Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1582 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът твърди, че с молба от 12.04.2019 г. предявил
пред съда по несъстоятелността публични вземания в общ размер на 24 787,89
лева, в това число вземания за данъци и такси по Закона за местните данъци и
такси в общ размер на 3 181,48 лева, дължими към Община Лясковец и Община
Стара Загора за находящи се на територията на съответната община имоти,
собственост на дружеството; публични вземания за имуществени санкции в общ
размер на 10 338,96 лева, дължими въз основа влезли в сила наказателни
постановления, както и дължими за периода от м. април 2014 г. до м. юли 2016 г.
въз основа на Декларации образец 6, подадени от длъжника по реда на Кодекса за
социално осигуряване, вземания за данък върху общия доход в общ размер на
3 553,31 лева и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на
7 712,14 лева, дължими за периода от м. април 2015 г. до м. юли 2017 г.
Посочва, че на 05.10.2019 г. били обявени по партидата на „А.“ ЕООД изготвените
от синдика списъци на приети и на неприети вземания. В списъка на неприетите вземания
синдикът включил част от горепосочените публични вземания, а именно публичните
вземания в размер на 10 338,96 лева, представляващи задължения за
имуществени санкции, дължими въз основа на влезли в сила актове, вземанията за
ДОД в размер на 3 555,31 лева за периода от м. април 2014 г. до м. юли
2016 г., както и вземания за осигурителни вноски в размер на 6 592,69 лева
за периода от м. април 2015 г. до м. април 2017 г. Твърди, че в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ подал възражение, което било частично уважено от съда с
определение от 29.07.2019 г. по т.д. № 4554/2012 г. на СГС. С определението
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението, в частта, в
която възразява срещу включването в списъка на неприети вземания на публичните
вземания за данък върху общия доход в общ размер на 3 553,31 лева, дължими
за периода от м. април 2014 г. до м. юли 2016 г., както и за публичните
вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 7 712,14
лева, дължими за периода от м. април 2015 г. до м. юли 2017 г. Предявява
настоящия иск за установяване съществуването и дължимостта на неприетите
публични вземания за данък върху доходите на физическите лица и за задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 10 148 лева, в това число главници в размер
на 7 565,55 лева и лихви в размер на 2 582,45 лева, дължими въз
основа на подадени по реда КСО Декларации образец 6. Твърди, че основанието, на
което са включени вземанията в списъка с неприети вземания е, че са погасени,
тъй като са изплатени с разрешение на съда по несъстоятелността. Посочва, че е
разпределил средствата, съгласно чл. 169, ал. 4 ДОПК, поради което
горепосочените вземания са дължими и към настоящия момент. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се установи съществуването и
дължимостта на предявените от Н.А.П. и неприети публични вземания в размер на
7 565,55 лева главници и начислени върху тях до 11.04.2019 г. лихви в
размер на 2 585,45 лева, както и лихви до окончателното погасяване на
главниците, установени с подадените по реда на КСО Декларация образец 6.
Претендира разноски.
Ответникът „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/ редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
Синдикът на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/ В.Т.П.
оспорва иска. Посочва, че горепосочените суми за данък общ доход и осигурителни
вноски са начислявани върху възнаграждението на синдика за периода м. април
2014 г. до м. юли 2016 г., съобразно нормативните изисквания. Не се спори, че
претендираните от НАП суми са реално платени по банков път при изплащане на
съответните възнаграждения на синдика, за което са представени и съответните
писмени доказателства пред СГС в производството по чл. 690 ТЗ. Спорът между
страните се свежда до това дали с извършените плащания са погасени предходни
данъчни и осигурителни задължения на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/ за периоди
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Посочва, че
разпоредбата на чл. 169, ал. 4 ДОПК, на която се позовава ищецът, е обявена за
противоконституционна. Счита, че при наличието на открито производство по
несъстоятелност и изрично посочване в платежните нареждания, че се погасяват
текущи задължения на „А.“ ЕООД, свързани с нормалното развитие на
производството по несъстоятелност, не следва да се приема, че с извършените
плащания са погасявани предходни публични задължения на дружеството.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а същото се установява
и от извършената от съда служебна справка по партидата на ответника, че с
решение № 25 от 07.01.2014 г. по т.д. № 4554/2012 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на „А.“
ЕООД.
От приетите писмени доказателства е
видно, че с молба изх. № 24-29-167/12#77 от 12.04.2019 г. ищецът
Национална агенция за приходите е предявил на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания,
включително и процесните в общ размер
на 10 148 лева, в това число главници в размер на 7 565,55 лева и
лихви в размер на 2 582,45 лева, дължими въз основа на подадени по реда
КСО декларации образец 6.
В списъка на неприети от синдика
вземания на кредиторите на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по т.д. № 4554/2012 г.
на СГС, VІ-14 състав са включени вземанията на Държавата, представлявана от Н.А.П.
за публични вземания за ДОД за периода м. 04.2014 г. – м. 07.2016 г. на основание
21 бр. декларации образец 6; законна лихва върху главницата за периода до
11.04.2019 г. и от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; публични
вземания за осигурителни вноски по КСО на основание 17 бр. декларации образец 6
за периода м. 04.2015 г. – м. 04.2017 г.; законна лихва върху главницата до
11.04.2019 г. и след 12.04.2019 г. до изплащане на сумата; вземания за
имуществени санкции по наказателни постановления и законни лихви върху
последната главница до датата на откриване на производство по несъстоятелност,
за периода от 08.01.2014 г. до 19.02.2019 г. и след 20.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Срещу списъка кредиторът Национална агенция
за приходите е подал възражение по чл. 690 ТЗ.
С определение от 29.07.2019 г. по
т.д. № 4554/2012 г. на СГС, VІ-4 състав, след разглеждане на подаденото от Н.А.П.
възражение, съдът по несъстоятелността на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/ е
включил в списъка с приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен на 10.05.2019
г. в търговския регистър по партидата на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
вземанията на Н.А.П. за имуществени санкции по наказателни постановления и
лихви за забава. В останалата част възражението на кредитора Национална агенция
за приходите е оставено без уважение.
Искът
по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от кредиторите
и от длъжника за защита на правото им да искат включване или изключване на
вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е да бъдат
установени по съдебен ред съществуването или липсата на задължение на длъжника
към конкретен кредитор.
В
разглеждания случай процесните вземания са включени от синдика в списъка на
неприети вземания, в която част списъкът не е изменен от съда по
несъстоятелността, като тези вземания са в общ размер на 10 148 лева, в това число
главници в размер на 7 565,55 лева за ДОД за периода м. 04.2014 г. – м. 07.2016 г. на
основание 21 бр. декларации образец 6 и за осигурителни вноски по КСО на
основание 17 бр. декларации образец 6 за периода м. 04.2015 г. – м. 04.2017 г., и лихви в размер на 2 582,45
лева.
В настоящото производство са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
процесните публични вземания в общ размер на 10 148 лева, от които
главници в размер на 7 565,55 лева и начислени до 11.04.2019 г. лихви в
размер на 2 582,45 лева са с основание и размери така, както са
индивидуализирани в исковата молба.
Не се спори, че включените в
оспорения списък суми за данък общ доход и осигурителни вноски са такива,
начислявани върху възнаграждението на синдика за периода м. 04.2014 г. до м.
07.2016 г. и че тези суми са реално заплатени по банков път при изплащане на
съответните възнаграждения на синдика.
Спорът
между страните е за това кои
задължения са погасени с тях. Позовавайки се на чл. 169, ал. 4 ДОПК, Н.А.П.
твърди, че сумите по тези плащания са отнесени за погасяване на по-стари
публични задължения на ответника, поради което процесните вземания не са
погасени чрез плащане и съществуват.
В чл. 164, ал. 4 ДОПК /изм. - ДВ,
бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. от ДВ, бр. 94 от 2012 г. е
обявено за противоконституционно с РКС № 2 от 2014 г. - ДВ, бр. 14 от 2014 г., изм. - ДВ,
бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г./ е предвидено, че за публичните
задължения, установявани от Н.А.П., до започване на принудителното им събиране,
длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на
финансите, вида на задълженията, които иска да погаси: 1. задължения за данъци
и други задължения за централния бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни
вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса; 3. задължения за
задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове,
администрирани от Националния осигурителен институт; 4. задължения за вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 164, ал. 5 ДОПК
/нова - ДВ, бр. 18 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г./ в случаите по ал. 4 с
постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на
което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е
предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения
от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
С цитираното в нормата решение на
Конституционния съд № 2 от 2014 г. са обявени за противоконституционни § 44, т.
3, буква „а“ и т. 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност /ДВ, бр. 94
от 2012 г./, с които е изменена разпоредбата на чл. 169, ал. 4 и отменена
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Възстановеният текст на чл. 179, ал.
1 ДОПК гласи, че внесените по реда на чл. 169, ал. 4 по сметки на Н.А.П. суми за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса и за социалноосигурителните фондове, администрирани от
Националния осигурителен институт, се превеждат ежедневно по сметка на
Националната здравноосигурителна каса, съответно по сметка на Националния
осигурителен институт.
Съдът намира, че разпоредбите на чл.
169, ал. 4 и ал. 5 ДОПК не могат да намерят приложение, тъй като се касае за
вземания на кредитора Национална агенция за приходите, които са възникнали след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „А.“
ЕООД /в несъстоятелност/.
Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен
ако в закон е предвидено друго /чл. 163, ал. 1 ДОПК/. Те могат да се събират и
чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по
несъстоятелност на длъжника /чл. 164, ал. 1 ДОПК/. Когато публичните вземания
се събират в производството по несъстоятелност, то Н.А.П. следва да ги предяви
пред съда по несъстоятелността, като синдикът ги включва в списъците на
приетите или неприетите вземания. За синдика съществува задължение за служебно
включване на публичните вземания, установени с влязъл в сила акт.
Вземанията, които са възникнали до датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, включително и публичните, за
които няма задължение за служебно включване в списъците, се предявяват в
сроковете по чл. 686, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. За тях се изготвят списъци по
чл. 689 ТЗ, които могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 690 ТЗ, респективно
да бъдат предмет на установителни искове по чл. 694 ТЗ. Възникналите до датата
на решението за откриване производство по несъстоятелност и приети вземания,
включително служебно включените в списъците на приетите вземания, се
удовлетворяват след осребряване на активи на длъжника по реда на чл. 722, ал.
1, т. 1 – 6, т. 8, т. 10-11 ТЗ, като в ред 6 са публичните вземания на
държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски
и др.
Вземанията, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, каквито са процесните, се
плащат на падежа, съгласно чл. 639 ТЗ, като само при неплащането им на падежа,
те следва да се предявят по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и ако бъдат установени по
основание и размер, да бъдат включени в допълнителен списък. Тези вземания се
удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ като публичните вземания са с
поредност по т. 7 – вземания, възникнали след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
При съобразяване изложеното,
вземанията, които са възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, подлежат на доброволно изпълнение
на падежа и само, ако не бъдат изпълнени, се удовлетворяват с поредността по
чл. 722, ал. 1 ТЗ. При доброволното изпълнение длъжникът има правно
регламентирана възможност да упражни правото си на избор и да посочи кое
конкретно задължение плаща, включително и по отношение на публичните
задължения, по аргумент от чл. 169, ал. 3 ДОПК, който гласи, че при наличие на
няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое
от тях погасява пред съответния компетентен орган, като ако не е заявил това,
те се погасяват съразмерно.
В разглеждания случай този избор е направен чрез
превеждане на сумите на Н.А.П. с посочено основание – за ДОД за периода от м.
04.2014 г. до м. 07.2016 г. и за осигурителни вноски по КСО, на основание
декларации образец 6. Видно е, че извършените плащания са на данъчни и
осигурителни вноски върху възнаграждения на синдика, което начисляване и
внасяне следва да се извърши при спазване изискването на чл. 658, ал.1, т. 9 ТЗ, която предвижда, че с разрешение на съда синдикът се разпорежда с паричните
суми от банковите сметки на дружеството, когато това се налага във връзка с
управлението на имуществото и неговото запазване, и които плащания следва да се
отнесат от Н.А.П. за погасяване на текущите задължения. Ето защо и доколкото се
касае за изпълнение по реда н чл. 639 ТЗ, разпоредбите на чл. 169, ал. 4 и ал.
5 ДОПК са неприложими. Получените от длъжника суми не могат да бъдат отнасяни
от ищеца за погасяване на по-стари вземания срещу длъжника, тъй като с това би
се заобиколил редът за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.
В този смисъл е налице формирана съдебна практика,
застъпена в определение от 15.11.2019 г. по т.д. № 696/2019 г. на Върховния
касационен съд, І Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване решение
по т.д. № 3297/2018 г. на Софийски апелативен съд; решение от 08.05.2018 г. по
т.д. № 177/2019 г. на Софийски апелативен съд; решение от 19.04.2018 г. по т.д.
№ 464/2018 г. на Софийски апелативен съд; решение от 18.04.2018 г. по т.д. №
52/2018 г. на Апелативен съд Бургас; решение от 18.05.2018 г. по т.д. №
214/2018 г. на Апелативен съд Пловдив и др.
Съдът намира, че доколкото е налице
плащане от страна на длъжника на процесните суми и в самите платежни нареждания
са посочени като вид и период задълженията за данъци и осигурителни вноски, то
не съществува вземане за кредитора Национална агенция за приходите, поради
което правилно същите са включени в списъка на неприети от синдика вземания на
кредиторите на „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/. Ето защо предявените искове
подлежат на отхвърляне.
На основание чл. 694, ал. 2 ТЗ
държавна такса не е внесена предварително. Независимо от изхода на спора обаче,
ищецът не дължи заплащане на държавна такса по аргумент от чл. 84, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.П., с адрес: гр. София, ул. „******,
срещу „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ж.к. Орландовци, ул. „******, и с участието
на синдика на дружеството „А.“ ЕООД /в несъстоятелност/, иск с правно основание
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на
неприетите публични вземания за данък върху доходите на физическите лица и за
задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 10 148 лева, в това число главници в размер на 7 565,55
лева и лихви в размер на 2 582,45 лева, дължими въз основа на подадени по
реда на КСО декларации образец 6 – за данъците за периода от м. април 2014 г. до м. юли 2016
г. и за задължителните осигурителни вноски за периода от м. април 2015 г. до м.
юли 2017 г., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: