Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Дочо Дочев, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 1711 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 09.12.2016г., постановена от СРС, НК, 9-ти състав по НОХД № 15526/2015 година, съдът е признал подсъдимия Я.В.П. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 04.11.2014 г., около 13.55 часа в гр. София, пред сградата на „Софийска професионална гимназия по туризъм” откъм бул. „Будапеща”, чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на пръстите на лявата ръка е причина на Р.Е.Д.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на крайната фаланга на първи пръст (палец) на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, като възстановяването на физиологичния обем движения е в рамките на 1 - 1,5 месеци и средната телесна повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено на публично място в центъра на гр. София, в присъствието на ученици, при липса на личен мотив във взаимоотношенията, без да е предизвикан, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави и обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия Д./, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

 

Със същата Присъда, съдът е признал подсъдимия Д.Т.Т. ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 04.11.2014 г., около 13.55 часа в гр. София, пред сградата на „Софийска професионална гимназия по туризъм” откъм бул. „Будапеща”, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лявото слепоочие и лявата тилна област на главата с ритници с крака в областта на носа е причинил на Р.Е.Д.с лека телесна повреда, изразяваща се в оток и петнисто червеникаво кръвонасядане в лявата тилна област на главата и кръгловато кръвонасядане по гърба на носа, които мекотъканни увреждания в своята съвкупност са реализирали медико-биологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота” и леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди /деянието е извършено на публично място в центъра на гр. София, в присъствието на ученици, при липса на личен мотив във взаимоотношенията, без да е предизвикан, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави и обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия Д./, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са възложени за сметка на държавата.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП с който се сочи, че присъдата на СРС е неправилна и се иска нейната отмяна и осъждане на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

 

Постъпило е и Допълнение към протест в който се посочва, че Присъдата на СРС е постановена при нарушения на процесуалния и на материалния закон. Прокурорът прави разбор на доказателствата, като счита, че обвинението се доказва по несъмнен начин от показанията на пострадалия св. Д. и проведените разпознавания. Прокурорът сочи, че СРС неправилно е изключил от доказателствения материал извършените разпознавания, а така също не бил изложил мотиви защо не кредитира показанията на пострадалия свидетел Д., нито е посочил защо е приел, че са допуснати нарушения при разпознаването. Прокурорът сочи, че от показанията на поемното лице Г. се установява, че разпознаването е извършено в съответствие с изискванията на НПК, а СРС е заличил като свидетел другото поемно лице З.И., което било неправилно, ако съдът е имал съмнения за законността на разпознаването. Прокурорът излага и подробни съображения защо следва да се цени и протокола за разпознаване при който е разпознат св. Т., независимо от показанията на помените лица. Прокурорът посочва, че неправилно СРС е посочил, че П. е бил студент, тъй като той е бил ученик. Представителят на СРП прави анализ на показанията и на двамата подсъдими, като сочи, че същите са защитна версия. В заключение прокурорът прави искане присъдата на СРС да бъде отменена, а двамата подсъдими осъдени за престъплението за което са привлечени към наказателна отговорност. Алтернативно се иска връщане на делото на друг състав, поради липса на мотиви.

 

В съдебното заседание по делото прокурорът поддържа протеста и допълнението към него и не прави искания по доказателствата.

 

Адв. П. оспорва протеста и допълнението към него, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

Адв. А. оспорва протеста и допълнението към него, няма искания по доказателствата и искания за отводи.

 

В хода по същество прокурорът сочи, че е напълно солидарен с всички развити от прокурорите при СРП доводи, като неправилно са били игнорирани от СРС извършените по делото разпознавания. Сочи се и процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, което е довело до съществено ограничаване правата на държавното обвинение. Сочи се, че мотивите на СРС са лаконични, не съдържат доказателствен анализ, поради което са и пречка да се провери правилността на съдебния акт. В заключение се прави искане за връщане на делото или за осъждане на подсъдимите.

 

Адв. П. моли протеста да бъде оставен без уважение, а присъдата на СРС съответно отменена. Сочи, че присъдата е обоснована, като СРС се бил позовал на събраните устно и непосредствено в съдебната фаза доказателства и доказателствени средства. Сочи, че съдът е спазил формата на мотивите, като това, че мотивите не са пространни не било приравнено на липса на мотиви. В заключение се иска отново потвърждаване на присъдата.

 

Адв. А. счита протеста за неоснователен и моли съдът да не го уважава. Счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Защитникът прави разбор на доказателствата, като сочи, че първоначално бил посочен друг извършител на деянието и то поименно. Допълнително от представените от защитата писмени доказателства се установявало навиновността на неговия подзащитен. Сочи, че в случай, че СГС прецени, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, а подзащитният му, признат за виновен, следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.

 

Подсъдимият П. поддържа казаното от неговия адвокат и заявява, че няма какво да добави.

 

Подсъдимият Т. поддържа казаното от неговия адвокат, като заявява, че не е присъствал на въпросното деяние.

 

В последната си дума подсъдимият П. сочи, че не е присъствал на деянието в което е обвинен и иска присъдата на СРС да бъде потвърдена.

 

В последната си дума подсъдимият Т. поддържа казаното от адвоката си и моли за оправдателна присъда.

 

Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, свеждащо се до липса на мотиви.

 

При постановяване на присъдата съдът решава точно определени въпроси – посочени в чл. 301, ал.1  от НПК, между  които : има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/  се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл.107, чл. 301 и чл.305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона.

 

Съдът е задължен да  посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. 

 

Съдът не може да игнорира едно или друго доказателствено средство /в това число протоколите за разпознаване/, без да изложи основателни и подробни съображения за това свое действие. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни, освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на прокуратурата. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

 

Необсъждането на едни доказателства обаче и формалното изброяване на други, и несъпоставянето на всички събрани по делото доказателства е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК. Съдът е длъжен да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на протестираната присъда това не е сторено. Що се отнася до събраните по делото противоречиви доказателства, при наличие на такива, няма пречки съдът да кредитира едни доказателствени материали и да отхвърли други, а и е длъжен да  го направи. При всяко положение обаче следва да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда.

 

Видно от текста на мотивите на първоинстанционния съд, същият изобщо не е извършил анализ на свидетелските показания, а се е задоволил формално да изброи казаното от двамата подсъдими, като декларативно е посочил, че показанията на пострадалия свидетелР.Д. са останали изолирани от останалия доказателствен материал. В същото време съдът напълно е игнорирал показанията на останалите разпитани свидетели – Х.И.,О.Г., Й.Д. и Р. Д.а. Отделно съдът не е изложил никакви съображения защо е игнорирал и основни доказателства на обвинението, каквито са протоколите от разпознаването. Не е анализирал и показанията на свидетелите – поемни лица Е.П., В. Г. и Е.П., а е извел правни изводи, които не почиват на анализа на доказателствата по делото. В мотивите като цяло липсва доказателствен анализ, като съдът декларативно се позовава на заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза и писмените доказателства по делото.

 

В мотивите към първоинстанционната присъда реално липсва и правен анализ, като не са изложени подробни правни аргументи относно всеки един от обективните и субективните признаци на деянието.

 

Доколкото мотивите на СРС са бланкетни, не съдържат анализа на всички събрани доказателства по начин, който да даде възможност на въззивния съд да анализира волята на първата инстанция, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, поради липса на всякаква връзка между събраните доказателства и направените от съда фактически и правни изводи, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав.

 

Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от  друг състав на същия съд,  от стадия на разпоредителното заседание.

 

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334, т.1 от НПК  въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, свързани с анализа на доказателствата, но те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от първоинстанционния  съд.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Присъда от 09.12.2016г., постановена от СРС, НК, 9-ти състав по НОХД № 15526/2015 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                           2.