Р
Е
Ш Е Н И Е
№
260141/
19.11.2021 година град Варна
В И М Е ТО Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и осми
септември година 2021
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: А.Братанова ЧЛЕНОВЕ
: М.Недева
Д.Маркова
при секретар : Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 109 по описа на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от СОГАРД” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Острава“ 14, представлявано от
управителя си Г. З. М. против решение № 260359/30.11.2020г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 670/2019г., в частта, в
която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Бенковски 9133,
общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Марица”
№66, представлявано от управителя В. В. Б. сумата 109 562 лева,
представляваща платено възнаграждение по сключения между страните договор за
покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г.
към него, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за нейното даване
предвид прекратяването на договора в частта му относно „Възлагане на
строителството” на обект “Предприятие за производство на директни плодови
сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж № 299/24.8.2017г.
на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със Заповед на същия № 28 от 27.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 02.05.2019г., до окончателното й плащане, сумата
5 985,29 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата 91 301 лева (част от подлежащата на връщане на
сума от 109 562 лв.), считано от 01.09.2018г. до 24.04.2019г.,
включително, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата
10 213,90 лева, представляваща сторени разноски за производството
по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Въззивникът счита решението в
обжалваната му част за неправило поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за това. На първо място счита, че съдът се е произнесъл по
предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца защита с основание чл.268
ал.1 ЗЗД. Предявените искове са квалифицирани с правно основание чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД, чл.93 ал.2 изр.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД и като такива са били разглеждани.
И въпреки че изменение на исковете не е правено, първоинстанционният
съд е приел в мотивите си, че претендираните от ищцовата страна суми произтичат от надлежно упражнено от
него право на ОТКАЗВАНЕ от договора при условията на чл.268 ал.1 ЗЗД.
Игнорирани са своевременно направените с отговора на исковата молба възражения
за редовността на отправеното с нотариалната покана изявление за разваляне на
договора. Не е коментирано и извънсъдебното признание за полезността на
извършените СМР, обективирано в нот.акт
№ 140/13.07.2020г. на нотариус с рег. № 513 на НК. От друга страна направеният
от първостепенния съд извод за „дезаинтересованост“ и
от двете страни от изпълнението на договора е в разрез със събрания доказателствен материал. Не става ясно от мотивите на
съдебното решение как съдът е приел, че е налице отказ от договора, направен с
исковата молба по реда на чл.268 ал.1 ЗЗД и какви са т.нар. основателни причини
за това. Като неиздържан преценява извода на съда, че към 04.05.2018г., когато
е спрян строежът, не е било започнало изобщо строителство. По отношение на
представените от ищеца доказателства по допълнителната експертиза е била налице
преклузия, която съдът не е констатирал служебно.
Липсва коментар на съда досежно достоверността на
датите на строителните книжа. Счита решението за неправилно и досежно осъдителната част за разноските. Моли същото да
бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
предявените срещу него искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе
по съществото на въззива, прие за установено следното
:
Предмет на настоящото
производство е предявеният от ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД иск срещу „СОГАРД” ООД за връщане на заплатената част от
уговореното възнаграждение по сключен между страните Договор за
покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г.
към него, предвид развалянето на договора в частта му относно „Възлагане на
строителството” на обект “Предприятие за производство на директни плодови
сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж № 229/24.8.2017г.
на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със заповед на същия № 28 от
27.10.2017г. Претенцията е заявена в размер на 109 562 лева, ведно със следващото
се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира се и обезщетение за забава за връщането
на част от авансово платеното и подлежащо на връщане възнаграждение от 91 301
лева за предхождащ предявяването на иска период, а именно считано от
01.09.2018г. до 24.04.2019г., което се заявява в размер на 5 985,29 лева.
Преди да разгледа жалбата по същество съдът следва
да се произнесе по наведеното от въззивника
твърдение, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца
защита с правно основание чл.268 ал.1 ЗЗД. Както е посочено и в определението
от разпоредително заседание по чл.267 ГПК, съдът счита, че не се налага промяна
на дадената от първата инстанция правна квалификация на претенциите на ищеца, нито даването на нова
такава. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт окръжният съд е приел, че е
сезиран с искане за връщане на платената част от уговореното възнаграждение по
сключен между страните договор за покупко-продажба и строителство от
18.07.2016г. предвид РАЗВАЛЯНЕТО МУ в частта относно „Възлагане на
строителство“ на процесния обект – предприятие за
производство на плодови сокове, склад и офиси. Предметът на втория главен иск е
определен като право на ищеца да получи обратно от ответника платения задатък по същия РАЗВАЛЕН договор в съответната част.
Дадената от съда правна квалификация на исковете съответства на предявената
искова защита – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД. Действително в мотивите съдът обсъжда дезаинтересоваността
на двете страни от изпълнението на договора и правото на ищеца да се откаже от
него, но това са само част от фактическите и правни съображения на съда при
извеждане на окончателните му правни изводи. В диспозитива
на решението си съдът се е произнесъл съобразно дадената от него правна
квалификация на претенциите. Ето защо настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени
искове.
По съществото на жалбата съдът намира
следното :
Безспорно установено от фактическа
страна по спора е, че между страните „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД като възложител и
купувач и „СОГАРД” ООД като изпълнител и продавач е възникнала валидна
облигационна връзка въз основа на сключения от тях Договор за покупко-продажба и строителство от
18.07.2016г., по силата на който ответното дружество следвало да продаде 3065
кв.м. ид.ч. от УПИ №Х-320 в с. Слънчево, общ.
Аксаково, целият с площ от 8406 кв.м., да се снабди с виза за проектиране на
“Предприятие за сушене и замразяване на зеленчуци” със ЗП от 1825 кв.м и РЗП от
2025 кв.м., да извърши цялостно
проектиране на сградата, вкл. и изготвяне на оценка за съответствие на
проектите, срещу насрещно поетото задължение на ищцовото
дружество да му заплати сума в общ размер на 383 180 евро, без ДДС, включваща
продажната цена на земята (36 780 евро, без ДДС) и уговореното възнаграждение
за възложеното строителство, по начин и срокове, уговорена в договора.
Договорено е ищецът да заплати авансово сумата 187 000лв., без ДДС, покриваща
продажната цена на земята, проектирането (общо в размер на 48 930 евро, без
ДДС), както и задатък за бъдещото изпълнение на СМР в
размер на 46 681 евро, без ДДС.
С последващи
допълнително споразумение от 06.02.2017г. и анекс от 23.03.2017г. страните са
постигнали съгласие за промяна в някои от така съществуващите вече договорености.
Няма
спор, че ответникът е изпълнил задължението си за продажба на уговорените
идеални части от притежавания недвижим имот, учредил е и право на строеж за
изграждане на предприятието за производство на директни плодови сокове, склад и
офиси в имота, както и че се е снабдил с Разрешение за строеж № 229/24.8.2017
на гл. арх. на Община Аксаково.
На
24.01.2018г. страните са сключили Анекс към договора, с който са променили част от договореностите си
по отношение на етапите и сроковете за строителство. Приели са да сключат договор
за доброволна делба след издаване на разрешение за строеж не по-късно от 31.03.2018г., за което в полза
на „СОГАРД” ООД ще се учреди право на строеж. Посочили са етапите на
строителството, както и сроковете за тяхното изпълнение. Така срокът за изпълнение на етап 1,2,3 и 4 е
определен на 90 дневен от откриването на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво до състояние на Акт обр. 14.
Изрично е било признато, че възложителят-купувач „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД е
изпълнил задълженията си по раздел III, т.1 от договора и е заплатил сумата от
187 000 лв., без ДДС, равняваща се на 95 611,58 евро, включваща 36 780
евро - продажна цена на земята, 12 150 евро - проекти, 46 681 евро - задатък за бъдещото изпълнение на СМР. Уговорен е и реда и
сроковете за плащане на дължимия остатък от 287 568,42 евро (без ДДС).
Договорено е възложителят „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД да сключи договор за строителен
надзор с избрано от изпълнителя „СОГАРД” ООД лице, като разходите са за сметка
на „СОГАРД” ООД.
В чл.5.2 от Анекс от 24.01.2018г. към договора от 18.07.2016г.
страните са уточнили видовете СМР, съответстващи на Етап Едно за извършване на
строителството - подготовка и геодезическа
нивелация на строителната площадка и изравняване на терена; изкоп за основи;
доставка на арматура за подложен бетон; заливане на подложен бетон и вътрешни
стъпки. Съгласно чл.5.2.1 сроковете за изпълнение на СМР по етапи 1, 2, 3 и 4
са 90 календарни дни от датата на
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа, т.е. – 90 дни от 04.04.2018г., удължени с
дните, посочени в конкретните хипотези на следващите текстове на анекса. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да извърши строителството
на първи, втори, трети или четвърти етап в 97-дневен срок от вписването на
договора за доброволна делба (договорът за делба е вписан на 20.03.2018г.,
респ. 97-дневния срок е изтекъл на 27.06.2018г.).
Поради това и във връзка с покана за
плащане на втори етап от строителството – л.50, ищецът е направил волеизявление
за разваляне на договора – л.53, връчено по ел.поща на ответника и чрез нот.покана по реда на чл.47 ГПК.
Спорните между страните
въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, се свеждат до това : налице ли
са били основанията за разваляне на договора от страна на ищеца – възложител,
надлежно ли е направеното в тази насока волеизявление и породило ли е то
правните си последици, в условията на положителна евентуалност – дължи ли се и
в какъв размер връщане на заплатената от възложителя сума за извършването на Етап
Едно от строителството.
За
да породи изявлението за разваляне на договора своето правно действие, ищецът
следва да е изправна страна по договора, а ответникът да не е изпълнил свои
задължения по договора.
В тази връзка ищецът
твърди, че до 26.08.2018г., а и след
това до настоящия момент, ответникът не му е предоставил количествено-стойностни сметки за строителството и
доставка на оборудването; не е посочил правосопособно
лице, упражняващо строителен надзор за сключване на договор за строителен
надзор; откриването на строителна площадка не е извършено в договорения срок до
27.03.2018г., не го е поканил да приеме строителството на етап първи с Акт обр.19, както
е уговорено в раздел III- т.1.3.
от Договора от 18.07.2016г. и най-вече - не е изпълнил задължението си да
извърши строителството на първи, втори, трети или четвърти етап до 27.06.2018г. /в 97-дневен срок от
вписването на договора за доброволна делба (договорът за делба е вписан на
20.03.2018г., респ. 97-дневния срок е изтекъл на 27.06.2018г.).
За
установяване на извършените СМР в процесния обект по
делото са приети заключенията на две СТЕ. Според вещото лице по допуснатата
първоначално СТЕ видовете дейности,
включени в Етап Едно за извършване на строителството, договорен между страните
с Анекса от 24.01.2018г., в
по-голямата си част са извършени, като тяхната стойност определя в размер на 39 746,54 лева без
ДДС. Огледът е извършен през месец януари 2020 година. Подобни
са констатациите и на вещото лице по повторната СТЕ, като огледът от него е
извършен през месец юли 2020 година. Стойността
на извършените СМР според повторната експертиза е 17 481,70лв без ДДС.
Поради липсата на количествено – стойностни сметки, изготвени за конкретния
строеж, за остойностяването на извършената работа и двете вещи лица са ползвали
цените, посочени в „Справочник за цените в строителството“ към относимия в случая период (април 2018г.), а за СМР и
дейности, които не се откриват в тях – договорените цени по договорите.
Разликата в общата стойност на СМР се дължи основно на различните
количества по позиция „Изкоп с багер и
извозване“. По първоначалната експертиза това количество е 2 848,04 куб.м.
при цена 29 668,03лв, а при повторната експертиза – 1 024,82 куб.м.
при цена 10 675,55лв. Този вид строителна дейност е била предмет на
Договора от 02.04.2018г. между „Согард“ ООД и „Строй
Транс Варна“ ЕООД за извършване на изкопи и извозване на земни маси – л.404, за
който няма данни да е неавтентичен. Съгласно съставения въз основа на този
договор Протокол № 1/25.04.2018г. – л.406 страните са отразили като количество
извършената изкопна дейност в обем на 3 585 куб.м. – л.406, стойност
по-близка до заключението на първоначалната СТЕ. Предвид на това съдът
кредитира заключението на СТЕ с вещо лице А. П..
Конкретният
момент на извършване на процесните СМР също е бил предмет на експертно изследване.
Ползвайки цветни снимки от Google Earth на имота, вещото лице установява, че към 01.02.2018г. в
имота на ищцовото дружество не са извършвани никакви
СМР. Към 15.05.2018г. няма изкопи за основи. Извършени към този момент са
дейности по подготовка и геодезическа нивелация на строителната
площадка и изравняване на терена. Към 31.10.2018г. са извършени „изкопи за
основи“, „доставка и монтаж на арматура за подложен бетон“ и „заливане на
подложен бетон и вътрешни стъпки“, като тези извършени дейности се установяват
и към 02.10.2019 година.
Т.е.
– Липсват доказателства, че към релевантния за спора момент – м. август 2018г.,
когато е отправено волеизявлението за разваляне на договора, предвидените по Етап Едно СМР са извършени. А
това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за разваляне на
договора поради неизпълнение от страна на ответното дружество.
Неоснователно е
оплакването в жалбата, че повторната СТЕ е допусната в нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно – в хипотезата
на преклудирана за това процесуална възможност. Доказателственото искане не е преклудирано,
тъй като е направено във връзка с приетото по делото заключение на първоначално
допуснатата СТЕ и за изясняване на сроковете на извършените СМР.
С анекса от
24.01.2018г. – чл.5.5 страните признават, че възложителят „Берьозка
Трейдинг“ ООД е заплатил на изпълнителя сумата от 46 681,58 евро без ДДС,
която сума покрива стойността на Етап Едно от строителството/ 91 301,23лв/.
Волеизявлението
за разваляне на договора обаче съдът намира за нередовно връчено, по следните
съображения :
В Договора за покупко-продажба и
строителство от 18.07.2016г. са посочени
адреси за кореспонденция на страните. За ответното дружество този адрес за
кореспонденция е – гр.Варна, бул.“Янош Хуниади“ № 9,
чрез Адв.дружество „В. и Стефанов“, представлявано от
адв.Г.П.В., с посочен съдебен адрес и адрес за
призоваване в гр.Варна, ул.“Г. Живков“ № 2 и адрес на ел.поща. Този адрес за
кореспонденция не е променян с последващите
анекси. Нотариалната покана на нотариус
Кънчо Ицков е връчена на 24.07.2018г. по електронната
поща на ответника, официално оповестена в ТР и на 21.08.2018г. на адреса на
управление на дружеството, вписан в ТР.
Съгласно установената
съдебна практика в случай, че в договора страната е посочила адрес за
кореспонденция, изпращащият съобщението следва да се съобрази с този адрес и да
го предостави на нотариуса като адрес за уведомяване, което негово задължение
произтича от договора. Ако получаващата страна отсъства от адреса, за редовното
удостоверяване на връчването, нотариусът следва да изпълни задълженията си по
чл.47 ГПК. Това в процесния случай не е сторено.
Поканата не е връчвана на приетия в договора адрес за кореспонденция, поради
което се явява нередовно връчена. Поради това тя не е породила желаните от
страната правни последици.
В резултат на горното
съдът прави извод, че договорът между страните не е развален преди подаване на
исковата молба.
Това налага
изследване на въпроса към момента на сезиране на съда на 02.05.2019г. били ли
са налице основанията за разваляне на
договора от страна на ищеца. В тази връзка съдът съобрази следното :
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът „Берьозка Трейдинг“ ООД
релевира неизпълнение на задължението на ответника да
извърши строителството на първи, втори, трети или четвърти етап в 97-дневен
срок от вписването на договора за доброволна делба, т.е. – до 27.06.2018г. – л.5, а не само незавършване на първи етап. Безспорно установено е, че
изпълнението на втори етап от строителството не
е започнало. Съдът намира, че това е станало по вина на ответника, тъй
като отказът на възложителя да заплати втори етап произтича от липсата на
надлежна строителна документация по завършването и приемането на етап едно :
липсва акт обр.19 за извършените СМР по етап едно,
липсва покана до възложителя да приеме изпълнението, липсват и доказателства за
самото приемане. При това положение възложителят е дал и нов срок на
изпълнителя да осъществи задълженията си, след изтичането на който е направено
волеизявлението за разваляне на договора. Ищецът е изправна страна по договора
и разполага с правото да го развали с исковата молба. Без правно значение за
това разваляне е обстоятелството, че в исковата молба не се съдържа нарочно
изявление за това. След като се претендират последиците на развалянето на
договора, практиката приема, че изявлението за това имплицитно се съдържа в
исковата молба.
Неизпълнението
на задължението за извършване на етапи 1
– 4 вкл до 27.06.2018г. е достатъчно, за да обоснове
извод за основателност на исковата претенция. Изследването наличието на
останалите релевирани в исковата молба неизпълнения
не се налага, тъй като не би повлияло на крайния изход на спора. В този случай
хипотезата на чл.87 ал.4 не е налице.
С оглед настъпилите
последици от развалянето на договора ответната страна дължи връщане на сумата,
дадена от възложителя за изпълнение на етап едно и то на тази част от нея,
срещу която не стои изпълнение. Видно от заключението на СТЕ с в.лице А. П. налице
е изпълнение на СМР по позиции от етап едно от строителството, като изпълнените
количества са в обема на посочените количества и количествените сметки и посочените количествени показатели в част
„Конструкции“ и част „Геодезия“ от инвестиционните проекти. Стойността на изпълнените
СМР е 39 746,54лв без ДДС или 47 695,85лв с ДДС. Издадено е
Разрешение за строеж № 299/24.02017г. от Главния архитект на Община Аксаково, което е влязло в сила на
20.09.2017г. Във връзка с извършване на строителството са сключени и следните
договори между участниците в строителния процес : договори за строителство и
доставки, съгласно изискванията на чл.163 и 165 ЗУТ – договор за
покупко-продажба и строителство от 18.07.2016г. между „Берьозка
Трейдинг“ ООД и „Согард“ ООД, допълнително
споразумение от 06.02.2017г. и анекс от 24.01.2018г.; договор за извършване на
СМР от 23.03.2018г. между „Согард“ ООД и „Качов строй 2016“
ЕООД и анекс от 05.04.2018г.. договор от 02.04.2018г. между „Согард“ ООД и „Строй Транс Варна“ ЕООД за извършване на
изкопи и извозване на земни маси и договор от 12.04.2018г. между „Согард“ ООД и „Темпо 2“ ООД за доставкта
на бетони и транспортирането им. Останалите представени по делото от ответника
договори, сключени с подизпълнители, съдът изключва от доказателствата, тъй
като се оказа, ведно с договора за упражняване на авторски надзор от
21.03.2018г. и договора за техническо ръководство на строежа от същата дата, са
неистински, съгласно заключенията на двете СГЕ. Съставен е и Протокол обр.2 – за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия от 04.04.2018г. –л.107, подписан от
Главен специалист „СК“ на Община
Аксаково М М. Г.. Подписите на възложителя и
изпълнителя по него също се оказаха неистински.
Независимо от липсата
на акт обр.19 за извършените СМР по Етап Едно на
строителството и липсата на пълна строителна документация по тях съдът намира,
че стойността им от 39 746,54лв без ДДС, доколкото фактура
за тях няма да бъде издавана, не следва да бъде възстановена на ищеца. Същите
не могат да бъдат квалифицирани като незаконен строеж. Кога един строеж е
незаконен и подлежи на премахване се определя от компетентните технически
органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство /реш.№.308/30.10.12 по г.д.№.271/12, I ГО/. Съдът служебно
следва да се произнесе по въпроса за
частичната основателност на претенцията, въпреки отсъствието на възражение за
прихващане от страна на ответника, в рамките на направеното общо оспорване на
исковете. Освен това тези СМР съставляват част от подобренията и приращенията, които ищецът е прехвърлил на П Б. Д. с нот.акт № ХХХ, том 4, рег. № 5746, н.дело 620/2020г. на нотариус с рег. № ХХХ на НК,
ведно с правото на собственост върху поземлени имот и правото на строеж за
сградата, ведно със строителната документация – инвестиционни проекти и
разрешение за строеж. С включването на тези подобрения в предмета на транслативната сделка ищцовото
дружество признава полезността им за себе си.
Следователно
предявеният главен иск следва да бъде уважен за сумата от 51 554,69лв /91 301,23лв – 39 746,54лв/, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба – 02.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението
и отхвърлен за горницата над тази сума до 109 562 лева.
Претенцията за мораторна лихва в размер на 5 985,29 лева следва да бъде
отхвърлена изцяло доколкото съдът приема, че развалянето на договора е станало
с исковата молба.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски
както следва : Ищецът е направил
разноски за двете инстанции в общ размер от 19 284,52лв, от които 1000лв
за адв. възнаграждение за втора инстанция. Съобразно
уважената част на исковете му се дължат 4 806,46лв.
Ответникът не претендира разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260359/30.11.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 670/2019г. в
частта, в която „СОГАРД” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Острава” №14,
представлявано от управителя Г. З. М. е осъдено да заплати на ищеца „БЕРЬОЗКА
ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Бенковски 9133, общ. Аврен, обл. Варна,
ул. „Марица” №66, представлявано от управителя В. Виталевич
Б. сумата 51 554,69лв, представляваща платено възнаграждение
по сключения между страните договор за покупка-продажба и строителство от
18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г. към него, подлежащо на връщане
поради отпадане на основанието за нейното даване предвид прекратяването на
договора в частта му относно „възлагане на строителството” на обект
“Предприятие за производство на директни плодови сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320,
съгласно Разрешение за строеж № 299/24.8.2017г. на гл. Арх. на Община Аксаково,
изменено със заповед на същия № 28 от 27.10.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от постъпване на исковата молба в съда –
02.05.2019г., до окончателното й плащане, както и в частта, в която „СОГАРД”
ООД е осъдено да заплати на ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД 4 806,46лв - разноски за водене на делото в двете инстанции,
съобразно уважената част на исковете.
ОТМЕНЯ решението в останалата
обжалвана част, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БЕРЬОЗКА
ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Бенковски 9133, общ. Аврен, обл. Варна,
ул. „Марица” №66, представлявано от управителя В. В. Б. срещу „СОГАРД” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Острава”
№14, представлявано от управителя Г. З. М. за
заплащане на платено възнаграждение по сключения между страните договор
за покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от
24.01.2018г. към него, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за
нейното даване предвид прекратяването на договора в частта му относно
„възлагане на строителството” на обект “Предприятие за производство на директни
плодови сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж №
299/24.8.2017г. на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със заповед на същия №
28 от 27.10.2017г. за горницата над 51 554,69лв
до присъдените 109 562лв, както и за заплащане на сумата 5 985,29 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата 91 301 лева (част от подлежащата на връщане на сума от 109 562
лв.), считано от 01.09.2018г. до 24.04.2019г., включително, на основание чл.55,
ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователни.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: