Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
Гр. София, 30.12.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И. ЧЛЕНОВЕ : Райна Мартинова
Мл. Съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д.
№ 8821 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 127912/22.06.2020 г. по гр. д. № 74404/2019
г. на СРС, 78 с - в, П.Х.К.,
ЕГН: ********** е осъден да заплати на Етажна собственост, находяща
се на адрес : гр. София, ул. „***********, на основание чл.
38, ал.
1 от
ЗУЕС, сумата от 1 005, 59 лв. - задължения по решения на общите събрания на ЕС
от 22.01.2018 г. и 14.01.2019 г. за паричните
вноски на етажните собственици за ремонт, обновление и управление на ЕС, за
периода февруари 2018 г.
- октомври 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски
по делото.
Производството е образувано по
въззивна жалба ответника П.Х.К., чрез процесуалния му представител.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, а по същество – неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи, че производството е започнало по
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и след постъпило в срока по чл.
414 ГПК възражение от длъжника, ищецът е сезирал съда с иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задълженията, за които е издадена заповед
по ч. гр. д. № 56541/2019 г. на СРС, 78 с - в срещу ответника. В този смисъл се
твърди, че СРС недопустимо се е произнесъл по осъдителен, вместо по положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с какъвто е бил сезиран. Излага
съображения, че по тези съображения исковата молба е била нередовно заведена. По
същество поддържа, че неправилно ищецът твърди, че ответникът е задължен за
вноските към ЕС заедно със своята съпруга В. Г. К., на основание чл. 32, ал. 2 СК, както и със своето малолетно дете Х.П.К., на основание чл. 125 СК. Твърди,
че претендираната сума от 1 005, 59 лв. съставлява сбор от дължимите суми
за ремонт, обновление и управление на ЕС за периода м. 02.2018 г. - м. 10.2019
г., както от него, така и от съпругата и непълнолетното му дете, като ищецът не
е заявявал частта от сумите, дължими от съпругата и сина му, в отделно производство.
Сочи още, че нормата на чл. 32, ал. 2 СК предвижда солидарност само за
задълженията, възникнали от договор, но не е за тези, които са от
извъндоговорен източник. Поддържа освен това, че претенцията на ЕС не е
установена по основание и размер и незаконосъобразно е била уважена в
атакуваното решение. Неправилно съдът е приел за недоказано направеното от
ответника възражение за прихващане, без да даде необходими указания на
ответника за доказване на извършените от него разноски във връзка с ремонт на
покривна тераса, която твърди, че съставлява обща част от сградата. Излага
доводи, че в края на 2016 г. на покривната тераса на собствения му апартамент
се е появил теч, за което е сезирал ЕС и е съставен констативен протокол на
16.10.2017 г. Въпросът е поставен на ОС на ЕС на 30.05.2018 г., но не е бил
решен, поради което ответникът е уведомил ЕС, че пристъпва към ремонт със
собствени средства. Сочи, че за този ремонт е направил разходи от 4 674,
24 лв. с ДДС. Твърди, че покривната тераса е обща част, но до момента
направените от него разходи не са му възстановени от ЕС нито са прихванати с
неговите задължения по чл. 50 ЗУЕС. Моли да се съобрази направеното от него
възражение за прихващане. В заключение моли решението да се обезсили, като
недопустимо постановено, респективно - да се отмени като незаконосъобразно, като
се отхвърлят изцяло исковете и се уважи направеното в производството възражение
за прихващане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, етажните собственици в сградата в
Етажна собственост, находяща
се на адрес : гр. София, ул. „***********, чрез
управителя С.Т., оспорват жалбата в срока по чл. 263 ГПК. Излагат доводи,
че искът е заявен като положителен установителен, по чл. 422, ал. 1 ГПК, след
проведеното заповедно производство, както е изложено подробно в обстоятелствената
част на исковата молба. Сочат, че с разпореждане от 10.01.2020 г. СРС, 78 с-в е
обезсилил издадената от него заповед за изпълнение по реда на чл. 415 ГПК, но
ищецът е оспорил това разпореждане с частна жалба пред СГС, като е посочил в
становището си от 24.02.2020 г., че само в случай на отхвърляне на жалбата моли
СРС да премине от установителен към осъдителен иск. Доводите на ответника за
нередовност на исковата молба са неоснователни. Оспорват се и възраженията на
ответника, че не е налице солидарност в отговорността му със съпругата му В. К.,
както и с малолетния му син Х. К.. Поддържа се, че в случая следва да се
приложи чл. 122, ал. 1 ЗЗД, като кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение
от всеки от солидарните длъжници. Твърди се, че решенията, въз основа на които
са определени сумите за ремонт и управление на ЕС, не са отменяни и важат по
отношение на всички етажни собственици. По същество поддържа, че се установява
дължимост на сумите към ЕС и че между страните не е съществувал спор по
въпроса, че покрива на сочената от ответника тераса не представлява обща част
на сградата, по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, а е частна собственост, като
част от ап. 17 на длъжника. Този факт изключва твърдението, че терасата, по
естеството и предназначението си, служи за общо ползване на ЕС. Поддържа се,
освен това, че претенцията, с която се иска извършване на прихващане, е
прекомерна. Освен това от доказателствата не се установява, че касае именно
терасата, собствена на ответника. Моли да не се уважава възражението за
прихващане, като се потвърди решението на СРС. По същество моли да се уважи
предявения от ЕС установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на суми за ремонт на общите части на ЕС. Претендира разноски съгласно
списък.
Настоящият състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, приема от правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част.
Настоящият намира
за основателно възражението на ответника - въззивник, че произнасянето на СРС
по осъдителни искове, макар и валидно, е недопустимо.
В случая производството
е започнало след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.10.2019
г., по ч гр. д. № 56541/2019 г. на СРС, 78 с - в, в полза на ЕС, находяща се на
адрес : гр. София, ул. „*********** срещу П.Х.К., ЕГН: **********, за
заплащане на задължения за парични
вноски на етажните собственици за ремонт, обновление и управление на ЕС, за
периода февруари 2018 г. - октомври 2019 г., по решения на общото събрание на ЕС от 22.01.2018
г., на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС.
Въззивният състав
констатира, че в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът П.Х.К. е подал
възражение срещу заповедта. Не се установява да са давани изрично указания до
заявителя за предявяване на иск в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В същото време, СРС
е постановил разпореждане № 8591/10.01.2020 г. на 78 с-в, по ч. гр. д. №
56541/2019 г., с което заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена но основание чл.
415, ал. 5 ГПК
Цитираното разпореждане
е оспорено с частна жалба от ищеца и е отменено с определение № 8632/09.06.2020
г. на СГС, VІ с - в, което е влязло в сила на
09.06.2020 г. СГС е приел, че обезсилването за заповедта по чл. 410 ГПК е
незаконосъобразно извършено, понеже на ищеца не са давани въобще указания за
представяне на доказателства за предявяване на установителните искове по чл.
422, ал. 1 ГПК в едномесечен срок. Делото е върнато на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия във връзка със заповедта, с придружително писмо
от 11.06.2020 г., т. е. още преди първото съдебно заседание пред СРС по
настоящото производство, което е проведено на 18.06.2020 г.
Следователно,
както се сочи и в обстоятелствената част на исковата молба, СРС е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 38 ЗУЕС - за установяване на задължения в общ размер от 1 005,
59 лв. за управление, ремонт и поддръжка на общи части на ЕС за периода м. 02.2018 г. - м. 07.2019 г. и
лихви, въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.10.2019 г.
В същото време, с
атакуваното решение СРС се е произнесъл по осъдителни искове, с правно
основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, без да съобрази факта от значение за спора, че в
хода на производството, че разпореждане № 8591/10.01.2020 г. по ч. гр. д. №
56541/2019 г., с което заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена, е отменено от
СГС.
Налице е многобройна практика на ВКС, според която се отрича допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено
успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е
обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415 ГПК или по искане на
заявителя - кредитор.
В множество актове, а именно : решение № 30/25.04.2013 г. по т. д. № 245/2012 г. на ІІ т. о., решение № 78/06.06.2012 г. по т. д. № 511/2011 г. на ІІ т. о., решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т. о., решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т. о., решение № 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1332/2013 г. и др., е прието, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК/чл. 417 ГПК, е допустим само след влязло в сила обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.
В решения № 141 от 06.11.2014 г.,
по т. д. № 2706/2013 г., № 41 от 08.04.2015 г., по т. д. № 653/2014 г. на II т. о., № 168 от 01.10.2013 г., по т.д.
№ 1332/13 г. на II т. о., № 88 от 27.05.2011 г. по т.д. № 598/10 г. на II т. о., № 78 от 16.05.2012 г., по т. д. № 511/2011 г. на II т. о., решение № 1 от 10.04.2018 г. по т. д. № 335/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др., е възприето становището, че правният интерес от установителен иск по реда на чл. 422 ГПК би отпаднал
само ако заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите на чл. 411, ал. 2,
т. 3 и т. 4 ГПК, по чл. 415, ал. 5 ГПК (предишна ал. 2, преди изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) с актове на
съда в заповедното производство, респ. на въззивния съд в съответствие с
разясненията в TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е още, че за да са
налице предпоставките на чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК за преминаване от
установителен към осъдителен иск, тези актове за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение трябва да са влезли в сила до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция в производството по иска, основан на чл. 422 ГПК.
Освен това, съгласно т. 11 б от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, „в производството по иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК
може да се предяви осъдителен иск в това производство“.
Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевентни факти, от които произтича спорното право.
Както се посочи по - горе, в случая не е спорно и от
приложеното към делото ч. гр. д. № 4692/2020 г- на СГС, VІ с - в е видно, че
разпореждането, с което е обезсилена издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било отменено
от СГС, с определение № 8632/09.06.2020 г. на СГС, VІ с - в, което е влязло в
сила на 09.06.2020 г., като делото е върнато на СРС за продължаване на
процесуалните действия във връзка със заповедта.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че произнасянето по осъдителни искове за вземане, предмет на заповедта по чл. 410 ГПК, е недопустимо. Разглеждайки осъдителни искове
при наличие на заповед за изпълнение СРС по същество е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. (в посочения смисъл Решение № 66 от 08.07.2014 г. по т. д. № 1766/2013 г., Т. К., ІІ Г. О. на ВКС).
Тъй като СРС се е произнесъл по осъдителни искове,
вместо по установителни по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с
каквито е бил сезиран, постановеното решение е недопустимо и следва да се
обезсили на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото да се върне на СРС за
произнасяне на друг състав на СРС по същество по
предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 127912/22.06.2020 г. по гр. д. № 74404/2019 г. на СРС, 78 с - в.
ВРЪЩА делото на СРС, на
друг състав, за произнасяне по предявените установителни искове, по чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно мотивите
на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.