 2014г. Приложени са и справки
от ищеца за дължими суми на стр. 100 и следващите, както и на стр.143 и
следващите фишове за начислени суми на посочените охранители за периода март –
юни 2017г.. Представени са и справки за ДДС.
С
допълнителната искова молба от ищеца са представени на стр. 270 и следващите
двустранно подписани протоколи от декември 2016г. за оценка състоянието и
степента на сигурност на посочените военни общежития, носещи подпис за
възложител от посоченото лице – началник отдел Жилищен фонд и изпълнител –
„Агенция за С.С.“ ООД, като са приложени и Планове за организиране и
осъществяване на охраната от директор НДО, като всички са от ноември 2016г.
В
първото съдебно заседание с оглед изрично заявеното от страните, съдът е приел
за безспорни обстоятелства по смисъла на чл. 145 от ГПК, че има изпълнена
охрана на посочените обекти от Агенция за С.С., т.е. услугите са изпълнени
както са фактурирани, като има възлагателно писмо, но не и договор.
По
делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвена от вещото лице Г.М., от чието
заключение се установява, че за периода от 21.06.2017г. до 20.05.2020г. лихвата
за забава върху търсената главница в размер на 111 370,39 лв. възлиза на
сумата от 32 947,07 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За основателността на иска за
заплащане на цена по договор за охрана ищецът, следва да докаже следните
предпоставки: 1/ че е налице договор за
осигуряване на охрана на посочените обекти между него и ответника за процесния
период; 2/ че е изпълнил задължението си по него за осигуряване на охрана; 3/
че изпълнението е прието от ответника; 4/ уговорената стойност на осигуряваната
охрана. В тежест на ответника е, ако се докажат посочените предпоставки, да
докаже, че е заплатил уговорената цена в уговорените от страните срокове.
По делото е спорно наличието на договорно правоотношение между уточнения
ищец и ответника за охрана на описаните обекти, представляващи военни
общежития, като е прието за безспорно, че охрана е извършвана за процесния
период и са изпълнени услугите, така както са фактурирани. Спорният момент е
възникнало ли е договорно правоотношение и дали сумите са дължими на основание
сключен договор, като евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата
на извъндоговорно основание е оттеглен и производството в тази част е
прекратено с влязъл в сила акт.
Договорът за охрана има своята частична правна уредба в
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, като за него са приложими и разпоредбите на чл. 258-269
от ЗЗД, отнасящи се до договора за изработка и неговата разновидност - договора
за услуга. Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи/изпълни нещо съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за охрана /като
разновидност на договора за изработка/ е двустранен, консенсуален и възмезден
договор, страни по който са поръчващ /наречен в договора възложител/ и
изпълнител Договорът за охрана е формален договор и следва да бъде в писмена
форма съгласно чл. 2, ал. 2 от Закон за частната охранителна дейност, като същевременно чл. 2,
ал.1 от закона сочи, че дейността по охрана е търговска, като изпълнителят е на
лицензионен режим. Съгласно чл. 25 от ЗЧОД, възложител по договор за охрана
на недвижими обекти, е физическо и/или юридическо
лице, включително държавен или местен орган, собственик или ползвател на
законно основание на недвижимия имот и имуществото, находящо се в обекта.
По делото се установи
безспорно, че ответникът е изпратил възлагателно писмо с параметри на исканата
охрана до „А.С.“ООД, като е получил оферта от друго юридическо лице – „Агенция
за С.С.“ ООД, надлежно входирана при възложителя. Същевременно е видно от
представеното и прието като неоспорено писмено доказателство - писмо от
управителя на „Агенция за С.С.“ ООД с получател ответника, заведено при него на
09.12.2016г., в което се сочи, че военните общежития в гр. София и регионите са
поети за охрана, констативните протоколи към всяка фактура, които са двустранно
подписани и в които е посочено, че охранителната услуга е извършена именно от „Агенция
за С.С.“ ООД, както и от двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи,
които също не са оспорени, че в процесния период услугата по охрана на
описаните десет военни общежития е изпълнявана от „Агенция за С.С.“ ООД и
изпълнението е прието, като не са отразени забележки. Доводите на процесуалният
представител, че не били изпълнени задълженията по п. IV от
възлагателното писмо също се опровергават с представените към допълнителната
искова молба писмени доказателства, а именно двустранно подписаните протоколи
за оценка състоянието и степента на сигурност на обекта, приложените планове.
Следователно услугата по охрана е извършена и изпълнението е прието от
ответника именно от дружеството - „Агенция за С.С.“ ООД, което е уточнения ищец
по делото.
Договорът
представлява съглашение, изразяващо се в съвпадение на две или повече насрещни
волеизявления за създаване, уреждане или унищожаване на една правна връзка
между тях. До съвпадение на тези волеизявление съгласно разпоредбите
на чл. 13-14 от ЗЗД се достига чрез отправяне на предложение от едната страна,
получаване на същото от другата, респ. волеизявление за приемането на това
предложение и достигане на последното до предложителя. Договорът, ако не е
предвидено друго в специален закон, се счита за сключен в момента на достигане на
приемането при предложителя. Необходимо
е предложение (оферта) и приемане на предложението. При
съвпадение на двете насрещни волеизявления се образува съгласието, което е
основният, но не единствен, конститутивен елемент на договора. Предложението
трябва да изразява волята на предложителя да бъде обвързан от предлагания
договор. Изявления, които имат предварителен или информативен характер, нямат
качеството на предложение. Приемането на предложението е другото волеизявление,
с което се изразява съгласие с предложението. То трябва да бъде отправено до
предложителя и да бъде ясно и недвусмислено. Съвпадението на волеизявленията на
предложителя и на адресата на предложението съставлява съгласието, което е
основният конститутивен елемент на договора. Съгласието да се създаде правна
връзка между страните предполага наличие на приемане на предложението за
сключване на определен вид договор. В случая, ищецът претендира, че е било
налице такова съгласие, обективирано в извършеното приемане
на услугата по охрана и извършено частично плащане за месец януари 2017г. – по
1 618,07 лв. за всеки обект. В конкретния случай е видно, че
възлагателното писмо е отправено не до „Агенция за С.С.“ ООД, а до „А.С.“ ООД,
като макар двете юридически лица да са с един управител, се касае за два
различни правни субекта. Постъпила е, обаче, при ответника, надлежно входирана
оферта от „Агенция за С.С.“ ООД, стр.17 от делото, заведена на 18.11.2016г. в
деловодството на ответника. Същата, очевидно е приета от ответника, тъй като
съгласно постъпилото с вх.№14604/09.12.2016г. писмо, представено и прието като
неоспорен писмен документ по делото, военните общежития са поети за охрана в
съответствие с ЗЧОД, като се сочи, че са подписани и протоколи, а с
допълнителната искова молба са представени двустранно подписани протоколи
именно между изпълнител - „Агенция за С.С.“ ООД и възложител – ИК „ВК и ВПД“,
МО за процесните десет обекта, подписани на дати през месец 11.2016г., в които е
инкорпорирана волята и съгласието на страните за осъществяване на охрана на
описаните обекти и при описаните параметри. Съгласно практиката на ВКС при адресни
изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на
получаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с
тях последици (в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на
ВКС - напр. решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV
г.о., решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.) Следователно
при получаване на надлежно входираната оферта – предложение от „Агенция за С.С.“
ООД, ответникът не само не е възразил, че постъпва такава от друго лице, а не
от адресата на възлагателното писмо, но е очевидно, че е приел същата, тъй като
непосредствено след това, а именно през месец ноември са подписани двустранно
представените протоколи за оценка състоянието и степента на сигурност, ясно
отразяващи, че за конкретните военни общежития е възложена и се осъществява
охрана от именно това дружество. Съгласно чл. 293, ал. 4 ТЗ писмената форма се счита
за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който позволява да
бъде възпроизведено, която норма е приложима е предвид разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗЧОД
посочваща, че дейността по охрана е търговска. Следователно макар в случая да липсва договор в
писмена
форма, следва да се има предвид, че е приложимо правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 20 ЗЗД и
постоянната практика на ВКС по приложението на посочената разпоредба при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая е налице иск за заплащане на
възнаграждение по чл. 258 и сл. ЗЗД, като както е посочил ВКС в решение №65/16.07.2012г. по т.д.№333/2011г.
на ТК, 2ро ТО и др., не съществува законова пречка
размерът на дължимото възнаграждение да бъде определен при приемането на
работата, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр.
първо ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа. Многократно ВКС
е изразявал становище, че установяването на изпълнената и приета работа може да
се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Протоколът за приемане на
извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по
ГПК, но когато протоколът за
извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя, като в горепосочения смисъл са
решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение № 94/02.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая по делото са
представени двустранно подписани протоколи, с които представител на ответника е
удостоверил изпълнението на услугата охрана за конкретните военни общежития за
процесния период, които протоколи не са оспорени и приети по делото, като
липсват забележки по отношение на изпълнението. Не се и спори и че е било
извършено частично плащане както се твърди в исковата молба. Предвид горното и
съобразявайки всички данни по делото, съдът намира, че е сключен договор за
охрана на процесните общежития с приемането на офертата от ищеца, като охраната
е изпълнявана, което не се оспорва и се установява от подписаните двустранно
протоколи към всяка от процесните фактури. С оглед липсата на възражения по
изпълнението, то се дължи заплащане на процесните суми. Предвид горното искът
следва да бъде уважен за претендираната главница.
По отношение на претенцията за
лихва за забава, с офертата / стр.2 и 3/ е посочено, че плащането следва да се
извършва до десето число на месеца, следващ този, за който се отнася плащането,
по банкова сметка. ***, че офертата е приета от ответника –изпълнител, т.е.
възникнало е договорно правоотношение, охраната е изпълнена, поради което освен
възнаграждение за изпълнените услуги се дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Дори и да не бъдат споделени доводите относно срока за
плащане, то е видно, че с приложените към исковата молба две писма, заведени с
вх.№22-25-6 и 6897/20.06.2017г. ищецът е претендирал плащане на сумите,т.е.
поставил е ответника в забава. Лихва се претендира върху всички суми от юни
2017г., като съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице М. същите възлизат на 32 947,07 лв. Предвид
горното и тази претенция следва да бъде уважена за горепосочената сума.
С оглед изхода на спора
разноски се следват на ищеца, а не на ответника. От същия е представен списък,
съгласно който разноските са 5722,58 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за
вещо лице и 4420 лв. – адвокатско възнаграждение, като е приложено и авизо за
превод от 16.10.2020 на Банка ДСК по приложената фактура, видно от която е
начислена сума 4420 лв. без да е начисляван ДДС, като фактурата не е с отразен
ДДС. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
съдът намира, че с оглед цената на исковете, които са общо 144 314,46 лв.,
то следващото се възнаграждение съгласно чл.7, ал.2 т.5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, определяемо при интерес от 100 000 лв. до
1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., то се следва минимално
адвокатско възнаграждение е в размер на 4416,28 лв. Настоящото дело не е с
фактическа и правна сложност, поради което макар и за минималната сума от 3,72
лв. възражението следва да бъде уважено. Предвид горното на ищеца следва да се
присъдят разноски общо в размер на сумата от 10 588,86 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „В.К.и В.П.-Д.“, с адрес – гр. София, бул.“*********при МО, да заплати
на „Агенция за С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
и със съдебен адрес ***, офис 3, сумата от 111 370,39 лв. / сто и
единадесет хиляди триста и седемдесет лева и тридесет и девет стотинки/,
главница, представляваща неизплатено възнаграждение за охрана на десет военни
общежития, а именно: ВО „Пети километър“, ВО „Чавдар-1“, ВО „Средец, ВО „Май“,
ВО „Младост“, всички в гр. София, ВО „Плевен“, ВО „Тракия“ – гр. Пловдив, „ВО „
№1“ – гр. Пловдив, ВО, гр. Стара загора и ВО –гр. Казанлък, за периода от 01.03.2017г. до 15.06.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба –уточнение на ищеца – 09.06.2020г. до окончателното
изплащане, да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 32 947,07 лв. /
тридесет и две хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху сумите за главница за периода от
21.06.2017г. до 20.05.2020г., както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати
сумата от 10 588,86 лв. / десет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: