РЕШЕНИЕ
№ 4116
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330111797 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът К. Д. Т., ЕГН ********** е предявил срещу „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК
******* иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед без номер и дата на издаване, издадена
от М. М. А. като пълномощник, връчена на ответника на 11.08.2022г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„******” в „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *******като с оспорената заповед му било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Твърди се заповедта да е незаконосъобразна, поради следното:
Да не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина и че наказанието било
наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението.Освен това излага
обстоятелства за упражняване на вербален тормоз от служители на дружестовто след отказа му да
подпише анекс къв трудовия си договор, с чието съдържание не бил съгласен, което било повод да
му се наложи това наказание.
Ето защо счита наказанието за незаконосъобразно наложено и моли да се отмени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се се
взема становище за неоснователност на предявения иск.
Сочи се, че на 31.05.2022г. ищецът проявил поведение грубо нарушаващо обичайните
норми на учтивост и стандартите на дружеството за професионално поведение, на 8.06.2022г. бил
1
съставен констативен протокол, в което било установено извършеното дисц. нарушение от
вътрешна комисия, като след завръщане на служителя от ползвания от него в периода 21.07.2022г
и 22.07.2022г. отпуск, на 8.08.2022г. му била изпратена покана за даване на обяснения, връчена на
9.08.2022г. по куриер. От ищеца били дадени писмени обяснения по имейл на 108.2022г., след
което била издадена заповед за налагане на наказанието, връчена на ищеца по куриер на
11.08.2022г. Наказанието било наложено в срок, доколкото ищецът е ползвал три дена платен
годишен отпуск – на 8.06.2022г., 21 и 22 юли 2022г.
Извършеното от ищеца било в противовес с член 2, ал. 7 от Правилник за вътрешния
трудов ред на дружеството, като освен това ищецът останал безкритичен към поведението си и
незачитал правилата на поведение. Неверни били твърденията на ищеца за това, че бил подложен
на системен вербален тормоз след отказа му да подпише анекс към трудовия договор, предвиждаш
задължението му да подписва всякакви документи свързани с трудовия договор в офиса на
дружеството в град София.
Ето защо се твърди наказанието да е напълно законосъобразно наложено и се моли
искът за отмяната му да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание “предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената
заповед му е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Оттук насетне в
тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а
именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава
изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства
на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор от 16.06.2020г. се установява, че между страните съществува
трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „анкетьор” в „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“
ЕАД.
Със заповед на ръководителя човешки ресурси М. М. А. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на осн. чл. 192, ал. 1, пр. 1, чл. 188, т. 2
от КТ, вр. с чл. 187, т. 10 от КТ за това, че при изпълнение на служебните си задължения
служителят с поведението си на 25.05.2022г. и на 31.05.2022г. е нарушил задълженията си да се
отнася любезно, възпитано и с уважение към служители на дружеството, като зачита правата и
достойнството на личността, чрез употребата към мениджъра Б. Р. на следните изрази :
„Слушай,******** въобщи не ме интересува това, но както ти казах много пъти, няма да
подписвам измислените ви договори!“, „Добре, ******!“, „Слушай, бе, приятелче, въобще не ми
пука!“ и „Добре,******** в такъв случай, нямам никакъв проблем да ви взема парите!“
Представено е пълномощно, от което е видно, че издалия заповедта за дисц. наказание
М. А. е надлежно упълномощена от изп. директор на ответниковото дружество с правомощията да
упражнява дисц. власт по отношение на служителите в дружестото, в това число и да ги уволнява
2
дисциплинарно.
Представен е по делото Правилника за вътрешния трудов ред на „ТТЕК ИСТЪН
ЮРЪП“ ЕАД, , с който ищецът е запознат със сключването на трудовия му договор, изрично
декларирано в член 18.1 във вр. с чл. 4.1 от трудовия договор. Съгласно член 2, ал. 7 от правилника
при изпълнение на служебните си задължения служителя е длъжен да се отнасят любезно и с
уважение към всеки, като зачита правата и дсойноството на личността.
По делото е разпитан св. М. Ю., пряк ръководител на ищеца, от чийто показания се
установява, че имало оплаквания относно незадоволителното представяне на ищеца като анкетьор
от клиент на дружеството, което довело до предприемане на действия от страна на работодателя за
подобряване на работния процес на ищеца чрез приемане на писмен план за подобряване на
работата, който последният отказал да подпише. Свидетелката дава показания за проведена на
25.05.2022г. zoom среща между ищеца, неговата ръководителка М. Ю. и новия мениджър
„доставка на изнесени бизнес услуги“ Б. Р. относно изпълненитео на плана, на която ищецът
прекъснал Радославов, с репликата: „Не ме интересува кой си и преди съм Ви казал, че аз
измислени договори няма да подписвам“. Свидетелката казва, че ищецът се държал
непрофесионално, прекъсвал Б. , държал се така, сякаш не изслушва това което му се обяснява.
