№ 1057
гр. Перник, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100096 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. И. И., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. В. О., срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени на ищеца вследствие претърпян от него пътен
инцидент – поради лошо състояние на пътен участък, ненадлежно
стопанисван от ответника по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата 08.09.2022 г. /на която ищецът поканил
ответника да заплати претендираната сума извънсъдебно/ до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба и постъпило към нея уточнение от 23.03.2023 г., се
твърди, че на 06.07.2022 г. около 01.00 часа през нощта ищецът управлявал
МПС марка „***“, модел „320“ с рег. № 433М922 по път „I-6“ – част от
републиканската пътна мрежа – в района на гр. Перник посока на движение
от гр. Радомир към гр. Перник. Посоченият път преминавал през местността
„Кървавото“, където същият се състоял от две платна, разделени с пътна
мантинела и маркировка и предназначение за двупосочно движение. Когато
ищецът бил в непосредствена близост до пътен възел „Марина бара“ обаче от
намиращите си в непосредствена близост до пътното платно скали се
отчупило парче камък, което паднало върху предно панорамно стъкло на
автомобила, счупило го, преминало през автомобила и счупило и задното
1
стъкло. При инцидента скалната отломка наранила водача – ищеца Л. И. И. в
областта на главата като му причинила травма, определена от него като
черепно мозъчна такава. Уточнява се, че парчето скала било със значителни
размери /на футболна топка/.
Предвид станалия инцидент ищецът уведомил органите на ОД МВР
Перник Първо РУ, които изпратили на място екип. Ищецът освен това
повикал и баща си И. И..
На следващо място се твърди, че в следващия около един месец ищецът
изпитвал силни болки в областта на главата, поради което на 02.08.2022 г.
потърсил медицинска помощ в лицето на д.р Р.М., който му поставил
диагноза „повърхностна травма на главата“ като ищецът бил освободен за
домашно лечение с болничен отпуск от 10 дни.
Излагат се подробни доводи, че пътният инцидент причинил на ищеца
значителни болки и страдания – като същият изпитвал освен болки в главата
и такива в шийния отдел на гръбначния стълб. Ищецът твърди, че се
уморявал бързо, имал постоянно главоболие и се чувствал непълноценен.
Освен това същият постоянно се сещал за преживяното, което му
причинявало слабост, пречело му да спи и го правило притеснен и лесно
раздразнителен. В тази връзка се поддържа, че ищецът преживял от станалото
тежък срив на самочувствието, стрес и шок. Започнал да изпитва страх да
пътува и често бил потиснат и тревожен, които състояния преодолявал
трудно.
На следващо място по делото се излагат подробни доводи, че участъкът
от пътната мрежа, където настъпил инцидентът, бил възложен за
стопанисване от ответника – съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Последният обаче не положил достатъчно грижа да го обезопаси
адекватно, което и причинило инцидента. В тази връзка и ищецът отправил на
08.09.2022 г. искане до ответника последният да му заплати обезщетение за
претърпените вреди, но получил изричен отказ в този смисъл. С тези
аргументи ищецът счита претенциите си за основателни и иска същите да
бъдат уважени.
С исковата молба са представени: удостоверение от ОД МВР Перник
Първо РУ, снимков материал, амбулаторен лист – 3 броя, резултати от ЕЕГ,
болничен лист, болничен картон /извадка/, молба до АПИ и писмо отговор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника.
Посочва се на първо място, че от исковата молба и от доказателствата
към нея не се установявала причинна връзка между претърпения инцидент и
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа се, че не бил
установен механизмът на инцидента.
2
На следващо място се обръща внимание, че водачите по закон били
задължени да се движат със скорост и по начин съобразен с пътните условия.
В тази връзка се посочва, че липсвали данни за скоростта на водача, от където
се прави извод, че същият се е движел с несъобразена с пътните условия и
участък скорост. Поради това и ищецът не могъл да спре и да избегне
препятствието. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Същевременно се излагат подробни доводи, че ответникът бил
положил надлежни грижи и изпълни задължението си за обезопасяване на
пътния участък, където настъпил инцидента. В тази връзка се поддържа, че
служители на ответника били поставили законоустановената сигнализация на
пътния участък – предупреждение за възможността от падане на отломки и
били обезопасили пътя отстрани със съответната мрежа, която да препятства
падане на отломки. Поради това и ответникът счита, че пътят бил в добро
експлоатационно състояние като нямало и предписания за допълнително
обезопасяване или ремонти. Ето защо и доколкото нямало противоправно
бездействие на негови служители, а същите били направили възможното по
закон за обезопасяване на пътя, то ответникът намира исковете за
неоснователни и иска отхвърляне на същите изцяло евентуално частично.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
хонорара за адвокат на ищеца. Представя се схема на сигнализация.
По делото са изготвени съдебно-медицинска /СМЕ/ с вх. №
11541/01.06.2023 г. от в.л. д-р К. Ч., съдебна автотехническа експертиза с вх.
№ 11677/02.06.2023 г. от в.л. И. Я. и съдебно психиатрична експертиза с вх.
№ 18810/13.09.2023 г. от в.л. д-р. Д. А..
Приложени са болничен лист и писмо от ОДМВР Перник, Първо РУ.
Разпитани са и двама И. Л. И. /баща на ищеца/ и Г. Р. Ж. /без дела и родство
със страните/.
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., процесуалният
представител на ищеца депозира писмено становище, в което излага доводи
за основателност на иска и уважаване на същия в пълен размер.
Процесуалният представител на ответника счита иска за недоказан по
основание, евентуално по размер, поради което иска същия да бъде отхвърлен
изцяло или частично. От ответника са депозирани и писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение от 14.07.2022 г. от ОДМВР Перник Първо РУ е видно,
че на 06.07.2022 г. около 01.00 часа в гр. Перник, автопатрул 212 е посетил
„път І-6“ в района на пътен възел „Марина бара“, където е установен лек
автомобил марка „***“, модел „320“ с рег. № 433М922 и ищеца Л. И..
Последният е посочил пред служителите на МВР, че се е движил в посока от
гр. Радомир към гр. Перник и района на т.нар. „Кървавото“ преди ПВ
„Марина бара“ се отчупило парче скала, което е ударило предното панорамно
стъкло на л.а., преминало е през стъклото и купето на л.а и е счупило задното
3
панорамно стъкло. Камъкът с размер на футболна топка е установен на кората
на задното стъкло. В тази връзка и по случая в Първо РУ Перник е образувана
преписка.
За щетите по колата са приложени фотоснимки.
На следващо място, видно от молба до ответника от 08.09.2022 г.,
ищецът го е уведомил за настъпилия пътен инцидент и обстоятелствата около
него като е поискал обезщетение от 50 000 лева неимуществени вреди, както
и обезщетение за имуществени вреди – а именно стойността на щетите по
автомобила. От ответника до ищеца е постъпил отговор, в който АПИ
посочва, че счита претендираното обезщетение за недоказано и
неоснователно като същото е и в силно завишен размер.
От показанията на свидетеля И. Л. И. /баща на ищеца/ се установява, че
ищецът поначало живее в гр. Перник, кв. Бела вода – като имал шофьорска
книжка от 18-19 годишна възраст. В тази връзка свидетелят знае, че синът му
е претърпял инцидент около гр. Перник, в местността „Кървавото“ като се е
движел в посока от кв. Бела вода към гр. Перник. Свидетелят към момента на
инцидента не бил със сина си, но последният му се обадил късно вечерта
около 22.30 часа на 05.07.2022 г. в силно притеснено и неадекватно
състояние. В тази връзка ищецът разказал на баща си, че предното стъкло на
управлявания от него автомобил марка „***“ е строшено. Притеснен
свидетелят веднага отишъл на мястото на инцидента при сина си. Там
свидетелят заварил силно увредения автомобил, а синът му не можел да
обясни точно какво се е случило. Свидетелят обаче възприел голям камък,
който счита че е паднал от високо и който увредил предния капак, разбил
предното стъкло на колата, ударил се в задната колона на МПС и строшил и
задното стъкло като самият камък бил още в колата. Свидетелят възприел и
че по лицето на сина му имало кръв. Поради тази причина веднага позвънил в
МВР, от където изпратили патрул. Служителите на МВР съставили протокол
за станалото, който ищецът подписал.
Към момента на инцидента и предвид късния час ищецът не потърсил
медицинска помощ, а се прибрал у дома. Ищецът обаче се чувствал зле и
около 20 дни след инцидента му се наложило да посети лекар, който
констатирал главоболие и неадекватност. Самият ищец се оплаквал от
главоболие и световъртеж, като му било трудно да шофира, а това му се
налагало често. Поради това свидетелят понякога го придружавал.
Свидетелят обаче уточнява, че ищецът не е имал затруднения с това да се
обслужва или да се храни.
На следващо място свидетелят поддържа, че синът му не употребява
алкохол като не бил употребил такъв и към момента на инцидента. Разяснява,
че при пристигането си възприел колата на сина в пътното платно откъм
скалите. На последно място уточнява и че МПС на сина му било с транзитни
номера, имало само застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ като нямал застраховка „Каско“. Поради това и свидетелят
не знае синът му да е получил застрахователно обезщетение.
В показанията си свидетелят Г. Р. Ж. /без дела и родство със страните,
4
служител на ОДМВР Перник/ твърди, че помни как е посетил по сигнал ПТП
в района на местност „Кървавото“ – вероятно през 2022 г. в тъмната част на
денонощието. На място свидетелят установил автомобил с увреждания по
предно панорамно стъкло от паднали скали и голям камък отзад в автомобила
между колоните. На място бил и шофьорът на МПС, който нямал видим
наранявания, но обяснил, че върху колата му паднала скала. Самият
автомобил свидетелят възприел по средата на пътното платно.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. Показанията на св. И. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото свидетелят е баща на ищеца. Изнесените от него твърдения обаче
са ясни, последователни и еднопосочни, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира
същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната
достоверност. Единственото противоречие в показанията на двамата
свидетели е къде са точно са заварили увреденото МПС – дали по-близо до
скалите или по в средата на пътното платно. Това противоречие обаче не е
съществено предвид естеството на ПТП като се дължи на различните
субективни оценки на свидетелите и изминалия период от време. В тази
връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни
доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
На следващо място от извършената и приета СМЕ и представената по
делото медицинска документация се установява, че първият преглед на ищеца
е извършен на 02.08.2022 г. като е поставена диагноза – последици от
повърхностна травма на главата. Извършен е и повторен преглед като освен
първата диагноза е поставена и диагноза увреждане на междупрешленни
дискове в шийния отдел с радикулопатия. Това е довело до оплаквания на
ищеца от главоболие, световъртеж, болки в шийния дял на гръбначния стълб,
болезненост в точките на Ерб на ниво шести-седми шийни прешлени и
положителни обтежни симптоми двустранно за горните крайници. В тази
връзка и вещото лице счита, че ищецът е претърпял временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
На следващо място вещото лице посочва, че е извършил личен преглед
на ищеца на 29.05.2023 г. като е установил ръбец в долната слепоочна област
на главата – като експертът счита, че ръбецът е получен именно от кожна
рана, настъпила при инцидента, която рана също представлява временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Вещото лице посочва, че така описаните в медицинската документация
увреждания е възможно да са получени в резултат от претърпяната
автомобилна травма – при ищеца като водач на лек автомобил, в резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизмите на удар в областта на
главата и огъване в шийния отдел на гръбначния стълб. Нараняването на
кожата в дясната слепоочна област на главата отговаря да е получено в
резултат от действието на предмет, имащ остър режещ ръб, какъвто би могъл
да бъде и парче от счупено автомобилно стъкло. Поради това вещото лице
счита, че травмите в областта на главата и на шийния отдел на гръбначния
стълб е възможно да са получени по механизма, описан в исковата молба.
5
Вследствие на травмите на ищеца е предписано медикаментозно лечение
с пирацетам и трамадол комбо – с цел успокояване на болката и лечение на
мозъчносъдови травми. Самият възстановителен период е продължил около
40 дни след инцидента.
На следващо място експертът посочва, че към момента на личния
преглед при ищеца не са налице обективни данни за неврологичен дефицит и
за ограничаване на функции. Налице са субективни данни за оплаквания от
болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, появяващи се при промяна
на атмосферните условия. Има и козметичен дефект – ръбец в резултат от
нараняването на целостта на кожата в дясната слепоочна. Вещото лице обаче
счита, че по отношение на травмите в областта на главата и в шийния отдел
на гръбначния стълб е настъпило пълно възстановяване на функциите. Не са
налични данни за настъпили неблагоприятни последствия по отношение на
физическото здраве на ищеца, но кожният белег ще остане за цял живот, като
с времето ще се поизглади и ще придобие цвят близък до този на околната
кожа. За в бъдеще не се очаква при ищеца да настъпят неблагоприятни
последици. Към настоящия момент няма обективни данни за болки и
страдания. Има субективни данни – оплаквания от болезненост, появяващи се
периодично в шийния отдел на гръбначния стълб при промяна на
атмосферните условия.
На последно място вещото лице посочва, че ищецът вероятно е потърсил
помощ известно време след инцидента, защото непосредствено след същия е
изпитвал по-слаби по интензитет болки и страдания, които е възможно са се
засилили и зачестили във времето.
В съдебно заседание вещото лице д-р. Ч. поддържа, че е извършил личен
преглед на ищеца и е установил, че същият се е възстановил като от
обективна страна има козметичен дефект, който се намира в горната част на
главата в окосмената част, така наречената слепоочна област - ръбец.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ ,
от която се установява, че предвид наличните данни и обстоятелството, че
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при неосветеност на пътя,
то сравнявайки времената - времето необходимо на водача, за да предотврати
сблъсъка – 3,21 сек и времето за рекация от първия момент, в който е имал
възможност да възприеме опасността – 1,01 сек, следва извод, че водачът не е
имал възможност да спре и да предотврати удара.
На следващо място от техническа гледна точка, предвид характера на
удара и фотографираните деформации, а именно - увредено предно
панорамно стъкло, увредени части от интериора на автомобила и увредено
задно панорамно стъкло по процесния автомобил при всички положения
може да се направи изводът, че са настъпили в следствие на удара с
процесното парче скала с размерите на футболна топка. Вещото лице по
САТЕ също счита, че е възможно от този механизъм на ПТП ищецът да е
претърпял посочените по делото наранявания в областта на лицето. Самият
механизъм на ПТП вещото лице приема за установен от свидетелските
показания, сведенията на ищеца и удостоверението от ОДМВР Перник.
6
Поради това посочва, че от техническа гледна точка причина за настъпване
на процесното произшествие е движението на участниците (лек автомобил
марка: ***, модел: 320 с per № 433М922 и отчупено парче скала) в него по
пресичащи се траектории.
Към вещото лице по САТЕ допълнителни въпроси в съдебно заседание
не са поставени.
На последно място от извършената съдебно психиатрична експертиза
/СПЕ/ се установява, че в периодите на развитие ищецът не е имал
психологични проблеми и симптоми на психично разстройство. Впоследствие
предвид неблагоприятна житейска ситуация, свързана с ПТП се установяват
симптоми на преживяна остра стресова реакция. По своя характер това е
психично разстройство от тревожния, невротичен кръг, с преходен характер.
Болестните симптоми постепенно отзвучават, възстановява се адаптивността
на лицето. Към момента на ПТП не са провеждани психиатрични прегледи.
Впоследствие, на по-късен етап са описани симптоми на тревожното
разстройство - посттравматично стресово разстройство. Последното е леко и
бьрзопреходно. Кьм настоящия период тревожността и страховите
изживявания са туширани, възстановена е социалната адаптация.
Непосредствено след инцидента при ищеца се наблюдава остра стресова
реакция с фобийно - тревожни симптоми и лека емоционално - волева
потиснатост. Това е причинено от инцидента и уплахата, а късните симптоми
на тревожност и посттравматично разстройство са отразени в медицинската
документация след 9-10 месеца. Известен период от време, през първия месец
тревожността повлиява поведението на ищеца, след което напрежението от
болките и последствията от травмите поддържат страха. Към настоящия
момент е постигнато стабилизиране на психичното състояние, не се
установява чувство на напрегнатост и тревога, при ищеца има добър сън без
кошмари. За бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно
естество - физическо и емоционално, да се обостри конкретната фобийна
тревожност. Установява се. че проекцията на травматичното преживяване
присъства и към момента на изготвяне на експертизата, но е възстановена
адаптивността и няма последици блокиращи поведението кьм момента. Извън
симптомите вследствие на инцидента при ищеца няма други причини за
отклонения от нормалното здравословно състояние.
На следващо място вещото лице посочва, че в периода непосредствено
след инцидента и в периода на възстановяване се установява тревожна
симптоматика. Прибавя се и болков синдром, което поддържа известен
период емоционално - волева лабилност и напрежение. Установяват се прояви
на остра стресова реакция с фобийно - тревожни симптоми, отбягване и лека
емоционално - волева потиснатост. При ищеца след острото тревожно
състояние остава фобията от пьтуване и шофиране, която постепенно
преодолява. Само мисълта за преживяното и евентуални последици могат да
породят предварителна тревожност. Установяват се при освидетелстваното
лице епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на
внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона на
продължаващо чувство за вцепененост, емоционална притъпеност, избягване
7
на действия и ситуации, напомнящи за травмата.
Вещото лице посочва, че преди травмата ищецът не е приемал
медикаменти, а след това са му изписани медикаменти от невролог за
болките, както и от психиатър /антидепресант/, които ищецът е приемал
кратко време. Към настоящия момент ищецът е в стабилизирано състояние,
без актуални болестни симптоми. Първоначалният стрес и последващата
тревожност са отзвучали, възстановена е адаптивността на лицето. Не се
установяват изразени по тежест отклонения в психичното състояние, които да
са обусловени от настъпилия пътен инцидент.
Изслушана в съдебно заседание вещото лице посочва, че е извършила
личен преглед на лицето, като е констатирала че към момента на
освидетелстване не се установяват актуални психиатрични симптоми и
проблеми. Данните са за минал период непосредствено след пътния
инцидент, а именно разгръщане на остра стресова реакция. Впоследствие по
данни от наличната медицинска документация разгръщане в късен период на
симптоми на посттравматично стресово разстройство, като двете
разстройства по своя характер са преходни, временни и към периода на
освидетелстването не се установява актуална болестна симптоматика.
Възможни са в бъдещ период при пренапрежение, при определени ситуации
да се появят отделни симптоми.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това експертизите
кореспондират с приложената по делото медицинска и техническа
документация – като не са оспорени от страните в производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск за неимуществени вреди е осъдителен иск с правно
основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически болки, страдания и уплаха – резултат от
пътен инцидент, настъпил поради ненадлежно поддържане на пътната мрежа
от ответника, довело до падане на скален къс със значителни размери върху
МПС, управлявано от ищеца в движение, който къс причинява физически
травми на водача, ведно със законната лихва върху така претендираната сума,
считано от датата на покана, отправена до ответника да заплати обезщетение
– 08.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. От своя страна
ал. 2, т. 1 на същия законов текст предвижда, че управлението на пътищата
включва тяхното поддържане, а т. 3 – организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с ремонта и поддържането
на пътищата.
По делото липсва спор, че участъкът, където се твърди да е настъпил
8
процесният инцидент – а именно път „I-6“ между гр. Радомир и гр. Перник в
местността „Кървавото“ близо до пътен възел „Марина бара“– представлява
участък от републиканската пътна мрежа и като такъв поддръжката му в
нормално експлоатационно състояние, безопасно за преминаване на превозни
средства, е задължение на ответника.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е
причинено пряко деликтно увреждане. Когато вредоносните последици
настъпват от деяние, осъществено при или по повод извършването на
възложена работа, правният субект, който е възложил работата, следва да
носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази
отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като не
е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
В тази връзка и с оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира,
че основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника, деяние (действие или
бездействие) на натоварените с работата лица при или по повод изпълнението
на тази работа, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и
вредата и вина на натовареното с работата лице. Вината на последното се
предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
Предвид оспорванията в отговора на исковата молба настоящият състав
намира, че по делото са налице два основни спорни въпроса – относно
механизма на ПТП и причината връзка между същия и претърпените от
ищеца болки и страдания и относно размера на обезщетението с оглед
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и наведеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тежест на
ответника при условията на пълно и главно доказване е да установи
възраженията си вкл. наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца.
По отношение на първия спорен въпрос съдът намира, че от събрания
по делото доказателствен материал – свидетелски показания и САТЕ
категорично се установява механизмът на ПТП. Следва да се отбележи, че
действително нито един от свидетелите не е непосредствен очевидец на
инцидента. И двамата свидетели обаче са се озовали „на място“ в сравнително
кратко време – като са възприели непосредствено местоположението на
автомобила, уврежданията по същия, причината за тях – отчупен скален къс
със значителни размери, останал в автомобила, както и състоянието на ищеца
водач на МПС. В тази връзка и съдът намира за установено, че ПТП е
настъпило поради падане на скален къс върху автомобила, намиращ се в
движение, управляван от ищеца, който скален се е ударил последователно в
предния капак на МПС, като след това е разбил предно панорамно стъкло,
преминал е през вътрешността на автомобила, разбил е и задното панорамно
стъкло, но поради удар с колонките на колата отзад е останал на задната кора.
9
На следващо място съдът намира, че се доказва и причината връзка
между инцидента и претърпените от ищеца вреди. По отношение на
непосредствените физическите увреждания – повърхностна рана в областта на
слепоочна област, довела до образуване на белег /ръбец/ това е така,
доколкото предвид механизма на настъпване на ПТП и уврежданията по
автомобила, то неминуемо разбИ.ето на предното стъкло на колата и
преминаването на скалния къс през нея в движение е причинило наранявания
на водача. В тази връзка и съдът няма как да не отбележи, че дори житейски
получените от самия ищец травми „по чудо“ не са били далеч по-тежки
предвид станалото. За непосредствена последица от инцидента съдът намира
и получените впоследствие от ищеца световъртеж и главоболие, както и
увреждания на шийни прешлени, – доколкото разбитите елементи от
предното стъкло, а вероятно и самият скален къс са осъществили макар и не
особено силно съприкосновение с главата и горната част на тялото на ищеца.
На последно място самият механизъм на инцидента – падане на скален къс
със значителни размери върху движещ се автомобил в тъмната част на
денонощието и нанасянето на значителните щети по него, подробно описани
по-горе, е от естество да причини на ищеца и посочената от вещото лице
психиатър остра стресова реакция. Инцидентът дори след изминаване на
известен период от време е нормално да предизвиква от у ищеца стрес и
тревожност при спомен за преживяното.
От своя страна възражението на ответника, че е направил всичко
възможно да обезопаси пътя и осигури нормалното му експлоатационно
състояние съдът приема за неоснователни. Това е така, доколкото очевидно
след като е възможно откъсване на скален къс от участък непосредствено над
път с четири платна и натоварено движение, води до извод, че скалната маса
над пътя не е била обезопасена. Освен това инцидентът е настъпил в летния
период – през м. юли 2022 г., като от ответника не са наведени доводи за
някакви особени обстоятелства около настъпване на инцидента – като
метрологични - например силни валежи и ветрове или друго или ремонти или
други фактори, довели до засягане на скалните маси над пъти.
Отново предвид механизма на ПТП и обстоятелството, че същото
настъпва в тъмната част на денонощието, а скалният къс пада непосредствено
върху МПС, то съдът намира за несъстоятелно и възражението на ответника,
че ищецът би могъл да избегне удара. Това се установява и от приетата
САТЕ, където вещото лице също посочва, че времето за реакция на водача е
било между 1-3 секунди, което води до извод, че избягване на удара е било
невъзможно.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото са доказани
елементите на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, като възраженията на последния в противния
смисъл се явяват неоснователни. Поради това и искът се явява доказан по
своето основание.
По отношение на втория въпрос неимуществените вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които принципно не
биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона обезщетение
10
следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране
на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият състав
отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по
справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в
задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленум на ВС. Съгласно последното понятието „справедливост“ не
представлява абстрактна категория, а предполага преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер
съдът на първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно същата
в резултат от инцидента ищецът е получил повърхностна травма на главата,
увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел с радикулопатия
съответно оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в шийния дял на
гръбначния стълб, болезненост в точките на ниво шести-седми шийни
прешлени и положителни обтежни симптоми двустранно за горните
крайници. Поради това и на ищца е предписано медикаментозно лечение.
Последиците от тези увреждания и в частност силното главоболие и
световъртеж, както и оплакванията от болезненост в шийния отдел на
гръбначния стълб, са се проявили известно време след инцидента като
възстановителният период е бил около 40 дни, но е възможно при резки
метрологични промени болезнеността в гръбначния стълб да се прояви
отново с нисък интензитет. Налице е и траен козметичен дефект – ръбец в
резултат от нараняването на целостта на кожата в дясната слепоочна област,
който ще остане за цял живот.
На следващо място от СПЕ се установи, че инцидентът е довел до остра
стресова реакция при ищеца, която представлява психично разстройство от
тревожния, невротичен кръг, с преходен характер. Впоследствие, на по-късен
етап се проявяват симптоми на тревожното разстройство - посттравматично
стресово разстройство. Непосредствено след инцидента при ищеца се
наблюдава остра стресова реакция с фобийно - тревожни симптоми и лека
емоционално - волева потиснатост. Късните симптоми на тревожност и
посттравматично разстройство са отразени след 9-10 месеца.
Съдът съобразява и показанията на св. И., който посочва, че след около
20 дни след инцидента на сина му се наложило да посети лекар поради
оплаквания от главоболие и световъртеж. На ищеца освен това било трудно
да шофира, поради което след случилото се се налагало свидетелят често да
го придружава.
На последно място съдът взема предвид и младата възраст на ищеца,
както и обективната му необходимост на шофира. Съдът съобразява и че
самият механизъм на инцидента е от естество да предизвика силен стрес у
водача на МПС, което състояние не може да бъде преодоляно отведнъж.
Поради това съдът намира, че справедливото обезщетение за получените
травми следва да бъде определено на 4000 лева, предвид и обществено
11
икономическите условия в страната.
Посочената сума е достатъчна за обезщетение на понесените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, до който
размер претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена. Следва
да бъде присъдена и законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на поканата до ответника –
08.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
Искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва бъде отхвърлен
за остатъка от 2 000 лева, представляващи разликата до пълния претендиран
размер от 6000 лева.
За да достигне до извода за неоснователност на претенцията в тази й
част, съдът съобрази на първо място, че съгласно СМЕ възстановителният
период е бил сравнително кратък – около 40 дни. Освен това към момента е
настъпило пълно възстановяване при ищеца. Единствената трайна последица
от инцидента е ръбецът /белег/ от кожната рана в слепоочието, който обаче
според вещото лице ще избледнее с времето и това ще намали в значителна
степен евентуално загрозяване на външността на ищеца. Ищецът освен това е
употребявал лекарства сравнително къс период след инцидента, като
хоспитализация не е била необходима. Ищецът се е възстановил напълно към
момента и според вещото лице психиатър. В тази връзка съдът отбелязва, че
съгласно СПЕ състоянията, в които е изпаднал ищеца след случилото се са
били кратковременни и преходни като са отзвучали напълно и ищецът вече се
е адаптирал към нормален начин на живот.
Поради това съдът приема, че ищецът е преодолял сравнително бързо
психическите травми от станалото като към момента на СМЕ и СПЕ е
възстановил навиците си да общува с други хора, да шофира и да води
нормално ежедневието си. Самата травма в никакъв момент не е довела и до
невъзможност ищецът да се храни или обслужва сам т.е. не е засегнала
значително ежедневието му.
По възражението за съпричиняване съдът намира същото за
неоснователно като съображенията за това са следните: от съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, се установява по
категоричен начин, че именно скалният къс, паднал върху МПСу е
предизвикал уврежданията. Поради това и с каква точно скорост се е движел
ищецът в случая не е от съществено значение, защото така или иначе ищецът
е бил в невъзможност да избегне удари особено през нощта. Не се установи
обаче скоростта да е била превишена или ищецът да е бил под влияние на
алкохол – още повече че ПТП е посетено от служители на МВР и същите не
са установили такива обстоятелства. Досежно това че ищецът е потърсил
медицинска помощ около 20 дни след инцидента съдът отдава това от страна
на липсата на значителни външно видими наранявания и на младата възраст
на лицето, както и на посоченото от вещото лице, че е възможно
главоболието и световъртежът да са е проявили известно време след
инцидента.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е
12
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Задължително условие за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За
да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е
благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и
каузално да го е обусловил. Основание за намаляване на обезщетението по
силата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на
увредения, при което се нарушава императивна правна повеля – забраняваща
или заповядваща правна норма. Обезщетението за вреди би следвало да се
намали и когато без да е нарушил правна норма,
пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към
себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според
неписаните житейски правила. Свободата на преценка на съда при
определяне на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД по справедливост не може да
бъде безгранична и неконтролируема. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен – т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, той съпричинява същата. Причинно-следствената връзка е обективен
факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването
на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването (така Решение № 312
от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 945 от
15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 350 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 165 от
26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК).
Предвид конкретната фактическа обстановка в настоящия случай съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, респ. не е
необходимо определеното от съда обезщетение да бъде редуцирано поради
това, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесъл и ищецът. Това
е така, доколкото наличието на съпричиняване не е установено от ответника.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът претендира 240 лева за държавна такса, 10 лева за съдебни
удостоверения, 560 лева за експертизи и 330 лева – допълнително за
експертизи и свидетел. Сумата, определена като депозит за явяване на
13
свидетел е в размер на 80 лева, но свидетелят Ж. е посочил в съдебно
заседание, че не претендира разноски за явяването си. В тази връзка и сумата
не му е изплатена. Предвид изхода на делото от сумата от 1060 лева /240 лева
+ 10 лева + 560 лева + 250 лева/, действително извършени разноски, на ищеца
следва да бъдат присъдени 706.67 лева.
От адв. В. О. се претендират разноски в минимален размер – за
осъществена безплатна правна помощ. Предвид цената на иска от 6000 лева –
тази сума възлиза на 900 лева. С оглед уважената част от иска на адв. О. се
дължат 600 лева. Документ за регистрация по ДДС към делото не е приложен,
противно на твърденията в тази връзка.
Ответната страна претендира разноски в размер на общо 100 лева
юрисконсултско възнаграждение – в минимален размер. От тази сума с оглед
изхода на делото на ответника се дължат 33.33 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки, стрес и страдания, причинени на ищеца Л. И.
И. вследствие претърпян от него пътен инцидент – поради лошо състояние на
пътен участък, ненадлежно стопанисван от ответника по делото Агенция
„Пътна инфраструктура“, довело до падане на скален къс със значителни
размери върху МПС, управлявано от ищеца в движение, който къс причинява
травми на ищеца като водач, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата 08.09.2022 г. /на която ищецът поканил ответника да
заплати обезщетение извънсъдебно/ до окончателното изплащане на
вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди
– болки, страдания и стрес, за сумата от 2 000 лева, представляваща
разликата между уважения размер от 4 000 лева и пълния предявен размер от
6 000 лева, поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на Л. И. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** сумата от общо 706.67 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на управление: гр.
София, бул. Македония № 3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат В. О. със съдебен адрес: гр. София,
ул. Ивайло № 13, ап. 2, сумата от 600 лева за осъществена безплатна правна
помощ съобразно уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15