Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 164
05.05.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №822 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.Д., обл.Х., Промишлена зона, представлявано
от Изпълнителния директор И. Д. П., подадена чрез пълномощника му адв.М.Д., с
посочен по делото съдебен адрес:***, срещу писмо изх.№Е-26-Т-284/19.04.2019 г.
на Директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при
кризисни ситуации“ към Министерство на енергетиката на Република България.
В жалбата се твърди, че с оспореното писмо на „ТЕЦ
Марица 3“ АД се разпределяли безплатни емисионни квоти за парникови газове за
2018 г. в размер на 105 030 тона квоти. Дружеството не било доволно от
така издаденото писмо и го оспорвало на основание чл.145 и чл.149, ал.1 от АПК.
Излагат се подробни съображения по допустимостта на жалбата, включително за
удължаване на срока на обжалване на основание чл.140, ал.1 от АПК.
Навеждат се твърдения за липса на компетентност на
издателя на акта. Цитират се разпоредбите на чл.4, ал.2, т.18г от Закона за
енергетиката, чл.3, ал.3, т.2 и чл.12, ал.3 от Наредбата за организацията и
контрола по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 –
2020 г. (по-нататък наричана Наредбата за НПИ) и се сочи, че нито в закона, нито в
подзаконовите разпоредби била установена възможност министърът да оправомощава
длъжностни лица за изпълнение на възложените му правомощия да организира и
контролира изпълнението на Националния план. При делегиране било необходимо, на
първо място, възможността за това да е предвидена в материалния закон, като в
противен случай не било налице валидно делегиране и липсата на компетентност
водела до нищожност на акта.
Навеждат се съображения и за противоречие на
обжалваното писмо с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че в писмото не било посочено правно
основание за издаването му, а било заявено, че се отнася до „Разпределение за
2018 г. на безплатни квоти на парникови газове по член 10в от Директива
2003/87/ЕО“. Това се явявало косвено позоваване на член от Директива 2003/87/ЕО,
която нямала пряко приложение. От разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата
за НПИ било видно, че определянето на корекционна референтна цена се извършвало
от Министъра на енергетиката и имало сила занапред. Такъв акт вече бил издаден
и съобщен на жалбоподателя – Заповед №ЕРД-16-586/03.07.2017 г. на Министъра на
енергетиката, за референтна цена за 2018 г. в размер на 5,09 евро/тон СО2, и
същата била стабилен административен акт. В случая България била изпълнила
задължението по чл.10в, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, изискващо държава -
членка, която възнамерява да разпределя квоти въз основа на този член, да
изпрати заявление до ЕК, съдържащо информация за предложената методология за
разпределение и за индивидуалните количества. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОИК,
безплатното разпределение на квоти се извършвало след одобрението от ЕК на
Национален план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. по чл.4, ал.2, т.18г от
ЗЕ. Липсвала разпоредба в Директива 2003/87/ЕО, която да оправомощава държавата
- членка да променя референтната цена на квотите, при това с обратна сила, по
последващо указание на ЕК. В ЗЕ (напр. чл.81л, ал.10) и в ЗОИК (напр. чл.10;
чл.41, ал.8; чл.77) били регламентирани случаи, в които Европейската комисия
имала правомощия да издава решения, но този не бил сред тях.
Писмото било издадено към момент, в който
обществените отношения вече се били осъществили и нямало как да бъдат
регулирани с действие занапред. Административният акт не можел с обратна сила
да преурежда обществените отношения и да е приложим по отношение на количества
безплатни квоти, утвърдени с влезли в сила стабилни административни актове.
Освен че било лишено от правно основание, писмото
не било издадено и в предвидената от закона форма. Актът бил изцяло лишен от
мотиви, с което се нарушавали императивните изисквания на чл.59, ал.1 и ал.2,
т.4 от АПК.
В жалбата се твърди също, че целта на дерогацията
по член 10в от Директива 2003/87/ЕО била да се разпределят от Република
България безплатно квоти на преходен принцип, на оператори на инсталации за
производство на електроенергия, с цел модернизацията им чрез инвестиции.
Преходният период служел да подпомогне операторите в тяхното постепенно модернизиране
чрез инвестиране в чисти технологии, срещу което да им се разпределят безплатни
квоти, с които да предават в регистър за търговия с квоти за емисии на
парникови газове. Оспореното писмо било издадено в противоречие с принципа на
съразмерност, установен както в чл.6 от АПК, така и в чл.5, параграф 3 от
Договора за ЕС. В случая операторът на инсталацията бил осъществил своите
инвестиции съгласно Националния план, но държавата не била изпълнила
задължението си за предаване на предвидените безплатни квоти. Разпределянето на
безплатни квоти, които не са еквивалентни на извършените инвестиции, не
съответствало на принципа на съразмерност, а неоправдано утежнявало положението
на адресата.
Претендира се, поради пълна липса на условия и
предпоставки за издаване на писмото, същото да бъде прогласено за нищожно, или
евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно поради изложените основания
по чл.146 от АПК.
Ответникът, Директор на Дирекция „Сигурност на
енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ („СЕУКС“) към
Министерство на енергетиката (МЕ), чрез процесуален представител в съдебно
заседание, обосновава становище за недопустимост и за неоснователност на
жалбата.
В подаден писмен отговор на жалбата (л.18-24) са
развити съображенията, че Директорът, написал процесното писмо, бил държавен
служител и ръководител на специализирана дирекция към Министерство на
енергетиката, но той не представлявал административен орган съгласно §1 от ДР
на АПК, и не бил овластен нито със закон, нито с друг подзаконов нормативен акт,
да осъществява административни/властнически правомощия. Сочи се също, че
издаването на такъв тип писма не било предвидено в законов или подзаконов
нормативен акт. Твърди се, че нито Директорът на Дирекция „СЕУКС“, нито дори Министърът
на енергетиката, разполагали с предоставени им по закон компетенции да
разпределят безплатни квоти за емисии на парникови газове. Разпределянето на
квоти се извършвало директно от Европейската комисия, по механизъм, описан в
чл.10в от Директива 2003/87/ЕО, пренесен в българското законодателство чрез
разпоредбите на Наредбата за НПИ, като се цитира чл.12, ал.1 от същата наредба.
Твърди се, че разпределянето на квотите от Европейската комисия било посочено и
в чл.47 от ЗОИК, където бил предвиден специален ред за информиране на
операторите относно броя на квотите, които са им разпределени. Сходни
съображения са изложени от ответника и в депозираната по делото молба
вх.№988/10.02.2020 г. (л.179-183), и подробно развити в писмена защита.
Претендира се жалбата да бъде приета за
недопустима, или алтернативно – да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На дружеството - жалбоподател от Държавната
комисия за енергийно регулиране е издадена Лицензия за производство на
електрическа и топлинна енергия №Л-068-03/14.02.2001 г. (л.19 дело АССГ), чийто срок е продължен с Решение
№И2-Л-068 от 05.06.2015 г. на КЕВР (л.20 дело АССГ) за срок от 5 години,
считано от 01.01.2016 г.
Националният план за инвестиции (НПИ) на Република
България 2013 – 2020 г. (л.21 и сл. дело АССГ) е приет с протоколно решение на
Министерски съвет на 28.09.2011 г., с което решение е одобрено и заявлението на
Република България по чл.10в, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета за преходно безплатно разпределяне на квоти емисии на
парникови газове за модернизиране производството на електроенергия.
В същия е записано, че с Решения С (2012) 4560 от
06.07.2012 г. и С (2013) 8455 final от 04.12.2013 г. Европейската комисия
разрешава на България да ползва дерогация по чл.10в, параграф 5 от Директива
2003/87/ЕО.
В НПИ са включени всички оператори, отговарящи на
условията за участие в дерогацията по чл.10в от Директива 2003/87/ЕО,
включително оператор „ТЕЦ Марица 3“ (номер на инсталация BG-009) с действително преходно безплатно разпределение,
посочено в табличен вид за всяка от годините в периода 2013 – 2020 г., в която
за 2018 г. са вписани 137 515 (тона квоти).
На основание чл.4, ал.2, т.18г от Закона за
енергетиката и чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата за организацията и контрола по
изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г., във
връзка с доклад с рег.№Е-93-00-1376 от 13.06.2017 г. (л.372-375) от К. П.
– заместник-министър на енергетиката, е издадена Заповед
№Е-РД-16-586/03.07.2017 г. (л.365-366) на Министъра на енергетиката, с която се определя
корекционна референтна цена на емисиите на парникови газове в размер на 5,095
евро на тон СО2 за 2018 година. В т.II от заповедта е посочено, че
корекционната референтна цена се прилага само за целите на НПИ за периода 2013
– 2020 г., а в т.III е разпоредено Директорът на Дирекция „СЕУКС“ да организира
оповестяването на заповедта, заедно с информация за начина, по който е
изчислена корекционната референтна цена, на интернет страницата на МЕ.
С писмо изх.№Е-26-00-73/04.07.2017 г. (л.367-369) на Директора на Дирекция „СЕУКС“, заповедта на
Министъра на енергетиката за определяне на референтна пазарна цена на емисии от
въглероден диоксид – СО2 за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (като
шеста поредна година от Националния план за инвестиции) в размер на 5,095
Евро/тон СО2, е изпратена до дружества – оператори на инсталации, включително
до „ТЕЦ Марица 3“ АД, за сведение и изпълнение.
С писмо изх.№18/09.01.2019 г. (л.25 и сл. дело
АССГ) от Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“ АД до Заместник – министъра
на енергетиката е изпратен годишен технически отчет и финансова справка за
степента на изпълнение на инвестиционните проекти, включени в НПИ.
С писмо изх.№РТЕ-931/11.04.2019 г. (л.35 дело
АССГ) относно: Верифициран годишен доклад за емисии на парникови газове на „ТЕЦ
Марица 3“ АД, гр.Д., за 2018 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция по околна среда – Министерство
на околната среда и водите, уведомява Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“
АД, че верифициран годишен доклад на дружеството отговаря на изискванията и
верифицираните емисии съгласно одобрения годишен доклад са 8 011 tСО2e. Също така го
уведомява, че предаването на квоти, равни на верифицираните
емисии за 2018 г. от Администратора на Националния регистър за търговия с квоти
за емисии на парникови газове, ще бъде извършено до 30.04.2019 г. включително.
Видно от приложената към жалбата разпечатка (л.34
дело АССГ) – извлечение от регистъра за търговия с квоти за емисии парникови
газове по партидата на „ТЕЦ Марица 3“ АД към дата 17.05.2019 г. е отразена
трансакция за изпълнена обичайна квота – количество 8 011.
Със Заповед №Е-РД-16-436/02.08.2018 г. (л.376) на Министъра на енергетиката, се определя корекционна референтна цена на
емисиите на парникови газове в размер на 8,93 евро на тон СО2 за 2019 година.
От Постоянното
представителство (ПП) на РБ към ЕС – Брюксел до МОСВ и МЕ, включително дирекция „СЕУКС“ към последното, е изпратено писмо изх.№-Пв.8.1-469/25.02.2019
г. (л.358), с приложено писмо на ЕК с
реф.№Ares(2019)1138197/22.02.2019 г. (л.359-364), с което
„Комисията призовава страната да преразгледа доклада за прилагане на чл.10в (от Директива 2003/87/ЕО), предвид рисковете за
изкривяване на пазара, нарушаване на конкуренцията и правилата за държавна
помощ“.
В представеното в превод писмо на ЕК с
реф.№Ares(2019)1138197/22.02.2019 г. се сочи, че „въпреки че България може да
приложи отклоняващите се разпоредби за определяне на пазарната стойност,
посочена в нейното заявление, изглежда, че България определя пазарната стойност
по отношение на цените за периода от юли 2016 г. до юни 2017 г., докато този
период трябва да бъде този от юли 2017 г. до юни 2018 г. Използването на
референтна цена, основаваща се на периода 2016-2017 г., не е в съответствие с
българското Заявление по член 10в от Директивата за СТЕ, но също така не
съответства на съответните правила за държавна помощ. Това би означавало също
така да се предостави на съответните оператори конкурентно предимство, тъй като
инвестираната сума би била много по-ниска от тази, изчислена въз основа на
правилния референтен период. … … В светлината
на тези съображения, ние ви призоваваме да измените доклада за прилагането на
дерогацията по член 10в за 2018 г., като използвате правилния период за
определяне на референтната пазарна стойност, като се отчита по-специално
необходимостта от спазване на правилата на ЕС за конкуренцията.“
Като част от административната преписка по делото
е представен Доклад от Т. П. – Министър на енергетиката, до Министерски съвет
на Р.България, с изх.№Е-03-00-256/23.04.2019 г. (л.238-246), в който подробно
са описани твърденията в писмото, получено от Европейската комисия, подписано от
представители на Генерална дирекция (ГД)
„Действия по климата“ и ГД „Конкуренция“, проведените във връзка с него
разговори по телефона между експерти от ГД „Действия по климата“ и МЕ, както и
между министъра на енергетиката на Р.България и г-жа Б. Й. – директор в ГД
„Действия по климата“. Хронологично е проследено одобряването на Заявление на
Република България по член 10в, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО за преходно
безплатно разпределяне на квоти емисии на парникови газове за модернизирането
на производството на електроенергия от МС на РБ, цитирано е съдържанието на
Заявлението относно т.5.2 „Инвестиции в рамките на Националния план за
инвестиции на Република България“, както и на чл.3, ал.3, т.2 от приложения към
него Проект на Наредба за организацията и контрола на изпълнение, механизма за
предоставяне и начина на разходване на средствата за изпълнение на НПИ.
Посочено е, че съгласно чл.1 от Решение С (2012) 4560 final от 06.07.2012 г., с
което след проведени консултации и финализиране на прегледа на
Заявлението, НПИ и допълнително представените документи, ЕК, чрез ГД „Действия
по климата“ се е произнесла, не се повдигат възражения по Заявлението на
България. Посочено е също, че ГД „Конкуренция“ се е произнесла с Решение С
(2013) 8455 final от 04.12.2013 г., според което ЕК стига до заключение, че
помощта предмет на уведомлението (за държавна помощ,
предоставено от нашата страна с писмо от 21.02.2012 г., последвано от
пре-нотификация на 14.06.2012 г.) е съвместима с вътрешния
пазар и във връзка с нея не се повдига възражение. Посочено е, че в параграфи
19 и 21 от цитираното решение е разписан редът за определяне на референтната
пазарна цена.
В Доклада са изложени позицията на ЕК и позицията
на българската страна, като според последната, искането на ГД „Действия по
климата“ за изменение на доклада за НПИ за 2018 г., с
преизчисляване на стойностите на безплатните квоти, разпределени на
операторите, чрез новоопределена референтна пазарна цена на безплатните квоти, е
в противоречие с одобреното от ЕК Заявление на Република България по чл.10в,
Решение С (2012) 4560 final от 06.07.2012 г. и Решение С (2013) 8455 final от
04.12.2013 г.
Излага се и становището, че искането за промяна на
ред за определяне на нова референтна пазарна цена се основавало не на това, че
българската страна не прилага правилно използваната до сега методика, одобрена
от ЕК, а се базирало единствено на драстичното покачване на цените на емисиите
на парникови газове на свободния пазар през 2018 г. Посочено е също, че „Отчитайки,
наличието на реална опасност, никой от операторите, включени в НПИ да не получи
квоти за 2018 г., исканото от ЕК преизчисляване на цената на квотите за тази
година беше извършено по описания от ЕК начин, … … С цел спазване на срока до
30.04.2019 г., до която дата операторите от националния план следва да се
отчетат пред Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ, и във връзка с
настояването на ЕК да получи преизчисляване на цената на квотите, съобразено с
предлагания от нея механизъм, на 17.04.2019 г. МЕ представи на ЕК
преизчисляването на цената на квотите за 2018 г. по описания от ЕК начин и
направи искане – ГД „Действия по климата“ да одобри прехвърлянето на
безплатните квоти на емисии на парникови газове от Националните таблици за
разпределение на България към Независимия регистър за транзакциите на
Европейския съюз.“
В писмо изх.№04-07-58/03.05.2019 г. на Министъра
на финансите (л.93 дело АССГ), по изпратения за съгласуване доклад е дадено
становище, че „препоръката на ЕК относно определяне пазарната стойност на
емисиите по цените за периода юли 2017 г. – юни 2018 г. следва да бъде спазена,
независимо че ЕК признава, че е допуснала грешка в реда за определяне на
референтната пазарна цена на безплатните емисии парникови газове“.
В писмо изх.№Е-04-20-80/24.04.2019 г. (л.94 дело АССГ), адресирано до Министъра на
околната среда и водите, Министърът на енергетиката описва гореизложените
обстоятелства и с оглед спазване от страна на операторите на инсталации,
включени в Националния план, на крайния срок за връщане на квотите за емисии на
парникови газове в Националния регистър, моли за съответното разпореждане към
администратора на Националния регистър на България да издаде по сметките на
тези оператори на инсталации, съответните количества безплатни квоти на
парникови газове за 2018 г. Съгласно приложената таблица (л.97 дело АССГ), за
оператор BG-009 TEC Mariza 3, количество за 2018 г. е 105 030.
Под изх.№Е-54-00-86 от 27.05.2019 г. Министърът на
енергетиката е отправила до Генералния директор на ГД „Действия по климата“ и
до Генералния директор на ГД „Конкуренция“ към Европейската комисия, писмено
становище, ведно с приложения (л.255-357), с което ги
уведомява за позицията на Министерски съвет на Р.България по възникналия казус
и счита, че прилагането на „ретроактивна“ мярка, която не съответства на
одобрения и използван до сега механизъм, и на Решенията на ЕК, засягаща вече
изтекъл период от време, би имала многоаспектни негативни последици,
включително лишаване на операторите, включени в НПИ от одобрената държавна
помощ. Намира се за целесъобразно, като компромисно решение на така създалата
се ситуация, да бъде извършено преизчисляване на резултатите за степента на
изпълнение на НПИ за периода 2013 – 2018 г., с оглед еднаквото третиране на
инвестициите на всички оператори, включени в НПИ, и се предлага организиране на
този съвместен процес.
По делото са представени също така Заявление за
разпределение на безплатни квоти на емисии за периода 2013 г. до 2020 г. по
чл.10в от Директива 2003/87/ЕО (л.26-65); извлечение от Протокол №36 от
заседание на Министерски съвет на 28 септември 2011 г. (л.66); Решение на
Комисията от 06.07.2012 г. С(2012) 4560 final (л.67-72); Решение на Комисията от 04.12.2013 г. С(2013) 8455 final (л.73-92); извлечение от Независим регистър за трансакциите на Европейския
съюз (НРТЕС) за „ТЕЦ Марица 3“ АД с превод на български език
(л.93-97) и Национална таблица (л.166) с превод на български език (л.164-165) – Национална таблица за разпределение
в България за периода 2013 – 2020 г. съгласно чл.10в от Директива 2003/87/ЕС,
съдържаща промененото разпределение за посочените инсталации и години –
съответно за ТЕЦ Марица 3 – за 2018 г. – 105 030 и Доклад №Е-04-02-56
от 31.01.2019 г. (л.189-237) от Т. П. – Министър на енергетиката, относно: Информация за степента на изпълнение
през 2018 г. на „Националния план за инвестиции (НПИ) на Република България
2013 – 2020 г.“
Представена
е и Заповед №РД-346/25.04.2019 г. (л.186-187) на Министъра на околната среда и водите, с която, на основание
чл.46, ал.5, чл.36, ал.6 и чл.47 от Закона за ограничаване изменението на
климата и чл.17 от Наредба за условията, реда и начина за изготвяне на
докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и на
авиационните оператори и за изготвяне и проверка на заявления за нови
участници, е наредено: Изпълнителната агенция по околна среда, в качеството на
администратор на Национален регистър за търговия с квоти на емисии от парникови
газове, съгласно чл.7, ал.5 от Закона за ограничаване изменението на климата
(ЗОИК), да извърши нужните стъпки според установените ред и правила, и в срок
до 25.04.2019 г. да разпредели изброени в табличен вид количества безплатни
квоти за емисии за парникови газове, включително за №BG-009, оператор TEC
Mariza 3, количество, което трябва да се разпредели 2018 г. – 105 030. В
заповедта е посочено, че тези количества представляват съгласуваните и одобрени
от ЕК разпределения, съгласно член 10в от Директива 2003/87/ЕО.
С обжалваното по делото писмо изх.№Е-26-Т-284 от
19.04.2019 г., подписано от И. М. – Директор на Дирекция „Сигурност на
енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ и адресирано до
Изпълнителния директор на „ТЕЦ Марица 3“ АД, гр.Д., същият се уведомява, че:
На 31 януари 2019 г. министърът на енергетиката
представи на Европейската комисия годишен доклад за степента на изпълнение на
НПИ през периода 2013 – 2020 г. за 2018 г.;
С писмо от ГД „Действия по климата“ и ГД
„Конкуренция“, ЕК призова България да преразгледа доклад за 2018 г. и да
коригира определената от страната референтна пазарна цена на емисиите на
парникови газове за 2018 г. от 5,095 евро/EUА (изчислена за всеки месец през
периода от 1 юли 2016 г. до 30 юни 2017 г. на борса „Intercontinental Exchange (ICE) за търговия с въглеродни
емисии) на 8,93 евро/EUА
(изчислена за всеки месец през периода от 1 юли 2017 г. до 30 юни 2018 г. на
същата борса);
Въпреки, че българската страна счита, че
направеното искане от ЕК за изменение на доклада за Националния план за 2018 г.
с преизчисляване на стойностите на безплатните квоти, разпределени на
операторите, чрез новоопределената референтна пазарна цена, включително и
периода за нейното определяне, не съответства на одобреното от ЕК Заявление на
България по член 10в от Директива 2003/87/ЕО, разпределените на „ТЕЦ Марица 3“
АД безплатни квоти от ЕК, след доказаните от страна на дружеството разходи, са
както следва:
– Посочени
в годишния доклад на министъра на енергетиката до ЕК за изпълнение на НПИ за
2018 г. (при референтна пазарна цена на емисиите на парникови
газове за 2018 г. от 5,095 евро/EUА) – 137 515 квоти;
– Преизчислени квоти за 2018 г., по посочения от
ЕК начин (при референтна пазарна цена на емисиите на
парникови газове за 2018 г. от 8,93 евро/EUА) –
105 030 квоти;
– Разлика между преизчислените квоти и
първоначално посочените в доклада на министъра на енергетиката квоти (за допълнително купуване ) – 32 485 квоти;
Видно от поставения на писмо изх.№Е-26-Т-284/19.04.2019 г. щемпел на „ТЕЦ
Марица 3“ АД – Д., същото е регистрирано при адресата си под вх.№156/19.04.2019
г.
Жалбата срещу писмо с изх.№Е-26-Т-284 от
19.04.2019 г. е подадена до съда на 19.06.2019 г., като е регистрирана в АССГ
под вх.№18907 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по следните съображения:
С протоколно определение
от 10.09.2019 г. (л.106) Административен
съд – Хасково оставя без разглеждане жалбата на „ТЕЦ Марица 3“ АД, насочена против писмо с изх.№Е-26-Т-284/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция
„Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към Министерство
на енергетиката, поради недопустимост на оспорването, като
излага съображения, че писмото има
характер на уведомително такова, и не притежава белезите на подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, който едностранно да поражда, или да
е в състояние да породи промени в правната сфера на дружеството - жалбоподател като
негов адресат.
С Определение №17701 от 27.12.2019 г.,
постановено по адм.дело №13505/2019 г., ВАС отменя протоколно определение от 10.09.2019
г., постановено по адм.дело №822/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково и връща делото на същия състав на
Административен съд – Хасково за продължаване
на съдопроизводствените действия
при спазване на дадените с определението указания.
В това определение са изложени
мотиви, че с оспореното писмо на „ТЕЦ Марица 3“ АД се разпределят преизчислени безплатни квоти в размер на 105 030 квоти, при референтна цена на емисиите
на парникови газове от 8,93 евро/EUA, вместо утвърдените съгласно Национален план за инвестиции
2013 – 2020 г., в размер на 137 515 квоти, при референтна цена на емисиите
на парникови газове от 5,095 евро/EUA и с писмото
се указва на дружеството допълнителното количество квоти за закупуване
в размер на 32 485 квоти. Цитиран е чл.40, параграф 1 от Регламент
(ЕС) №389/2013 г. на Комисията
от 2 май 2013 г. и е направен извод, че емисионните квоти съставляват специфични, оценими в пари имуществени права, а всяко волеизявление на административен орган за разпределението
и прехвърлянето им в полза на физически
или юридически лица има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Прието е за безспорно, че
е налице административен акт, който има изрично нормативно установено значение за възникването на последващи правоотношения – въз основа на
него се вписва
точно определено количество безплатни квоти в Националния регистър по партидата на правоимащото лице, в случая „ТЕЦ Марица 3“ АД.
Въз основа на съображенията,
поради които делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия, Административен съд – Хасково е обвързан да приеме, че
обжалваното в настоящото производство писмо изх.№Е-26-Т-284 от 19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Сигурност
на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ представлява годен за съдебно оспорване индивидуален
административен акт.
При това положение жалбата срещу
него се явява подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която същият
поражда неблагоприятни правни последици (като накърнява имуществени права), съответно за оспорващия е
налице правен интерес от търсената защита.
Жалбата следва да се разгледа и като подадена в
срок, тъй като отчитан от 19.04.2019 г. – датата на издаване, и съответно на
получаване на писмото от неговия адресат, към момента на подаване на жалбата (19.06.2019 г.) не е изтекъл предвиденият в чл.140, ал.1 от АПК удължен
двумесечен срок за обжалване, приложим в случаи като настоящия, когато в административния акт, или в съобщението
за неговото издаване, не
е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде
жалба.
Освен това на основание чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
На първо място основателно е възражението на
оспорващия, че актът е издаден при липса на материална компетентност.
Предвид съдържанието на писмото, и констатацията,
направена с Определение №17701 от 27.12.2019 г. по
адм.дело №13505/2019 г. на ВАС, че с него се разпределят преизчислени безплатни квоти на емисиите на
парникови газове, в размер на
105 030 квоти (при референтна цена от 8,93 евро/EUA),
вместо утвърдените съгласно
Национален план за инвестиции 2013 – 2020 г. такива в размер на 137 515 квоти (при референтна цена от 5,095 евро/EUA) и се указва на
дружеството допълнителното количество квоти за закупуване в размер на 32 485 квоти, след преглед на нормативната уредба настоящият съдебен състав намира, че
подписалият писмото административен орган не разполага с нормативно признати
правомощия да издаде административен акт с такова съдържание.
Съгласно член 1 от Директива
2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на система
за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива
96/61/ЕО на Съвета (Директива 2003/87/ЕО),
с тази Директива се въвежда система за търговия с квоти за емисии на парникови
газове в рамките на Съюза, за да се стимулира намаляването на емисии на
парникови газове по икономически ефективен начин.
В член 3, б.„а“ на Директивата е определено понятието
„квоти“ като „квота за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките
на определен период, която е валидна единствено за целите на изпълнение на
изискванията на настоящата директива и може да бъде прехвърляна в съответствие
с разпоредбите на настоящата директива.“
В член 10в от Директивата,
озаглавен „Възможност за безплатно
разпределяне на квоти през преходен период с цел модернизация на енергийния
сектор“ е предвидена възможност, чрез дерогация от член 10а,
параграфи 1—5, държавите членки, чийто БВП на глава от населението през 2013
г., изразен в евро по пазарни цени, е бил под 60 % от средната стойност за
Съюза, да разпределят безплатно квоти в рамките на преходен период на
инсталации за производство на електроенергия, с цел модернизация,
диверсификация и устойчива трансформация на енергийния сектор. Според параграф
3 на член 10в, стойността на планираните инвестиции е поне равна на пазарната
стойност на безплатно разпределяните квоти, като се
взема предвид също необходимостта да се ограничат
свързаните с инвестициите повишения на цените.
Пазарната стойност се определя
като средна стойност на цената
на квотите на общата тръжна
платформа през предходната календарна година. Според параграф 6 на същия член, разпределянето на квоти на операторите
се прави след като те
докажат, че избраната в съответствие с правилата на състезателната
тръжна процедура инвестиция е била извършена.
В член 11, параграф 1 от
Директивата е предвидено всяка държава - членка да публикува и представи пред
Комисията най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на нейна
територия, които попадат в приложното поле на настоящата директива, както и
количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация на нейна
територия, изчислено в съответствие с правилата, посочени в член 10а,
параграф 1 и член 10в.
Според член 11, параграф 2 от Директивата, най-късно до 28 февруари
всяка година компетентният орган определя количеството квоти,които се
разпределят за тази година, изчислено в съответствие с членове 10, 10а и 10в.
В член 18, озаглавен „Компетентен орган“ е посочено, че държавите - членки
предприемат необходимите административни мерки, включително определяне на подходящ
компетентен орган или органи, за прилагане на разпоредбите на настоящата
директива. Когато определените компетентни органи са повече от един, дейността,
осъществявана от тези органи съгласно настоящата директива, следва да се
координира.
В член 19 „Регистрационни бази
данни“ е предвидено квотите, издадени от 1 януари 2012 г. нататък да се вписват
в регистъра на Съюза за изпълнението на процеси, отнасящи се до поддържането на
партиди с квоти, открити в държавата - членка, както и до разпределянето, връщането
и отмяната на квоти съгласно посочените в параграф 3 актове на Комисията.
Според член 20, параграфи 1 – 3,
Комисията
определя Централен администратор, който да поддържа независим регистър на
трансакциите като вписва издаването, прехвърлянето и отмяната на квоти. Централният
администратор извършва автоматизирана проверка на всяка транзакция в регистрите
с помощта на независимия регистър на трансакциите, за да се гарантира липсата
на нередности при издаването, прехвърлянето и отмяната на квоти. Ако при
автоматизираната проверка се установят нередности, Централният администратор
уведомява съответната държава - членка или съответните държави - членки, които
не регистрират въпросните трансакции или каквито и да било други транзакции,
свързани със съответните квоти, докато не бъдат отстранени нередностите.
В член 31, параграф 1 от
Директива 2003/87/ЕО
е регламентирано, че Държавите -членки
следва да предвидят влизане в сила на законите, разпоредбите и
административните норми, необходими за постигане на съответствие с настоящата
директива, най-късно до 31 декември 2003 г. Те следва веднага да информират
Комисията за това. Комисията уведомява другите държави - членки за тези закони,
разпоредби и административни норми. Когато държавите - членки приемат тези
мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва
при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от
държавите - членки. Съгласно параграф 2, държавите - членки съобщават на
Комисията текстовете от националното си законодателство, които те приемат в
областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира останалите
държави -членки за това.
Съгласно § 2, ал.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване изменението на климата
(ЗОИК), обн.ДВ бр.22 от 11.03.2014 г., този закон въвежда изискванията на Директива
2003/87/ЕО. Според чл.1 от ЗОИК, същият урежда обществените
отношения, свързани с провеждането на държавната политика по ограничаване
изменението на климата; прилагането на механизмите за изпълнение на
задълженията на Република България по Рамковата конвенция на
Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към
Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата
(Протокола от Киото); прилагането на Европейската схема за търговия с емисии
(ЕСТЕ); администрирането на Националния регистър за търговия с квоти за емисии
на парникови газове (НРТКЕПГ), както и изпълнението на задълженията,
произтичащи от Решение №406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на
техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите
на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.
Предвид издаване на
процесното писмо на 19.04.2019 г., разпоредбите на ЗОИК ще бъдат цитирани в
приложимата към тази дата редакция на закона, обн.ДВ бр.15 от 2018 г., в сила
от 16.02.2018 г. В чл.3 от ЗОИК е посочено, че (ал.1) държавната политика по
ограничаване изменението на климата се определя от Народното събрание чрез този
закон и се осъществява от Министерския съвет чрез подзаконовите нормативни
актове по чл.5 и плановете и стратегиите по чл.8 и 9;
(ал.2) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по
цялостното провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на
климата и (ал.3) Министърът на околната среда и водите може да делегира със
заповед правомощията си по този закон на други длъжностни лица.
В чл.6 от ЗОИК са изброени конкретни правомощия на Министъра на околната среда и водите, който (т.3) е компетентен орган по прилагане на ЕСТЕ; (т.7) проверява и съгласува заявления от оператори на инсталации и авиационни оператори за безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове; (т.8) осъществява дейностите по проверка и докладване на нивата на емисиите на парникови газове от категориите сектори по Приложение І на Решение №406/2009/ЕО
, както и (т.9) ръководи изграждането, функционирането и поддържането на НРТКЕПГ.Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателна се явява
претенцията на жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени на направените
по делото разноски от 50 лева – внесена държавна такса (л.3 дело АССГ),
съгласно Списък на разноските (л.404), платими от ответника.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.