Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.01.2021
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.12. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 152 по описа за 2020 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „П.Б.“ ООД – гр. Б.**, с ЕИК ***, чрез Адвокатско дружество „В. & Г.“
със съдебен адрес:*** против: 1. „Л.“ ООД - гр. С.З.**, ЕИК ***, представлявано
от управителя И.С.М. и 2. И.С.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с цена на иска: 243 158,83 евро, с левова равностойност 475
570,04 лева, съдебни разноски в размер на 9511,40 лв. и 13530,84 лева
адвокатско възнаграждение, както и законна лихва върху главницата от 10.07.2019
година.
Ищецът посочва, че съгласно Запис на заповед, издадена
на 14.12.2010г. в гр. С.З. от „Л.“ ООД, представлявано от И.С.М. - в качеството
на издател на запис на заповед, И.С.М., ЕГН **********- в качеството на
поръчител по запис на заповед, авалирал записа на
заповед като солидарно задължено лице, се задължили неотменимо и безусловно
срещу представяне на горепосочения запис на заповед, съдържащ клауза „без
протест" и „без разноски“, да платят на „П.Б." ООД - в качеството на поемател /ремитент/, или на нейна
заповед на дата 30.12.2016г., сумата от 243 158,83 евро, с левова равностойност
- 475 570,04 лева.
Твърди се, че издателят на записа на заповед и авалиралото я физическо лице, не са изпълнили задължението
си, поето с ценната книга, да платят на поемателя /ремитента/ или на негова заповед сумата от 243 158,83 евро,
с левова равностойност - 475 570,04 лева, на падежа 30.12.2016г., с местоизпълнение: гр. С.З., ***, поради което вземането на „П.Б."
ООД е изцяло изискуемо.
Излагат се съображения, че неизпълнението на
задължението по записа на заповед на падежа е изпълнително основание съгласно
разпоредбата на чл. 417, ал.1, т.9 ГПК. Вземането на кредитора е безспорно
установено по вид и размер и е изцяло изискуемо, т.е. срокът за неговото
погасяване е изтекъл. Поради това „П.Б.“ ООД имало правен интерес от издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя на записа
на заповед за сумата в размер на 243 158,83 евро и е изискуемо в пълен размер и
подлежи на принудително изпълнение.
За периода от настъпването на падежа по записа на
заповед - 30.12.2016г., до подаването на заявлението - 10.07.2019г., издателят
на записа на заповед дължал на поемателя /ремитента/ сумата в размер на 121930.86 лева,
представляваща предвидената в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал.1 от
Търговския закон, законната лихва върху всички дължими и изискуеми задължения,
представляваща лихва за забава, дължима от датата на падежа. Посочва, че тази
лихва е изчислена върху главницата от 475 570,04 лева, с електронен калкулатор
на: https://www.calculator.bg/1 /lihvi zadaljenia.html
Твърди се, че общият размер на задължението на
издателя по записа на заповед до деня на предявяването на вземането пред съда е
597 500,90 лева.
Въпреки, че вземането на поемателя
/ремитента/ било изискуемо в пълен размер и подлежало
на принудително изпълнение от датата на падежа 30.12.2016г., поради
непогасяване в срок на дължимите суми и забава в плащанията, на 29.06.2019г. до
длъжника (и до поръчителя) било изпратено уведомление за настъпилата
изискуемост на сумите. На длъжниците бил предоставен и нов тридневен срок за
доброволно изпълнение на задължението. Посочва се, че видно от приложената
интернет справка от Еконт, раздел „проследяване на
пратка" и двете пратки са предадени на куриерът на ЕКОНТ - Румен Радев на
01.07.2019г. в 12:23ч. Видно от Разпореждане № 13403074 и 13403087
(приложения), И.С. се е „договорил" за ден на разнос
и е отбелязано, че има неуспешен опит за доставка. На уговорения ден (както и в
следващите няколко дни) същият не се е явил и пратките са върнати като
непотърсени. На 08.07.2019г. и за двете пратки е направен отказ да бъдат
получени от И.С.М. (управител на „Л.“ ООД и поръчител по записа на заповед). По
този начин кредиторът „П.Б." ООД твърди, че е изчерпал всички възможни
начини за доброволно уреждане на вземането си към „Л.“ ООД. Ищецът твърди, че
до момента на подаване на заявлението, нито издателят на записа на заповед,
нито авалистът не са възстановили дължимата сума в
пълен размер. Поради тази причина счита, че вземането на заявителя е изискуемо
в пълен размер, ведно с главницата, лихвите и разноските и подлежи на
принудително изпълнение.
Посочва се също така, че на 10.07.2019г. „П.Б.“ ООД е
внесло Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№
20272 по описа на Районен съд - гр. С.З., въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 3571, по описа на Районен съд - гр. С.З. за 2019 година. На основание
чл. 418, ал. 1, вр. чл. 417 от ГПК, след
констатиране, че Разпореждането по ч. гр. д. № 3571/2017г. подлежи на
изпълнение, на 15.07.2019г. Районен съд - гр. С.З. издал Заповед за изпълнение
на парично вземане № 1886 и Изпълнителен лист, с които осъжда „Л.“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З.**, представлявано от управителя И.С.М.,
и И.С.М., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „П.Б." ООД, сумите в
размер на:
1. 475
570,04 лева (четиристотин седемдесет и пет хиляди, петстотин и седемдесет лева
и четири стотинки), представляваща неизпълнено задължение на длъжника и
поръчителя по Запис на заповед, издадена на 14.12.2010г. и с падеж -
30.12.2016г.;
2. законна
лихва върху главницата считано от 10.07.2019г. (внасяне на заявлението по 417
ГПК) до окончателното издължаване;
3. 9 511,40
лева, представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски;
4. 13 530,84
лева, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
На 28.05.202Ог. „П.Б." ООД получило съобщения по
ч. гр. д. № 3571, по описа на Районен съд - гр. С.З. за 2019 година, съгласно
които съдът го уведомявал, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено
възражение от страна на длъжника „Л.“ ООД и от страна на длъжника И.М., като
със същите съобщения били дадени съответните указания. Ето защо в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК ищецът предявява иск за съществуване на вземането по Запис на
заповед, издаден на 14.12.2010г., с падеж 30.12.2016г.
Твърди, че посоченото по-горе е в съответствие и с
чл.430 - 432 от ТЗ.
Ищецът излага съображения, че към момента на подаване
на посоченото по-горе заявление (10.07.2019г.) задължението на „Л.” ООД към „П.Б.”
ООД не е погасено от длъжника. Счита, че представените със същото документи
удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане на „П.Б.” ООД и те са основание
за издаване на изпълнителен лист, поради което „П.Б.“ ООД има право да поиска
издаване на изпълнителен лист за цялата дължима сума срещу задълженото лице - „Л.“
ООД.
Относно изискуемостта, ищецът посочва, че изрично е
коментирано в подаденото от него заявление по реда на чл. 417 от ГПК, че
посочените задължения са изцяло изискуеми и установени по размер съгласно
представените по делото доказателства. Длъжникът не е заплатил на падежа
дължимата от него сума на поемателя /ремитента/, съгласно Запис на заповед, издаден на
14.12.2010г., с падеж 30.12.2016г., което е неизпълнение на поетите от него
задължения по същия Запис на заповед.
Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя
задължения по сключената сделка „П.Б." ООД предприело действия за събиране
на дължимата сума в размер общо на 243158,83 евро, с левова равностойност 475
570,04 лева /само главницата/, съдебни разноски в размер на 9 511,40 лв. ДТ
(2%) върху 475 570,04 лева и 13 530,84 лева адв. възнаграждение, както и
законна лихва върху главницата от 10.07.2019 година.
Твърди, че посочените задължения са изцяло изискуеми и
установени по размер съгласно представените писмени доказателства от „П.Б."
ООД.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „Л.“ ООД,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.С.М.
- издател на запис на заповед и И.С.М., ЕГН **********,***, съществуването на
вземането на „П.Б." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Б.***, представлявано от законния представител И.Н.Ф., действащо чрез П.А.В.,
адвокат от САК, в размер на 243158,83 евро - главница, с левова равностойност -
475 570,04 лева, представляваща неизпълнено задължение на длъжника и поръчителя
по Запис на заповед, издадена на 14.12.2010г. и с падеж - 30.12.2016г., ведно
със законови лихви върху главница, считано от датата на подаване на заявлението
- 10.07.2019г., съдебни разноски в размер на 9 511,40 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 13 530,84 лева, присъдени със Заповед за изпълнение
на парично вземане и Изпълнителен лист от 15.07.2019г., издадени въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 3571/2019г. по описа на PC С.З., издаден
от същия съд, след констатиране, че вземането на „П.Б.” ООД е установено
безспорно - то е изискуемо и подлежащо на изпълнение, поради което същата
заповед подлежи на незабавно изпълнение.
Ищецът претендира и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, с който вземат становище, че предявеният иск е
процесуално допустим, но е неоснователен.
В тази връзка излагат аргументи, че Записът на заповед
е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на
установена в закона форма. Тази форма е уредена от законодателя в разпоредбата
на чл.535 ТЗ. В тази връзка, изхождайки от разпоредбата на този законов текст,
смятат, че формата на представения по делото запис на заповед е опорочена. В
чл.535 ТЗ ясно, категорично и изчерпателно били посочени атрибутите,
реквизитите на записа на заповед. Посочват, че в края на приложения към делото
като писмено доказателство запис на заповед (оригинал, представен по ч.гр.д №
3571 по описа на Районен съд - С.З. (приложено към настоящото дело) е налице
дописване, като в заверените от ищеца копия на записа на заповед, приложени към
исковите молби дописаният текст липсвал. Посочват, че текстът на дописването е
следният „Сумата от 70 000 (седемдесет хиляди евро) EUR след постъпването по
сметката на „П.Б.“ ООД”. След този текст следвал подпис на И.М., който в
качеството си на управител на “Л.” ООД е издател на този запис на заповед, а в
качеството си физическо лице го авалира. Твърдят, че
такова дописване е недопустимо в контекста на чл.535 ТЗ, и че от този добавен текст в издадения запис
на заповед ставало ясно, че издателят ще плати сумата, с която се задължава,
след като ремитентът изпълни условието да внесе
сумата от 70 000 евро по сметка на „П.Б.” ООД. С въвеждането на това
допълнително условие се разколебавала безусловността на плащането, която
законът изисква и изрично я е уредил в т.2 на чл.535 ТЗ, като задължителен
реквизит от съдържанието на записа на заповед. Считат, че по този начин се
поставял правнозначимия въпрос: налице ли са
основанията за издаване на заповед за изпълнение в случаите на чл.417, т.10 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка и е въведено допълнително
условие, което подсказва за наличието на друго (каузално) правоотношение.
Позовава се на ТР № 4 /2013г. по тълк.д. № 4 /2013 на
ВКС, според което отговорът на този въпрос е отрицателен. Тоест, при тази
хипотеза не следвало да бъде издадена заповед за изпълнение (незабавно
изпълнение). Или с други думи — наличието на такова правоотношение и поставяне
на условие пред безусловното плащане правило този запис на заповед негодно
изпълнително основание и не можел да послужи като доказателство за обосноваване
и основателността на предявения установителен иск по
настоящото дело. Посочват, че наличието на допълнително правоотношение, от
което произтича постановеното условие в издадения запис на заповед се доказва
от приложената към отговора на исковата молба електронна кореспонденция между
ищеца по настоящото дело (поемател на записа на
заповед) и първият ответник- „Л.” ООД, разменена във времето, предхождащо
издаването на процесния записа на заповед. В озаглавената „стъпка 5” в
електронното писмо от „П.Б.” ООД до „Л.” ООД се казвало, че първото от
посочените дружества ще преведе спешно сумата от 75 000 евро на второто
посочено дружество. Писмото е от 03.12.2009 г., а записът на заповед е издаден
на 14.12.2010 г., т.е една година след цитираното писмо и направените уговорки
в него, по- конкретно в „ стъпка 5”. Твърдят, че доказателства за превеждането
на тази сума не са налице.
Ако съдът приеме изтъкнатия аргумент, че е налице
дописване, с което се поставя условие за изпълнение на паричното задължение,
което е основание за невалидност на записа на заповед, то следвало да се приеме
и като недействително задължението на авалиста за
плащане по отношение на поемателя. Иначе казано,
недостатъците във оформянето на записа на заповед били едновременно основание
за недействителност и на задължението за заплащане на сумата по записа на
заповед, поето от издателя на записа на заповед, и на задължението, поето от авалиста.
Също така посочват, че дописването в записа на заповед
и въвеждането на условия за плащане по него е извършено от управителя на „Л.”
ООД И.С.М., тъй като положеният подпис след дописания текст е негов и условието
за плащане на 70 000 евро е към „П.Б.” ООД, което дружество е конкретния поемател по издадения запис на заповед, и логично този
текст да е бил дописан от него в качеството му на управител на издателя на
записа на заповед „Л.” ООД (това се потвърждава и от цитираната кореспонденция
между „Л.”ООД и „П.Б.” ООД. Но дори И. С. М. да е дописал въпросния текст в
качеството си на физическо лице, като авалист, то
невалидността на записа на заповед на това основание, подробно обсъдено по-горе,
също щял да е налице. В случая обаче според ответниците ще бъде налице
хипотезата на невалидност на записа на заповед по отношение на авалиста И.С.М..
Излагат се съображения, че в чл.26, т.17 от
дружествения договор на „Л.” ООД, приложен към писмения отговор, изрично било
записано, че Общото събрание на съдружниците дава предварително разрешение на
управителя да сключи конкретна сделка на стойност над 100 000 (сто хиляди)
лева. Записът на заповед по своята правна същност е сделка (абстрактна) и
предварително разрешение за издаването му не е давано от общото събрание.
Основавайки се на така изложените аргументи
ответниците считат, че предявеният иск по настоящото търговско дело е
неоснователен и недоказан, тъй като претендираното вземане от „П.Б.” ООД в
размер на 475570, 04 лв.(равностойност на 243 158, 83 евро) се основава на
невалиден запис заповед.
Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен
иск като неоснователен.
Претендират направените по делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът
заявява, че счита за неоснователно становището на длъжниците „Л.” ООД и И.С.М.,
че издаденият/авалираният от същите запис на заповед
страда от пороци, които обуславят неговата недействителност. Действително в
Глава тридесет и първа от ТЗ се посочва какви са изискванията за валидността на
записа на заповед. В чл. 536 от ТЗ било дословно изброено при какви условия
един запис на заповед не може да породи правни последици, като нито едно от
посочените в тази разпоредба условия не бил налице в конкретният случай. Освен
това нито една от изброените в чл. 536 от ТЗ причини за обезсилване на правното
действие на записа на заповед не била изтъкната от ответниците. Счита, че описаните
от ответниците обстоятелства по изложените от тях съображения не били
съобразени с предвидените в Глава тридесет и първа от ТЗ изисквания за
обявяване на нищожност на един менителничен документ.
Следователно същите не само, че не изтъквали аргументи в полза на изразената от
тях теза, а дори по аргументи в полза на противното индиректно потвърждавали
факта, че процесният запис на заповед отговаря на
всички законови изисквания за форма и външен вид на един менителничен
документ. Оттук можело да се направи извод, че според така изложените от
ответниците съждения издаденият/авалиран от тях запис
на заповед не може да бъде обявен за нищожен на законно основание. Освен това
същите не претендирали за нищожност на записа на заповед на каквото и да било
друго, освен законното основание, следователно можело да се направи извод, че
така формулираната от тях теза и изложените аргументи не само не оспорват иска,
но дори го потвърждавали.
Посочва, че действително в чл. 535 от ТЗ са изрично
посочени минималните реквизити, които един запис на заповед трябва да притежава
за да бъде запис на заповед. Действително, ако някой от тях липсва по отношение
на процесният документ, то същият не може да бъде
наречен запис на заповед и не би следвало да поражда правни последствия за
страните. Но видно от приложената по настоящото дело ценна книга, същата носила
заглавие „запис на заповед“, което било и цитирано в самото съдържание на
документа. Видно било също така, че издателите на записа на заповед поемат
паричен ангажимент по същия документ „неотменимо и безусловно, без протест и
разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било
характер“ се задължават да платят дължимите по записа на заповед суми.
Категорично била определена и датата на падежа, мястото на плащане, дата и
място на издаването, подпис на издателя и поръчителя и имената на двете страни
по сделката. Ето защо и Председателят на състава на PC С.З. е преценил, че
записът на заповед е изряден от външна страна и отговаря на изискванията на
закона, че вземането е изискуемо и подлежи на незабавно изпълнение. Именно
поради тази причина бил издал и изпълнителния лист в полза на „П.Б.” ООД.
Отбелязва, че посоченият от ответниците допълнителен
текст не бил разположен върху текста на самата запис на заповед, а е в края на
листа, след имената и подписите на издателя и поръчителя. Това означавало
единствено и само, че допълнителният текст е поставен върху същият лист, но не
и върху записа на заповед. По този начин допълнителният текст не можел да се
приеме като промяна или поправка на самата запис на заповед, с което не само,
че не противоречи на становището на ВКС относно вида на документа, включително
изразено и с тълкуваните от ответниците ТР № 4 /2013г. по тълк.
д.№ 4/2013г.на ВКС и ТР№ 1/28.12.2005г. по тълк. д. №
1/2004г.на ВКС, но и не противоречи на разпоредбата на Глава тридесет и първа
от ТЗ. Счита, че в посочените ТР на ВКС разискваната фактическа обстановка е
различна от тази по настоящото производство, поради което същите решения не
само не доказват становището на ответниците, но дори са аргументи в полза на
ищеца.
Счита, че неправилно, невярно и чисто манипулативно
ответниците по настоящото производство тълкували положения допълнителен текст
на записа на заповед. С опит да направят внушение на съда, ответниците
многократно използвали определението „дописване“ на допълнителен текст, като в
същото време било ясно, че положеният по-долу текст нямал общо със съдържанието
на записа на заповед - нито логически, нито систематично, а разглежда едно друго
правоотношение - обещание за плащане на още 70 000 евро. Нито пък се намирал
вътре в него. Същият текст бил положен на същият лист, но очевидно бил извън
записа на заповед, то той имал характерът на разписка, чрез която ответникът И.С.М.
е поел още един, допълнителен ангажимент, към поемателя,
в размер на още 70 000,00 /седемдесет хиляди/ евро. От текстът било видно, че И.С.М.
се ангажирал да заплати на „П.Б.” ООД в последствие (след плащане на сумата по
записа на заповед) „сумата от 70 000 евро“, която да постъпи по сметката на ремитента. Същата разписка била подписна от ответника И.С.М.,
но според ответниците тя притежавала пороци, които са били и причината това
вземане да не бъде претендирало от „П.Б.” ООД в едно исково производство чрез
предявяване на осъдителен иск. На първо място разписката нямала падеж - не
ставало ясно кога настъпвала. От така формулираният текст излизало, че „П.Б.”
ООД следва да получи сумата от 70 000 евро след като получи останалите пари по
записа на заповед. Това обстоятелство обаче било спорно, не било ясно изразена
волята на страните за падежа по тази разписка. На второ място не ставало ясно и
кой точно е поел ангажимент за плащането на тази сума. Да, разписката била
подписана от И.С.М., но до този извод можело да се стигне единствено и само при
сравняване на положения подпис с този, положен от г-н М. по-горе (на самият
запис на заповед). Освен това не било ясно описано и името на поелият ангажимента
за плащане - изписаното в края на записа на заповед име на И.С.М. кореспондирало
с текста на разписката (еднакъв шрифт и почерк), но това обстоятелство също
било спорно. Именно поради липса на изрядност на така
съставената разписка ищецът счита, че тя не би могла да послужи като
доказателство в един съдебен процес и подаден установителен
иск не би бил уважен от съда. Именно поради тази причина и не бил предявил
такъв.
Приложената по делото кореспонденция „предхождаща
издаването на записа на заповед с година“ третирала вземания, които по никакъв
начин не можело да бъдат идентифицирани като такива по една абстрактна сделка и
явно са били уредени до издаването на записа на заповед. А записът на заповед е
издаден за остатъка от дължимата от „Л.“ ООД сума, която до този момент не била
уредена.
Ето защо ищецът счита, че така изразеното от
ответниците становище е неправилно, невярно, недоказано и чисто манипулативно,
поради което счита, че същото не следва да се кредитира от съда.
Въпреки всичко изложено по-горе счита, че текста под
записа на заповед е въпрос, касаещ едно осъдително
исково производство, не настоящото установително
такова, следователно този въпрос бил ирелевантен по
отношение на настоящото производство и не следвало да се кредитира от съда.
Относно становището на ответниците, че записът на
заповед е нищожен (може би имайки предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД),
тъй като съгласно чл. 27, т. 17 от Дружествения договор на дружеството неговият
управителят е следвало да получи разрешение за сключване на такава сделка (за
сделки над 100 000 лева) с приемане на Решение на Общото събрание на
дружеството, ищецът счита това твърдение за неправилно и изразено в разрез с
наложената търговска и съдебна практика.
