Р Е Ш Е Н И Е
№ 947/16.5.2019г. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното
съдебно заседание на
двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 974
по описа на ВРС за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба „РУБИНА ТРАВЕЛ” ЕООД,
представлявано от И.П.Л., депозирана чрез адв.А.,
против НП № 23-0000063/ 28.01.2019г.
на Началника на Областен отдел
„АА”-гр.Варна, с което на дружеството
е наложено административно
наказание “Имуществена санкция” в размер
на 200 лв., на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП , за нарушение на чл.69т.5 от Наредба №33 от
03.11.99г. на МТ.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за
разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незоконосъобразно,
на първо място се сочи, че за да се приеме, че е извършено описаното в АУАН и
НП нарушение не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за попълване на документите, а следва да се
установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на
превозвача, т.е че е съставена от дружеството организация на работата или от
липсата на такава, а не че се дължи на неизпълнение от страна на съответните
длъжностни лица или водача на автомобила.В този смисъл се твърди, че не са
посочени действия, които е следвало да бъдат осъществени от дружеството
превозвач и в тази връзка се приема, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.Визира се неясна воля на АНО относно приетото за установено нарушение,
като освен горното от описанието на нарушението не става ясно точно към кой
момент дружеството е следвало да извърши действия по правилно попълване на
пътния лист, тъй като в НП е посочена единствено датата на попълване на пътния
лист.Приема се, че волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да се
извежда по тълкувателен път и в този смисъл се приема, че липсват факти,
касаещи приетото за установено нарушение от обективна страна и в този смисъл,
че е било ограничено правото на защита на нарушителя.Излагат се и аргументи, че
липсват факти дали са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като се приема,
че срокът тече от момента, в който проверяващият обективно е имал възможност да
възприеме извършеното нарушение, а не от моментът, в който го е възприел.В този
смисъл се твърди, че липсата на отбелязване
в какъв срок е протекла проверката в НП създава пречки за преценка
спазени ли са сроковете по смисъла на ЗАНН. В условията на алтернативност
се излагат аргументи за явно незначителна обществена опасност на
нарушението и в заключение се иска
отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован се представлява от адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на
НП въз основа на аргументите в жалбата.
Органът, издал НП, при
редовност на призоваването, се представлява в с.з. от мл. експерт Георгиев, надлежно упълномощен
и приет от съда.Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли
за потвърждаване на НП на основанията, посочени в съпроводителното писмо.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
След изпращане на покана
до дружеството превозвач „ Р.Т.” ООД на
19.09.2018г., връчена на 26.09.2018г., в ОО”АА”в ГД „АИ” била извършена комплексна
проверка на дейността на дружеството превозвач, посочено по-горе за периода от
01.06.2018г. до 31.07.2018г.
Комплексната проверка, в
извършването на която участвал и св.Й., приключила на 11.12.2018г. и след
приключването на същата било прието за установено, че превозвачът, притежаващ
лиценз на общността №1396/04.06.2012г. за международен обществен превоз на
пътници с автобус, на 04.06.2018г. в гр.Варна, на адреса на дружеството, не е
организирал правилно попълване на пътен лист №0054312/04.06.2018г. издаден за
МПС- автобус марка кат.М3 с рег.№ В 9829ВМ, марка „БОВА ФХР 1237 ОА”, за
извършване на обществен превоз на пътници за случаен превоз.Установено било, че
в пътния лист не са попълнени реквизитите: сериен номер на пътния лист, фамилия
и подпис на механик в полето „Автомобила е технически изправен”, в полето
„Водачът е годен да управлява”, липсвали фамилия и подпис на лицето, извършило
проверката, в колона 2 не било вписано „фактура за случаен превоз”, като освен
горното било прието, че нарушението не е изолиран случай.
Предвид горното св.Й.
приел, че превозвачът е извършил нарушение на чл.69т.5от Наредба №33 от
03.11.99г. на МТ, поради което на 11.12.2018г. съставил АУАН срещу въз.
дружество, в който описал и квалифицирал по съответния ред приетото за
установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на представляващата
дружеството, която след запознаване със съдържанието му го подписала без възражения.В законоустановения
срок не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на
материалите по преписката на 28.01.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното
производство се събраха гласни доказателства, че още преди приключването на
проверката и в хода на същата, представляващата дружеството е представила
доказателства, че проблемите, касаещи попълването на пътните листи са
отстранени.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Й., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и
писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото-
от показанията на свидетеля Й., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътни
листи и от останалите приети по
делото писмени доказателства..
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Видно от
приложената по делото заповед, АНО е компетентен, актосъставителят
също съгласно законовите правила.
Спазени са всички срокове,
визирани от ЗАНН.В този смисъл следва да се отбележи, че ЗАНН не вменява
срокове, които да текат от първия момент в който би могло да бъде извършено
едно нарушение, а вменява срок от момента, в който е открит нарушителя, а
горният срок безспорно е свързан с извършване на надлежна проверка за
установяване на релевантните факти, проверката е започнала на 19.09.2018г. с
изпращането на покана за представяне на документи, тази проверка е приключила
на 11.12.2018г., тогава е било прието за установено, че има извършено някакво
нарушение и на същата датата е съставен АУАН.Безспорно е бил спазен и шестмесечният
преклузивен срок за издаване на НП след съставяне на
АУАН, поради което възраженията в тази насока не се споделят.
АУАН е надлежно връчен на
представляващата дружеството, която го е подписала без възражения.Срещу акта не
са били депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на
спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът
споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и
нарушената правна норма.
В конкретния случай съдът
споделя становището, че от посочените както в АУАН, така и в НП факти не става
ясно точно в какво нарушение въззивникът е обвинен.
На първо място, в НП се
сочи, че АУАН е съставен срещу определено дружество, но във фактите не е
визирано дали точно това дружество притежава качеството на превозвач,
притежаващ съответния лиценз на общността.
На второ място в НП и АУАН
е посочен определен пътен лист с номер и дата и се визира превоз от определено
МПС, но няма факти, от които да се направи извод кой е водачът на съответното
МПС и посоченото като нарушител дружество имал ли някакви взаимоотношения с
този водач, като липсват и факти какво отношение има процесното МПС, за което е
издаден пътния лист към санкционираното дружество.
На трето място,
основателни са и възраженията, че няма пълно, точно и ясно описание от
фактическа страна на приетото за установено нарушение, тъй като посочената като
нарушена норма на чл.69 т.5 от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ вменява общо
задължение на лицето по чл.2 ал.1 от Наредбата да организира правилното и точно
попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица, да води отчетност на
изпълнителните листове и т.н., но не визира никакво конкретно правило за
поведение.В този смисъл съдът констатира, че в НП не са посочени никакви факти,
точно в резултат на кои действия или бездействия процесният
пътен лист, за съответния превоз, неясно от кой водач е бил извършен, не е бил
попълнен по надлежния ред, евентуалният превозвач ли не е изпълнил задълженията
си по смисъла на Наредбата, друг ли не е изпълнил задълженията си, ако е била
създадена някаква организация и на какви обстоятелства се дължи неточното попълване на процесния пътен
лист.
Приложената санкционна
норма е обща, не визира конкретен състав на административно нарушение, което
още веднъж поражда неяснота относно волята на АНО,
Липсата на пълно,
точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на
обстоятелствата, при които същото е извършено, неяснотата относно волята на АНО
винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността
нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била ограничена.Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите
императивно следва да фигурират в НП.Следва да се отбележи константната съдебна
практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже извършеното
нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, поради което съдът не
споделя противното становище, изразено в съпроводителното писмо, още повече, че
няма как съдържанието на АУАН и НП да се допълват със съпроводително писмо към
преписката.
Освен горното съдът намира, че дори и да са
осъществени от формална страна признаците на административно нарушение, то случаят
е маловажен.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Видно от доказателствата по делото-
свидетелските показания, се установява,
че още в хода на проверката е било безспорно установено, че е създадена пълна
организация за правилното попълване на пътните листи, като показанията на св.Й.
в тази насока са категорични..Липсват каквито и да било доказателства на дружеството
да са налагани наказания за идентични нарушения в предходен момент, за всяко
административно нарушение се налага отделно административно наказание, като
твърденията, че случаят не е изолиран са ирелевантни,
като в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност както
на нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и по-ниска в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, още повече, че не са били
създадени никакви опасности за останалите участници в движението- за горното доказателства
по преписката липсват, не са събрани и в с.з.. В този случай, предвид
икономическата обстановка в страната ни съдът намира, че наложеното
административно наказание би имало
по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие.
Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В този смисъл съдът счита, че НП следва да
бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 23-0000063/ 28.01.2019г. на Началника на Областен отдел „АА”-гр.Варна, с
което на „РУБИНА ТРАВЕЛ” ЕООД,
представлявано от И.П.Л., е наложено
административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 200 лв., на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвП, за нарушение на
чл.69т.5 от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението,
АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ
при ВРС: