№ 63
гр. М, общ. М, обл. Вр, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20251450200169 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. П. Г. от град М, обл. Вр е обжалвал Наказателно постановление №
25-0300-****/08.04.2025 г. на ВПД Началник РУ-М в ОДМВР Вр, с което за
нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата, му е наложено, на
основание чл.177 ал.1 т.2 от същия закон, административно наказание глоба в
размер на 200 лева. Възраженията са в смисъл, че изложената в
административните актове фактическа обстановка не кореспондира с
действително настъпилите събития. Претендира се също, че е налице
неправилно прилагане на материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по съставяне и връчване на АУАН и НП.
Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на
административния акт, като счита, че е нарушил чл.150а ЗДвП вместо чл.150
от същия закон, тъй като е управлявал моторно превозно средство с невалидно
свидетелство за управление.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и
не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
1
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 21.03.2025 година свидетелят П. Х. – началник участък Зв към РУ-
М, ведно с със служители на същото управление извършвали обход на
територията на полицейския участък. Около 14.42 часа същите се
предвижвали със служебен лек автомобил „Ф“ с рег. № ****** из село Д, общ.
М. На ул. „К и М“ до № 8 срещу тях се движил товарен автомобил „М Л 300“
с регистрационен № ********. Тъй като ширината на улицата не позволявала
моторните превозни средства да се разминат безпроблемно двете спрели
почти едно срещу друго. Във водача полицейските служители разпознали Г. П.
Г. от град М, за който служебно им било известно, че не притежава
свидетелство за управление на МПС. Заедно със своя колега младши
полицейски инспектор Иван Милчев свидетелят Х. слязъл от служебния
автомобил и се приближил до товарния. Полицейският инспектор поискал от
Г. да представи документите си. По служебен път служителите направили
проверка за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
която показала, че за моторното превозно средство, управлявано от Г. няма
сключен валиден договор. За установеното бил уведомен ОДЧ в
управлението, който изпратил на място дежурният автопатрул в състав
свидетелите П. П. и Г. Г.. В хода на полицейската проверка свидетелят Г.
получил единствено представеният от Г. талон за регистрация на товарния
автомобил. С други документи водачът не разполагал в момента. Контролните
органи извършили самостоятелно справка в АИС-КАТ, която показала, че
свидетелството за управление на МПС, издадено на Г. Г. е било отнето през
2020 година. Констатирано било също, че товарният автомобил е със
служебно прекратена регистрация. За констатираните нарушения свидетелят
Г. съставил на Г. два броя АУАН по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г. А. Г., П. М. П. и П. Иванов Х..
Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
изложеното в НП и в подадената жалба от Г. Г., намира, че същата е
неоснователна по следните съображения:
2
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните
дата и час е управлявал МПС, без да е правоспособен, с което е нарушил
чл.150 ЗДвП. Според цитираната разпоредба всяко ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен в случаите, когато превозното
средство индивидуално електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на
Наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособност по реда на Наредбата по чл.152 ал.1 т.4. По делото не се
спори, че мястото на установяване на нарушението – ул. „К и М“ в село Д,
общ. М е част от общинската пътна мрежа, отворена за обществено ползване.
При това положение като водач на МПС Г. Г. е следвало да бъде
правоспособен, т.е. да притежава свидетелство за управление на МПС. От
показанията на свидетелите Г., П. и Х. става ясно, че към момента на
проверката на дата на 21.03.2025 година жалбоподателят е бил с отнето
СУМПС поради изчерпване на броя на контролните точки. Тези данни,
съдържащи се в гласните доказателствени източници, не кореспондират с
информацията налична в писмените доказателства. На л.9 – л.15 от съдебното
дело е приложена справка за нарушител/водач, издадена на Г. П. Г., в която са
посочени извършените от същият до момента нарушения на правилата за
движение и наложените му административни наказания по Закона за
движение по пътищата. Според наличните там данни последното
свидетелство за управление на МПС за категории „В“ и „АМ“ е под №
********* и е издадено на Г. на 27.03.2002 година със срок на валидност до
27.03.2012 година. Предвид информацията, че на 22.03.2020 година същият е
издържал изпит за категория „В“, съдът е изискал от ОД МВР Сектор „Пътна
полиция“ Вр да бъде представен в четливо заверено копие протоколът от
въпросния изпит под № 209/22.03.2020 година. От съдържанието на
полученото в отговор писмо рег. № 967000-6521/19.05.2025 година от
Началника на Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Вр /л.23-л.24/ става ясно, че
с протокол № 188/23.03.2002 година Г. Г. е придобил правоспособност и на
тази база му е издадено свидетелство за управление на МПС с №
*********/27.03.2002 година за категория „В“. С оглед на постъпилият
отговор съдът е изискал предоставяне в четливо заверено копие на протокола
3
за издържан изпит № 209/22.03.2020 година за категория „В“ на Г. Г., както и
информация за това дали след дата 22.03.2020 година на същия е издавано
СУМПС и за кои категории. От писмо № 967000-6978/29.05.2025 година на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Вр /л.28-л.29/ става ясно, че
въз основа на протокол № 188/22.03.2002 година за придобиване на
правоспособност на Г. Г. е издадено СУМПС с № *********/27.03.2002 година
със срок на валидност 27.03.2012 година за категория „В“ със статус
отнет/иззет. Направената справка в АИС-АНД е показала, че протоколът
автоматично е повторен от самата система с дата 22.03.2020 година. Изрично
е уточнено, че за Г. Г. няма други издавани СУМПС. Въз основа на цитираните
до тук писмени доказателствени източници съдът приема, че макар и със
статус отнет/иззет към инкриминираната дата 21.03.2025 година
свидетелството за управление на МПС, издадено на 27.03.2002 година на Г. не
е било валидно, тъй като срокът му на валидност е бил до 27.03.2012 година.
Тъй като на същият след тази дата друго свидетелство за управление на МПС
не е било издавано, то към датата на установяване на нарушението Г. е бил
неправоспособен. Управлявайки без редовно СУМПС моторно превозно
средство жалбоподателят съзнателно е извършил описаното в
административните актове нарушение, за което актосъставителят, а в
последствие и наказващият орган са ангажирали неговата административно-
наказателна отговорност по чл.150 ЗДвП. От субективна страна нарушаването
на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при
форма на вината пряк умисъл, тъй като същият съзнателно е нарушил чл.150
ЗДвП – съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
настъпването на същите, доколкото е знаел, че с непритежаването на
необходимото по закон СУМПС и управлявайки товарен автомобил извършва
нарушение по Закона за движение по пътищата. За същото Г. Г. е бил
санкциониран с глоба в размер на 200 лева по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. За това
нарушение в тази разпоредба законодателят е предвидил наказание глоба от
100 до 300 лева. От съдържанието на обсъдената по-горе в настоящите мотиви
справка за нарушител/водач е видно, че до момента жалбоподателят е
извършил много голям брой нарушения на правилата за движение /повече от
60 броя/, за които е санкциониран по административен ред по Закона за
движението по пътищата. Предвид на това обстоятелство, както и отчитайки
4
изискванията на чл.27 ЗАНН относно определяне на наказанието, настоящият
състав счита, че наказващият орган правилно е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 200 лева. По така изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-
****/08.04.2025 година на ВПД Началник РУ М в ОД МВР Вр, с което за
нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата, на Г. П. Г. от село
Д, общ. М, обл. Вр, е наложено, на основание чл.177 ал.1 т.2 от същия закон,
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
5