От разпита на св. Р. е установява, че резултатите на ищеца не били добри, което
наложило изготвянето и представянето на план за подобряване на работата му, за което на
25.05.2022г. била организирана zoom среща, в която ищецът заявил, че няма да подписва
измислени договори. По време на срещата ищецът го прекъсвал многократно, и когато бил
помолен да не прекъсва разговора, ищецът напуснал срещата. На следващата организирана zoom
среща на 31.05.2022г. при отваряне на плана ищецът отново реагирал с думите: „Вие, пак ли ще ме
занимават с това?“, а когато му било обяснено за пореден път смисъла на плана, ищецът казал:
„Ще говоря с адвоката си и ще ви взема парите!“. Когато свидетелят го помолил да се обръща към
него по име, ищецът казал: „Добре, бе, *****!“.
От разпита на свидетелите на ответника се установява, че на 8.06.2022г. е проведено
изслушване на свидетелите на разговорите от страна на ръководителя на отдел човешки ресурси –
М. А., като за тази цел е съставен и констативен протокол за установяване на извършено дисц.
нарушение от същата дата - 8.06.2022г.
От ищеца са изискани писмени обяснения, като искането е връчено по куриер на
9.08.2022г., видно от приложената с отговора на исковата молба разписка, подписана лично от
ищеца. От ищеца са дадени обяснения по имейл на 10.08.2022г., които са представени с отговора
на исковата молба, с които на практика е отказал да даде обяснения за проявеното отношение към
служителите.
Приложени са молби за отпуск от ищеца, както и заповеди за разрешаване на отпуск,
които не са оспорени от ищеца, от които писмени доказателства се установява, че на 8.06.2022г.,
21.07.2022г. и 22.07.2022г. ищецът е бил в полагаем платен годишен отпуск.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че заповедта е
издадена от лице, носител на дисциплинарна власт, при спазване на процедурата по налагането на
дисциплинарно наказаниеи в срока по член 194,ал. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца, като
преди преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са искани обяснения за всички
нарушения, за които е наказан.
3
Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията
на разпоредбата на чл. 195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното съдържание.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана
писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци,
времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Мотивите са фактически твърдения на
работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното
значение е да гарантира работника с възможността да изгради защитата си против
дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят
да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени, времето на извършването
им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 187 КТ. Освен
нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание законодателят косвено
определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното нарушение като фактология и времето
на извършването му.
В разглеждания случай, съдът намира от външна страна всичко това да е спазено, като
са описани нарушенията, какво представляват те, за кой период са извършени и кога са
констатирани, какви точно нарушения на трудовата дисциплина е извършил ищеца, неизпълнение
на какви трудови задължения представляват тези нарушения и по кой текст на КТ се
квалифицират.
Ето защо спорът следва да се разгледа по същество, а именно да се прецени доказва ли
се ищецът да е извършил вменените му във вина нарушения и той ли е лицето, което следва да
отговаря за тях.
Съдът намира, че отговорът и на двата така поставени въпроса е утвърдителен. Ищецът
е наказан за грубо потъпкване ценностите на ТТЕК, сред които особено значение има принципът
„да действаме като едно“, който изисква от всички служители глобално да демонстрират
интегритет и да проявяват уважение към своите колеги.
Съдът намира за доказано от показанията на свидетелите и другите писмени
доказателства, че описаните в заповедта нарушения действително са били извършени, както и че
ищецът не е проявил самокритичност към извършените от него нарушения на етичните правила и
норми.
Ето защо съдът намира извършените нарушения да са достатъчно тежки да обосноват
налагането на второто по тежест дисц. наказание „предупреждение за уволнение”, поради което
същото е законосъобразно наложено, а искът – неоснователен.
С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на деловодните разноски.
Същите са претендирани и са в размер на 6886,81 лева – адвокатско възнаграждение, които следва
да се възложат на ищеца, доколкото от ищеца не е релевирано възражение за прекомерността му.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед отхвърляне на иска държавна такса за
разглеждането му не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Т., ЕГН ********** срещу „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“
ЕАД, ЕИК *******иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед, издадена от М. М. А. , в
качеството й на упълномощено лице от ********** на дружеството, връчена на ответника на
11.08.2022г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на „ТТЕК ИСТЪН ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК
******** сумата от 6886,81 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5