Излага съображения, че законодателят изрично кредитира
изразената от представителния орган воля на едно юридическото лице пред
действително формираната от компетентния негов управителен орган, като
съображението е обезпечаване стабилност и предвидимост
на гражданския /търговския/ оборот, разкрити от духа на чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ - освен ограничения, предвидени с дружествения договор при множество
управители, (т.е. вписано в ТР обстоятелство), като „други ограничения на
представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети
лица“. Цитираното нормативно положение налага извод, че за разлика от нормите в
материята на дружественото право, регламентиращи реда за свикване на общо
събрание, провеждане на заседанията му, вземането на решения от кръга на
изричната му компетентност и законосъобразността на последните, разпоредбата на
чл. 137, ал.1 ТЗ няма императивен характер. Затова нарушаването на изискването
по която и да е точка на чл. 137, ал. 1 ТЗ, няма за своя последица нищожност на
сделка, дори и по отношение на разпоредителна такава с недвижим имот (т.7),
поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД. В случая абстрактната
сделка по издаване на запис на заповед дори не е в кръга на предвидените в
хипотезата на чл. 137, ал.1 ТЗ случаи, при което се изисква решение на Общото
събрание на едно дружество. Следователно сключването на такава сделка с
дружеството-ответник без да е било налице решение на неговото ОС за това,
представлявало единствено основание за реализиране по исков ред на отговорност
на управителя за причинени на съответното дружество вреди, съгласно уреденото
правомощие на неговото ОС по т. 8 от чл. 137, ал.1 на ТЗ. Посочва, че
несъответствия от вътрешноорганизационен характер в дружеството „Л.” ООД не
могат да служат като основание за извод, че е липсвала воля, а оттук и съгласие
при сключването на абстрактната сделка по издаване на запис на заповед. При
разминаване между формираната посредством решение на общото събрание
действителна (вкл. и разпоредителна) воля и изразената от представителния орган
воля по сделка, в отношенията с трети лица, законът принципно дава предимство
на последната (чл. 141, ал.2 ТЗ) в полза на правната сигурност.
Излагат се съображения, че от друга страна съгласието
за сключване на абстрактна сделка по издаване на запис на заповед изисква
насрещни волеизявления на издателя и поемателя.
Когато страна по договора е търговско дружество, какъвто според ищеца е
настоящия казус, то волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете
на други органи на дружеството като ОС, счита че не са волеизявления по
сделката. Решението по чл. 137, ал. 1 ТЗ не бил елемент от фактическия състав
на абстрактната сделка по издаване на запис на заповед, сключен между
дружеството-длъжник и третото лице - кредитор. Едно такова решение би имало
правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя.
Възможността да бъде взето или не такова решение от ОС на дружеството-ответник
не ограничавало представителната власт на управителя, каквато е тя според
вписванията в търговския регистър. Решението на ОС нямало правно значение в
отношенията с трети лица, страни по търговска сделка, нито за валидността на
сключения договор.
Именно поради тази причина счита, че извършената
абстрактната сделка по издаване на запис на заповед, не била нищожна, а
действителна и валидна, тъй като „Л.” ООД, в качеството си на издател по нея, е
извършило правно валидно волеизявление, чрез своя представителен орган - своя
управител.
Ищецът твърди, че от всичко изложено в писмения отговор
на ответниците можело да се направи извод, че на този етап по делото било
безспорно установено, че е издаден точно процесният
запис на заповед и че той е в полза на „П.Б.” ООД. Това обстоятелство не било
оспорено от ответниците. Освен това последните не отричали, че по съшият
документ издател е „Л.” ООД, а поръчител е И.С.М.. От изложеното в писменият
отговор на исковата молба можело да се направи извод, че безспорно е установен
и размерът на дължимата сума по записа на заповед. За това обстоятелство те
също не били изразили становище с аргументи в полза на противното.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответниците
вземат становище на първа място относно твърдението за неоснователност на
ищцовата страна по отношение на становището на ответниците, че записът на
заповед страда от пороци, които обуславят неговата недействителност. Твърдят,
че в т.1 от представения отговор на първоначалната искова молба подробно са
изложили аргументи, които обуславят недействителността (нищожността) на
издадения запис на заповед. Накратко посочват, че става дума за дописан текст
към процесния запис на заповед, което било недопустимо в контекста на чл.535 ТЗ, където са посочени законово изискуемите атрибути (реквизити) на записа на
заповед, които определяли и неговата форма. От този текст ставало ясно, че
издателят ще плати сумата, с която се задължава, след като ремитентът
изпълни условието да внесе сумата от 70 000 евро по сметка на „П.Б.” ООД. С
въвеждането на това допълнително условие се разколебавала безусловността на
плащането, която законът изисква и изрично я е уредил в т.2 на чл.535 ТЗ като
задължителен реквизит от съдържанието на записа на заповед. Твърдението на
ищеца, че дописването не било разположено върху текста на самия запис на
заповед, а е в края на листа, след подписите на издателя и поръчителя” и в този
смисъл то не следвало да се приема като част от съдържанието на записа на
заповед ответниците считат за произволно и неаргументирано. Посочват, че след
текста отново е положен подпис от И.С.М., с който той удостоверявал, че текстът
е добавен от него и че той е част от съдържанието на записа на заповед.
Посочват също така, че авторството на този подпис по същество не се оспорвал от
ищеца. Подписът бил поставен след „дописването” и този дописан текст следвало
да се приеме и третира като част от съдържанието на процесния запис на заповед.
Още повече, че това очевидно било направено пред ищеца в момента на издаване на
записа на заповед. Ако той не е бил съгласен с така оформения запис на заповед (като
съдържание с добавения текст) е имал възможност да възрази и да поиска от
издателя да го оформи без добавката. Очевидно това не било направено и записът
на заповед бил приет от ремитента в този вид с това
съдържание. В този вид той бил представен пред РС-С.З. за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в този вид е представен и като
доказателство към настоящото дело. Предвид това смята, че разсъжденията на
ищеца в тази връзка били необосновани и неаргументирани. Като потвърждение на
този извод било и посоченото от ищеца ( на с.2 от допълнителната искова молба),
че обосноваването на нищожността на записа на заповед от страна на ищеца било
само на законни основания.
Изложеното в допълнителната искова молба твърдение, че
този текст едва ли не представлявал разписка, издадена от И.М., с която той
поемал ново парично задължение към „П.Б.” ООД според ответниците било
произволно и неотносимо към настоящия спор, защото
както в отговора към първоначалната искова молба, така и в настоящия отговор
били изложени съображения, че дописаният текст поставял под съмнение
безусловността на поетото задължение с издадения запис на заповед и го
превръщал в невалидно изпълнително основание.
Посочват, че в първоначалния отговор са изложили
аргументи относно това дали е било необходимо получаването на разрешение от
Общото събрание на „Л. ” ООД съгласно чл.27, т.12 ( за сделки над 100 000 лв.) за
издаването на запис на заповед.
Относно твърдението на ищеца, че в отговора на
първоначалната искова молба неправилно ответниците били дефинирали записа на
заповед като „каузална и каква ли още не” сделка, същите вземат становище, че
ищецът в тази връзка пропускал да отбележи, че такива разсъждения били направени
във връзка с дописания текст към процесния запис на заповед. Този текст
разколебавал абстрактния характер на записа на заповед като сделка, тъй като с
него се обективирало едно каузално правоотношение.
Абстрактният характер на записа на заповед не бил поставен под съмнение,
въпреки че в правната теория, анализирайки практиката, все повече се налагали
мнения, различни от това за безспорния абстрактен характер на тази сделка. Тези
въпроси обаче считат за неотносими към настоящия
спор.
Считат, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, тъй като претендирананото вземане от „П.Б.”
ООД в размер на 475 570, 04 лв. (равностойност на 243 158, 83 евро) се основавало
на невалиден (недействителен) запис заповед, подробни аргументи за което били
изложени в отговора към първоначалната искова молба, допълнени и потвърдени с
допълнителния отговор.
Страните са представили подробни защити.
Съдът като обсъди доказателствата и взе предвид
становищата на страните по спора, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК
във вр. С чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ за признаване
съществуването на вземането на запис на заповед издадена на 14.12.2010г. с
падеж 30.12.2016г. в размер на 243 158,83 евро с левова равностойност 475
570,04лв.
По делото не е спорно, че е издаден процесният запис на заповед. Не е спорно, че издател е
първия ответник, а вторият е поръчител. Не се оспорва и сумата, за която е
издаден записът на заповед.
Спорният предмет на делото се изразява в направените
от ответника възражения, че записът на заповед е недействителен и не отговоря
на разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, тъй като под текста на записа на заповед има
извършено дописване с ръкописен текст и че съобразно дружествения договор на „Л.“
ООД, управителят не е имал право да сключва без решение на Общо събрание сделки
на стойност над 100 000 лв.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 3571/2019г.
на РС – С.З., от него е видно, че е издадена заповед за незабавно изпълнение №
1886/15.07.2019г. и изпълнителен лист по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК в полза на „П.Б.” ООД
против ответниците „Л.“ ООД – гр.С.З. и И.С.М. за сумата 475 570.04 лв.,
представляваща неизпълнено задължение на длъжника и поръчителя по запис на
заповед издадена на 14.12.2010г. и с падеж 30.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. до окончателното плащане, както
и за 9 511,40 лв., представляващи направени в заповедното производство
съдебни разноски и сумата 13 530,84 лв., представляваща присъдено в
заповедното производство адвокатско възнаграждение.
С оглед на възраженията на ответниците свързани на
първо място с това, че записа на заповед след изписаните в него текстове накрая
е добавен текст, следва да се посочи, че този текст не е дописан в самия запис
на заповед, а след всички реквизити, които се съдържат в него. В този смисъл,
този текст е изписан извън текста на записа на заповед. В чл.535 от ТЗ са
посочени минималните реквизити, които трябва да съдържа един запис на заповед,
за да може един документ да бъде наречен запис на заповед и да поражда
уредените в закона правни последици.
Приложеният по настоящото дело документ носи
заглавието „запис на заповед“, което е
цитирано и в самото му съдържание. Посочено е, че издателите на записа
на заповед поемат парично задължение „неотменимо и безусловно, без протест и
разноски, без възражения и такси и удръжки, от какъвто и да е било характер, да
заплатят дължимите по записа на заповед суми“. Определена е и датата на падежа,
мястото на плащане, дата и място на издаването, подпис на издателя и
поръчителя. Записът на заповед е редовен от външна страна, отговаря на
изискванията на закона за минимални реквизити и в него е посочено вземане,
което е изискуемо и подлежи на незабавно изпълнение. Дописването, на което се
позовават ответниците, макар и да е поставено върху същия лист, не е върху
записа на заповед. В този смисъл, съдът намира, че не може да се приеме като
промяна или поправка на самата запис на заповед това дописване. От това
дописване не може да се направи извод, че става въпрос за насрещни парични
задължения, които променят поетото задължение в записа на заповед. Не бяха
представени доказателства във връзка с това дописване да е извършено някакво
правно действие по получаване или заплащане на сума, което да се отразява върху
поетото в записа на заповед задължение.
Ответниците представиха по делото
кореспонденция, която предхожда издаването на записа на заповед, но от нея не
може да се направи извод, че са налице други правоотношения, които да
въздействат върху поетото менителнично задължение.
Другото възражение, което ответниците правят е, че
съгласно чл.27, т.17 от дружествения договор на ответното дружество „Л.“ ООД,
управителят е следвало да получи разрешение от Общото събрание за сключване на сделка за над 100 000 лв.
Това възражение също е неоснователно, тъй като сделките, които се сключват от
законния представител на едно търговско дружество са валидни пред третите лица
и съгласно съдебната практика уговорката между съдружниците на дружеството може
да бъде осъществена по съдебен ред, като бъде предявен иск срещу управителя на
дружеството във връзка с неговите действия. Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.137, ал.1 от ТЗ няма императивен характер и нарушаването на
изискванията този текст не водят до нищожност на сделката, дори и тя да е
разпоредителна поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 от ЗЗД. В настоящия
случай, сделката по издаване на записа на заповед не е от тези, които са в
кръга на предвидените в хипотезата на чл.137, ал.1 от ТЗ, при което се изисква
решение на Общото събрание на дружеството. В този смисъл, съдът не приема, че
записът на заповед е недействителен и на това основание. Решението на Общото
събрание няма правно значение в отношенията с трети лица страни по търговска
сделка, нито за валидността на сключения договор.
С оглед на изложеното, съдът не приема възраженията на
ответниците, че записът на заповед е нищожен и недействителен, тъй като са
налице пороци при вземане на решение за издаването на записа на заповед и във
връзка с извършени дописвания в записа на заповед.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявения
установителен иск е основателен и доказан, и следва
да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответниците, че
солидарно дължат сумата по записа на заповед, заедно със законната лихва и
ведно с направени в заповедното производство съдебни разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение, като на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените разноски в настоящото производство в размер на 7 520 лв. за
платена държавна такса.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Л.“ ООД - гр. С.З., ***, ЕИК *** и на И.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че солидарно дължат на „П.Б.“ ООД – гр. Б.**, с
ЕИК *** сумата 475 570,04 лв. /четиристотин седемдесет и пет хиляди
петстотин и седемдесет лева и четири стотинки/, /левова равностойност на
243 158,83 евро/, представляваща неизпълнено задължение по запис на
заповед, издаден на 14.12.2010г. с падеж 30.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване
за заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 10.07.2019г., както и че солидарно
дължат съдебни разноски в размер на 9 511,40 лв. /девет хиляди петстотин и
единадесет лева и четиридесет стотинки/, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 13 530,84 лв. /тринадесет хиляди петстотин и тридесет лева и 84
ст./ присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 15.07.2019г. издадени по ч.гр.д. № 3571/2019г. на РС – С.З..
ОСЪЖДА
„Л.“ ООД - гр. С.З., ***, ЕИК *** и И.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „П.Б.“ ООД – гр. Б.**, с ЕИК ***
направените по делото разноски в размер на 7520 лв. /седем хиляди петстотин и
двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му до страните пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: