№ 18208
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря К.Д.А.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110127002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗД “БИ” АД, срещу
ЗД „Е“ АД, с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от
560.00 лева представляваща неизплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане на сумите, както и разноските по делото в това число и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 06.11.2019г. в района гр. София, на бул. М при №
44 е реализирано ПТП с участието на МПС марка “А.”, с per. № *****,
собственост на С.Н. и управлявано от същия и МПС марка “С.С”, с per. №
******, собственост на СТ.К. и управлявано от същия. Сочи че според
констативен протокол за ПТП от 06.11.2019 г., причините за произшествието
се дължат на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка
“А.”, с per. № ***** - С.Н.. МПС марка “С.С”, с per. № ****** било
застраховано по застраховка “Автокаско” в ЗД “БИ”АД със застрахователна
полица №: ***** валидна към момента на събитието. Била заведена щета под
№ *****. Нанесените щети по автомобила са описани в приложените опис
заключения. След направена оценка на щетата е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 2997.80 лева. На основание чл. 411 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу прекият
причинител на вредите. Собственика на МПС марка “А.”, с per. № ***** е
сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” съз ЗД
„Е”. До този момент ответника заплатил част от исканата сума в размер на
1
2452.80 лева, но остатъка в размер на 560.00 лева не е възстановен, откъдето
за ЗД “БИ”АД на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД се поражда правния
интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорват механизма на ПТП. Възразява срещу предявената от ищеца с
исковата молба претенция по Фактура № ***** от 05.03.2020 г. за сумата от
560 лв. относно „отдаване на автомобил под наем“. Счита че спорно по
делото е единствено, дали в застрахователното обезщетение се включват и
разходите за заместващ автомобил, платени от ищеца, докато увреденият
автомобил е бил ремонтиран, респективно подлежат ли на възстановяване от
ответника. Смята, че не е налице задължение за ЗД „Е“ АД, за изплащане на
сумата в размер на 560 лева, необходима за наем на заместващ автомобил.
Тъй като не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди, че
заплатеният наем за заместващ автомобил не отговаря на пазарните цени,
като смята, че същият е в завишен размер. Заявява, че исковата молба ищецът
не е предоставил „Общите условия за застраховка на сухопътни превозни
средства (СПС) без релсови превозни средства „АВТОКАСКО“, от което се
установява, че липсват клаузи относно предоставянето на заместващ
автомобил. Твърди, че заместващ автомобил не е предоставян на увреденото
лице, тъй като ищеца не е представил договор за наем относно предоставения
заместващ автомобил. Още повече, ищецът не е предоставил необходимите
доказателства, че условията за предоставяне на заместващ автомобил са
спазени.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. 2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е определил като безспорни
2
обстоятелствата, че ответникът е имал сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за “А.”, с per. № *****,
собственост на С.Н..
По делото не се спори по механизма на ПТП, вината на водача на
автомобила застрахован при ответника. Не се спори, че била заведена щета
под № *****. Не се спори, че във връзка със щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 2997.80 лева. Не се спори че
процесната сума от 560.00 лева е включена в застрахователното обезщетение
и представлява заплатено обезщетение за наем на заместващ автомобил. Не се
спори, че ответникът погасил извънсъдебно сумата в размер на 2452.80 лева.
Спорно по делото е дали разходите за заместващ автомобил са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на ответника в случая се основава на института на
суброгацията и произтича пряко от закона - чл. 411 КЗ, постановяващ, че в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност", какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО",
условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и
увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го
обвързват, доколкото той не е страна по този договор - срв. чл. 20, ал. 1 и чл.
20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка
"ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по
имуществената застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка
"ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице - причинител на
вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях
договор за застраховка "ГО", и в отношенията между тези лица действат
уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и
съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения
като деликвента - пряк причинител, и за всичко, за което последният
отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от
застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение,
а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по
реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че ответникът - застраховател по
застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до
3
размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на
застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл.
386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения
автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени,
увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или
самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на
разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и
адекватен резултат на това увреждане.
Ето защо този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
За пълнота следва да се държи сметка, че по делото не са представени
общи условия към застрахователната полица от които да е видно, че
действително ищецът е имал задължението да предостави заместващ
автомобил при настъпване на застрахователно събитие. Не се установява,
дали разходите за наемът на автомобил е във връзка с процесната застраховка
и процесното застрахователно събитие.
По отношение на задължението за ликвидационни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Въпреки, че по делото не е допусната експертиза относно размера на
обичайните разноски, а такава не е била и поискана от ищеца, съдът намира
че с оглед установената практика на съдилищата по множество подобни дела
то обичайните разноски възлизат на 15 лева колкото се претендират и от
ищеца.
Същите обаче са заплатени доброволно с направеното извънсъдебно
плащане от 2452.80 лева.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника,
който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес на делото и ниската фактическа и
правна сложност на делото /налице е само един спорен момент/
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “БИ” АД, ЕИК **********, гр. София,
бул.’’Д.Б.” № 87, срещу ЗД „Е“ АД, ЕИК ********* адрес: гр. София ул.
4
’’Х.К.” № 43, искове с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ за осъждането на
ответника да заплати сумата от 560.00 лева представляваща неизплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева
представляващи разходи за заместващ автомобил във връзка с щета № *****,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане
на исковата молба до пълното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗД “БИ” АД да заплати на ЗД „Е“ АД на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5