Р Е Ш Е Н И Е
№…................./…………...2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14825 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес:г***, срещу Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, осъдителен иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от
22600 лв., представляваща получени от ответницата без основание разноски по
изп. дело № 728/2015 г., изп.
дело № 729/2015 г. и изп. дело № 1040/2015 г., трите
по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, както и изп. дело № 25/2015 г. по описа на ЧСИ А.З.с рег. № *** в
КЧСИ и район на действие ОС-Търговище, която сума е формирана като сбор от реално заплатени адвокатски възнаграждения по
сключени между страните договори за правна защита и съдействие, следващи се на
ищеца, като взискател по изпълнителните дела, а именно: 4000
лв. по договор без отразена дата за процесуално представителство по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по договор от 19.02.2016 г. за
процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във връзка с подадена
жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. по изп. д. № 728/2015
г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по
договор от 30.11.2015 г. за процесуално представителство пред Окръжен съд
-Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015 г. по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 2000 лв. по договор за правна защита и
съдействие 15.03.2015 г. за процесуално представителство по ч. гр. д. №
121/2015 г. по описа на Районен съд – Девня, 2000 лв. по договор без отразена дата за процесуално
представителство по изп. д. № 729/2015 г. по описа на
ЧСИ З.Д., 6000 лв. по договор от
30.05.2015 г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 429/2015 г. по
описа на Районен съд – Девня и 6000 лв.
по договор от 20.08.2015 г. за процесуално представителство по изп. д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., евентуално съединен с осъдителен иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за същата сума, като получена от
ответницата в изпълнение на възложената й от ищеца поръчка.
Приет за съвместно разглеждане е и предявен от Д.Л.Б. срещу В.Д.Р. насрещен осъдителен иск с правно основание
чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата
от 6204,91 лв., представляваща неизплатени адвокатски възнаграждения по
сключени между страните договори за правна защита и съдействие, от които: 1000 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца по административен ред, 1000 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. 22/2015 г. по описа на РС – Девня, 1404,91 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 15.03.2015 г. за процесуално представителство по ч.гр.д. №
121/2015 г. по описа на РС – Девня, 1300
лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015 г. за процесуално
представителство пред Окръжен съд -Варна във връзка с подадената жалба вх. №
20124/28.09.2015 г. по изп. д. № 728/2015 г. по описа
на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. за процесуално представителство
пред Окръжен съд - Варна във връзка жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.и 200 лв. по договор за правна защита и
съдействие за присъединяване на изпълнителния лист за разноските по жалба с вх.
№ 20124/28.09.2015 г. към изп.д. № 728/2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба по насрещния иск – 12.07.2019 г., до окончателното
изплащане на възнагражденията.
По твърдения на ищеца, той че
ангажирал ответницата Д.Б., в качеството й на адвокат, да го представлява по
водени от него срещу работодателя му „Тежка механизация“ АД искови и
изпълнителни дела, за което помежду им били сключени следните договори за
правна защита и съдействие, а именно: договор за правна защита и съдействие
15.03.2015 г. за процесуално представителство по ч. гр. д. № 121/2015 г. по
описа на Районен съд – Девня с уговорено адвокатско възнаграждение от 2000 лв.,
договор от 30.05.2015 г. за процесуално представителство по ч. гр. д. №
429/2015 г. по описа на Районен съд – Девня с уговорено адвокатско
възнаграждение от 6000 лв., договор без отразена дата за процесуално
представителство по изп. д. № 728/2015 г. по описа на
ЧСИ З.Д.с уговорено адвокатско възнаграждение от 4000 лв., договор от
19.02.2016 г. за процесуално представителство пред Окръжен съд - Варна във
връзка с подадена жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. по изп.
д. № 728/2015 г. с уговорено адвокатско възнаграждение от 1300 лв., договор от
30.11.2015 г. за процесуално представителство пред Окръжен съд -Варна във
връзка с подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015 г. по изп.
д. № 728/2015 г. с уговорено адвокатско възнаграждение от 1300 лв., договор без
отразена дата за процесуално представителство по изп.
д. № 729/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.с уговорено адвокатско възнаграждение от
2000 лв. и договор от 20.08.2015 г. за процесуално представителство по изп. д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.с уговорено
адвокатско възнаграждение от 6000 лв. Твърди, че уговорените в договорите
възнаграждения в общ размер на 22600 лв. били заплатени от него в полза на
ответницата при сключването им, за което в договорите били обективирани
съответни разписки. Твърди, че заплатените възнаграждения по съдебните
производства били присъдени в негова полза и същите, наред със заплатените
възнаграждения по изпълнителните дела, следвало да му бъдат разпределени и
преведени по негова сметка. Вместо това обаче сумата от 22 600 лв. била
преведена от съдебните изпълнители по сметка на ответницата. Доколкото
адвокатските възнаграждения, включени в тази сума, вече били заплатени от него
в полза на ответницата, счита, че повторното получаване на същите
възнаграждения при разпределението по изпълнителните дела е лишено отправно
основание и неоснователно получените средства подлежат на връщане, като се
следват на него, в качеството му на взискател по делата.
В условията на евентуалност, в случай, че сумите са получени от ответницата
като негов пълномощник по изпълнителните дела, намира, че връщането им се дължи
по съответната отчетна сделка по договорите за правна защита и съдействие, при
условията на чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва да е получила твърдените от ищеца
суми за адвокатски възнаграждения. Твърди, че ищецът се обърнал към нея за
правна помощ за водене на дела срещу работодателя му „Тежка механизация“ АД, но
понеже бил в тежко финансово положение се уговорили дължимите на ответницата за
адвокатски възнаграждения да бъдат изплатени след събиране на сумите по
бъдещите изпълнителни дела срещу дружеството, а междувременно страните формално
да подпишат договори за правна защита и съдействие, ведно с отбелязване, че уговорените
възнаграждения са изплатени изцяло в брой, за да представят същите като
доказателства по исковите дела и да бъдат присъдени в полза на ищеца разноските
за тях. Уговорили се също, че независимо от изхода на делата, ищецът ще дължи
на ответницата цялото уговорено помежду им възнаграждение, както и че ще
подпишат нарочен документ, в който ще обективират
действителните им уговорки, вкл., че уговорените възнаграждения не са
действително заплатени. При тези предварителни условия ответницата като
процесуален представител на ищеца В.Р. завела гр.д. № 735/2014 г. по описа на
РС – Девня срещу работодателя му „Тежка механизация“ АД. По делото бил съставен
договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 3516 лв. След
образуване на делото на 11.09.2014 г. ответницата била упълномощена също така
да представлява ищеца по административна процедура за прекратяване на трудовото
му правоотношение с „Тежка механизация“ АД, за което било уговорено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. Ответницата изпълнила поетите задължения по
договора, като трудовото правоотношение било прекратено с разпореждане от
19.05.2015 г. на Инспекцията по труда по реда на чл. 7 от Наредба № РД-07-8 от
27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на
труда. В началото на м. януари 2015 г. ищецът пожелал да заведе срещу
работодателя си ново дело за други неполучени от него трудови възнаграждения,
за което между страните бил подписан договор за правна защита и съдействие от
13.01.2015 г. с уговорено възнаграждение от 2000 лв., формално посочено като
заплатено. В изпълнение на договора ответницата изготвила и подала от името на
ищеца заявление по чл. 410 ГПК срещу „Тежка механизация“ АД, по което било
образувано ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на РС – Девня. По делото не била издадена исканата заповед
за изпълнение, поради което ищецът настоял да бъде подадено ново заявление, по
повод на което бил подписан нов договор за правна защита и съдействие от 15.03.2015
г., отново за сумата от 2000 лв., която също само формално било отразено да е
заплатена. В изпълнение на договора ответницата подала ново заявление, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – Девня. В
началото на м. май 2015 г. ищецът се обърнал за съдействие към ответницата по
повод завеждането на поредно заповедно производство срещу работодателя му за
неизплатени трудови възнаграждения, за което между страните бил подписан
договор за правна защита и съдействие от 30.05.3015 г., в който било отразено,
че уговореното възнаграждение от 6000 лв. е изплатено изцяло в брой. Договорът
бил представен към изготвеното заявление и в полза на ищеца били присъдени
разноски за посоченото възнаграждение с издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 429/2015 г. по описа на РС –
Девня. До началото на м. юни между страните не бил подписан предварително
уговорения между тях нарочен документ, в който да бъде отразено, че
възнагражденията по сключените между тях договори за правна защита и съдействие
в общ размер на 10 000 лв. не са действително заплатени. Такъв документ бил
съставен и подписан от ищеца на 22.06.2015 г. След подписванeто му ответницата инициирала образуването на изп. дело № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.за събиране на
дължимите суми по издадения по гр.д. № 735/2014 г. на РС - Девня изпълнителен
лист в полза на В.Р. срещу „Тежка механизация“ АД. За представителството по
изпълнителното дело между страните бил сключен договор за правна защита и
съдействие с уговорено възнаграждение от 4000 лв., формално посочено като
заплатено изцяло в брой. По изпълнителното дело ответницата извършила редица
действия за защита интереса на доверителя й - взискател, вкл. изискала
извършването на опис и продажба на две движими вещи на длъжника (кранове),
съобразно указания на ЧСИ извършила за нейна сметка проучване за
местонахождението на крановете и за наличието на платен паркинг, на който
същите може да бъдат оставени за пазене, вкл. организирала преместването на
крановете на издирения паркинг в гр. Девня и заплатила с лични средства
дължимия наем за престой на крановете там до продажбата им, като разходените за
това суми били преведени по банковата й сметка от извършеното първо и второ
разпределение по изпълнителното дело. След успешно осъществената от ответницата
работа в хода на принудителното изпълнение, ищецът поискал да бъде образувано
ново изпълнително дело за събиране на присъдените му суми по ч.гр.д. № 121/2015
г. на РС – Девня, за което отново упълномощил ответницата и помежду им бил
сключен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от
2000 лв., формално посочено като заплатено. Договорът бил приложен по
образуваното изп. дело № 729/2015 г., с оглед
реалното получаване на възнаграждението от ответницата по уговорения между страните
начин при разпределението. След това било образувано ново изп.
дело № 1040/2015 г. за принудително събиране на присъдените в полза на ищеца
суми по ч.гр.д. № 429/2015 г. на РС – Девня, за процесуално представителство по
което страните подписали пореден договор за правна защита и съдействие с
уговорено адвокатско възнаграждение от 6000 лв., който договор бил приложен към
изпълнителното дело. Впоследствие било установено, че в гр. Търговище се намира
имущество на длъжника (камион МАН), поради което изпълнителното дело било
преместено при ЧСИ Анелия Заговора с район на действие ОС – Търговище и образувано
под нов № 25/2015 г. По изп. дело № 728/2015 г.
постъпили две жалби с вх. № 20124/28.09.2015 г. и вх. № 20125/28.09.2015 г.,
подадени съответно от длъжника „Тежка механизация“ АД и от трето лице – „Девня агро“ ЕООД срещу извършения от ЧСИ опис и продажба на
движими вещи, като ищецът упълномощил ответницата да го представлява пред
ОС-Варна по образуваното въз основа на жалбите в.ч.гр.д. № 589/2016 г., като за
нуждите на процеса подписали два договора за правна защита и съдействие по
всяка отделна жалба с уговорено възнаграждение от по 1300 лв. Жалбите били
отхвърлени, респ. в полза на ищеца били присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по двете жалби в пълен размер или общо 2600 лв. За разноските по
жалбата на „Тежка механизация“ АД бил издаден изпълнителен лист в полза на
ищеца и на 24.10.2016 г. ответницата присъединила същия към изп.
дело № 728/2015 г., за което страните подписали договор за правна защита и
съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 200 лв. За разноските по
жалбата на „Девня агро“ ЕООД ищецът отказал да
образува отделно изпълнително дело срещу посоченото трето лице, като обещал да
ответницата, че ще й заплати дължимото адвокатско възнаграждение от 1300 лв.
след получаване на сумите по вече образуваните изпълнителни дела срещу „Тежка
механизация“ АД. На 31.10.2016 г. страните подписали договор за правна защита и
съдействие, в който била обективирана действителната им воля по повод
процесуалното представителство на ищеца по изп. дела,
а именно, че адвокатските възнаграждения по изп. д. №
728/2015 г. (4000 лв.), изп. д. № 729/2015 г. (2000
лв.) и изп.д. № 1040/2015 г. (6000 лв.) по описа на
ЧСИ З. Д. и по изп.д. № 25/2015 г. по описа на ЧСИ А.
Заговора с район на действие ОС - Търговище (образувано след прехвърляне на изп.д. № 1040/2015 г. в гр. Търговище), както и по в.гр.д.
№ 589/2016 г. на ОС-Варна (2600 лв.) и възнаграждението за присъединяване към изп.д. № 728/2015 г. на изпълнителния лист за разноските по
в.гр.д. № 589/2016 г. на ОС-Варна срещу длъжника „Тежка механизация“ АД (200
лв.), или общо 14 800 лв., не са реално заплащани от клиента, а изготвените и
представени по делата договори са съставени за нуждите на процеса, като
клиентът заявява, че няма да има претенции по договорените суми и същите се
дължат на адвоката, като ще бъдат получени от него предпочтително от събраните
по изпълнението суми, чрез превод от ЧСИ директно по негова сметка. Съобразно
тази уговорка ответницата депозирала молба пред ЧСИ З.Д.и ЧСИ Анелия Заговора.
След разпределението на получената сума от продажбата на първия (малък) кран на
16.11.2016 г. получила по банковата си сметка сумата от общо 12 595,09 лв.,
включваща дължимите й адвокатски възнаграждения, както следва: 4000 лв. по изп. д. № 728/2015 г., 2000 лв. по изп.
д. № 729/2015 г., 6000 лв. по 1040/2015 г. и 595,09 лв. като част от дължимото
й възнгарждение по ч.гр.д. № 121/2015 г. на РС-Девня
в общ размер на 2000 лв. От второто разпределение на 07.03.2017 г. получила
сумата от 6000 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 429/2015 г.
През м. януари 2017 г. ответницата научила, че пълномощията й по делата са
оттеглени от клиента В. Р. (ищеца). Неизплатени останали дължимите на
ответницата адвокатски възнаграждения в общ размер на 6204,91 лв., от които:
1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2014 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по административен ред, 1000
лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. 22/2015 г. по описа на РС – Девня, 1404,91 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 15.03.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 121/2015 г. по описа на РС – Девня, 1300 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015 г. за подадената по изп.д. № 728/2015 г. жалба с вх. № 20124/28.09.2015 г.,
1300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. за подадената
по изп.д. № 728/2015 г. жалба с вх. №
20135/28.09.2015 г. и 200 лв. по договор за правна защита и съдействие за
присъединяване на изпълнителния лист за разноските по жалба с вх. №
20124/28.09.2015 г. към изп.д. № 728/2015 г. Вместо
по нейна банкова сметка, ***а ищеца, поради което предявява несрещен иск за
осъждане на ищеца да й заплати посочените адвокатски възнаграждения в общ
размер на 6204,91 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба по насрещния иск – 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 211, ал. 2 във вр. чл. 131 ГПК В.Р.
депозира отговор на насрещния иск, с
който оспорва същия като неоснователен. Оспорва наведените твърдения да не е
разполагал с достатъчно парични средства за водените дела, както и твърдяното симулативно вписване в договорите за правна защита и
съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че
възнагражденията по всички договори, вкл. и тези от 11.09.2014 г., 13.01.2015
г., 15.03.2015 г., 30.11.2015 г. и 19.02.2016 г., са реално заплатени. Оспорва
представените договори за правна защита и съдействие от 22.06.2015 г. и от
31.10.2016 г. като неавтентични. В тази връзка поддържа, че договорите не са подписани
от него, а в условията на евентуалност – че ги е подписал преди да бъде
попълнено съдържанието им и последното е добавено в впоследствие от ответницата
без неговото знание и съгласие. Отделно твърди, че същите никога не са били
представяни пред съд или ЧСИ, както и че той не разполага с копие от тях.
Конституираното трето лице помагач
на страната на ответницата „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД излага становище за недопустимост на
конституирането му като подпомагаща страна, доколкото застрахователното
покритие при него за професионалната отговорност на ответницата като адвокат
касае периода 05.01.2017 г. до 04.01.2018 г., респективно не обезпечава
евентуалните й нарушения, извършени в процесния период между 2014 г. и 2016 г.
Затова и моли да бъде заличен като подпомагаща страна в процеса. В условията на
евентуалност оспорва предявените срещу ответницата искове като недопустими, в
т.ч. поради нередовности на исковата молба. Оспорва претенциите и като
неоснователни, доколкото не са налице предпоставки за ангажиране отговорността
на ответницата. Оспорва също техния размер. По същество моли претенциите да
бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В депозирана
писмена защита излага съображения по същество на спора, с оглед събраните
доказателства. Намира, че представените от ответницата договри
за правна защита и съдействие от 22.06.2015 г. и 31.10.2016 г. не представляват
обратни писма, тъй като не разкриват недвусмислено симулацията на подочените в тях предходни договори към датата на тяхното
сключване. Позовава се на формата на документите (договори) и разликата им
предходно обратно писмо, подписано между страните (декларация за действителните
отношения), както и характеристиките на тяхното съдържание, вкл. ръкопиен текст и различната химикална
паста, с която е изписан.
Ответницата поддържа
отговора и насрещния иск и претендира разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК. Намира за преклудирано възражението на
ищеца за неавтентичност на обратните писма, респ. недопустимост на събраните в
тази връзка доказателства (съдебно-почеркови
експертизи и свидетелски показания). Отделно счита, че от експертизите и
показанията не се доказва неистинността на документите. Затова и намира, че от
обратните писма се доказва симулативното плащане по процесните договори за правна защита и
съдействие и възнагражденията по тях на обща стойност 24800 лв. не са реално
заплатени, съответно главният иск по чл. 59 ЗЗД е неоснователен. За неоснователен намира и евентуалният иск. В
тази връзка излага, че получената от нея по изпълнителните дела сума в общ
размер на 18595 лв. е част от дължимата такава за неизплатени адвокатски
възнаграждения и й се следва, а за разликата до пълния размер на дължимите
възнаграждения от 24800 лв., възлизаща на 6205 лв. ищецът е останал задължен,
съответно насрещният иск за тази разлика е доказан по основание и размер.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се доказва и от приобщените
писмени доказателствени средства и материали по приобщени изпълнителни дела, че
ищецът е ангажирал ответницата, в качеството й на адвокат, да го представлява
по водени срещу неговия работодател „Тежка механизация“ АД заповедни и искови дела,
за което помежду им били сключени договори за правна защита и съдействие, съдържащи
разписки за изплатени в брой възнаграждения, като следва:
- договор за правна защита и съдействие от 02.10.2014 г. за процесуално
представителство по гр.д. № 735/2014 г.
по описа на РС – Девня с уговорено възнаграждение от 3516 лв. (л. 29 от гр.д. №562/2019 г. на ДРС), като делото е приключило
с влязло в сила осъдително решение № 47/07.04.2015 г. в полза на ищеца В. Д., с
което са му присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 269,63 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, и въз основа на решението е издаден изпълнителен
лист № 346/11.06.2015 г.;
- договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 22/2015 г.
по описа на РС – Девня с уговорено възнаграждение от 1000 лв. (л. 10 от гр.д. № 562/2019 г. на ДРС), като по делото не е
издадена исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК;
- договор за правна защита и съдействие от 15.03.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 121/2015
г. по описа на Районен съд – Девня с уговорено адвокатско възнаграждение от
2000 лв. (л. 12 от гр.д. №562/2019
г. на ДРС), като делото е приключило с влязла в сила заповед № 65/18.03.2015 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца В. Д., с
която са му присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение от 2000 лв., и въз
основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 286/12.05.2015 г.;
- договор за правна защита и съдействие от 30.05.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 429/2015
г. по описа на Районен съд – Девня с уговорено адвокатско възнаграждение от
6000 лв. (л. 11 от гр.д. №562/2019 г. на ДРС), като делото е приключило с влязла в
сила заповед № 232/03.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца В. Д., с която са му присъдени и разноски за адвокатско
възнаграждение от 6000 лв., и въз основа на заповедта е издаден изпълнителен
лист № 474/18.08.2015 г.;
Не е спорно, че въз основа на издадените изпълнителни
листове В.Д. е образувал изпълнителни дела срещу неговия длъжник „Тежка
механизация“ АД, по които отново е упълномощил ответницата Д. Б. за негов
процесуален представител, за което са подписани помежду им отделни договори за
правна защита и съдействие, пак съдържащи разписки за платено в брой
възнаграждение, както следва:
- договор за правна помощ без отразена дата с уговорено
адвокатско възнаграждение от 4000 лв.,
представен по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., последното образувано въз основа на
издадения изпълнителния лист №
346/11.06.2015 г. по гр.д. № 735/2014 г. по описа на РС – Девня.
- договор за правна защита и съдействие без отразена дата
с уговорено адвокатско възнаграждение от
2000 лв., представен по изп. д. № 729/2015 г.
по описа на ЧСИ З.Д., последното образувано
въз основа на издадения изпълнителен лист № 286/12.05.2015 г. по ч.гр.д.
№ 121/2015 г. по описа на Районен съд – Девня;
- договор за правна защита и съдействие от 20.08.2015 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение от 6000 лв., представен
по изп. д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.,
последното образувано въз основа на издадения изпълнителен лист №
474/18.08.2015 г. по ч.гр.д. № 429/2015 г. по описа на Районен съд – Девня и
изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ А.А.З.с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Търговище,
по описа на който съдебен изпълнител е образувано изп.
дело под нов № 25/2016 г.
Срещу действия на ЧСИ З.Д.по изп.
д. № 728/2015 г., изразяващи се в продан на автокран, са подадени две жалби с
вх. № 20124/28.09.2015 г. и вх. №
20135/28.09.2015 г., съответно от „Девня агро“ ЕООД
(легитимиращ се като собственик на продаваната вещ) и от длъжника „Тежка
механизация“ АД, по които е образувано в.гр.д.
№ 589/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. За процесуално
представителство по всяка от жалбите ищецът е упълномощил Д.Б. да го
представлява, за което са подписали още два договора за правна защита и
съдействие, съдържащи разписки за заплатени адвокатски възнаграждения в брой, а
именно:
- договор за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение от 1300 лв. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Варна във връзка с жалба вх. № 20135/28.09.2015 г., подадена от „Тежка механизация“ АД (л. , и
- договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение от 1300 лв. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд
-Варна във връзка с жалба вх. № 20124/28.09.2015 г., подадена от „Девня агро“ ЕООД.
С определение № 806/28.03.2016 г. по в.гр.д. № 589/2016
г. по описа на Окръжен съд – Варна двете жалби са оставени без разглеждане,
като посоченото съдебно определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК с
определение №2513/19.10.2016 г., като в полза на В.Р. са присъдени
претендираните разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 2600 лв.
За разноските срещу длъжника „Тежка механизация“ АД в размер на 1300 лв. е
издаден изпълнителен лист № 497/10.10.2016 г. по в.гр.д.
№ 589/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С молба от 24.10.2016 г.
взискателят, действащ чрез адв. Д.Б., е поискал
вземането по този изпълнителен лист да бъде присъединено по изп.дело
№ 728/2015 г. и за тези действия да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лв., съобразно
договор за правна защита и съдействие без дата, съдържащ отбелязване, че сумата
е изплатена изцяло в брой при подписването му (л. 380 и л. 447 от изп.дело).
Видно от съдържанието на приложените по изпълнителните
дела пълномощни, ищецът е упълномощил ответницата да го представлява по делата
с право да извършва всички съдопроизводствени
действия, вкл. да получава депозирани разноски.
С молба от 11.09.2015
г., подадена лично от взискателя В.Д. по изп.дело № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д. (след
извършената продажба на автокранове, върху които е насочено изпълнението),
същият е поискал събраните суми да бъдат превеждани по посочена негова лична банкова
сметка, *** „Алианц банк
България“ АД, като молбата е уважена от съдебния изпълнител с разпореждане от
същата дата (л. 130 от изп.дело). Молби с идентично
искане са подадени на 21.10.2015 г.
по изп.дело № 729/2015 г. (л. 40 от изп.дело) и по изп.дело №
1040/2015 г. (л. 17 от изп.дело, приложено към изп.д. 25/2016 на ЧСИ А.З.).
По изп.дело № 728/2015 г. е
подадена и молба от адв.Д.Б. на дата 23.09.2015 г., с която същата е
поискала сумите за присъдените адвокатски възнаграждения по гражданските и
изпълнителни дела да бъдат превеждани по посочена нейна банкова сметка, *** „Юробанк България“ АД, като молбата й е уважена от съдебния
изпълнител с обективирано върху нея разпореждане от 23.09.2015 г. (л. 153 от изп.дело). С молба от 15.11.2016
г. адв. Б. е представила по изпълнителното дело и
изрично пълномощно без дата, с което от взискателя В.Р.
я упълномощава да го представлява по изп.дело №
728/2015 г., изп.дело № 729/2015 г. и изп.дело № 1040/2015 г., всички по описа на ЧСИ З.Д., вкл.
с право да получава пари и други ценности (л. 412 от изп.дело
№ 728/2015 г.).
На 06.03.2017 г.
адв.Б. е подала молба и по изп.дело
№ 25/2016 г. на ЧСИ А.З. (предишен № 1040/2015 г. на ЧСИ З.Д.) с искане
адвокатският хонорар по изпълнителното дело да бъде преведен по посочена нейна
банкова сметка, ***ено отбелязване, че сумата от 6000
лв. е преведена на 06.03.2017 г. (л. 20 от изп.дело).
С молба от 12.12.2016 г. взискателят В.Р. е
уведомил съдебния изпълнител, че оттегля пълномощията на адв.
Д.Б. по изп. дело № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.
(л. 486 от изп.дело). Идентична молба от 16.01.2017 г. е подадена от него и по изп. дело № 729/2015 г. и изп.дело
№ 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д. (л. 487 от изп.дело
№ 728/2015 г., л. 18 от изп.дело 1040/2015 г.), а на 09.03.2017 г. – по изп.дело
№ 25/2016 г. по описа на ЧСИ А.З.(л. 23 от изп.дело
№25/2016 г.) . Към молбите е представено и пълномощно за адв.
А.а. като нов процесуален представител на взискателя по делата.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводната експертиза (л. 185 и сл.) се установява, че по
изпълнителните дела са извършени разпределения, въз основа на които са преведени суми за разноски за адвокатските възнаграждения, както
следва:
- 4000 лв. по договор без дата за
представителство по ИД 728/2015 г., включени в протокол за разпределение от 03.11.2016 г. по изп. дело № 728/2015 г. и преведени на
16.11.2016 г. от ЧСИ З.Д.по сметка на Д.Б.;
- 1300 лв. по договор от 19.02.2016 г. за процесуално
представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС (жалба вх.
№ 20135/28.09.2015 г.), включени в протокол за разпределение от 16.02.2017 г.
по изп.дело № 728/2015 г. и преведени на 25.02.2017
г. от ЧСИ З.Д.по сметка на В. Р.;
- 2000 лв. по договор от 15.03.2015 г. за
процесуално представителство по ч.гр.д. № 121/2015 г. на ДРС, включени в
протокол за разпределение от 03.11.2016 г. по изп.дело
№ 729/2015 г., от които 595,09 лв.
са преведени на 16.11.2016 г. от ЧСИ З.Д.на Д.Б. и 1404,91 лв. са преведени на 25.02.2017 г. от съдебния изпълнител на
В.Р.;
- 2000 лв. по договор без дата за
представителство по изп.дело № 729/2015 г.,
включени в протокол за разпределение от 03.11.2016 г. по изп.дело
№ 728/2015 г. и преведени на 16.11.2016 г. от ЧСИ З.Д.по сметка на Д.Б.;
- 6000 лв. по договор от 30.05.2015 г. за
процесуално представителство по ч.гр.д. № 429/2015 г. на ДРС, включени в
протокол за разпределение от 16.02.2017 г. по изп.дело
№ 728/2015 г. и преведени на 06.03.2017 г. от ЧСИ А.З.по сметка на Д.Б.;
- 6000 лв. по договор от 20.08.2015 г. за
представителство по ИД 1040/2015 г., включени в протокол за разпределение от 03.11.2016 г. по по изп. дело №
728/2015 г. и преведени на 16.11.2016 г. от ЧСИ З.Д.по сметка на Д.Б.;
- 200 лв. по договор без дата за
присъединяване на вземането за разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1300 лв. по изпълнителен лист № 497/10.10.2016
г. по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, включени в протокол за разпределение от 16.02.2017 г. по изп. дело № 728/2015 г. и преведени на 24.02.2017
г. от ЧСИ З.Д.по сметка на В.Д. (съгл. изслушването на вещото лице в о.с.з.,
платежно нареждане на л. 617 от изп.дело и
разпореждане на ЧСИ на л. 631 от изп.дело).
От страна на ответницата са представени и документи,
установяващи проведена административна процедура за прекратяване на трудовото
правоотношение на В.Р. с работодателя му „Тежка механизация“ АД по
административен ред – заявление от 18.03.2015 г. по чл. 327, ал. 2 КТ и чл. 2
от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. и разпореждане от 19.05.2015 г. за
прекратяване на правоотношението, издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна (л. 96-98 от гр.д. № 562/2019 г. на ДРС).
Ангажирани от ответната страна са и дава договора за
правна защита и съдействие, представени от нея с отговора вх. № 5569/12.07.2019
г. по гр.д. № 562/2019 г. по описа на ДРС и във връзка с предявения насрещен
иск, с твърдения догорите да представляват обратни писма (л. 74 и сл. от гр.д.
№ 562/2019 г. на ДРС), както следва:
- договор за правна защита и съдействие от
22.06.2015 г. (л. 93 от гр.д. № 562/2019 г. на ДРС), двустранно подписан от
клиента В.Р. и адвоката Д.Б., според съдържанието на който страните заявяват,
че договорените адвокатски хонорари за прекратяване на трудовото правоотношение
на клиента по административен ред в размер на 1000 лв., по г.гр.д. № 22/2015 г.
на ДРС в размер на 1000 лв., по ч.гр.д. № 121/2015 г. на ДРС в размер на 2000
лв., по ч.гр.д. № 429/2015 г. на ДРС в размер на 6000 лв. не са заплатени от
клиента, отразените в договорите плащания са привидни – за нуждите на делата за
присъждане на разноски и за пред трети лица, а с ДПЗС се удостоверява
действителната воля на Р. и Б.. Отразено е още, че така договорените
възнаграждения от общо 10000 лв. ще бъдат заплатени с превод от ЧСИ при
разпределение на сумите, по сметка на адвоката.
- договор за
правна защита и съдействие от 31.10.2016 г. (л. 92 от гр.д. № 562/2019 г.
на ДРС), двустранно подписан от клиента В.Р. и адвоката Д.Б., според
съдържанието на който страните заявяват, че договорените адвокатски хонорари по
изп.дело № 728/2015 г. в размер на 4000 лв., по изп.дело № 729/2015 г. в размер на 2000 лв., по изп.дело № 1040/2015 г. в размер на 6000 лв., всички по
описа на ЧСИ № ***-ВОС, по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС в общ размер на 2600
лв., както и за събиране на разноските по в.гр.д. № № 589/2016 г. на ВОС в
размер на 200 лв. не са заплатени от клиента, а отразеното плащане в тях е
привидно, за нуждите на делата за присъждане на делата, и за пред трети лица.
Отразено е още, че така договорените
възнаграждения от общо 14800 лв. ще бъдат заплатени при превод от ЧСИ при
разпределение на сумите, по сметка на адвоката.
След отговора с влязло в сила определение №
1923/16.07.2019 г. по гр.д. № 562/2019 г. на ДРС делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на ВРС, пред когото е образувано настоящото
производство. Отговорът на Д.Б. и обективирания в
него насрещен иск, ведно с приложенията към тях, вкл. и посочените по-горе
договори за правна защита и съдействие от 22.06.2015 г. и 31.10.2016 г., са
връчени на ищеца В.Р. на 20.05.2020 г. (л. 49). В срока по чл. 211, ал. 2 вр.чл. 131 ГПК Р. е депозирал отговор на насрещния иск с
вх. № 39422/22.06.2020 г., с който страната изрично оспорва представените
договори за правна защита и съдействие от 22.06.2015 г. и 31.10.2016 г. с
твърдения да са съставени за целите на процеса и антидатирани,
както и че В.Р. е бил помолен да се подписва на празни документи. С последваща
молба с вх. № 41784/29.06.2020 г. (подадена извън срока по чл. 131 ГПК) В.Р. е
уточнил, че оспорва автентичността на подписа, положен за клиент в оспорените
договори, и е потвърдил възражението, че договорите са създадени за целите на
процеса. С постановеното по делото по реда на чл. 140 ГПК определение №
262853/17.03.2021 г. настоящият съдебен състав е дал указания до ищеца в срок
до датата на о.с.з. да конкретизира твърденията си в отговора на насрещния иск,
че е бил помолен от ответника Д.Б. да се подписва на празни документи, като
уточни дали твърди, че по този начин са подписани и оспорените като антидатирани договори за правна защита и съдействие от
22.06.2015 г. и от 31.10.2016 г. (л. 95). В проведеното редовно първо о.с.з. на
04.10.2021 г. във връзка с указанията на съда ищецът е заявил, че подписът на
договорите не е положен от него, евентуално – че е извършена злоупотреба с бланкет, като съдържанието в договорите е добавено след
като той се е подписал на тях (л. 202).
При тези твърдения и изявлението на насрещната страна, че
ще се ползва от оспорените документи, с протоколно определение от 04.10.2021 г.
е открито производство по чл. 193 ГПК за проверка автентичността на договорите
с указания до ищеца да докаже, че положеният в документите подпис за клиент не
е изпълнен от него, евентуално – че съдържанието им е дописано след като той е
положил подпис върху тях.
В тази връзка е допусната съдебно-почеркова
експертиза по делото (л. 239 и сл.), според приетото заключение по която
ръкописният текст и подписа за адвокат по договора за правна защита и
съдействие от 22.06.2015 г. са изпълнени с химикални
пасти с различен химичен състав на багрилните компоненти (не е налице партидно
сходство). Същият извод е направен и за договора за правна защита и съдействие
от 31.10.2016 г. Според заключението не може да се направи категоричен извод
дали ръкописният текст в съдържанието на договора от 22.06.2015 г. и договора
от 31.10.2016 г. е изпълнен (дописан) след съставянето на договорите на
посочените в тях дати, поради отсъствие на пресечни щрихи между подписите и
текста на допументите, но дата 31.10.2016 г. в
договора от същата дата е изписана преди полагането на подписа за адвокат в
същия договор.
Във връзка с данните от първоначалното заключение по
искане на страните допусната е и допълнителна съдебно-почеркова
експертиза за изследване на идентичността между химикалните
пасти, с които е изписано съдържанието на двата договора, както и химикалните пасти, с които е изписано съдържанието и датата
на всеки от договорите. От приетото и неоспорено от страните допълнително
заключение (л. 275 и сл.) се установява, че не е налице партидно сходство между
ръкописното съдържание на договора за правна защита и съдействие от 22.06.2015 г. и този от 31.10.2016 г., налице
е партидно сходство между изписаната дата и съдържание в договора за правна защита
и съдействие от 22.06.2015 г., както и в договора за правна защита и съдействие
от 31.10.2016 г.
За установяване
истинността на оспорените договори по делото са допуснати и гласни
доказателствени средства посредством разпита на водените от страните свидетели
(л. 258 и сл.).
От показанията на водения от ищеца свидетел Йордан Р.
(негов син) се установява, че ищецът ангажирал ответницата като адвокат, за да
го защитава по водените дела срещу работодателя му „Тежка механизация“ АД.
Свидетелят споделя, че е присъствал на разговори между бащата му и адв. Б., в които са говорили, че трябва да се плати някаква
сума пари (по банка или на ръка), но не си спомня нито размера на сумата, нито
за какво точно е била тя. Чувал е и по телефона да си говорят за това как точно
ще станат плащанията помежду им на пари и хонорари, но не си спомня повече. Спомня
си, че по поръчка на баща му е носил пари в плик на адв.
Б. в нейния офис в гр. Девня, но не знае за какво и колко са били парите, нито е подписвал документ при предаването им.
Разказва, че е карал баща си на срещи с адв. Б., но
го е чакал в колата и не е присъствал лично на тези срещи. Баща му му споделил,
че веднъж Б. го накарала да подпише нещо, но той отказал. По данни на свидетеля
двамата имали спорове за това по коя сметка трябва да се превеждат сумите по
няколко дела, поради което баща му оттеглил пълномощията на адв.
Б. пред съдебния изпълнител. Твърди, че няколко пъти е чувал разговори по
телефона, при които баща му казвал на адв. Б.: „Парите ще дойдат в моята сметка, аз ще ти
платя абсолютно каквото трябва. Никой не съм излъгал, никой не съм ощетил
досега, и теб няма да излъжа“. Споделя, че при последния разговор, който
чул, адв. Б. казала на баща му: „Аз ще те върна в първи клас“. Помни още, че веднъж лично превеждал
пари по сметка на адв. Б. в Пощенска банка, някъде
ок. 2015 г. – 2016 г., но не знае в какъв размер и за какво точно са били
парите - адвокатски хонорари или такси. Не знае също дали баща му е заплатил
дължимите адвокатски възнаграждения на адв. Б., не му
е известно и дали баща му е ползвал услугите на друг адвокат.
Разпитан по делото и е воденият от ответницата свидетел А.Д.
(без родство и дела със страните, неин приятел). Същият знае, че Р. имал проблеми с неизплатени възнаграждения
от бившия му работодател, поради което ангажирал адв.
Б. да го защитава. Присъствал е лично и на разговори между тях двамата и знае,
че Р. е подписал договори, че дължи пари на Б. за услугите за адвокатски
хонорари. Споделя, че лично е присъствал на описа на два крана през 2015 г. в
гр. Девня, запорирани по изпълнително дело. Разказва,
че докато чакали съдебния изпълнител, Д.Б. обяснявала на В.Р., че ще има още
разходи по делата, вкл. за адвокатските й услуги, а Р. казал, че няма пари в
момента, но ще си оправят сметките след продажбата на крановете. Казал й още да
не се притеснява и както е подписал веднъж (че й дължи пари), така ще подпише и
други договори за предстоящите допълнителни разноски, когато тя му каже.
Свидетелят твърди, че е присъствал и на друга среща между страните рез м. октомври-ноември 2016 г., когато закарал Б. пред
базата в гр. Девня, където се пазели крановете. Р. бил вече там и двамата с Б.
започнали да разговарят, като Р. се интересувал кога ще бъдат преведени пари от
продажбата на крановете и двамата сверявали някакви документи, свързани с
преводи по делата. Свидетелят разказва, че впоследствие Б. му споделила, че Р.
е оттеглил пълномощното си и помежду им е възникнал конфликт. Разказва, че през
2018 г. бил на гости у Б., когато Р. й се обадил по телефона и искал да му
върне два договора, тя го поканила в офиса й, за да си оправят сметките, а той
отговорил, че нищо не й дължи и ще я съди. Свидетелят знае, че става дума за
хонорари над 10 000 лв. и има подписани договори за тях, но не са му известни
повече подробности.
Ангажиран от ответницата е и свидетелят х.а.(без дела и
родство със страните). Същият разказва, че от 7 години притежава фреш бар на ул. „***в гр. Варна, където е и адвокатската
кантора на Б.. Спомня си, че през м.април 2017 г. в двора на бара се провел
разговор между Б. и лице с фамилия а., което се представило за адвокат на Р..
Свидетелят бил в близост до масата им и чул, че а. иска от Б. да му предаде два
договора, сключени през 2015 г. и 2016 г., тя му отговорила, че ще ги върне,
ако бъдат изплатени адвокатските й хонорари около 9 000 лв. а. заявил, че
това няма как да се случи, че клиентът му (Р.) казал, че няма да й даде никакви
пари повече и да престане да му звъни за парите, че ще подаде жалби в
Адвокатската колегия, за да преустановят адвокатските й права. Б. отговорила,
че не я притесняват тези жалби и ако не й бъдат изплатени хонорарите, ще
използва договорите като доказателство в съда, за да ги вземе по съдебен ред,
при което събеседникът й се ядосал и разговорът им приключил.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е главен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
връщане на получени от ответницата без основание разноски за адвокатски
възнаграждения в общ размер на 22600 лв.
по сключени с ищеца договори за правна защита и съдействие, които разноски са
разпределени в полза на ищеца (взискател) по образуваните срещу неговия длъжник
изпълнителни дела, но преведени по банкова сметка ***, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за същата сума, като
получена от ответницата, в качеството й на пълномощник и довереник на ищеца по
изпълнителните дела, но неотчетена на доверителя.
Основателността
на главния иск с правна квалификация чл.
59, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) обедняването на ищеца, 2.)
обогатяването на ответницата, 3.) връзка между
обедняването и обогатяването, 4.) липса на основание за това, както и 5.) липса
на друг иск, с който обеднелият да се защити (арг. от
чл. 59, ал. 2 ЗЗД). Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, правопораждащи съдебно предявеното негово
вземане – обедняването му, съответно обогатяването на насрещната страна, както
и връзката помежду им (един или няколко общи факти, от които те произтичат). В
негова тежест е да установи още размера на вземането. Липсата на основание е
отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно наличието на правно основание за
настъпилото
имуществено разместване на блага.
От събраните по делото доказателства, в т.ч.
представените договори за правна защита и съдействие, материалите по
приобщените изпълнителни дела и заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се установява, че между страните са сключени процесните договори за
правна защита и съдействие за процесуално представителство по следните дела и с
уговорени следните адвокатски възнаграждения, преведени като разноски по
изпълнителните дела на следните лица, а именно:
- договор за правна защита и съдействие от 15.03.2015 г. за процесуално
представителство по ч.гр.д. № 121/2015
г. по описа на Районен съд – Девня с уговорено адвокатско възнаграждение от
2000 лв., което заповедно дело е
приключило с влязла в сила заповед № 65/18.03.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която в полза на заявителя (сега ищец) са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 2000 лв. по посочения
договор, издаден е изпълнителен лист № 286/12.05.2015 г., въз основа на
последния е образувано изп.дело № 729/2015 г. по
описа на ЧСИ З.Д. и тези разноски от 2000 лв. са разпределени в полза на
взискателя (ищец), като 595,09
лв. от
тях са преведени от съдебния изпълнител по сметка на ответницата Д.Б. на 16.11.2016 г., а остатъкът от 1404,91
лв. е преведен по сметка на ищеца В.Р. на 25.02.2017 г.;
- договор за правна защита и съдействие от 30.05.2015 г. за процесуално представителство
по ч.гр.д. № 429/2015 г. по описа на
Районен съд – Девня с уговорено адвокатско възнаграждение от 6000 лв., което заповедно дело е
приключило с влязла в сила заповед № 232/03.07.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с която в полза на заявителя (сега ищец) са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение от 6000 лв. по посочения договор, издаден
е изпълнителен лист № 474/18.08.2015 г., въз основа на последния е образувано изп. д. №
1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.(продължило като изп.дело
№ 25/2016 г. по описа на ЧСИ А.З.) и тези разноски от 6000 лв. са разпределени
в полза на взискателя (ищец) и преведени
от ЧСИ А.З.по сметка на Д.Б. на 06.03.2017 г.;
- договор за правна защита
и съдействие без дата с
уговорено адвокатско възнаграждение от
4000 лв. за процесуално представителство по по изп.д.
№ 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., която
сума е разпределена в полза на взискателя (ищец) и преведена от съдебния изпълнител по сметка на Д.Б. на 16.11.2016 г.;
- договор за правна защита
и съдействие без дата с
уговорено адвокатско възнаграждение от
2000 лв. за процесуално представителство по по изп.д.
№ 729/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., която
сума е разпределена в полза на взискателя (ищец) и преведена от съдебния изпълнител по сметка на Д.Б. на 16.11.2016 г.;
- договор за правна защита и съдействие от 20.08.2015 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение от 6000 лв. за
процесуално представителство по изп. д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д.,
която сума е разпределена в полза на взискателя (ищец) и преведена от съдебния изпълнител
по сметка на Д.Б. на 16.11.2016 г.;
- договор за правна
защита и съдействие от 30.11.2015
г. с уговорено адвокатско възнаграждение от 1300 лв. за процесуално представителство
по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС (във
връзка с жалба вх. № 20124/28.09.2015 г., подадена от трето за принудителното
изпълнение лице „Девня агро“ ЕООД) и
- договор за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение от 1300 лв. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Варна във връзка с жалба вх. № 20135/28.09.2015 г., подадена от длъжника по
принудителното изпълнение „Тежка механизация“
АД, което в.гр.д. № 589/2016 г. е
приключило с влязло в сила определение № 806/28.03.2016 г., с което двете жалби
са оставени без разглеждане и в полза на въззиваемата
страна В.Р. (сега ищец) са присъдени (по реда на чл. 248 ГПК с определение
№2513/19.10.2016 г.) разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 2600
лв. по двата договора, за разноските от
1300 лв. по договора от 19.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист № 497/10.10.2016 г. в полза на В.Р. срещу длъжника „Тежка механизация“
АД, като вземането за тези разноски в размер на 1300 лв. е присъединено по изп.дело № 728/2015 г., разпределено в полза на взискателя
и сумата е преведена от ЧСИ З.Д.по сметка на
В. Р. на 25.02.2017 г.
Вземането на
ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. по договора от 30.11.2015 г. за защита срещу жалба
вх. № 20124/28.09.2015 г. на „Девня агро“ ЕООД е
присъдено на ищеца със съдебното определение, но длъжникът е трето лице, респ.
това вземане не е било предмет на принудително изпълнение по водените от ищеца
чрез адв. Д.Б. изпълнителни дела. Затова и няма данни
тази сума да е реално получавана от ответницата.
Така по изпълнителните дела ответницата Д.Б., в качеството й на пълномощник на взискателя, е получила
сума в общ размер на 18 595,09 лв., от
които: 595,09 лв. по договора от 15.03.2015 г. за представителство по ч.гр.д. №
121/2015 г. на ДРС (получени на 16.11.2016 г. по изп.д.
№ 729/2015 г.), 6000 лв. по договора от 30.05.2015 г. за представителство по
ч.гр.д. № 429/2015 г. на ДРС (получени на 06.03.2017 г. по изп.д.
№ 25/2016 г.), 4000 лв. по договора без дата за представителство по изп.д. № 728/2015 г. (получени на 16.11.2016 г.), 2000 лв.
по договора без дата за представителство по изп.д. №
729/2015 г. (получени на 16.11.2016 г.) и 6000 лв. по договора от 20.08.2015 г.
за представителство по изп.д. № 1040/2015 г.
(получени на 16.11.2016 г.).
От материалите по приобщените изпълнителни дела се
изяснява, че взискателят е оттеглил пълномощията на адв.
Д.Б. по делата на следните дати, следващи датите на извършените към нея преводи
по съответното дело, а именно: по изп.дело № 728/2015
г. – на 12.12.2016 г., по изп.дело
№ 729/2015 г. и изп.дело № 1040/2015 г. – на
16.01.2017 г. и по изп.дело № 25/2016 г. – на 09.03.2017
г. Следователно към момента на
превеждането на сумите от съдебните изпълнители в полза на Д.Радева същата е
имала надлежно учредена представителна власт, съобразно приложените пълномощни
по делата, вкл. с право да получава пари и ценности за сметка на взискателя В.Р. – неин доверител. Затова и сумите са получени на годно правно основание (договор за
поръчка) и искът по чл. 59 ЗЗД за връщане на тези суми в общ размер на 18595,09
лв. е неоснователен.
Същият е неоснователен и
за разликата до пълния предявен размер от 22600 лв., тоест за сумата от 4004,91
лв., понеже същата изобщо не е получена от ответницата, респ. липсва твърдяното
имуществено разместване на блага. Част от тази сума в
размер на 1404,91 лв. по договора за правна защита и съдействие от 15.03.2015
г. за представителство по ч.гр.д. № 121/2015 г. на ДРС е преведена от съдебния
изпълнител по лична банкова сметка ***.Р. на 25.02.2017 г., 1300 лв. по договора
за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. за представителство по в.гр.д. №
589/2016 г. на ВОС във връзка с жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. също са
преведени по негова банкова сметка ***.02.2017 г., а за останалите 1300 лв. по
договора за правна защита и съдействие от 30.11.2015 г. за представителство по
в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС във връзка с жалба вх. № 20124/28.09.2015 г.
изобщо няма данни дали и от кого са получени.
Така главният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
подлежи на отхвърляне в пълен размер.
При този извод следва, че е осъществено заявеното вътрешнопроцесуално условие и съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск с правно основание
чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на
иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по договор за поръчка, 2.) получаването на процесната сума от
22600 лв. от ответницата, в качеството й на довереник на ищеца по
изпълнителните дела, от негово име и за негова сметка, както и 3.) неизпълнение
на задължението на ответницата да даде отчет (сметка) на ищеца за извършените
от нея действия и да му предаде получените средства във връзка с изпълнението
на поръчката. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение на
задължението му и/или наличието на други правопогасяващи или правоизключващи
факти.
По изложените по-горе съображения относно главния иск за
част от процесната сума в размер на 4004,91 лв., която въобще не е получена от
ответницата, и евентуалният иск за тази сума е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По делото е безспорно, че между страните са сключени
договорите за правна защита и съдействие, с които е уговорено процесуалното
представителство на В.Р. по изпълнителните дела да се осъществи от Д.Б..
Посочените договори имат характеристиките на поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД,
поради което между страните са налице валидно
възникнали облигационни правоотношения.
Доказано е от горепосочените доказателствени средства, че
в изпълнение на поръчката ответницата,
като пълномощник и довереник на В.Р., е получила сумата от 18 595,09 лв., формирана като сбор от
разпределените в полза на взискателя (ищец) разноски по изпълнителните дела,
подробно описани по-горе.
Спорно е дали тази сума
подлежи на връщане на доверителя-ищец. В тази връзка ищецът
поддържа, че сумата му се следва, а ответницата – че е дължима в нейна полза,
тъй като получените от нея разноски са за адвокатски възнаграждения по сключени
между страните договори за правна защита и съдействие, които не са били реално
платени и вътрешната уговорка между страните била тя да се удовлетвори от
разпределените суми по изпълнителните дела. Съдът намира за доказана тезата на ответната страна, като аргументите
за това са следните:
Във всеки от процесните договори за правна защита и
съдействие е обективирана разписка за получаване на възнагражденията по тях в
брой при подписването им. Симулативният характер на
тази разписки се установява от представените от ответницата договори за правна
защита и съдействие от 22.06.2015 г. и от 31.10.2016 г., според които
уговорените възнаграждения по описаните в документите дела, вкл. и по ч.гр.д. №
121/2015 г. на ДРС в размер на 2000 лв. (съгл. договора от 15.03.2015 г.), по
ч.гр.д. № 429/2015 г. на ДРС в размер на 6000 лв. (съгл. договора от 30.05.2015
г.), по изп.дело № 728/2015 г. в размер на 4000 лв.
(по договор без дата), по изп.дело № 729/2015 г. в
размер на 2000 лв. (по договор без дата) и по изп.дело
№ 1040/2015 г. в размер на 6000 лв. (по договор от 20.08.2015 г.), не са реално
заплатени от клиента, а отразените в договорите плащания са привидни – за
нуждите на делата за присъждане на разноски и за пред трети лица, като
действителната воля на страните е посочените възнаграждения да бъдат заплатени
по сметка на адвоката чрез превод от ЧСИ при разпределение на сумите. Съдът
намира, че посочените документи имат характеристики на обратни писма, доколкото
са двустранно подписани, съставени на дати, следващи относително симулативните сделки, и съдържат изрично изявление, че
формално записаното плащане по договорите за правна защита и съдействие от клиента
на адвоката не е действително, а реалната (прикрита) воля на страните е
възнагражденията по тях да бъдат заплатени в полза на адвоката в хода на
принудителното изпълнение срещу длъжника на клиента, от разпределените в полза
на последния суми. Така обратните писма
разкриват недвусмислено относителната симулация, вкл. с посочване на
конкретната причина за привидно уговорените плащания (с цел присъждане на
възнагражденията като разноски в полза на клиента по съответните дела), а
възраженията на ищеца в обратна насока са неоснователи.
Неоснователно е и
възражението му за неавтентичност на обратните писма поради злоупотреба с бланкет. В тази част
възражението е направено своевременно (в срока за отговор на насрещния иск, към
който са приложени документите), като към този момент възражението е било
нередовно (неясно), но тази нередовност е отстранена след указания на съда по
чл. 101, ал. 1 ГПК и в дадения за това срок, респ. поправеното процесуално действие се смята за редовно от
момента на извършването му, на основание чл. 101, ал. 2 ГПК. С поправката
ищецът е уточнил, че оспорва договорите, понеже съдържанието им е изписано след
като той е положил подпис върху тях. Тези уточнения са в съответствие с
наведените в отговора на насрещния иск твърдения, че договорите са съставени за
целите на процеса и той е подписвал предоставени му от ответницата празни
бланки, и по същество касаят автентичността на обратните писма. Затова и
след изявлението на ответницата, че ще се полза от оспорените документи, съдът
е открил производство по чл. 193 ГПК за
проверка истинността им и е допуснал поисканите доказателства за нейното
установяване – съдебно-почеркови експертизи и
свидетелски показания.
От същите обаче не се доказва, при условията на пълно и
главно доказване, неавтентичността на оспорените обратни писма. От заключенията
на почерковите експертизи (първоначално и
допълнително), се доказва с категоричност единствено, че ръкописният текст и
подписите за адвокат по договорите за правна защита и съдействие от 22.06.2015
г. и от 31.10.2016 г. са изпълнени с химикални пасти
с различен химичен състав на багрилните компоненти, че датата в договора от
31.10.2016 г. е изписана преди полагането на подписа за адвокат, че не е налице
партидно сходство между ръкописното съдържание на двата договора, както и че е
налице партидно сходство между изписаната дата и съдържание в договора за
правна защита и съдействие от 22.06.2015 г., както и в договора за правна
защита и съдействие от 31.10.2016 г. Тези изводи, тълкувани в съвкупност, не
само не доказват неавтентичността на договорите (каквито доводи застъпва ищецът),
но дори съдържат индикации в подкрепа на тяхната истинност, доколкото двата
договора не са изписани с еднакво пишещо средство (което е съвсем естествено,
предвид съставянето им през ок. една година), датата и съдържанието на всеки от
тях са изписани с еднаква химикална паста (което също
отговаря на обичайната практика) и подписът за адвокат в договора от 31.10.2016
г. е изпълнен след датата му (съответно и съдържанието), като предполагаемо (обичайно)
тогава бил следвало да се е подписал и клиентът (наред с адвоката).
Оспорената автентичност на договорите се доказва и от събраните
свидетелски показания на водените от ответницата двама свидетели Ат. Д. и Х. А.
От показанията на първия се доказва, че през 2015 г. ищецът Р. е признал, че е подписал
договори, според които дължи пари на ответницата Б. за предоставените му от
последната адвокатски услуги, че искал от нея „да си оправят сметките“ след
продажбата на запорираните кранове по изпълнителните
дела, както и че по-късно (през 2018 г.) искал Б. да му върне два договора, според
които той й дължи над 10 000 лв. адвокатски хонорари. Последното обстоятелство
се потвърждава и от показанията на св. Атев, от които
се изяснява още, че изискваните два договора са от 2015 г. и 2016 г. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на посочените свидетели, доколкото
същите са ясни, последователни, непротиворечиви и пресъздават лично възприети
от разпитаните лица факти. Същите освен това се подкрепят и от останалия
доказателствен материал, вкл. материалите по изпълнителните дела, от които се
потвърждават разказваните от св. Д. обстоятелства относно продаваните кранове и
ангажирането на адв. а. от ищеца В.Р., който адвокат
е посочен от св. А. като събеседник
на Д.Б. на възприетия от него разговор. Нещо
повече – автентичността на обратните писма се доказва и от показанията на
водения от самия ищец св. Й.Р., според които ищецът искал парите да бъдат
преведени по негова лична сметка с обещание, че след това той ще плати на
ответницата каквото трябва, което на практика съдържа признание, че той все още
не е платил.
С оглед на изложеното и при направения извод относно
истинността на договорите от 22.06.2015 г. и от 31.10.2016 г., получените от ответницата суми по
изпълнителните дела са се следвали на нея, а не на ищеца, съобразно вътрешната
им уговорка, обективирана в подписаните помежду им обратни писма. Затова и
тя не е имала задължение да му върне получените суми в общ размер на 18 595,09
лв. Следователно
евентуалният иск е неоснователен и в тази му част и следва да бъде отхвърлен в
пълен размер.
Приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр.
чл. 36, ал. 1 от ЗА за заплащане на адвокатски възнаграждения в общ размер
на 6204,91 лв. по сключени между
страните шест договора за правна защита и съдействие.
Основателността на
иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнали между страните облигационни
правоотношения по посочените договори за поръчка, 2.) точното изпълнение на
задълженията на ответницата по тях, 3.) възникнала изискуемост на насрещното
задължение на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение по всеки договор,
както и 3.) неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ответницата (ищец по насрещния иск) е да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявените вземания, както и техния размер.
Безспорно
между страните е сключването на процесните договори за правна защита и
съдействие, както и уговореното по всеки от тях адвокатско възнаграждение,
както следва: 1000 лв. договор от 11.09.2014 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца по административен ред, 1000 лв. по договор
от 13.01.2015 г. за представителство по ч.гр.д. 22/2015 г. по описа на РС –
Девня, 2000 лв. по договор от 15.03.2015 г. за представителство по ч.гр.д. №
121/2015 г. по описа на РС – Девня, 1300 лв. по договор от 30.11.2015 г. за
представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС по жалба вх. №
20124/28.09.2015 г. на „Девня трейд“ АД, 1300 лв. по договор от 19.02.2016 г.
за представителство по същото дело по жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. на „Тежка
механизация“ АД и 200 лв. по договор за присъединяване на изпълнителния лист за
разноските от 1300 лв. по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС срещу „Тежка
механизация“ АД по изп.д. № 728/2015 г. Тези
обстоятелства се потвърждават и от събраните писмени доказателствени средства –
договори за правна защита и съдействие. Истинността на договорите не е оспорена
по делото, поради което съдът приема, че въз основа на тях между страните са
възникнали валидни мандатни правоотношения.
От материалите по изпълнителните дела и представените от
ответницата документи (заявление от 18.03.2015 г. по чл. 327, ал. 2 КТ и чл. 2
от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. и разпореждане от 19.05.2015 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна) се доказва още, че Д.Б. е предоставила на В.Р. уговорените
адвокатски услуги, като е представлявала доверителя си в хода на
проведената административна процедура, по съдебните дела пред ДРС и ВОС и пред
съдебния изпълнител по изп.д. № 728/2015 г. във
връзка с присъединяване на ново вземане срещу същия длъжник. Възнаграждението по
договорите не е уговорено с оглед резултата от дейността, поради което изхода
на делата е ирелевантен за дължимостта му и Д.Б. се
явява изправна по договорите страна.
Така за В.Р. е възникнало насрещното задължение за
заплащане на уговорените адвокатски възнаграждения на техния падеж.
В договорите е отразено, че възнагражденията по тях са
реално платени в брой при подписването им, но по изложените по-горе съображения
в тази част сделките са привидни, тоест не е извършено плащане по тях, поради
което и на основаните чл. 17, ал. 1 ЗЗД между страните се прилагат последиците
на прикритото съглашение, разкрито от подписаните от страните обратни писма,
обективирани в обсъдените договори за правна защита и съдействие от 22.06.2015
г. и от 31.10.2016 г. Според прикритата сделка изискуемостта на
възнагражденията е уговорена в зависимост от получаването на средства от
доверителя по водените чрез довереника изпълнителни дела. От материалите по
изпълнителните дела и съдебно-счетоводната експертиза се доказва, че са извършени разпределения по делата и в
полза на взискателя са преведени събраните от неговия длъжник суми, при което
уговореното отлагателно условие се е сбъднало и задълженията на В.Р. за
заплащане на възнагражденията по договорите за поръчка са станали изискуеми.
От същите доказателствени средства се доказва, че част от
тези възнаграждения са получени от В.Р. в хода на принудителното изпълнение
срещу работодателя му „Тежка механизация“ АД, а именно: 1404,91 лв. по договора
за правна защита и съдействие от 15.03.2015 г. за представителство по ч.гр.д. №
121/2015 г. на ДРС, 1300 лв. по договора за правна защита и съдействие от
19.02.2016 г. за представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. на ВОС във връзка с
жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. на „Тежка механизация“ АД и 200 лв. по договор
за правна защита и съдействие без дата за присъединяване по изп.д.
№ 728/2015 г. на изпълнителния лист за разноските от 1300 лв. по в.гр.д. №
589/2016 г. на ВОС срещу „Тежка механизация“ АД. Няма данни тези суми да са
преведени впоследствие на правоимащия доверител
(адвокат), поради което е налице неизпълнение на В.Р. по тези договори. Във
връзка с изпълнението по останалите поръчки – предмет на насрещния иск,
ответникът по него не е ангажирал никакви доказателства, въпреки разпределената
му доказателствена тежест за установяване на плащането по тях, поради което и
при относително симулативния характер на сделките
относно обективираната в тях разписка, съдът приема,
че липсва реално плащане и по тях.
Следователно насрещният иск е
доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен в пълен размер,
като се присъди в полза на Д.Б. търсената сума от 6204,91 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в
съда – 12.07.2019 г., до
окончателното изплащане на възнагражденията.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения
списък, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 6968,20 лв.,
от които 248,20 лв. държавна такса за насрещния иск (л.112), 260 лв. депозити
за вещи лица (л. 113,215,269), 4010 лв. адвокатско възнаграждение за защита по
предявените срещу нея искове и 2450 лв. адвокатско възнаграждение за защита по
предявените от нея насрещни искове, доказателства за реалното заплащане на
които възнаграждения са представени по делото – договори за правна защита и
съдействие, съдържащи разписки за плащане в брой (л. 290,291).
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираните от насрещната страна адвокатски
възнаграждения. В представените договори адвокатското възнаграждение е
уговорено за всеки отделен иск, поради което и при съобразяване волята на
страните и приложимата в случая разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението само по евентуалните искове възлиза в размер на 3352 лв.,
формиран като сбор от минималните възнаграждения по всеки иск (отделен
договор), определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 от във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. (510 лв. при
интерес 4000 лв., 321 лв. при интерес 1300 лв., 370 лв. при интерес 2000 лв. и
630 лв. при интерес 6000 лв.). На основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата към тази
сума следва да бъдат прибавени 200 лв. за явяване в проведените трето и четвърто
ос.з., при което нормативният минимум на възнаграждението възлиза на 3352 лв.
При същата методика на изчисление минималният размер на възнаграждението по
насрещните искове се равнява на 2070,34 лв. Вземайки предвид тези минимални
размери на възнагражденията, фактическата и правна сложност на делото, обема на
материалите по него (над 1500 л.), броя на предявените от и срещу ответницата
искове, както и конкретно извършените от упълномощения адвокат процесуални действия за защита на нейните интереси, относими
към определяне цената на предоставената правна услуга, съдът намира, че
уговорените и заплатени възнаграждения от 4010 лв. по предявените главен и евентуален иск и 2450 лв. по предявените
насрещни искове не надвишават минималните размери от 3352 лв., съответно
2070,34 лв. с разлика, която да обоснове извод за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид извода за неоснователност на предявения главен и евентуален иск, разноски
на ищеца не се следват.
Съдът констатира, че не е събрал в цялост дължимата държавна такса по
насрещните искове, която възлиза на 310,20 лв. (определена като сбор от
държавните такси по всеки иск (отделен договор), а внесената такса – на 248,20
лв. Този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 77 ГПК, като ответницата
бъде осъдена да заплати дължимата разлика от 62 лв. в полза на бюджета на съда, по сметка на ВРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, главен
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 600 лв. (двадесет и две
хиляди и шестстотин лева), представляваща получена от ответницата без основание
сума по изп. дело № 728/2015 г., изп.
дело № 729/2015 г. и изп. дело № 1040/2015 г., трите
по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, както и изп. дело № 25/2016 г. по описа на ЧСИ А.З.с рег. № *** в
КЧСИ и район на действие ОС-Търговище, която сума е формирана като сбор от разноските
за реално заплатени адвокатски възнаграждения по сключени между страните
договори за правна защита и съдействие, следващи се на ищеца, като взискател по
изпълнителните дела, а именно: 4000 лв. по договор без отразена дата
за процесуално представителство по изп. д. № 728/2015
г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по
договор от 19.02.2016 г. за процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016
г. по описа на Окръжен съд - Варна във връзка с подадена жалба вх. №
20135/28.09.2015 г. срещу действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по договор от 30.11.2015 г. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015 г. срещу действията на
съдебния изпълнител по изп. д. № 728/2015 г. по описа
на ЧСИ З.Д., 2000 лв. по договор за
правна защита и съдействие 15.03.2015 г. за процесуално представителство по
ч.гр.д. № 121/2015 г. по описа на Районен съд – Девня, 2000 лв. по договор без отразена дата за процесуално
представителство по изп. д. № 729/2015 г. по описа на
ЧСИ З.Д., 6000 лв. по договор от
30.05.2015 г. за процесуално представителство по ч.гр.д. № 429/2015 г. по описа
на Районен съд – Девня и 6000 лв. по
договор от 20.08.2015 г. за процесуално представителство по изп.
д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, евентуални
осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 600 лв. (двадесет и две
хиляди и шестстотин лева), представляваща получена от ответницата, в качеството
й на пълномощник и довереник на ищеца, но неотчетена на последния сума по изп. дело № 728/2015 г., изп.
дело № 729/2015 г. и изп. дело № 1040/2015 г., трите
по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, както и изп. дело № 25/2016 г. по описа на ЧСИ А.З.с рег. № *** в
КЧСИ и район на действие ОС-Търговище, която сума е формирана като сбор от
разноските за реално заплатени адвокатски възнаграждения по сключени между
страните договори за правна защита и съдействие, следващи се на ищеца, като
взискател по изпълнителните дела, а именно: 4000 лв. по договор без отразена дата за процесуално
представителство по изп. д. № 728/2015 г. по описа на
ЧСИ З.Д., 1300 лв. по договор от
19.02.2016 г. за процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа
на Окръжен съд - Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20135/28.09.2015 г.
срещу действията на съдебния изпълнител по изп. д. №
728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300
лв. по договор от 30.11.2015 г. за процесуално представителство по в.гр.д.
№ 589/2016 г. по описа на Окръжен съд - Варна във връзка с подадена жалба вх. №
20124/28.09.2015 г. срещу действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 2000 лв. по договор за правна защита и
съдействие 15.03.2015 г. за процесуално представителство по ч.гр.д. № 121/2015
г. по описа на Районен съд – Девня, 2000
лв. по договор без отразена дата за процесуално представителство по изп. д. № 729/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 6000 лв. по договор от 30.05.2015 г. за
процесуално представителство по ч.гр.д. № 429/2015 г. по описа на Районен съд –
Девня и 6000 лв. по договор от
20.08.2015 г. за процесуално представителство по изп.
д. № 1040/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д..
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6204,91 лв. (шест хиляди
двеста и четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сбор от
следните неизплатени адвокатски възнаграждения по сключени между страните
договори за правна защита и съдействие, а именно: 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2014 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Д.Р. с работодателя му „Тежка
Механизация“ АД по административен ред, 1000
лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015 г. за
процесуално представителство по ч.гр.д. № 22/2015 г. по описа на Районен съд –
Девня, 1404,91 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 15.03.2015 г. за процесуално представителство по
ч.гр.д. № 121/2015 г. по описа на Районен – Девня, 1300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2015 г.
за процесуално представителство пред Окръжен съд -Варна във връзка с подадената
жалба вх. № 20124/28.09.2015 г. по изп. д. № 728/2015
г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по
договор за правна защита и съдействие от 19.02.2016 г. за процесуално
представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд - Варна във
връзка с подадена жалба вх. № 20135/28.09.2015 г. срещу действията на съдебния изпълнител
по изп. д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., 1300 лв. по договор от 30.11.2015 г. за
процесуално представителство по в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Варна във връзка с подадена жалба вх. № 20124/28.09.2015 г. срещу действията на
съдебния изпълнител по изп. д. № 728/2015 г. по описа
на ЧСИ З.Д., и 200 лв. по договор за
правна защита и съдействие за присъединяване на вземането за разноски по
в.гр.д. № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна по изп.
д. № 728/2015 г. по описа на ЧСИ З.Д., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова –
12.07.2019 г., до окончателното изплащане на възнагражденията, на основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6968,20 лв. (шест хиляди
деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата от 62 лв. (шестдесет
и два лева), представляваща невнесена част от дължимата държавна такса по
предявените насрещни искове, на
основание чл. 77 ГПК.
Решението е постановено при участието на
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. ***, като трето лице помагач на ответната страна Д.Л.Б..
Решението в частта, с която е осъдена ответницата за невнесената държавна такса, имаща характер
на определение по чл. 77 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд –Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В останалата част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: