Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
31.10.2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1325 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по иск на М.Д.Д., предявен срещу З. „Л.И."
АД, с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 40 000,00 лева -
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
травматичните увреждания в резултат на ПТП настъпило на 20.04.2016 г., около
18:50 часа, в град Казанлък, на кръстовището на бул. „Ал.Б." и бул. „Н.П.",
по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Каравел" с per. № *******, ведно със законната лихва 20.04.2016г. до
окончателното й изплащане и разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор. Не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка ГО. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП. Евентуално твърди, че е налице съпричиняване, поради несъобразена
скорост. Счита претенцията за прекомерна.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
В Епикриза ИЗ 3321/23.04.2016 г. на МБАЛ „д-р Христо Стамболийски“, гр.
Казанлък, е отразено, че в периода 21.04.2016 г. – 23.04.2016 г. М.Д. е провела
лечение с водеща диагноза „фрактура антебрахий декстра ин партис дисталис“. Извършена
е репозиция и имобилизация на ръката за срок от 6 седмици. В периода 24.05.2016
г. – 07.09.2016 г. е ползван отпуск за временна нетрудоспособност.
Видно от приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице К.С., в резултат на ПТП М.Д. е получила фрактура на дясната предмишница
с голям оток в областта. След извършена репозиция и имобилизация е приета за
наблюдение на кръвообращението на ръката и контрола на репозицията. След
премахване на гипсовата имобилизация е проведен курс физиотерапия и
рехабилитация. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
срокът на възстановяване е около 5-6 месеца. При прегледа на ищцата, извършен
от вещото лице, не се установяват невъзстановени увреждания.
Съдът кредитира изводите на вещото лице В.П. по приетата и неоспорена
Съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице посочва, че липсват данни за
наличната хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, действащи на
мястото на настъпване на събитието към момента на настъпване на същото. Скоростите
на движение на двата автомобила в момента на удара са: за л.а. „Фолксваген“ –
15,6 км/ч, за л.а. „Хонда“ – 45,2 км/ч. Преди момента на удара скоростта на
движение на л.а. „Хонда“ е приблизително 45 км/ч, а на л.а. „Фолксваген“ –
приблизително 35 км/ч. Л.а. „Фолксваген“ се движи по южното платно на бул. Ал. Б.
в посока изток-запад, л.а. „Хонда“ – по източното платно на бул. Н. П., в
посока юг-север. Местоударът се намира изцяло в зоната на кръстовището и в
обхвата на източното платно на бул. Н. П. и южното на бул. Ал. Б.. Автомобил
„Фолксваген“ непосредствено преди така настъпилото произшествие е бил в процес
на движение без промяна на началната му посока (движение в посока „напред“),
автомобилът се е движил със скорост от порядъка на 35 км/ч. В зоната на
местопроизшествието, намиращо се в зоната на кръстовище, образувано от бул. Ал.
Б. и бул. Н.П. по последния и отдясно по посоката на движение на автомобил
„Фолксваген“ в същия времеви интервал се е движел и лекият автомобил „Хонда“ със
скорост от порядъка на 45 км/ч и същото посока „направо“. Движението и на двата
обекта е по равен и сух асфалтов пътен участък и на регулирано със светлинни
сигнали кръстовище. Настъпило е пресичае на коридорите на движение на двете
превозни средства. „Фолксваген“-ът при своето движение се удря с предната част
в автомобила, идващ от дясната му страна спрямо посоката на движението му и
намиращ се почти перпендикулярно на траекторията му на движение, като към
момента на удара и двамата водачи на превозните средства – участници в
събитието, не са предприели действие по промяна на посоката на движение на
управляваните от тях превозни средства, а по отношение намаляване на скоростта
чрез екстремно задействие на спирачната система на автомобилите в мястото на настъпване
на събитието само водачът на „Фолксваген“ е задействал екстрено спирачната
уредба на управлявания от него автомобил. Л.а. „Хонда“ е ударен в лявата
предно-странична част, като са установени увреждания от лявата му страна. След
зоната и времето на контакта между двата обекта, под действието на ударните
импулси, действали върху тях в момента на удара, те прекосяват пътното платно
косо, като при това движение превозните средства са оставили следи върху
пътната настилка и са се установили в положение на покой. В момента на
навлизане на автомобил „Хонда“ в зоната на кръстовището предната част на
„Фолксваген“-а е била на разстояние 3,50 м., поради което не е имал техническа
възможност да предотврати събитието при конкретните кинематични характеристики на
участниците. Липсва техническа възможност за предотвратяване на произшествието
и за водача на л.а. „Хонда“. Произшествието е било предотвратимо, при положение
че водачът на л.а. „Фолксваген“ се е движел със скорост от 11 км/ч. или водачът
на л.а. „Хонда“ – със скорост 8 км/ч. Причините за настъпването са конкретни
действия от страна на управляващите двата автомобила. Липсват технически
причини за настъпване на анализираното събитие. Мястото на настъпване на
събитието е в границите на населеното място.
С протоколно определение от 20.07.2016 г. по НОХД 977/2016 г. на РС гр.
Казанлък е одобрено споразумение, с което В.К.М.е признат за виновен в това, че
на 20.04.2016 г. в гр. Казанлък, на кръстовището на бул. Ал. Батенбенг и бул. Н.П.,
в посока запад-изток, при управление на МПС л.а. „Фолксваген“, марка „Каравел“,
с рег. № ********, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, както и
Наредба № 17/17.08.2001 г. за регулиране на движението, а именно: чл. 5, ал. 1,
чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 31, ал. 1 ППЗДвП, чл. 31, ал. 7, т. 1
ППЗДвП и чл. 7 от Наредба 17, е причинил средна телесна повреда на М.Д.Д.,
изразяваща се в счупване на костите на дясната предмишница в долната й трета, с
което е причинил крайно затруднение на движението на десния горен крайник –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. Чл. 342, ал. 1 НК.
С писмо, получено от ответника на 13.10.2016 г., ищцата го уведомява за
процесното ПТП, получените увреждания и заявява претенция за обезщетение в
размер на 40000 лв. С определение от 08.08.2017 г. съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между делинквента и
ответникът е сключена задължителна застраховка ГО, със срок на действие към
настъпване на произшествието.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. П.Д.,
съпруг на ищцата, чийто показания съдът обсъжда по реда на чл. 172 ГПК.
Свидетелят сочи, че е присъствал в автомобила на ищцата по време на
катастрофата. Ищцата е шофирала с предпазен колан. След инцидента изпитвала
толкова силни болки, че отказвала да премести ръката си, за да се махне
предпазния колан. След изписването й от болница не можела да прави почти нищо,
тъй като ръката й била гипсирана до под рамото. Трудно спяла, тъй като не
можела да намери позиция, в която да постави ръката си така, че да не я боли. Изразила
притеснения как ще се справя, тъй като е деснячка и ще й е трудно да използва
лявата си ръка. След премахване на гипса ръката отекла и болките се усилили.
След 6-тия месец ищцата започнала по-активно да използва ръката си, но се
оплаквала от болки и липса на сила. Провеждала рехабилитации. С днешна дата
ръката я наболява при по-студено време. Носи чанти с лявата ръка, тъй като няма
сила в дясната ръка. Изпитва страх при шофиране – да не я удари някой на
кръстовище.
По иска по чл. 226 от КЗ:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно
събитие, което е покрит риск по нея. Процесното ПТП настъпва по вина на водача,
застрахован при ответника. За деянието, дееца, вината противоправността, съдът
зачете обвързващата сила на споразумението, одобрено по НОХД 977/2016 г. Чл.
300 ГПК е приложим и в хипотезата на споразумение, доколкото деянието и в този
случай си остава престъпление.
От представените по делото медицински документи и заключението на Съдебномедицинската
експертиза се установява, че ищецът претърпява описаните в исковата молба
травматични увреждания. Тези увреждания водят на последния болки, страдания и
неудобства в ежедневието. Установи се и обичайният възстановителен период е
около 6 месеца.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Освен силните болки и страдания, и продължителността
на срока, в който те се търпят, съдът отчете обстоятелството, че първоначално
ръката на ищеца е напълно обездвижена за периода от 45-дни. Движението в ръката
е възстановено, вещото лице не констатира сочената намалена сила в дясната
ръка. В началото на възстановителния период, обездвижването на ръката налага чужда
помощ за извършването на нормалните битови и хигиенни дейности.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, остатъчните белези и ефектът, който оказват върху начина на живот на
ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза на сумата от 10000.00 лева.
Възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат, касаят две обстоятелства:
неизползването на предпазен колан от страна на ищеца и шофирането със скорост
над разрешената за конкретния пътен участък, а именно – преминаване през
кръстовище. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно създава предпоставки за
настъпване на увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва
да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за
настъпване на резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз
основа на предположения.
Събраните
по делото доказателства сочат ударът е настъпил в резултат на виновно
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Фолксваген“, навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарна уредба. Задълженията на водачите на
ППС при преминаване през кръстовище са установени в чл. 47 сл. ЗДвП. Приетата
Съдебна автотехническа експертиза да сочи, че преминаването през кръстовище на
л.а. „Хонда“ е било със скорост приблизително 45 км/ч, т.е. е в рамките на
допустимата за населено място. Съдът счита, че макар и навлизайки в кръстовище
с тази скорост, при наличен зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на
л.а. „Хонда“ не е дължал да очаква преминаване на перпендикулярно движещи се
автомобили, респ. да намали скоростта. По изложените съображения възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 10 000
лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2016
г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 10 000 лева до размера
от 40 000,00 лева следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
При съобразяване на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и съобразно уважената част от претенцията на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 432,50 лв., към която сума следва да се включи
20% ДДС, т.е. 519 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, депозит за САТЕ и съдебно удостоверение в общ размер на 455,00 лева, от която сума
съразмерно на отхвърлената част ищецът следва да му заплати 431,25 лева.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд сумата от 400,00 лева – разноски за държавна такса, съразмерно на уважената
част от исковете.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********:
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 10 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от фрактура антебрахий
декстра ин партис дисталис на дясна гривнена става, в следствие на претърпяно
застрахователно събитие настъпило на 20.04.2016 г., около 18:50 часа, в град
Казанлък, на кръстовището на бул. „Ал.Б." и бул. „Н.П.", по причина
на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Каравел" с peг. № *******, ведно със законната лихва 20.04.2016 г. до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 10 000,00
лева до сумата от 40 000,00 лева;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 519 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати на З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 431,25 лева
– разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
400,00 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: