Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Своге, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВОГЕ, 3-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 45
по описа на РС Своге за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Агенция за
контрол на просрочените задължения” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
град София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Т. К., с която
иска да бъде признато за установено, че има следните вземания срещу ответника Р.В.Т.,
ЕГН ********** ***:
-
Сумата от 583,14 лева, съставляваща главница - отпусната заемна
сума по Договор за паричен заем № 5367747 от 03.07.2017 г. между „Вива Кредит”
ООД и Р.В.Т.;
-
Сумата от 85,01 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 02.08.2017 г. до 30.03.2018 г.;
-
Сумата от 252 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение;
-
Сумата от 66,78 лева, представляваща лихва за забава
/мораторна/ върху непогасената главница за периода 31.03.2018 г. /дата на
последната погасителна вноска/ - 20.09.2018 г. /дата на подаване на заявление
за парично изпълнение/;
-
Сумата от 252 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документите;
-
Сумата от 145 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
-
Законната лихва, считано от момента на подаване на
заявлението по заповедното производство до окончателното заплащане
Претендират се направените по делото разноски.
В молбата се твърди, че с договор за паричен заем „Вива
Кредит”ООД, отпуснало на ответницата паричен заем от 600,00 лева. Ищецът
заявява, че заемодателят е изпълнил задължението си, а Т. се задължила да
ползва заема и да го върне, съгласно условията на договора, като заплати сума в
размер на 705,15 лева, ведно с договорната лихва на девет месечни, погасителни
вноски - всяка от 109,85 лева. Твърди се, че ответницата не изпълнила
задължението си за за заплащане на дължимите погасителни вноски, като е
направила пращане в общ размер от 200 лева.
Твърди, че с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г.,
вземането към Т. е прехвърлено от „Вива Кредит” ООД на „Агенция за контрол на
просрочените задължения” ЕООД.
Твърди се, че ищцовата страна предприела събиране на
вземанията си по реда на заповедното производство (чл.410 от ГПК) била издадена
заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Направено е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В хода на
производството от страна на ищеца са ангажирани както писмени доказателства,
така и изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.
Ответницата се представлява в производството от назначен
особен представител – адвокат Б.А. от .., който оспорва претенцията, като
твърди, че няма уведомяване на ответницата за извършената цесия.
Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 593/2018 г. по описа на РС
Своге, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за всички
претендирани суми с настоящата искова молба, като освен това са присъдени и разноски в размер на 227.68 лева за
направени разноски, в това число сумата от 27.68 за заплатената ДТ и сумата от
200 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което
са дадени указания на ищеца за предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Заповедното производство е приложено към настоящото с определение на съда
от 07.06.2019 г.
По делото са
представени и приети писмени доказателства, представени от ищеца, а така също е
допуснато е поискана от негова страна съдебно-счетоводна експертиза.
От правна и
фактическа страна съдът приема следното.
Предявените
обективно съединени претенции са допустими, след като в едномесечния срок от
уведомяването на ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното
производство, е предявил настоящата искова молба.
Частично
основателен е предявения иск за заплащане на главница, а са погасени – поради
плащане, исковете за заплащане на договорна и мораторна лихва. Основателен е
иска за присъждане на законната лихва, считано от подаване на заявлението до
изплащане на остатъка от главницата, а останалите претенции са изцяло
неоснователни, след като се основават на нищожни или несъществуващи клаузи от
договора, като аргументите на съда се извеждат от следните факти:
На
03.07.2017 г. между ответницата и трето лице - „Вива Кредит”ООД е сключен
договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“, съгласно който на ответницата е
предоставена заемна сума в размер на 600 лева – чл. 3, ал. 1 от договора, която
е следвало да бъде върната на девет месечни, погасителни вноски - всяка от
109,85 лева – чл. 3, ал. 1, т. 1-3 от договора, като общата сума, която е
следвало да бъде върната възлиза на 988.65 лева – чл. 3, ал. 1, т. 7 от
договора, в това число посочената главница, договорната лихва – фиксиран
годишен лихвен процент от 40.29 и ГПР в размер на 49.45% - чл. ал. 1, т. 6 и т.
8 от договора, както и сумата от 283.50 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на заявката /сумата е определена по тарифа на „Вива Кредит”ООД –
представена в производството/. Плащането на тази такса за експресно разглеждане
е уговорена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора Първото плащане по договора е следвало да бъде
извършено на дата 02.08.2017 г., а последното на 30.03.2018 г. – чл. 3, ал. 4
от договора.
Уговорено е
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора, че в тридневен срок от сключване на
отговора заемателят следва да представи на заемодателя обезпечение – поръчител
или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 283.50
лева, като при начисляването й същата се разпределя към всяка погасителна
вноска, увеличавайки размерът й, както и общата дължима сума по договора,
съответно вноска в размер на 141.35 лева и обща дължима сума в размер на
1 272.15 лева.
Начисляването
на претендираните от ищеца разходи и такси за извънсъдебно събиране е съобразно
тарифа на дружеството заемодател, като в договора не бе открита клауза, която
да вменява в отговорност на заемателя заплащането на такси и разходи за
извънсъдебно събиране при просрочване на падежните вноски.
Без
съществено значение е факта, че с договора е постигнато съгласие за
рефинансиране на предишно заемно правоотношение между същите страни, като оставащото
задължение на ответницата по този договор от 30.06.2017 г. е било в размер на
348.35 лева, като е постигнато съгласие да бъде погасено това задължение от
заемната сума, като практически на заемателя е предадена разликата между
заемната сума от 600 лева и посочената сума, представляваща задължение по
предходния заемен договор.
Заемната
сума е предадена на заемателя с подписването на договора – чл. 3, ал. 2 от
договора.
Правата по
цитирания договор за заем са прехвърлени в полза на ищеца с договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от
02.05.2018 г., като е налице и потвърждение за извършената цесия от страна на
замодателя по договора за заем, като на ищеца е прехвърлено вземане от
ответницата с остатък от главница 538.14 лева, остатък от договорна лихва в
размер на 85.01 лева и сумата от 649 лева – остатък от такси/неустойки/разходи
за забава, като всички суми са към дата 02.05.2018 г.
От правна
страна, при тези факти съдът намира следното:
Ищецът е
придобил правата по сключения договор за паричен заем между ответницата и
посоченото трето лице, като са представени доказателства /неоспорени/ в тази
насока – договор и приложение към него. Не следва да бъде обсъждано подробно
възражението на назначения особен представител за несъобщаване за извършената
цесия на длъжника, след като този въпрос има значение единствено при извършени
плащания от длъжника по цедирано вземане към първоначалния кредитор. По делото
няма твърдения в тази насока, а така също и вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза посочва, че няма извършени други плащания по
договора, освен посочените такива в размер на 200 лева, поради което е без
значение уведомяването на ответницата за извършеното цедиране на задълженията й
по договора за паричен заем, а така също следва да се счита за уведомена и с
предявяване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, респективно
с предявяване на исковата молба.
Ответницата
има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите в договорните отношения с заемодателя, поради което съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, в изпълнение на служебните се задължения по
чл. 7, ал. 3 от ГПК.
При
изпълнение на това задължение съдът стигна до извод, че претенциите за заплащане на суми за такса за експресно
разглеждане на документите, за неустойка за неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение и за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението се основават на нищожни/несъществуващи клаузи на
основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 21, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, както и на основание чл. 26 от ЗЗД, както
следва.
Неоснователна
претенцията за признаване за установено, че ответницата дължи сума в
размер на 252 лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на документи, след като на първо място не става ясно
дали е предоставена такава услуга. В посочените разпоредби от договора е
записано задължение за заплащане на такса за тази услуга, която е определена
съгласно посочената тарифа в общ размер на 283.50 лева, при което правилата за
определянето й зависят от вида паричен заем, срока на връщане и заемната сума.
Според съда
клаузата уговаряща заплащане на посочената такса е нищожна тъй като и неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като вписаната такса за експресно разглеждане на документите
е в необосновано висок размер, представляващ близо половината от заемната сума.
Кредиторът по договор за потребителски кредит има право да събира такси или
комисионни за допълнителни услуги – чл. 10а от Закона за потребителския кредит,
но по своя смисъл разпоредбата предвижда възможност за начисляване на такива
суми за предложени и съответно ползвани услуги. В конкретния случай, още при
сключване на договора е определена цена за услуга за която освен, че липсват
доказателства за предоставянето ѝ, е в необоснован висок размер. Според
съда, включването на тази такса като част от всяка една погасителна вноска не
дава възможност на заемателя по договора да прецени икономическите последици от
тази клауза, завишаваща необосновано високо сумата, която следва да върне.
Според съда
по същество тази клауза представлява и нерегламентирано допълнително
възнаграждение за кредитора, след като размера на тази такса се определя
съобразно размера на заемната сума и срока за връщането ѝ, което според
съда представлява такса, определена като някакъв вид годишен процент от
заемната сума, а съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
такъв вид такси следва да бъде включен при изчисление на годишния процент от разходите.
Налице е заобикаляне на закона, изразяващо се в начисляване на дължими суми при
сключване на договора, без включването им при изчисление на ГПР, по който начин
се заобикаля изискването ГПР да не надхвърля петкратния размер на законната
лихва – чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неоснователно
е искането за установяване, че ответницата дължи сумата от 252 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение, тъй като посочените разпоредби на договора са нищожни, тъй като установяват
неравнопоставеност на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от
Закона за защита на потребителите, а именно задължават кредитополучателя да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което също е в размер на
половината от заемната сума. Плащането на конкретната неустойка е предвидено с
посочените разпоредби на договора и е определена като обща сума от 283.50 лева,
която също ще бъде заплатена на равни части със всяка от погасителните вноски.
На първо
място следва да се отбележи, че посочените клаузи са неравноправни /съответно
нищожни/ и по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, след като е допуснато
сключване на договор и предоставяне на заемната сума, с уговаряне на последващо
задължение за представяне на обезпечение, което не дава възможност на
кредитополучателя да прецени обективно икономическите последици от сключване на
договор с такова задължение. На второ
място следва да се отбележи, че противоречи на закона и морала да се уговаря в
тежест на страна възникване на последващо задължение за обезпечение.
Задължението за представяне на обезпечение се въвежда при сключване на
договора, а не след усвояването на заемната сума, след като смисълът на
обезпечението, принципно в конкретната хипотеза на уговорено обезпечение е да
се поеме отговорност от трето лице към кредитора за изпълнение на задълженията
на кредитополучателя. Освен това
конкретния размер на неустойката е необосновано висок, след като в договора е
предвидено заплащане на договорна лихва, и обезщетение за забава за всяка
просрочена вноска, тоест е предвидено възнаграждение на кредитора за предоставената заемна сума и
съответна санкция за неизпълнение на основното задължение за връщане на сумата
в уговорения срок, съответно е необосновано да се уговаря и търси допълнително
обезщетение за вреди под формата на неустойка, която в случая няма функциите и
смисъла да обезпечи предвидимите бъдещи вреди за заемодателя при неизпълнение
на насрещните задължения от страна на заемателя.
В идентична
насока са изводите на съда е относно претендираните разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 145 лева. Сумата е формирана като сума от 10
лева, начислявана след четвърти и осемнадесети ден забава при плащането на
всяка от погасителните вноски, а на единадесети и двадесети и пети ден от
забавата се дължат по 15 лева /отново за всяка погасителна вноска/, като общия
размер не може да надхвърля 175 лева в конкретния случай. На първо място следва
да се отбележи, че напълно неясен, съответно необоснован, остава начинът, по
който е определена претендираната сума от 10 и 15 лева за всяка от вноските при
съответните дни просрочие. По същество тези такси се събират съгласно тарифа
/приложена/, без обаче да има изричен текст от договора, който да установява
задължение за заплащане на тези такси. Декларирането от страна на заемателя, че
е запознат с тарифата – чл. 13 от договора, не създава задължение за заплащане
на предвидените в тази тарифа суми. В тази тарифа е уточнено, че таксите от 10
и 15 лева са за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори, посещения на адрес и изпращане на електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания.
Според съда
не може да се претендират предварително определени по размер разходи при
определен ден просрочие, както и за допълнително администриране на събирането,
тъй като заемодателят е бил длъжен да предвиди добросъвестно при организиране
на дейността си и да ги е включил в цената на предлаганата услуга – договорната
лихва, а не изначално при сключване на договора да се фиксират разходи по
обезщетение, без да определен или определяем размерът им. Неизвестно остава
какви действителни разходи са направени от кредитора в случая, като без
съмнение на обезвреда подлежат виновно причинените вреди съгласно общите
правила, но докато няма обосноваване на тези вреди е недопустимо присъждането
им в размер, определен при възникване на договорно задължение, а в конкретния
случай определени и по неизвестен начин, и най вече претендирани без законово
/договорно/ основание, след като в договора не бе открита клауза, установяваща
задължение на заемателя да заплати такива такси и разходи.
Поради
нищожност на клаузите, установяващи задължение за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документите, за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договорното задължение за представяне на обезпечение и за разходи и такси за
извънсъдебно събиране, всички плащания по тези пера следва да бъде отнесено и
приспаднато от действителните задължения за ответницата, а именно за главница,
за договорна лихва и за лихва за забава, за която следва да се отбележи, че се
претендира за период след изтичане на срока на договора и предхождащ момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При тези изводи съдът намира, че дължимите
суми по договора за паричен заем от 03.07.2017 г., сключен между ответницата и „Вива
Кредит” са в размер на 600 лева - главница, сумата от 105.15 лева – договорна
лихва /определена като от общата дължима сума 988.65 са извадени сумите за
главница и такса за експресно разглеждане на документите/, както и обезщетение
за забава – мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. /дата на последната погасителна
вноска/ до 20.09.2018 г. /дата на подаване на заявление за парично изпълнение/.
Налице е несъответствие при означаване на последната дата от страна на ищеца,
след като заявлението в заповедното производство е подадено на 27.09.2018 г.,
която дата е меродавна за присъждане на законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на сумата.
При тези
дължими суми от страна на ответницата и направените плащания от нейна страна в
размер на 200 лева /на посочените по-горе дати/, съобразно договореното в чл.
16 от договора и липсващо изявление за поредността на погасяване на отделни
задължения съдът намира, че сумата от 200 лева е достатъчна за да се приеме, че
с тези плащания от страна на ответницата са погасени задълженията за договорна
лихва в размер на цялата дължима сума по договора, както и изцяло задължението
за заплащане на обезщетение за забава, уговорено в чл. 9, ал. 2 от договора,
както и частично за главница. Предвид това е погасено изцяло задължението за
заплащане на договорна лихва в размер на 105.15 лева, за мораторна лихва в
размер на 66.78, за периода от 31.03.2018 г. /дата на последната погасителна
вноска/ до 20.09.2018 г., както и в размер на 28.07 лева от главницата. При общ
размер на главницата от 600 лева и погасяване сумата от 28.07 лева от нея
остава дължима сума за главница в размер на 571.93 лева
В този
размер следва да бъде уважена частично претенцията на ищеца, като бъде признато
за установено, че ответницата му дължи тази сума, представляваща главница по договор
за паричен заем № 5367747 от 03.07.2017 г., като бъде оставена без уважение тази претенция в
останалата част, а именно за разликата над сумата от 571.93 лева до пълния
размер на тази претенция в размер на 583.14 лева.
Само върху
тази сума следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи и законната
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 593/2018 г. по описа на РС Своге до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид
изложените по-горе аргументи следва да бъдат отхвърлени изцяло останалите претенции
на ищеца, а именно за признаване за установено, че по цитирания по договор за
паричен заем № 5367747 от 03.07.2017 г. му дължи и сумите, както следва: Сумата от 85,01 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 02.08.2017 г. до 30.03.2018 г.; Сумата от 252
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение; Сумата от 66,78 лева, представляваща лихва за забава /мораторна/
върху непогасената главница за периода от 31.03.2018 г. /дата на последната
погасителна вноска/ до - 20.09.2018 г.; Сумата
от 252 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите; Сумата
от 145 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение;
Предвид изхода от делото е принципно основателно искането за присъждане на
разноски както за проведеното заповедно производство, така и за настоящото
исково, като съобразно мотивите по т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС,
постановено по ТД № 4/2013 г. на ОСТК, това следва да бъде сторено с осъдителен
диспозитив.
Съдът не следва да се съобразява с представения от ищеца списък на
разноските, след като очевидно същият е в значително несъответствие с
направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.
На първо място в тази насока следва да се отбележи, че от страна на
процесуалния представител са представени два списъка /л.71 и л. 89/, които са различни
както в общата претендирана сума, така и по отделните пера.
Докато в заповедното производство са направени и присъдени разноски в общ
размер на 227.68 лева, в това число сумата от 27.68 лева за заплатената ДТ и
сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8
от ГПК, то в списъка на процесуалния представител – адвокат Бечева /включил се
в крайния етап от исковото производство, до който момент ищеца е представляван
от юрисконсулт А./ разноските в заповедното производство са описани в двата
списъка като сума от 25 лева за ДТ и различни суми за юрисконсултско
възнаграждение – в първия списък 200 лева и 150 лева във втория.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 272.32 лева
за ДТ /внесено е с един лев повече от указаното в разпореждането/, сумата от
326.87 лева за заплатения депозит за възнаграждение на назначения особен
представител, сумата от 200 лева за депозит за възнаграждение на вещо лице,
както и сумата от 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение /съгласно изричен
списък и платежно за превод на обща сума/. В списъците на ищеца за исковото
производство се претендира сума от 25 лева за ДТ /и в двата списъка/, различни
суми за адвокатско възнаграждение – в първия списък 360 лева с ДДС, а във
втория 240 лева с ДДС, сума от 300 лева за възнаграждение на особен
представител /и в двата списъка/, както и сума от 200 лева за възнаграждение на
вещо лице – претендира се само във втория от списъците.
Предвид тези несъответствия в двата
списъка на разноските съдът следва да съобрази само с реално направените
разноски и да присъди част от тях на ищеца, съразмерно с уважената част от
исковата претенция, като по отношение на дължимата ДТ следва да бъде присъждана
минималната и за двете производства. По отношение на юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство следва да се отбележи че неоснователно
е поискана и присъдена и сума в размер на 50 лева за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащане на правната помощ. Основателно заявителя е претендирал заплащане на
разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 26 от НЗПП в размер на сумата от 150 лева, след като по
делото се представлява от пълномощник – юрисконсулт, като е представено и
пълномощно, в което е определена представителна власт на юрисконсулт Д.А. пред
различни държавни, общински и съдебни органи, както и да изготвя, подписва,
подава и получава всякакви документи /в т.ч. и заявления/.
Подаването на заявление от страна на този процесуален представител е
действие, представляващо в пълна степен процесуално представителство пред съд,
съответно е налице право на заявителя да получи възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП. Несъвместимо обаче с учреденото в пълна степен
представителство, е претенцията за заплащане на възнаграждение на основание чл.
13, т. 2 от НЗПП – за подготовка на документи за завеждане на дело, тъй като
тази дейност, освен че представлява различна форма на осъществяване на
адвокатската дейност по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
съответно изискваща изрично упълномощаване в такава насока, за каквото няма
никакви доказателства, в същото време е неразделна част от процесуалното
представителство, учредено и осъществявано по делото от упълномощения
юрисконсулт.
Поради това следва да бъде искането за присъждане на разноски в заповедното
производство в частта, в която се претендира присъждане на разноски в размер на
50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 13, т. 2 ат НЗПП, тоест над
сумата от 150 лева до пълния размер на претенцията в тази част от 200 лева.
Разноските в исковото производство следва да бъдат присъдени, както бе
посочено по доказателствата за заплащането им и съобразно уважената част от
претенциите, при което за заплатената ДТ се дължи сумата от 25 лева /по
отношение на нея не може да се приложи принципа за съразмерност заради
установения минимален размер/, за заплатения депозит за възнаграждение на
особен представител се дължи сумата от 135.08 лева, за заплатения депозит за
възнаграждение на вещо лице се дължи сумата от 82.65 лева, и за заплатеното
адвокатско възнаграждение се дължи сумата от 148.77 лева, като по отношение на
всички претенции за присъждане на разноски в настоящото производство следва да
бъдат оставени без уважение претенциите над тези суми до пълният им размер,
съответно сумата от 272.32 лева за ДТ, сумата от 326.87 лева за заплатения
депозит за възнаграждение на назначения особен представител, сумата от 200 лева
за депозит за възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 360 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА - Р.В.Т., ЕГН **********
***,
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от Т. К. – …, СЛЕДНИТЕ
СУМИ:
Сумата от 571.93 /петстотин
седемдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 5367747 от 03.07.2017 г. сключен между
ответницата и трето лице – „Вива кредит“ ООД, като ОТХВЪРЛЯ тази претенция в
останалата част, а именно над тази сума до пълният й размер от 583.14
/петстотин осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ лева;
- Законна лихва върху тази
сума, считено от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 593/18 г. по описа на РС Своге – 27.09.2018 г., до
окончателното заплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА ИЩЕЦА – „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че по договор за паричен заем № 5367747 от 03.07.2017 г. ОТВЕТНИЦАТА
- Р.В.Т., ЕГН ********** МУ ДЪЛЖИ СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 85,01 /осемдесет и
пет лева и една стотинка/ лева, представляваща договорна лихва за периода от
02.08.2017 г. до 30.03.2018 г.; Сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документите Сумата от 252
/двеста петдесет и два/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение; Сумата от 66,78 /шестдесет и шест
лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава
/мораторна/ върху непогасената главница за периода от 31.03.2018 г. /дата на
последната погасителна вноска/ до - 20.09.2018 г.; Сумата от 145 /сто
четиридесет и пет/ лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение;
ОСЪЖДА Р.В.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* СУМАТА ОТ 175 /сто седемдесет и пет/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски в хода на ч. гр. д. № 593/2018 г. по описа на
РС Своге, в това число сумата от 25 лева за заплатената ДТ и сумата от 150 лева
за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски по това производство в следните
части: За заплатената държавна такса, в частта над сумата от 25 лева до пълния
размер на претенцията от 27.68 лева; За адвокатско възнаграждение, в частта над
сумата от 150 лева до пълния размер на претенцията от 200 лева.
ОСЪЖДА Р.В.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* СУМАТА от 391.50 /триста
деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
направени разноски в настоящото производство, в това число сумата от 25 лева за
заплатената ДТ, сумата от 135.08 лева за заплатения депозит за възнаграждение
на особен представител, сумата от 82.65 лева за заплатения депозит за
възнаграждение на вещо лице и сумата от 148.77 лева за заплатеното адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на разноски по настоящото производство в следните части: За
заплатената държавна такса, в частта над сумата от 25 лева до пълния размер на
претенцията от 272.32 лева; За заплатения депозит за особен представител, в
частта над сумата от 135.08 лева до пълния размер на претенцията от 326.87 лева;
За заплатения депозит за вещо лице, в частта над сумата от 82.65 лева до пълния
размер на претенцията от 200 лева; За заплатеното адвокатско възнаграждение, в
частта над сумата от 148.87 лева до пълния размер на претенцията от 360 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез адвокат
А. и адвокат Б.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: