№ 97
гр. Русе, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520106585 по описа за 2021 година
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД твърди, че има сключен договор
за банков кредит № 014LD-R-003464/02.04.2014г. с ответниците А. Г. К. и Б. Й. К. по силата
на който банката предоставила на кредитополучателите сумата 1075 евро, като кредита е
усвоен на 03.04.2014г. Считано от 05.12.2014г. кредитът е в просрочие, като към
25.05.2021г. са просрочени 77 броя погасителни вноски по главница, като общо
просрочената главница се равнява на 1025,07 евро. Просрочени са и 69 погасителни вноски
по договорна лихва в общ размер 543,66 евро. Длъжниците имат просрочени и наказателни
лихви в общ размер 735,66 евро начислена за периода 22.07.2015г. до 12.03.2020г. и
14.05.2020г. до 24.05.2021г. Кредитът е с настъпил падеж 05.04.2021г.
Ищецът се снабдил по ч.гр.дело № 3511/2021г. със заповед за незабавно изпълнение
срещу А. Г. К. и Б. Й. К. за следните суми по договор за банков кредит № 014LD-R-
003464/02.04.2014г.
1025,07 евро главница;
543,66 евро договорна лихва за периода 05.07.2015г. – 05.04.2021г.;
735,66 евро обезщетение за забава за периода от 22.07.2015г. до 12.03.2020г. и от
14.05.2020г. до 24.05.2021г, както и държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В настоящото производство „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД иска да се
признае за установено, че ответницата дължат на банката посочените по-горе суми.
Ответниците депозират отговор чрез упълномощен представител, с който оспорват
изцяло исковете. Оспорват усвояването на сумата по кредита. Сумата не им била
1
предоставена, а дори и според твърденията на банката тя била използвана за погасяване на
предходен кредит от 2011 година. Ответниците оспорват, че са имали предходни задължения
към банката. Навежда се довод за нищожност на договора за кредит поради липса на
основание и поради невъзможен предмет. Считат клаузите свързани с възнаграждения,
обезщетения и неустойки за неравноправни и нищожни, а наказателните лихви
представляват неустойка, която е прекомерна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за
което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е чл. 430
от ТЗ- за връщане на парична сума по банков кредит.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 02.04.2014г. бил сключен договор за банков кредит № 014LD-R-
003464/02.04.2014г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД от една страна и от
друга страна като кредитополучатели А. Г. К. и Б. Й. К. по силата на който банката
предоставила на кредитополучателите сумата 1075 евро, а последните се задължили да
върнат сумата до 05.04.2021г. Бил договорен годишен лихвен процент равен на сумата от
базовия лихвен процент на банката (посочен като 7,99%) и надбавка от 8,51 пункта. В
договора е посочен годишен процент на разходите от 19,83% и обща дължима сума по
договора от 1878,36 евро. Съгласно погасителния план месечната вноска била в размер на
21,83 евро. Посочено е също така в договора, че сумата се предоставя за погасяване на
предходно задължение по договор за кредит № 014LD-R-001140 /01.08.2011г.
По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице дава
следното заключение:
Между страните по делото е бил сключен договор за кредит № 014LD-R-001140
/01.08.2011г. по който на А. Г. К. и Б. Й. К. е предоставена сумата от 1020 евро. С тази сума
са били погасени предходни задължения на К.и към банката. Размерът на остатъчното
задължение по договор за кредит № 014LD-R-001140 /01.08.2011г. към 02.04.2014г. е 804,75
евро главница и 208,69 евро лихви. Сумата по договор за банков кредит № 014LD-R-
003464/02.04.2014г. в размер на 1075 евро е постъпила по банкова сметка на А. Г. К. и е
била отнесена за погасяване на предходното задължение по договор за кредит № 014LD-R-
001140 /01.08.2011г. Остатъчния размер на задължението по договор за банков кредит №
014LD-R-003464/02.04.2014г. към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е 1025,07 евро главница, договорна лихва в размер на 543,55 евро и
лихва за просрочие по т. 10 от договора в размер на 1083,61 евро.
Правни изводи:
Лихвата за просрочие по т.10 от договор за банков кредит № 014LD-R-
003464/02.04.2014г. е уговорена в противоречие със закона поради което уговорката е
недействителна и не поражда правно действие. В посочената т. 10 от договора е посочено,
че при просрочие кредита се олихвява с договорения лихвен процент (който е 16,5%)
увеличен с надбавка в размер на законната лихва. Съгласно чл. 33 от Закона за
2
потребителския кредит „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“ Чл. 10 от
договора противоречи пряко на чл. 33 от ЗПК определяйки лихва за забава (или обезщетение
за забава- което е същото) в значително по-висок размер от максимално допустимия
съгласно чл. 33 от ЗПК. Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗПК „ Всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.“ Следователно клаузата на т. 10 от договора е недействителна, тъй като
има за резултат заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което т.10 от
процесния договор е недействителна и на основание на тази клауза задължения не
съществуват.
Главницата и възнаградителната лихва са дължими в размерите посочени от вещото
лице, като в тази част съдът кредитира същото.
Останалите възражения на процесуалния представител на ответниците са
неоснователни. Постъпването на сумата по банковата сметка на ответниците и погасяването
на стари задължения с нея се установява от заключението на вещото лице. Предходният
договор за кредит от 2011 година също е представен по делото и е подписан от ответниците.
Не е налице липса на основание, като процесният кредит е отпуснат за да се погасят
съществуващи стари задължения.
Предвид изложеното искът за 1025,07 евро главница и 543,55 евро договорна лихва е
основателен, а искът за обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на 735,66 евро е
неоснователен, тъй като се основава на клауза, която е недействителна.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Издадената заповед за изпълнение е за суми в общ размер 2304,39 евро като
съществуващите вземания са в общ размер на 1568,63 евро. При това положение в
заповедното производство от направени от ищеца разноски в размер на 140,14 лева следва
да му се присъдят 95,39 лева. В настоящото производство от направени от ищеца разноски в
размер на 647,60 лева следва да му се присъдят 440,83 лева съразмерно на уважената част от
исковете. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу А. Г. К., ЕГН ********** и Б. Й. К., ЕГН
********** и двамата с адрес *************, които дължат солидарно следните суми:
1025,07 евро главница по договор за банков кредит № 014LD-R-003464/02.04.2014г.
със законна лихва върху тази сума от 24.05.2021г. до окончателното изплащане;
543,55 евро договорна лихва за периода 05.07.2015г. – 05.04.2021г.като отхвърля
иска до пълния предявен размер за лихва от 543,66 евро,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 3511/2021г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Драган Цанков“ № 37 предявен срещу
А. Г. К., ЕГН ********** и Б. Й. К., ЕГН ********** и двамата с адрес *************, за
установяване, че същите дължат солидарно сумата 735,66 евро обезщетение за забава за
периода от 22.07.2015г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 24.05.2021г.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН ********** и Б. Й. К., ЕГН ********** и двамата с адрес
************* да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата 440,83
лева разноски в настоящото производство, както и 95,39 лева разноски по ч.гр.дело
3511/2021г. на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4