Р E Ш Е Н И Е
№ 312
гр. Плевен, 30.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 401 описа на Административен съд
– Плевен за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и
чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 190/1.04.2022
год., постановено по анд № 20214430202145/2021 год., Районен съд – Плевен е отменил
Наказателно постановление № 21-0256-000449/15.09.2021 год. на Началник РУ –
Долна Митрополия при ОДМВР – Плевен, в частта, с която на И.И.В., ЕГН **********
е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
– глоба в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на В. е наложено административно наказание на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че на 16.08.2021 г. около 12:44 часа в с. Горна
Митрополия, ул.“Г. Димитров“ до № 1, управлява колесен трактор „Джон Диър“ с
рег. номер **** и свидетелство за регистрация номер 0009732А, собственост на
"Октопод Инвест Холдинг" ЕАД, като при допустима обща ширина 2,55 м.
съгласно Наредба №11/2001 г. на МРРБ, е с ширина 4,35 метра, измерена с
техническо средство /рулетка/, без да има разрешение за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и
съгласувано със службите за контрол на МВР - нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП;
не представя контролен талон към СУМПС - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.И.В., чрез адв. Г.Г. , който счита,
че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, предвид че нарушението, описано
в издаденото наказателно постановление, както и в съставения АУАН, е изписано като
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 , като е посочено, че е нарушена и Наредба
11/2001г на МРРБ,но не е посочено коя точно разпоредба от тази наредба е
нарушена. Твърди, че в АУАН също не е посочено кой член от цитираната наредба е нарушен, кото
и административно наказващият орган не е конкретизирал, което води до невъзможност
нарушителят да се запознае пълно и точно какво е нарушил и съставлява
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото му на защита. От приложеното като
доказателство по делото РИ -236/11.01.2021 год., издадено от Агенция пътна
инфраструктура за движение на извънгабаритно и тежко превозно средство
разрешително, според касатора се установява, че за процесния трактор има разрешение за движение
по описания в акта път, като извънгабаритно ППС, което напълно опровергава
вмененото нарушение на В., че се движи без горецитирания документ. Касаторът се
позовава на разпоредбите на чл. 42, т.5
и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които както в АУАН, така и в НП следва да
бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е
налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението,
посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази, отразена в НП. Твърди,
че в конкретния случай, в АУАН като нарушени са посочени разпоредбите на Наредба
№11 на МРРБ и на чл.139, ал.1, т.2, от ЗДП. Нормите в тях имат бланкетен
характер. Затова при ангажиране на административно-наказателната отговорност
позоваването единствено на тях, без посочване на конкретна норма, запълваща
бланкетната, е неизпълнение на задължението за посочване на виновно нарушена
законова разпоредба и води до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди,
че в издаденото наказателното постановление не е изпълнено изискването на чл.
57, ал. I, т.6 от ЗАНН за точно посочване на нарушените законови разпоредби.
Като нарушена е визирана нормата на чл. 139, ал. I, т.2, предл. 1-во от ЗДвП,
която предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат “с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението”. Тази
разпоредба според касатора е бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва
конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост
запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се
регламентира дължимото поведение или неизпълненото предписание. Затова, за
запълване на бланкетния й състав, същата е следвало да бъде обвързана със
съответната разпоредба от Наредба № 11 на МРРБ. Доколкото обаче в издаденото и
обжалвано наказателно постановление, не е посочено от коя конкретна разпоредба
от съответния подзаконов нормативен акт е нарушена, то за наказаното лице
остава неясно за какво нарушение е ангажирана административно- наказателната му
отговорност. Сочи, че нормите относно допустимите размери на ППС са
регламентирани в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Пропускът на наказващият орган да посочи
разпоредбата от цитираната наредба, за която твърди, че е нарушена,
представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е пречка
наказаното лице да разбере за
От друга страна сочи,
че констатирането на превишаване на размера на управляваното ППС само по себе
си не е достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя, тъй като според
изричния текст на чл. 177, ал. III от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 39 от 2011 г.),
съставомерността на нарушението, респ. наказването на дееца, са обусловени от
това управлението на ППС при визираните в текста обстоятелства, да е в
нарушение на установения за това ред. Т.е., отново е налице препращане към
нормативите, определени в Наредба №11/2001 г. МРРБ, тъй като именно в нея са
регламентирани условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС, от
които е видно, че забраната за движение на такива не е абсолютна, доколкото се
допуска със съответно разрешително. При това положение, пълното и точно
описание на нарушението във всички случаи изисква констатация, че управлението
на ППС с надвишени норми за размери, маса или натоварване на ос е при
неспазване на установения за това ред. Непълното описание на конкретните
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното
отразяване на признаците от състава му, и неточното посочване на нарушените
виновно разпоредби, според касатора нарушава изискванията на ЗАНН относно
формата и съдържанието на наказателното постановление, и предвид това, че
същите са императивни, обосновава извод
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
В заключение моли съда да отмени
решението и и НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв.Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания,
сочи, че процесният път, на който е спрян касаторът, попада в обхата на
издаденото разрешително. По същество моли съда да отмени решението и НП.
Ответникът Областна дирекция на
МВР - Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С оспореното решение
съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на АУАН бл.№ 407335/16.08.2021г. срещу В. за това, че
на 16.08.2021 г. около 12:44 часа в с.Горна Митрополия, ул.“Г. Димитров“ до №
1, управлява колесен трактор „ДЖОН ДИЪР“ с рег. номер **** и свидетелство за
регистрация № 0009732А, собственост на "ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ" ЕАД,
като при допустима обща ширина 2,55м. съгласно Наредба №11/2001 г. на МРРБ, е с
ширина 4,35метра, измерена с техническо средство /рулетка/, без да има
разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от администрацията,
управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР - нарушение по
чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП; не представя контролен талон към СУМПС - нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил
възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. АНО
изцяло възприел гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на
деянието. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
В. е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.З т.1 от Закона
за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП и административно наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Съдът направил извод,
че АУАН и НП са издадени от компетентни лица По отношение на разпоредбата на
чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП изложил мотиви, че същата действително има бланкетен
характер и е вярно, че в АУАН/НП не е посочено изрично към коя правна
разпоредба, първата препраща. Въпреки това, отбелязаната непълнота не може да
се определи като съществено нарушение на процесуалните правила /включително по
чл.42 ал.1 т.5 или чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН/, тъй като обстоятелствената част както
на съставения АУАН, така и на издаденото НП, съдържа подробно описание на
обстоятелствата на случая, при изрично разяснение, че допустимата максимална
ширина на ППС е 2,55 метра; отбелязано е също така, че се касае за изискване на
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Съдът направил извод на това основание, че липсата на
нарочно позоваване на разпоредбата на чл.5 ал.1,т.1 б.“а“ от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
въвеждаща обсъжданото нормативно изискване, в настоящия случай не повлиява
отрицателно възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и пълноценно да
упражни правото си на защита. При служебната проверка за законосъобразност, въззивният
съд не установил и други, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, нарушения на процесуалните правила, поради което приел, че
издаденото НП е формално
законосъобразно.
Относно неговата правилност
съдът съобразил приобщените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели- полицейските органи, извършили проверката, които кредитирал
като подробни, последователни,
убедителни, взаимно потвърждаващи се и непоставящи каквито и да било съмнения
за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Въз
основа на показанията на двамата свидетели съдът приел за осъществена отразената в АУАН и в НП фактическа
обстановка, с изключение на частта, според която, при извършената полицейска
проверка, В. не е представил контролен талон към СУМПС. Поради това, в частта
на наложеното наказание за непредставяне на контролен талон съдът отменил НП. В
останалата част съдът приел, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка е
доказана по убедителен начин. Възражението, че не е ясно как е измерена
ширината на колесния трактор съдът приел за неоснователно, като се позовал на
показанията на полицейските служители, според които те са използвали стандартна
рулетка за измерване на ширината на трактора и са установили, че управляваният от В. колесен трактор е бил с
ширина 4,35 м., при допустима - 2,55 м. Според контролните органи, касаторът не
им е представил съответно разрешително за движение на извънгабаритното превозно
средство. Представеното и приобщено по делото Разрешително РИ -236/11.01.2021
год., издадено от Агенция пътна инфраструктура според въззивния съд дава право
на придвижване на процесния колесен трактор № **** в област Велико Търново и
граничещите с нея области до 31.12.2021г. Същевременно обаче, като съпровождащо
лице е посочен ИВАН ЦЪРОВСКИ, като от показанията на разпитаните свидетели и от
другите събрани по делото доказателства, не се установява управлявания от
страна на жалбоподателя колесен трактор да е бил съпровождан от това лице - или
от което и да било друго лице. Според съда придвижването на колесния трактор е
било без съгласуване със службите на МВР, каквото изискване се съдържа в чл.8
ал.З от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. На тези основания счел за правилни изводите на актосъставителя
и АНО, че придвижването на колесен
трактор № **** по път, отворен за обществено ползване, е било без съответното
за това разрешително; ирелевантно е наличието на Разрешително РИ
-236/11.01.2021 г., при положение, че придвижването на колесния трактор излиза
извън неговия обхват. Възражението, че в АУАН/НП не е отбелязано дали товара
представлява опасност за движението, съдът счел за неотносимо, тъй като
естеството на превозвания товар, изобщо не е било обсъждано нито в АУАН, нито -
в НП и не представлява част от предмета на доказване по делото.
Съдът изложил мотиви,
че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на В., не може да бъде преценено като „маловажен“ случай, включително, при
отчитане на междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г/, с оглед разпоредбата на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Приел,
че не са налице доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение
представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП; напротив — от показанията на св.Василева
установил, че посоченото придвижване на колесни трактори по улиците на
населеното място, не само затруднява движението, но и нарушава бордюри, тревни
части, пътна настилка; наред с това, от приетата по делото справка за нарушител
установил, че касаторът нееднократно е санкциониран за различни нарушения по
ЗДвП в миналото, т.е. процесният случай разкрива определена тенденция на
недостатъчно отговорно отношение към правилата за движение по пътищата,
несъвместима с тезата за „маловажност“. Ето защо въззивният съд потвърдил НП в
частта, в която жалбоподателят е административно наказан на основание чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДП.
Касационната
инстанция намира, че решението в обжалваната
част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на В. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този
смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Забраната за движение
на извънгабаритни и тежки превозни средства по пътищата не е абсолютна, като
последните могат да се ползват след снабдяване със съответно разрешително.
Установеният ред за движение на такива ППС,
е описан подробно в обстоятелствената част на издаденото НП, а именно-
при липса на издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със
службите за контрол на МВР. С това не е спазено и изключението от забраната ППС да могат да се
движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по
републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя,
и то за движение по съответния пътен участък. За да управлява законосъобразно
по пътя процесното ППС, водачът е
следвало да разполага с
разрешително, без значение чия е отговорността за снабдяване с последното. Вярно е, че по делото е представено Разрешително
№РИ-236/11.01.2021 год. , което
по принцип съставлява разрешение
за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП,
но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му
нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно
превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Видно е
от приложеното на л.6 от въззивното дело Разрешително №РИ-236/11.01.2021 год.,
че същото не отговаря на изискванията на чл.8, ал.2 от Наредбата, тъй като
липсва подпис за „съгласувал“ от страна на МВР-„Пътна полиция“.
Неоснователно е
основното релевирано в касационната жалба оплакване за допуснати нарушения
на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
предвид, че в АУАН и в НП са посочени като нарушени разпоредбите на чл.139 ал.1
т.2 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение,
което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се
по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен
подзаконов нормативен акт. За да допълни състава на нормата, както в АУН, така
и в НП е направена привръзка с приложимата в случая Наредба №11 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, но нито в
съставения акт, нито в издаденото НП е посочена конкретната разпоредба от Наредбата, която посочва
размерите, които следва да има движещото се по пътя превозно средство и които
не следва да бъдат надвишавани. Нарушението обаче не е съществено, защото
самата приложима норма от Наредбата и нейните изисквания са посочени в
описателната част на нарушението, където е описано какви са изискванията на
нормата за ширина на съответното ППС съгласно приложимата Наредба. Посочено е
конкретно, че максималната ширина за движение по Наредба №11 на МРРБ е 2,55 м.,
а такова е изискването именно на нормата на чл.5, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Описана е и конкретно установената ширина на ППС-4,35 м, измерена по надлежния
ред със съответното техническо средство, поради което е налице яснота относно
основните елементи на състава на нарушената нормативна разпоредба. В
обстоятелствената част и на АУАН, и на НП, изрично и недвусмислено е посочено,
че се касае за управление на ППС с размери-ширина, над установените в
нормативната уредба. Посочен е и „Установения за това ред”, който не е спазен –
без разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от
администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР. С което не е спазено и изключението от забраната на чл.139 ППС да
могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение
по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение, и то за движение
по съответния пътен участък. Ето защо според касационната инстанция са описани
всички типични признаци на състава на вмененото нарушение, поради което
направената в АУАН и НП единствено с Наредба №11, без да е посочена конкретната
норма от същата, не нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.
Като е достигнал до
извод за правилност и законосъобразност на НП в тази част-относно вмененото
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, ПРС е постановил валидно, допустимо и
правилно решение в оспорената част, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 190/01.04.2022 год., постановено по анд № 20214430202145/2021 год. на Районен съд – Плевен в частта, с която е
потвърдено Наказателното постановление в частта, с която на И.И.В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/