Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.12.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

02.11

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

324

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. И.Б., действаща в качеството си на пълномощник на Р.Й.А. от ***, против Решение № 167/16.07.2022 г., постановено по АНД № 485/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-99/12.05.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.  

На първо място сочи, че със Заповед за задържане на лице с per. № 1947зз-99/12.05.2022 г., издадена от ** при РУ-Кърджали-Ю. П., е упражнено задържане на Р.Й.А., като принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР /без да е посочено в коя от хипотезите на цитираната норма, които били седем на брой/, като вероятно се касаело за основание по т. 1 на ал. 1 на чл. 72 от ЗМВР. По силата на посочената разпоредба, полицейските органи можели да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От това следвало, че за да е налице законова възможност за реализиране процесната принудителна административна мярка било необходимо, към момента на издаването на заповедта да са налични достатъчно данни, които да водят до вероятна основателност на предположението за извършено престъпление. В този смисъл споделя доводите на първоинстанционния съд, че към момента на постъпване на данни за евентуално извършено престъпно деяние, за административния орган възниквала преценката дали е необходимо или не налагане на принудителна административна мярка. Следвало да се има предвид обаче, че възможността, регламентирана в чл. 72 от ЗМВР била обусловена от предварително извършена от този орган преценка за всеки отделен случаи, а именно дали да наложи принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа” или не. Счита, че в настоящият случай такава преценка изобщо не е била направена от органа по задържането, тъй като задържащият полицай Ю. П., не е била запозната с материалите по преписка Вх. № ***/*** г., станала основание за мотивирането на атакуваната заповед, тъй като по същата е имало само и единствено депозирана жалба и докладна записка от полицейския автопатрул, посетил мястото на инцидента.

Във връзка с горното излага съображения, че преценката на полицейския орган относно налагането на принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа била израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. В настоящият случай не били събрани каквито и да било доказателства, които да формират извода, че полицай П. е действала по вътрешно убеждение. Такова убеждение би се формирало след запознаване със ситуацията и материалите по преписката, каквито данни липсвали, т.е. полицая не е бил запознат със самата преписка, която към момента не е била фактически налична, а само административно оформена такава със съответен регистрационен номер. Това обстоятелство, а именно незнанието й за фактическите обстоятелства не водели до извода, че осъществявайки своето правомощие по чл. 72 от ЗМВР, същата е изразила свободна воля.

На следващо място сочи нормата на чл. 4, ал. 2 от АПК, съгласно която административните актове се издават за целите, установени в закона, както и разпоредбата на чл. 6 от АПК, с която е въведен принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административният акт. Счита, че цитираните норми определяли рамките, в които административният орган следвала да упражнява предоставената му от закона компетентност. В този смисъл въвежда доводи, че в настоящия случай административния орган бил излязъл извън тези рамки, респ. нарушил бил принципа на съразмерността и е засегнал правата на Р.А., издавайки и прилагайки атакуваната заповед, в по-голяма стопен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която тази заповед се издавала.

Релевира съображения относно вида и характера на принудителната мярка по чл. 72 от ЗМВР. Счита, че задържането до 24 часа, като ПАМ, би било законосъобразно до момента, когато тази цел е постигната, а не и след това. В настоящият случай не се установило, нито от полицейския орган, наложил ПАМ, нито от решаващия съд, дали целта е постигната и дали задържането не е придобило характера на санкция, което би го определило като незаконосъобразно.

Излага доводи, че в настоящия случай съдебния контрол от страна на районния съд, бил повърхностен и при основанието по чл. 72, ал.1, т. 1 - наличие на данни за извършено престъпление, съдът е преценил основно дали има данни за престъпление, а не дали задържането е в съответствие с целта.

В заключение сочи, че понастоящем задържането до 24 часа при данни за извършено престъпление било масова практика в България. Това се установявало от сайта на Министерството на вътрешните работи, където ежедневно се сочело колко лица са задържани.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-99/12.05.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника адв. Б., която поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – полицейски орган при РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрк. М. П., която оспорва касационната жалба по основание. В хода на устните състезания излага доводи за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Сочи, че от доказателствата по делото пред районния съд, се установявало каква е била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното задържане, а именно, да се предотврати възможност лицето, което има вероятност да е извършило престъплението, да извърши ново престъпление, да въздейства на пострадалите и именно поради тази причина жалбоподателят е бил задържан. Не е бил установен към момента, в който полицейските органи са били на местопроизшествието, а е бил установен на един по-късен етап. Имало депозирана жалба от пострадалото лице за закана и това е било на следващия ден, когато де факто е било извършено задържането. В конкретния случай, предмет на ЗМ-проверката били лични отношения между трима души, с предистория, с данни за заплаха за саморазправа, поради което в случая полицейският орган бил извършил обективна преценка и в условията на оперативна самостоятелност и взел решение, че със задържането ще бъдат изпълнени функциите на ПАМ. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моля да отхвърлите жалбата като неоснователна, присъждайки юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че оспорената заповед за задържане на лице е имала предвидено законово основание и същото е приложено. Налице са били данни, от които можело да се направи предположение, че на посочената в заповедта дата, лицето е извършило престъпление от общ характер, с оглед на което издадената заповед се явявала законосъобразна. Намира, че фактическите и правни изводи, изложени в обжалвания съдебен акт били правилни, поради което не съществувало основание за ревизия на същия и следвало оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 324/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 167/16.07.2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е отхвърлена жалбата на Р.Й.А. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-99/12.05.2022 г., с която спрямо него е постановено задържане под стража за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-99/16.07.2022 г. е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, респ. разяснени са правата на задържания и е спазена процедурата при задържането му. Заповед била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като в същата била посочено, че задържането е във връзка с наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.

Съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК, което обосновавало издаването й според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В мотивите си съдът е изложил съображения за характера на процесното задържане като ПАМ, като предпоставка за прилагането му било наличието на данни, от които можело да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Посочил е, че данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, следва да са установени преди извършването на задържането, което в случая било налице. Съдът е изложил мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.

Районният съд е изложил доводи, че задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР като ПАМ налагало неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В настоящия случай издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, имало превантивен характер, тъй като със същата се предотвратявало възможността лицето, което имало вероятност да е извършило престъпление, да извърши престъпление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. подадената жалба против него се явява неоснователна.

По делото се установява, че касаторът Р.Й.А. е задържан за срок от 24 часа на 12.05.2022 г., за това, че на 11.05.2022 г. около 23.30 ч. в ***, до ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, при управление на МПС – „Тойота“ с рег. № ***, престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

В докладна записка от С. Ю. Р. – *** при РУ – Кърджали /л. 43 по АНД № 485/2022 г./, съставена на 12.05.2022 г., приобщена по делото като част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, е посочено, че около 00:20 часа на 12.05.2022 г., били изпратени за оказване на съдействие ***, при пристигане на мястото - ***, до ***, констатирали техните колеги и тъжителят Ф. И. М., който заявил, че около 00.00 часа бил ударен по автомобила си от МПС с рег. № ***, марка „Тойота“, след което водачът на последния слязъл от автомобила и се нахвърлил върху М., при което ***.

От докладна записка с рег. № 1300р-2919/1205.2022 г./л. 44/, се установява, че на 11.05.2022 г. около 23,50 ч. оперативно дежурната част в РУ- Кърджали изпратили Р. П. и И. Г., служители в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, в *** до *** във връзка с настъпило ПТП прераснало в скандал между двама водачи. На мястото установили лек автомобил марка „Форд“ с *** регистрация и водач Ф. М., който обяснил, че лек автомобил джип „Тойота“ с регистрационен № *** движейки се по улицата ударил неговия автомобил, след което последвало пререкание и конфликт, при който ***. П. извършил оглед на намиращия се там автомобил и уведомил колегите си от охранителна полиция, които се отзовали на мястото няколко минути по-късно.

На 12.05.2022 г. в РУ- Кърджали постъпила жалба от Ф. И. М. срещу Р.Й.А., в която са изложени данни за действия на последния, извършени на 11.05.2022 г. между 23.30 ч. и 24.00 ч. в *** пред ***, изразяващи се в следното: ***. Към жалбата е било приложено Съдебно медицинско удостоверение № **/ *** г. за установени телесни увреждания на Ф. М. при извършен му преглед на 12.05.2022 г.  По повод на това е била образувана преписка № ***/ *** г. Снети са писмени обяснения на посочената дата от Р.А. и от Ф. М.

На 12.05.2022 г. Ю. П., в качеството й на *** при РУ- Кърджали/Удостоверение № 292р- 15780/ 29.06.2022 г., издадено от ОДМВР- Кърджали/, издала Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 99/ 12.05.2022 г., с която Р.Й.А. от *** е бил задържан/в 15.30 ч./ за срок до 24 часа, за това, че на 11.05.2022г. около 23.30 ч. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото при управление на МПС „Тойота“ с рег. № ***, в *** до *** – престъпление по чл. 325 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Заповедта е връчена надлежно на задържаното лице, което е било освободено на 13.05.2022 г. в 09.25 ч.

Към административната преписка са приложени и обясненията на лицата – З. И. Д., Б. М. Д., Р. И. М., Д. Ф. А. и С. Р. А.

В писмените си обясненията Б. М. Д. /л. 37 от АНД № 485/2022 г./ е посочила, че на 11.05.2022 г. е била в автомобила на свой приятел – Ф. М.. Последният паркирал МПС в близост до ***. Малко след това покрай тях минал автомобил „Тойота“ с рег. № ***, който бил собственост на *** Р. Ф. предложил да напуснат мястото, за да не стане скандал между двамата, при което потегляйки се чул удар от двата автомобила. Двамата излезли от колата, като от другия автомобил слязъл и Р. Последният започнал да сипе закани към Ф., като поведението му било агресивно и заплашително. С цел избягване на скандала, Б. се качала в автомобила на Р., който впоследствие се заканил и на нея. Излага твърдения за закани на Р., отправени към Ф. и на 14.05.2022 г., както и сведения за предходно агресивно поведение на *** спрямо Ф.

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В конкретния случай от съдържащите се в административната преписка по оспорената заповед доказателства, се налага изводът, че към момента на издаване на процесната заповед за задържане на Р.А. са били достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че лицето е осъществило престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, както правилно е приел районният съд в мотивите на оспореното решение. Горното се установява от съдържанието на цитираните докладни записки, депозираната жалба от Ф. М. и обясненията на последния. Действията на касатора и цялостното му поведение са се отличавали със значителен интензитет и агресивност. За законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е необходимо към административната преписка да са налични данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление, като в конкретния случай обосновано и в съответствие с релевантните доказателства, е прието от районния съд, че такива данни са налице. С други думи от наличните доказателства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. В оспорената заповед за задържане е вписано като основанието за издаването й: „за това, че на 11.05.2022 г. около 23.30 ч. в ***, до ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, при управление на МПС – „Тойота“ с рег. № *** - чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК“.

Предвид това, настоящият състав намира, че по отношение на оспорената заповед е налице спазване на изискването за форма. Неоснователни в тази връзка са доводите в касационната жалба, че в заповедта не бил вписана съответната хипотеза на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Видно то съдържанието на Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 99/ 12.05.2022 г., в същата е отразено: „на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи“.

По изложените съображения касационният съд намира, че в конкретния случай, от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства се установява наличието на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Отново следва да се отбележи, че от данните по делото и представените доказателства се налага изводът, че полицейският орган, издал процесната заповед, е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.

За прецизност следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая, както бе посочено по-горе, са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно Р.А. да е извършил престъпление от общ характер, за което, с оглед конкретната фактическа обстановка и цялостното поведение на лицето, отличаващо се с агресивност и значителен интензитет на действията му, е било необходимо да бъде задържан.

Изцяло неоснователни са въведените в касационната жалба доводи за липсата на самостоятелна преценка за наличието на данни за извършено престъпление от страна на инспектор Ю. П. и „свободна воля“ на издателя на заповедта. В тази връзка освен изложеното по-горе следва да се отбележи, че заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от районния съд и повърхностен съдебен контрол, са формално въведени, недоказани и неподкрепени от фактическа и правна страна. В тази смисъл в производството пред първоинстанционния съд са събрани всички релевантни доказателства, уважено е искането на жалбоподателя за допускане на свидетелски показания в подкрепа на въведените в жалбата му доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като съдът е дал отговор на всички заявени от касатора твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт пред районния съд.

Предвид това, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящия случай няма и основание да се приеме, че в хода на административното производство е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на задържания, което да е до такава степен съществено, че да обоснове отмяната на ЗППАМ само на това основание.

Неоснователен е и доводът за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразяването с цитираната разпоредба в случаите на прилагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода.

Изпълнени в случая са и целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН. Наличните данни сочат, че задържането е било необходимо и с цел предотвратяване извършването на престъпление от Р.А., както и това да извърши такова, с оглед неговото поведение и агресивност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на ОДМВР – Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/16.07.2022 г., постановено по АНД № 485/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Р.Й.А. от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***,  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.