№ 13
гр. Разград , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500281 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЕТ „Ерма-90-Р.К.“, гр.Силистра се явява адвокат Т.С.,
редовно упълномощен и приет от съда
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Районен съд – Силистра, редовно уведомена, не
изпраща представител.
СЪДЪТ докладва депозирана от въззиваемата страна молба вх. №32 от 06.01.2021г.,
с която въззиваемата страна заявява, че няма да се яви поради служебна ангажираност техен
представител. Дава съгласие за ход на делото в негово отсъствие. Поддържа възраженията
си в отговора, депозиран в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
АДВ. Ц. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ДОКЛАДВА същото: Производството е по реда на чл.267 от ГПК. Делото е образувано
по въззивна жалба на ЕТ „Ерма-90-Р.К.“, гр.Силистра, ЕИК ********* против Решение
1
№332/05.10.2020г., постановено по гр.дело №729/2020г. по описа на РРС, с което съдът е
отхвърлил като неоснователен иска, предявен от жалбоподателя срещу РС-Силистра на
правно основание чл.270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на решение
№443/18.12.2018г. постановено по гр.дело №1419/2017г.по описа на РС-Силистра. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата
отмяна и уважаване на ищцовата претенция. Излагат се подробни съображения. С жалбата
не се правят доказателствени искания. Насрещната по жалбата страна РС-Силистра е
депозирала в срок отговор на възивната жалба, като застъпва становище за нейната
неоснователност. Заявява, че поддържа изложените с отговора на исковата молба
възражения касаещи допустимостта на производството и основателността на предявения
иск. Моли за отхвърляне на жалбата.
АДВ. С.: Не разполагам с доказателства, които са предвидени като допустими пред
въззивната инстанция съгласно правилото на чл.266 ал.2 ГПК, а и няма какви доказателства
да бъдат посочени, когато по моя преценка спорът е чисто правен и по- скоро теоретичен
отколкото предмет на правораздавателно решение. Поддържам жалбата в този вид, в който е
подадена.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Уважаеми окръжни Съдии, действително проблема, който е поставен пред
вас не бих казал, че е традиционен за съдебна зала. Проблем, който е насочен към
установяване на действителната воля на законодателя в две съседни разпоредби в един общ
текст, с надслов валидност и допустимост на правораздавателните актове.. в моята
въззивна жалба съм направил съвсем бегъл опит да посоча, че действителният смисъл на
чл.270, ал.2 ГПК налага по категоричен начин извода, че правото на иск на страната срещу
правораздавателния акт, насочено към установяване невалидността на решението не е
тъждествено със служебната компетентност на въззивния и касационния, контролиращ
валидността на отделните правораздавателни актове. Аз смятам, че без многословна
аргументация бихме могли да се обединим около идеята, че систематичното тълкуване на
двете разпоредби на чл.270 налага по категоричен начин да се приеме, че правото на иск на
страната не съвпада с предпоставките, които са предвидени в утвърдената практика на
ВКС при проверка валидността на съдебното решение. Това, което бих искал да добавя
към въззивната си жалба е свързано със самия институт на нищожността като правно
явление, което е характерно за всеки един от отраслите на обективното ни право. Ако ние
се обърнем към уредбата, която се съдържа в отделните закони, то най- систематично и
последователно тази уредба е дадена в ЗЗД при положение, че в другите нормативни
2
актове се обявява определено действие или волеизявление за недействително. Тук
законодателят не е направил дори и опит да посочи кои са основанията, на които следва да
се прецени недействителността на съдебното решение. Предоставил е това на съдебната
практика, с която е въвел предпоставки за неточно тълкуване или тълкуване контра леге,
което според мен е възпроизведено и в решението РРС. Бих ви предложил формулировка,
която по мое мнение отговаря на правото на иск по чл.270, ал.2 ГПК. То отговаря на оня
правен интерес, мотивирал страната да потърси невалидността на съдебния акт тогава
когато решението е постановено в съществено, грубо отклонение от основните ръководни
начала, които са закрепени в ГПК, а такъв е именно конкретния случай. Главният
проблем, който стои пред РС- Силистра, ОС- Силистра и касационната инстанция е да
установи кой е титуляр на правото на собственост върху недв имот. Събраните по делото
доказателства дават основание да се приеме точно обратното на това, което е приел РС –
Силистра, а той е приел и е достигнал до този извод не защото не е потърсил мотивация на
своя правораздавателен акт, а защото е игнорирал основно, съществено доказателство,
изходящо от Областната управа, което обезсмисля твърдението за придобиване правото на
собственост върху този поземлен имот чрез общо правоприемство, уредено с приемането на
Закона за общинската собственост. Ако това е така, ако материалното право в крайна
сметка, каквото е защитено не е установено и няма как да бъде установено, защото то
никога не е принадлежало на Община Силистра, то ефекта на правораздавателният ефект е
правопроменящ, а не акт издаден в защита на нарушено материално право. Вярно е, че и
правопроменящото решение е решение, с което трябва да се съобразяваме, но целта на
гражданското съдопроизводство е в крайна сметка защита на нарушено материално право, а
не създаване на нови правни положения.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14.22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3