Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 106
17.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №508 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3079/13.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция Национална полиция - МВР, представлявана от Христо
Терзийски, чрез процесуалния представител Габриела Розенова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3663
от 18.12.2019г., постановено по гр.д. №5839/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър
Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати на И.К.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1 412. 33 лв. /хиляда четиристотин и
дванадесет лева и 33 ст./ - главница, представляваща нетния размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 206,08 часа за
периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1441 часа в дневен, ведно
с мораторна лихва в размер на 172,98 лв.
/сто седемдесет и два лева и 98 ст./, представляваща сбор от дължимата законна такава
за съответните тримесечия, считано от падежа на всяко тримесечие до 22.07.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Осъдена е Главна дирекция „Национална
полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 286,49 лв.
/двеста осемдесет и шест лева и 49 ст./, от които 106, 49 лв. за държавна такса
и 180 лева за разноски за експертиза.
Твърди се във въззивната жалба, че
първоинстанционното решение е неправилно. Сочи се, че в случая не е налице
празнота в специалната нормативна уредба, която следва да бъде преодоляна чрез
приложение по аналогия на нормите на КТ. Излагат се
съображения, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от
ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради обстоятелството, че
не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното
работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми. Посочва се, че чл.187, ал.3 от ЗМВР допуска полагане на нощен
труд до 8 часа, за разлика от чл.140, ал.1 от КТ, където нощният труд е
ограничен до 7 часа и в тази връзка, дори да се приложи механизмът по чл.9 от
НСОРЗ, се получава коефициент 1 и няма основание за прилагане на друг различен
коефициент. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ако не бъдат приложени субсидиарно правилата на НСОРЗ, ще бъдат поставени
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители
и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правните изводи
на първоинстанционния съд противоречат на основни принципи на прилагането по
аналогия и тълкуването на нормативните актове.
Поради неоснователността на главния иск се
твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна лихва. Претендира се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор
от въззиваемия И.К.К..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Национална полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемият И.К.К. не
се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3, предл.2-ро във
връзка с ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от И.К.К., чрез пълномощника адв. Димова,
срещу ГД „Национална полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 828 лв., от които: 738 лв., представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 123
часа, за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 90 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, от момента, когато
сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „старши полицай, младши инспектор в група 1 ЮППД
/патрулно постова дейност/ към СООРЖТ / Сектор „Охрана на обществения ред,
железопътен транспорт“/ в Зонално жандармерийско управление гр. Бургас, което е
звено към дирекция „Жандармерия“, която от своя страна е на структурно
подчинение на Главна Дирекция „Национална полиция“ към МВР, като се посочва, че
същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 22.07.2016г.
до 22.07.2019г., ищецът е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 987 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 123 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 738 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 10.12.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1412,33
лв. - главница, както и мораторна лихва в размер на 172,98 лв.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., ищецът е положил 1441
часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1441
часа става на 1647,08 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 206,08 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд от 206,08 часа възлиза на 1412,33 лв. Лихвата
за забава върху сумата от 1412,33 лв., възлиза на 172,98 лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във времето на
релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките
на процесния исков период от 22.07.2016г. до 22.07.2019 г. са действали, както
следва: 1) за периода от 22.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1412,33 лева. Вещото лице е изчислило и
лихвата за забава в размер на 172,98 лв.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 22.07.2016г. - 22.07.2019г., се явява
основателна за сумата от 1412,33 лв. и като такава следва да се уважи, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Предвид забавата в плащането на дължимото
допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, което е в общ
размер от 172,98 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и
акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият И.К.К.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия
пред въззивната инстанция са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за плащане. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Съдът
намира същото за основателно, предвид измененията в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от горепосочената наредба, за защита по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв. + 6 %
за горницата над 1000 лв., което в настоящия случай е 235,12 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3663 от 18.12.2019г.,
постановено по гр. дело №5839/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“ към МВР, адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати на И.К.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 235,12 /двеста тридесет и пет лева и дванадесет
стотинки/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: