№ 562
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500532 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на СУ „Любен Каравелов", гр. Варна, представлявано от директора
Д.Г. срещу решение №24/06.01.2022г., постановено по гр. дело №3482/2021г.
по описа на ВРС, с което съдът е уважил предявените срещу училището
искове, като е осъдил последното да заплати сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди.
Жалбоподателят счита, че постановеното от ВРС решение е неправилно и
незаконосъобразно; постановено в нарушения на материалния закон и на
съществени съдопроизводствени правила. Счита, че не отговаря на
обективната истина извършената от решаващия съд оценка на
доказателствата и фактите по делото, а мотивите в решението не са
съобразени с нормативната уредба, касаеща организацията на учебния
процес. Излага, че в учебното заведение се обучават и други деца със СОП, но
никой от тези ученици не е заявил претенция за създадени дискриминационни
условия за учене. Твърди, че всяко действие, което е предприето от
ръководството на учебното заведение е съобразено с действащите разпоредби
и правила, регламентиращи епидемичната обстановка, както и със заповедите
1
на министъра на здравеопазването. Излага, че няма как учебният процес и то
в учебно време да бъде преструктуриран, като се изготви учебен план с десет
минути по-късно или по-рано, с което да се създадат условия за
преминаването на входа на училището от ищеца. Сочи, че в училището общо
за учебната 2020/2021 година се обучават 13 ученици в индивидуална форма
на обучение с различни заболявания и няма нито едно подадено възражение
срещу спазване на мерките свързани с COVID-19. Учениците на
индивидуална форма се обучават самостоятелно извън паралелките в
определени в заповеди на директора стаи, при облекчен режим на учебни
часове и отделна програма и нямат контакти с останалите ученици в
училището. Твърди, че решаващият съд не е взел предвид факта, че в
учебното заведение няма представен медицински документ, който
категорично да потвърди противопоказания за носене на маска от детето.
Родителят е имал възможност да се снабди с такъв документ за детето си, но
не го е сторил. В училище има представени медицински документи, с които се
удостоверява неговото здравословно състояние: „Смесени разстройства в
поведението и емоциите" препоръката за ресурсно подпомагане, работа с
логопед и психолог. Детето е обследвано от екип на училището и майката е
дала своето съгласие за обучение в индивидуална форма. Излага, че от
събраните гласни доказателства става известно, че ученикът се е съобразявал
с указанията за носене на маска, извън класната стая, където е сам с учителя.
Ученикът не се е противопоставял на наложените правила. Твърди, че
единствено неговата майка е тази, която не приема наложените мерки и
многократно предупреждава училищното ръководство, че не следва да се
съобразява с издадените заповеди и ограничения. Излага, че по такъв начин в
учебното заведение се е създало напрежение с другите родители на деца със
СОП, както и сред родителите на останалите деца поради факта, че
родителите на ученика Б. не желаят да се съобразяват с установените
училищни правила и норми, а така също и с разпоредбите, касаещи
епидемичната обстановка. Във всички заповеди на МЗ, които директорът
следва да прилага изрично е визирано носенето на маски във връзка с
COVID[1]19. По изложените съображения моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, ведно с произтичащите
от това законни последици, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. Във въззивната жалба не са формулирани доказателствени
2
искания.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. В о.с.з. чрез
назначения от съда адвокат, осъществяващ правна помощ, излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивният съд да потвърди
първоинстанцонното решение като правилно, законосъобразно и
справедливо.
Контролиращата страна – Дирекция Социално подпомагане, Отдел
„Закрила на детето“ не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искове, предявени от Г. Б. Б.
ЕГН**********, действащ със съгласието на майка си В. К. В.
ЕГН**********, чрез процесуален представител – адв.Р.Д. – ВАК, против
Средно училище „Любен Каравелов“ гр.Варна, представлявано от Директора
- Д.В.Г. с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ЗЗДискр, за приемане за
установено, че училището е осъществило спрямо ищеца дискриминация по
признак увреждане, изразяваща в отказ да бъдат предприети подходящи
мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на
правото на образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели до
недопускането му до сградата на Средно училище „Любен Каравелов“
гр.Варна, за провеждане на учебни занятия в периода 04.02 – 09.03.2021г., за
осъждане на училището да преустанови нарушенията, както и за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 500 лева, частично предявен иск от сумата
от 100000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в периода 04.02. – 09.03.2021г./датата на депозиране на
ИМ/, изразяващи се в предизвикано от деянието чувство за отхвърляне от
Държавата и обществото, безперспективност, обреченост, малоценност,
различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че
в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или че
ще му се наложи да повтаря класа. Ищецът твърди, че е ученик в СУ
„Л.Каравелов“ гр.Варна, като през учебната 2020-2021г. е бил ученик в 8а
клас в индивидуална форма на обучение към редовна обучителна паралелка,
тъй като имал поставена медицинска диагноза „Смесена разстройство на
поведението и емоциите, нарушения в експресивната реч,
емоционално[1]волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък
фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма,
значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна
среда“, съгл. Експертно заключение №913/02.09.2019г. водеща до
затруднения в усвояването на учебния материал. Твърди, че на 04. и
05.02.2021г. не бил допуснат в училището от служители, които заявили, че
следва да носи предпазна маска на лицето си. Излага, че майка му В.В.
3
писмено сигнализирала директора на училището за случилото се, като в
отговор от 11.02.2021г. била уведомена, че причина за недопускане на
ученика е издадената заповед №РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването, съгласно която е обявена извънредна санитарна
обстановка, както и Насоки за работа в системата на училищното образование
през учебната 2020-2021г. на Министъра на образованието, с които са указани
мерки за задължително носене от страна на учениците на предпазни маски за
лице в общите закрити части на училищата. Според ищеца, тази заповед и
насоки са противоречиви и създават предпоставки за дискриминационно
отношение към ученици. Освен това, от страна на СУ „Л.Каравелов“ не му
била предложена подобна маска, която той да си сложи. Твърди, че с оглед
здравословното състояние на ищеца, съществувала опасност той да загуби
маската си, или да я замърси и след това при употребата й да навреди на
здравето си. В същото време заявява, че в началото на учебната година от
страна на училището, на ищеца били предоставени предпазни маски, но
поради това, че често ги губел, впоследствие му бил предоставен предпазен
шлем. Оспорва, че това представлява реално защитно предпазна средство
против Ковид 19. Твърди, че задължението за носене от страна на учениците
на предпазни маски не е съобразено с тяхното психично състояние, като в
случая маската пречела на ищеца да диша нормално и му причинявала
дискомфорт. Счита, че ръководството на училището не е изпълнило
задължението си да осигури годни маски, които да не причиняват вреда на
учениците. Твърди, че в училището на е осигурена на ищеца достъпна,
спокойна и безопасна среда за обучение, съобразена със специалните му
образователни потребности и здравословно състояние. От друга страна
излага, че за него дистанционната форма на обучение в електронна среда не
подходяща, тъй като липсва директния зрителен контакт и на практика не
може да се осъществи обучение. Твърди, че от училището изисквали
ученикът със свои средства да закупи предпазна маска за лице, но не било
уточнено каква точно трябвало да бъде тя. Ищецът излага, че вследствие
действията на Директора на училището, е преживял болки и страдания,
изразяващи се в предизвикано от деянието чувство за отхвърляне от
Държавата и обществото, безперспективност, обреченост, малоценност,
различност във физическо и психическо отношение, притеснения и страх, че
в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде изключен от училище или
най-малко ще му се наложи да повтаря класа. По изложените съображения
моли предявените от него искове да бъдат уважени като основателни
доказани.
Ответникът -СУ „Любен Каравелов“ гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
ул.“Народни Будители“ №17А, представлявано от директора Д.Г., чрез
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, и в о.с.з. чрез
пълномощника си оспорва така предявените искове. Твърди, че са издадени
Заповеди, с които е регламентиран реда и лицата, които следят за спазване на
противоепидемичните мерки на територията на училището, техните
задължения и отговорности при пропускателния режим в условията на
епидемична обстановка. Излага, че в училището за учебната 2020/2021 година
4
общо се обучават 13 ученици в индивидуална форма на обучение с различни
заболявания, като няма нито едно възражение, подадено срещу спазване на
мерките свързани с COVID-19. Твърди, че учениците на индивидуална форма
се обучават самостоятелно- извън останалите паралелки, в определени в тези
заповеди стаи, при облекчен режим на учебни часове и отделна програма,
като нямат контакти с останалите ученици в училището. Оспорва
твърдението, че незабавно е била уведомена за събитията от 04. и
05.02.2021г., като твърди, че това е станало с писмо от майката на ученика,
получено на 10.02.2021г. Директорката излага, че със свое писмо от
11.02.2021г. е уведомила майката на ищеца за възможностите, които има за
продължаване на обучението на сина й, а междувременно майка е спряла
детето от училище и в периода от 08.02. до 14.03.2021г. Г. е отсъствал от
училище без уважителна причина. Твърди също, че не е представян
медицински документ, който да удостоверява противопоказания от носенето
на маска от ученикът Г.. Излага, че във всички заповеди на МЗ във връзка с
противоепидемичните мерки е визирано носенето на маски във връзка с
COVID-19, а тя- като директор е длъжна да изпълнява заповедите на
Министъра на здравеопазването и Министъра на образованието, тъй като
носи администранивно-наказателна отговорност при неизпълнението им.
Твърди, че липсват каквито и да са доказателства за някаква вреда понесена
от ищеца от носенето на маска, а в ИМ са развити единствено предположения
какво би могло да се случи.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва спор, с оглед на което съдът приема за
безспорно, че в периода 04.02.2021г.-09.03.2021г. ищецът Г. Б. Б. е бил ученик
в VIII клас в СУ „Любен Каравелов“, гр. Варна, в паралелка с профил
„Софтерни и хадуерни науки“ с разширено изучаване на чужд език –
английски.
От приетите по делото Експертно заключение №913/02.09.2019г. на
НЕЛК при Министерство на здравеопазването, издадено въз основа на
Епикриза от Детско психиатрично отделение на Първа психиатрична клиника
при УМБАЛ "Света Марина" - гр. Варна от м.01.15 год., Мед. направление от
детски психиатър от 13.11.18 год., Психологично изследване от 13.11.18 год.,
ЕР на ТЕЛК от 14.11.18 год., се установява, че ищецът страда от „Смесена
разстройство на поведението и емоциите, нарушения в експресивната реч,
емоционално-волева лабилност и неустойчивост, възбудни кризи, нисък
фрустрационен праг, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма,
значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в училищна
среда“, с която е определена ВСУ/вид и степен на увреждане/ - 75%, с чужда
помощ, водещи до затруднения в учебния процес. В мотивите за
заключението са описани, нарушения в експресивната реч с логопатно
5
произношение на звуците, емоционална лабилност и незрялост, волева
неустойчивост, агресивно отреагирване, нисък фрустрационен праг,
ефективни кризи, когнитивен дефицит в долни граници на средна норма,
смесено разстройство на училищните умения, конкретно-образен мисловен
процес, значителни затруднения в социалната адаптация и интегриране в
училищна среда, състояние, обуславящи необходимост от допълнителни
грижи в бита и комуникацията, на основание т.4.3.3, р.9, ч.2 от Наредба за
медицинската експертиза- НМЕ/ 03.08.2018 година.
От приложената Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването се установява, че следва всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. В същото време със Заповед № РД-01-
51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването са въведени и изключения
от задължението за носене на маска в закрити помещения/работни
помещения/, в случай че създаде организация, която да осигури физическа
дистанция между лицата най-малко от 1,5 м. По делото са приложени Насоки
за работа на системата на училищното образование през учебната 2020-2021
година в условията на COVID-19 на Министъра на образованието и науката,
касаещи задължително носене на защитна маска за лице в общите части на
училищните сгради, както и в класните стаи за учениците от V до ХII клас.
Приети по делото са Заповед № РД 07-537/14.09.2020г. на Директора на СУ
„Л.Каравелов“, с която са утвърдени Правила за работа в условията на
COVID-19 в СУ „Любен Каравелов“; Заповед № РД 07-526/11.09.2020г.;
Заповед № РД 07-11/21.092020г. за дежурството през учебната 2020/2021 г.;
Заповед № РД 07- 363/12.05.2021г. Определени са лицата, които отговарят за
спазване на противоепидемичните мерки на територията на училището,
техните задължения и отговорности при пропусквателния режим в условията
на епедичина обстановка. С Правилата е определено задължително носене на
защитни маски за лице в общите закрити части на училището за всички, като
носенето на маска, или шлем в класните стаи от учениците е по тяхно
желание. Определени са учебните кабинети, в които се провеждат занятията
на учениците в индивидуална форма на обучение. Определени са различни
начални часове за започване на учебни занимания както следва: I - II клас
начало на учебни занимания от 8,20 часа. За класове III - IV начало на учебни
занимания от 8,10 часа. За учениците от V – XII клас начало на учебни
занимания от 8,00 часа. За учениците от ПГ, начало на учебни занимания от
8,30 часа. По този начин са диференцирани и периодите на междучасия, като
се избягва струпването едновременно на много ученици в закритите общи
части на училището. Създадена е организация на влизане, като са отворени
три входа на училището, така че да не се допуска струпване, като е
регламентирано и разделяне на етапите при ползване на различните входове.
Начален етап влизат от централния вход спазва посоката на движение и
напуска сградата на училището от изход. Прогимназиален и гимназиален етап
влизат от централния вход спазват посоката на движение и напускат сградата
от двата централни изхода.
6
В о.с.з., проведено на 07.12.2021г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелят Св.Ст.Анг./без родство и дела със страните/, излага, че
познава ищеца Г. и майка му, която е нейна колежка, и съседка от 6-7 години
и били много близки. Заявява, че Г. е малко по-различно от другите дете, има
по- специфични нужди, малко по- темпераментен, по- избухлив, като дори в
началото не знаела дали ще я приеме, тъй като тези деца не приемат всеки, но
той я приел. Твърди, че през миналата учебна година е имала много чести
контакти около 4 - 5 пъти седмично с детето. Когато в началото на февруари
2021г. отишла на гости, установила, че Г. се бил затворил, изобщо не й
отговарял, държал се малко грубо. Майката на Г. и обяснила, че не са го
пуснали на училище. На въпроса „защо“, Г. й отговорил, че не иска да носи
маска. Свидетелката го попитала защо не иска да я носи, а Г. отговорил, че
маската го задушава, пречи му. Според нея Г. е много чувствителен и ако
маската го задушава и я маха от лицето си, няма как да го накарат насила.
Свидетелката изразила готовност следващия ден да ги придружи до
училището, тъй като детето много искало да ходи на училище. Сутринта на
следващия ден го питала „Жоре ще сложиш ли маска?“, той отговорил: „няма
да сложа, дразни ме“. Отишли до училището и на входа имало двама мъже с
маски - охраната и питали Г. ще сложи ли маската. Той отговорил: „Дразни ме
маската и няма да я сложа“ и те директно блъснали вратата пред него, а детето
се разстроило и побягнало. Твърди, че след този ден Г. се затворил в себе си,
стоял покрит с едно одеяло по цял ден и отказал да разговаря с нея. Твърди,
че майката на Г. се притеснила много и започнала до го води при психолози,
за да може да се отпусне. Свидетелката я попитала какво се случва и тя й
отговорила, че от училището за казали на Г., че щели да го оставят да повтаря
класа, а той много се притеснявал да не повтаря. Заявява, че той много иска
да ходи на училище. Според свидетелката с него трябва да се подхожда
спокойно, без да му се карат и да викат. Заявява, че и преди това е имало
проблеми с маските в училище, тъй като той често ги губел, тъй като не може
да се съсредоточи и затова му били осигурели от училище по една маска на
ден. Тъй като е разсеян и ги губел, някаква хигиенистка му се скарала. Г.
звъннал на майка си и й казал „тази ще я ударя, тази ще я убия“, защото
изпаднал в агресия. Майка му го успокоявала, казала му да не влиза в
конфликти и че ще отиде да го прибера. Свидетелката твърди, че това, че
губи маските много стресирало Г., тъй като не можел да се концентрира. По
принцип трудно можело да се ангажира вниманието му за по-дълго, много
бързо се разсейвал и много неща губел. Губил е и ръкавици и шапка е губил,
но когато не му се карат за това и му обясниш, че няма проблем, той се
успокоява. В същото време, когато някой реагира по този начин или му каже,
че ако не носи маска ще повтори класа, той става агресивен. Счита, че спрямо
деца, които са на индивидуално обучение учителите трябва да имат
специално отношение, трябва да знаят как да се отнасят с тях, не да ги
заплашват, че ще повтарят класа. Учителите трябва да са по - гъвкави към
такива деца. Свидетелят заявява, че поради спецификата на увреждането си,
Г. не споделя много, той казвал какво му харесва и какво не му харесва.
7
Свидетелката Л.-зам.Директор по учебната част на СУ “Л. Каравелов“,
заявява, че от три години заема тази длъжност и познава детето Г.Б. от
миналата 2020/2021г. година, когато постъпил в училището в 8 клас. За Г.
имало депозирани документи за здравословното му състояние - ТЕЛК, в
който били описани известни психиатрични проблеми, които има и най вече
общуването с учениците. Заявява, че той е дете със СОП/специални
образователни потребности/ на базата на тези документи, като миналата
година той е бил в индивидуална форма на обучение със съгласието на
неговата майка. Свидетелката дава дежурства на входа на училището, като
има изготвен график за дежурства на входа, в коридорите и в двора на
училището, като почти ежедневно е на входа и подпомага пропускателния
режим. Заявява, че с оглед Ковид мерките, трябва да се спазват процедури
при влизане и при придвижване. Заявява, че когато е била на входа на
пропускателния режим, ученикът Б. е допускан след като са настоявали той
да си сложи маска. Заявява, че той не носел маска, като по насоките на
Министерство на здравеопазването в първоначалния вариант родителя бил
длъжен да осигури маска, но след разговор с майката се договорили
училището да предоставя маска и от тогава предоставяли маска и той влизал
в училище. Твърди, че в началото е имало пълен отказ от Г. да носи маска,
като след среща и разговор с родителя уточнили, че има проблем с
осигуряването на маска от семейство и тъй като училището има маски, му
осигурявали. Твърди, че няма случай Г. да не е допуснат в училище за това,
че няма маска. Твърди, че всички заповеди на министъра на образованието на
регионалния инспекторат на директора в актуалния им вид са поставени на
входа на училището на специални табла и на сайта на училището, за да могат
родителите по всякакъв начин да бъдат запознати с тях и в тях има изричен
текст за носенето на маски. Твърди, че ищецът Б. няма неизвинени отсъствия,
по-скоро имал закъснения. Заявява, че на 05.02. била в платен отпуск и не е
присъствала в училище, а по отношение 04.02.2021 г. не си спомняла. Твърди,
че когато е бил осъществяван пропускателния режим преди 04.02 Г. е
закъснявал и на поканата на дежурен учител да сложи маска, той казвал
„мама ми е казвала да не нося маска“. След това свидетелката отишла на
входа и му обяснила, че това е разпореждане, което се отнася до всички
ученици в училище, но той отказал да го изпълни. След това говорила с
майката, за да разбере причините за това. Твърди, че Г. влизал с маска и след
това не я носел, поради което се налагало да му напомнят да сложи маската.
Изтъква, че децата, които са на индивидуално обучение имат различна
организация, там се работи само с един учител по съответния предмет, като за
тяхна безопасност са осигурени отделни класни стаи, които дори са на
отделен етаж, за да се намали възможността да бъдат под влияние на вируси
да се разболяват, като Г. е един от всички 14 деца. Свидетелят заявява, че
учениците от 5 до 12 клас са с маска, но ръководството на училището правели
компромис за Г., да не изискват непрекъснато носене от него на маската.
Изисквали да е с маска при влизане, защото там имал досег до всички
ученици и влизал с общия поток. Заявява, че няма специален пропускателен
режим за Г.. Обяснява, че се наложило да подадат сигнал до Дирекция
8
закрила на детето, тъй като детето отказвало категорично в училище да носи
маска. От училището му бил осигурен шлем, тъй като в началото било
допустимо за възрастни и за деца, поради което свидетелката лично му го
дала, за да се чувства по спокойно и комфортно. Преценила, че за него ще е
много по- удобно, тъй като има разстояние и не му пречи на артикулацията, а
Г. е едно активно дете. Подобни шлемове била предоставила и на други деца.
Заявява, че в училището има и други деца със СОП, като не е разрешено и на
другите деца да не носят маска, тъй като няма никакви документи
представени от родител, че носенето на маска е противопоказно за
здравословното им състояние, поради което всичките носят маска, както и
другите деца в дневна форма на обучение. Според свидетелката има хора,
които не осъзнават, че това маските са задължителни и че те биха помогнали
и предпазили здравето, и в тази насока бил разговора с родителя и със самия
Г.. Заявява, че Г. не е настройван срещу училището или учителите си, а
неносенето на маска от Г. е по скоро изискване в семейството, като може би
значение има и неговото психическо състояние. Изтъква, че той е разпилян,
събаря маската и тя вече не е чиста, а той пак ще си я сложи, дори да е
паднала на пода и да е мръсна. Заявява, че е бил против да носи и маска и
шлем.
Свидетелят Х. М. -образователен медиатор в СУ „Любен Каравелов“
познава ученика Г.Б., който през миналата учебна бил в 8 клас. Не знае да има
психически и физически проблеми, но е дете със СОП, и бил в паралелка
индивидуална форма на обучение, в които са деца, които срещат затруднения
в обучението и имат нужда да се работи индивидуално с тях. Заявява, че
редовно е бил дежурен на входа, като помагал на медицинската сестра за
измерването на температурата на децата при здравния филтър. Следял дали
учениците са здрави, както и за носене на маските, поради заповедта на
министъра. Заявява, че и посетители и ученици трябвало да са с маска, като
посетители без да имат среща с директора не допускали. Твърди, че не помни
какво се е случило точно на 04.02-05.02.2021г., но е имало случай при отказ за
спазване на изискванията Г. да не бъде допуснат, като след като го помолили
и му дали маска, той отказал да я носи. Имало и друг случай, когато бил с
майка си и друга госпожа. Те го попитали го дали ще допусне Г. до
училището и свидетеля отговорил, че ще го пусне ако носи маска, но те
отказали. Твърди, че когато Г. е бил сам са правили компромиси да влиза в
училище без маска предвид индивидуалната форма в която е ученика, но
имало още един случай да не го допуснат заради това, че не носел маска.
Върнали го и не го допуснали до училище. Заявява, че в индивидуалната
форма са само учител и ученика, като по време на час имало насоки в
класната стая да не носят маска. В общите части трябвало да носят маска, но
Г. дори и да му осигурели маска, не я носел. При предоставена маска той я
вземал, слагал я на лицето си, влизал и след това я махал. Свидетелят го
засичал да не носи маска, но след като го помоли си я слагал. Заявява, че не
му се е случвало Г. да говори с повишен тон или да се ядосва за това, че го е
помолил да сложи маска, не е показвал, че е ядосан. Изпълнявал е указанията
когато го покани, но са правили и компромиси, защото след това го вижда без
9
маска. Заявява, че Б. е ученик, на когото като му се каже нещо в повечето
случай изпълнява, спокойно дете е.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Отправените с исковата и уточняващите молби искания към съда са
както следва: да се приеме за установено, че училището не е предприело
необходимите мерки с цял изравняване на възможностите за ефективно
упражняване на правото на образовани и обучение на ученика Б., като по
такъв начин е проявило дискриминационно отношение спрямо него, на осн.
чл. 71, ал.1 ЗЗ Дискриминацията; да се осъди ответникът да преустанови
нарушението; да бъде осъдено училището да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 500лв., представляващо част от 100000лв., претендирани като
претърпени от него неимуществени вреди.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал.1, 2 и 3 ЗЗДискр., всяко лице, чиито
права по този закон, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с
който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
3. обезщетение за вреди.
За да прецени дали е налице нарушаване на правата по смисъла на
Закона за защита от дискриминация, настоящият състав съобрази, че в
разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗ Дискриминация, се съдържа забрана на всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
10
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
По настоящото дело, ищецът счита, че по отношение на него е на лице
дискриминационно отношение от ръководството на училището, тъй като в
резултат на изискването да носи предпазна маска, което според него не е
съобразено с неговото здравословно състояние, е бил възпрепятстван от
възможността да ходи на училище, като са му причинени негативни емоции и
преживявания.
По делото безспорно се установява, че ищецът е дете със специални
образователни нужди, като с решение на НЕЛК му е поставена диагноза:
“смесено разстройство в поведението и емоциите“.
С оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че в изпълнение на заповедта на Министъра на
здравеопазването и с оглед обявената епидемична обстановка в Р България,
директорът на СУ „Л. Каравелов“ е организирал спазването на противо-
епидемичните правила, като е приел наредба и е организирал посещението в
училище, задължавайки всички ученици и учители да насят предпазни маски,
като за целта е бил въведен и пропускателен режи, осъществяван от
служители на училището, които е следвало да следят за спазването на
разписаните правила.
Предвид което се налага изводът, че по отношение на всички ученици и
служители в училището /а не само по отношение на ищеца/ е било въведено
еднакво изискване за задължително носене на предпазни маски.
Т.е. с оглед наведените твърдения и установените факти, се касае за
дискриминация, основана на увреждане, а според критериите, заложени в ал.2
и ал.3 на чл. 4 ЗЗ Дискриминация- доколкото заповедта за носене на маска се
отнася за всички, то става въпрос за непряка такава, тъй като в резултат на
изискванията, установени по отношение на всички ученици, ищецът се е
почувствал в по-неблагоприятно положение оглед собственото си
здравословно състояние.
Според разпоредбата на чл. 4, ал.3 ЗЗДискр, непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1,….които
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими.
Тълкувайки цитираната разпоредба, се налага изводът, че за да е
осъществена непряка дискриминация, в резултат от привидно неутрални
разпоредби или практики, лицето трябва да е поставено в особено
неблагоприятно положение, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
11
Въпреки наличието на „увреждане“ по смисъла на закона, съдът намира,
че по делото не се установява извършването от ответната страна на
дискриминация по следните съображения:
На първо място съдът намира за уместно да отбележи, че в процесния
период -04.02 и 05.02.2021г. в България, със заповед на министъра на
здравеопазването е обявена /удължена/ епидемична обстановка, свързана с
разпространението на КОВИД 19, като за периода от 01.02.0211г.-30.04.2021г.
са въведени конкретни противоепидемични мерки.
Съгласно т.7 от заповедта, всички лица, които се намират в закрити
обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна и многократна употреба.
В т. II и т.III е посочено, че противо-епидемичните мерки са
задължителни за прилагане от всички работодатели, които са собственици
или управляват обекти с обществено предназначение, както и, че те са
отговорни за организирането, прилагането и изпълнението на въведените с
тази заповед противоепидемични мерки.
Предвид което съдът намира, че въведеното от директора на ответното
училище изискване за носене на предпазни маски, и съответно контролът за
спазването му, е напълно съответно и в изпълнение на заповедта на
министъра на здравеопазването.
Следва да се отбележи, че правата по ал.3 на чл. 4 от ЗЗ
Дискриминацията, не са абсолютни, а както е посочено в самата разпоредба-
следва да се приеме, че е налице дискриминация само ако
разпоредбата/практиката не са обективно оправдани с оглед на законова цел,
и/или средствата за постигане на целта не са подходящи и необходими.
В тази връзка, съдът счита, че задължението за носене на предпазна
маска в закрити обществени сгради е било не само въведено с изрична
заповед на министъра, но и обективно оправдано с оглед необходимостта от
защита на общественото здраве. Наличието на обществено значим интерес е
налагало въвеждането на тези ограничаващи и задължаващи всички граждани
правила в този период.
На следващо място, съдът счита, че ищецът не е бил поставен в особено
неблагоприятно положение.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че изискването
за носена на маска се е спазвало стриктно само по време на влизането в
училище- когато много ученици са се струпвали на входа. През останалото
време докато е бил на училище, Г. не е бил задължаван да носи маската
непрекъснато тъй като е бил в индивидуална форма на обучение-сам в стая с
един преподавател.
Съдът приема също, че всъщност ищецът не е отказвал категорично да
носи маската, и след като е бил подканван от лицата, упражняващи контрол
на входа е поставял същата и е оставал с нея поне докато влезе в училище.
По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
Г.Б. да страда от здравословен /физиологичен или психически/ проблем, във
12
връзка с който да му е противопоказно носенето на маска. Медицински
документ, установяващ такова обстоятелство, издаден от съответния
специалист, или личния лекар, не е бил представен и пред директора на
училището.
Настоящият състав не установи по отношение на ищеца, и с оглед
здравословното му състояние да е осъществена дискриминационно
отношение. Спрямо него е важало изискването за носене на маска, каквото
изискване е имало по отношение на всички ученици и учители, както и за
останалите деца със специални образователни нужди, учащи в същото
училище.
Ръководството на училището е осигурило индивидуална форма на
обучение, която е адекватна на неговото здравословно състояние и нуждите
му, както и индивидуален преподавател, съобразно неговите емоционални и
интелектуални нужди. В резултат на което, той се е обучавал в самостоятелна
стая, в присъствието само на един учител, поради което не се е налагало да
носи и предпазна маска през целия си престой в училище.
По принцип всеки гражданин има право на лично мнение по отношение
на необходимостта и ползата от медицинска маска, но когато носенето на
такива е задължително с оглед защитата на общественото здраве, правилата
следва да се спазват, независимо от личното предпочитание, тъй като
предимство се дава на обществения пред личния интерес.
Право на ученика в процесния период е било /с помощта на неговите
родители/ да избера по какъв начин да осъществява учебния процес:
присъствено – в сградата на училището; или дистанционно – в електронна
среда, в зависимост от конкретните си желания, виждания и приоритети.
Следва да се отбележи, че както родителите на ищеца са се притеснявали как
тяхното дете ще се чувства с маската, така родителите на останалите деца са
се притеснявали техните деца да не се разболеят, ако техните съученици са
без маски.
Ако ищецът е считал, че за него е важно да учи присъствено е следвало
да спазва правилата досежно носенето на маска, установени по отношение на
всички, които искат да влязат в сградата на училището. От разпита на
свидетелите се установи, че детето не е конфликтно, и е склонно да спазва
правилата след като по адекватен начин му се обясни, че това е задължително
за да може да влезе в училище. По делото липсват доказателства, от които да
се направи категоричен извод, че ищецът е имал проблем с носенето на
маската, а по-скоро възникват съмнения, че такъв има неговата майка.
В зависимост от гледната точка, би могло да се възприеме, че
задължението за носене на маска ограничава правата, но при извънредна
ситуация, каквото е и епидемичната обстановка, е допустимо известно
ограничаване на правата на конкретния индивид, когато това е интерес на
обществото- в конкретния случай – с цел опазване на живота и съхраняване
на здравето на всички. По такива съображения от обществен интерес е
допустимо ограничаването на основни права –например правото на свободно
предвижване, или правото на образование.
13
Съдът намира за неуместно искането да бъде определен часови
диапазон за влизане единствено на ищеца в сградата на училището, тъй като
не става въпрос само влизането, а за изместване на началото на учебните
часове, които обаче са по график, и въпреки, че ищецът се обучава в
индивидуална форма, неговите учители имат часове с други деца съобразно
утвърдената училищна програма.
По изложените съображения, съдът счита, че доколкото не се
установява по отношение на Г.Б. да е осъществена дискриминация по см. на
чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, то като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени всички, предявени от него искове с правно осн. чл. 71, ал.1
–ал.3 ЗЗД.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а на негово място -
постановено друго съобразно изложените мотиви.
Предвид изхода от спора, въззивникът има право да му бъдат присъдени
разноски, но доколкото не претендира такива, съдът не присъжда такива за
производството пред настоящата инстанция.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №24/06.01.2020год., постановено по гр. дело
№3482/2021 год. по описа ВРС, 49-ти състав, КАТО ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Б. ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка В. К. В. ЕГН********** срещу Средно училище
„Любен Каравелов“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а, представлявано
от Директора - Д.В.Г. иск за признаване за установено на основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че през периода от
04.02.2021г. до 09.03.2021г. СУ „Любен Каравелов“ чрез директора, е
извършвало ДИСКРИМИНАЦИЯ по признак "УВРЕЖДАНЕ" спрямо Г. Б. Б.
ЕГН**********, чрез отказ да бъдат предприети подходящи мерки с цел
изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на
образование и на обучение на ищеца Г. Б. Б., довели до недопускането му до
сградата на Средно училище „Любен Каравелов“ гр.Варна, ул. Народни
будители № 17а за провеждане на учебни занятия, осъществено през периода
04.02 – 09.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Б. Б., ЕГН**********, действащ със съгласието
на майка си В. К. В. ЕГН********** за осъждане на Средно училище „Любен
Каравелов“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а, представлявано от
Директора - Д.В.Г. ДА ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЯТА, изразяващи се в
отказ да бъдат предприети подходящи мерки с цел изравняване на
възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на
обучение на ищеца довели до недопускането му до сградата на Средно
училище „Любен Каравелов“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а за
14
провеждане на учебни занятия, на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за
защита от дискриминация
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Б. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието
на майка си В. К. В. ЕГН********** за осъждане на Средно училище „Любен
Каравелов“ гр.Варна, ул. Народни будители № 17а, представлявано от
Директора - Д.В.Г. да му заплати сумата от 500 лева, частично предявен иск
от сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в периода 04.02. – 09.03.2021г./датата на
депозиране на ИМ/, изразяващи се в предизвикано от деянието чувство за
отхвърляне от Държавата и обществото, безперспективност, обреченост,
малоценност, различност във физическо и психическо отношение,
притеснения и страх, че в резултат от натрупване на отсъствия ще бъде
изключен от училище или че ще му се наложи да повтаря класа, на основание
чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15