О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……

град Кърджали, 21.12.2022 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………………….… в закрито заседание ……..…

на двадесет и първи декември …………………..…………………..………………………………………………….….

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                                                                                           АЙГЮЛ  ШЕФКИ                                                                                                        

Секретар …………………………………………………………………………………………………………………………....

Прокурор …………..……………………………………………………………..………………………………………………..

като разгледа докладваното ……………………………….…….….. от съдията ВИКТОР  АТАНАСОВ ….…….. 

ЧКАН дело ……………………… №160 ……..…. по описа на съда …………….... за 2022 година …………...

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.234, във вр. с чл.229, ал.1, т.1 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.63г от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.П.З., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, чрез адвокат А.Г.Г. от АК- ***, със  съдебен адрес:***, против Протоколно определение от 17.11.2022 год., постановено по АНД №817/2022 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което определение, районният съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Д.П.З., срещу Електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали и е прекратил производството по АНД №817/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

В частната жалба се сочи, че единствен мотив на съда за прекратяване на производството бил, че обжалваният електронен фиш бил платен и че районният съдия се позовал на разпоредбата на чл.79б, ал.2, вр. с ал.1 от ЗАНН, съгласно които разпоредби, когато нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата и в тези случаи наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, поради което и производството по разглеждане на жалбата в тази част следвало да се прекрати на основание чл.63г от ЗАНН.

Жалбоподателката заявява, че не е съгласна с изложените от районния съд правни доводи, като развива подробни доводи и аргументи за това. Твърди, че разпоредбата на чл.79б от ЗАНН се прилага само и единствено за наказателни постановления и че приложението й по аналогия за електронните фишове е недопустимо и правно необосновано, тъй като аналогията на правото и аналогия на закона в наказателното право са недопустими. Сочи, че в разпоредбата на чл.189, ал.10 от ЗДВП е посочено, кои електронни фишове влизат в сила, а това са именно тези, които не подлежат на обжалване; не са обжалвани в срока по ал.8 от чл.189 от ЗДВП или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда и че никъде в цитираната разпоредба не е посочено, че електронният фиш влиза в сила, когато бъде платен. Счита, че в случая не може да се говори за празнота в ЗДвП по отношение на влизането в сила на електронните фишове или тяхното обжалване, която да бъде запълнена от разпоредбите на ЗАНН. Развити са доводи в тази насока, като се твърди, че нормата на чл.79б, ал. 2 от ЗАНН се отнася изрично до наказателните постановления, като липсвало изрично посочване на електронния фиш като акт, с който се налага административно наказание, така, както той бил изрично посочен в разпоредбата на чл.58д от ЗАНН и че разпоредбите на чл.79б от ЗАНН не са приложими по отношение на електронните фишове и предвид факта, че електронният фиш по ЗДвП е предвиден като акт, с който може да се налага единствено наказание глоба, без възможност за прилагане на кумулативно наказание заедно с глобата и това произтичало от разпоредбата и на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото ако за нарушението, наред с наказанието глоба е предвидено лишаване от право, то ще следва да се състави акт за установяване на административно нарушение и да се издаде наказателно постановление. Сочи се, че по отношение на електроните фишове по ЗДвП е налице изрична и специфична уредба в чл.189, ал.9 от ЗДвП, която разпоредба също давала възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, при това различно от намалението по чл.79б от ЗАНН, в определен срок, но това заплащане, за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не съставлявало съгласие с установеното нарушение и не изключвало правото на обжалване, в която именно насока на тълкуване на чл.79б от ЗАНН, аргумент е разпоредбата на чл.63б, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗАНН. Нормата на чл.79б, ал. 2 от ЗАНН се отнася изрично до наказателните постановления, като липсва изрично посочване на електронния фиш като акт, с който се налага административно наказание, така, както той е изрично посочен в разпоредбата на чл.58д от ЗАНН. Твърди се в частната жалба, че в този смисъл е и константната и непротиворечива съдебна практика.

С частната жалба се иска от настоящото инстанция да отмени, като неправилно, обжалваното определение и да върне   делото на районния съд, за произнасяне по съществото на спора. Моли също така, да бъде осъдена ответната страна да заплати на жалбоподателката направените от нея съдебни разноски във връзка с обжалване на посоченото определение.        Към частната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.11.2022 год. и списък на разноските.

Ответникът по частната жалба – Областна дирекция на МВР - Кърджали, е получил препис от така подадената частна жалба на 29.11.2022 год., но не е депозирал възражение и не е изразил никакво становище по нея.

Административният съд намира най-напред, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна в първоинстанционното съдебно производство, за която определението е неблагоприятно, като преграждащо по-нататъшното развитите на производството и като подадена в установения 7/седем/ - дневен срок по чл.230 от АПК. За протоколното определение жалбоподателката е уведомена по електронен път, на датата 17.11.2022 год., а частната жалба срещу същото е подадена също по електронен път, на следващия ден – 18.11.2022 година.

След преценка на направените в частната жалба оплаквания и на приложените по делото писмени доказателства, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното проатоколно определение от 17.11.2022 год., постановено по АНД №817/2022 год., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Д.П.З. срещу електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОД на МВР - Кърджали и е прекратил производството по АНД №817/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

За да постанови определението си, районният съд е посочил, че видно от преглед на фиш и от справка по данни във фишовете за №***, глобата, в размер на 140.00 лева, наложена по електронен фиш Серия ** №***, е заплатена на 06.09.2022 год., което означавало, че жалбоподателят Д.П.З. е заплатила глобата по обжалвания електронен фиш в срока по чл.79б, ал.1 от ЗАНН. Районният съд е приел, че поради тези факти следва производството по разглеждане на жалбата да се прекрати, на основание чл.63г от ЗАНН, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, тъй като електронният фиш бил влязъл в сила на 06.09.2022 год., когато била датата на плащането, като с това всъщност се изчерпват и мотивите към определението.

Така постановеното протоколно определение, с така изложените мотиви, е незаконосъобразно. Касационната съдебна инстанция намира, че изводът на районния съд за това, че е налице основание за прекратяване на делото, е незаконосъобразен, като в този извод не се държи сметка за истинския смисъл, вложен в цитираната от съда разпоредба на чл.79б от ЗАНН. Същата, както става ясно от ал.1 на чл.79б от ЗАНН, предвижда възможност тогава, когато нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, да може да заплати в определения от закона срок от връчване на наказателното постановление намален размер на глобата. В чл.79б, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че в посочените случаи по ал.1, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в предоставения срок е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г от ЗАНН. Съответно, нормата на чл.79б, ал.3 от ЗАНН регламентира, че наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативно наложено с глобата друго административно наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъдено обезщетение. Последната ал.4 на чл.79б от ЗАНН указва, че ал.1-3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция. От изложеното относно конкретното съдържание на всички разпоредби на чл.79б от ЗАНН - от ал.1 до ал.4, които не могат и не следва да се разглеждат отделно една от друга, какъвто неправилен подход е имал районният съд, става ясно, че те се отнасят до случаи, в които наред с наказанието глоба, на нарушителя е било наложено и друго по вид кумулативно предвидено административно наказание, или в съдържанието на наказателното постановление е налице произнасяне по веществени доказателства, за присъждане на обезщетение, или за отнемане на вещи в полза на държавата. Така, както е формулирана, нормата се отнася изрично до наказателните постановления, като липсва изрично посочване на електронния фиш като акт, с който се налага административно наказание, така, както той е изрично визиран в нормата на чл.58д от ЗАНН. Разпоредбата на чл.79б от ЗАНН в тази връзка не е приложима по отношение на електронните фишове, не само защото те не са изрично посочени в тази норма, но и предвид факта, че електронният фиш по ЗДвП е предвиден като акт, с който може да се налага единствено наказание глоба, без възможност за прилагане на кумулативно наказание заедно с глобата и това произтича от разпоредбата и на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото, ако за нарушението, наред с наказанието глоба, е предвидено лишаване от право, то ще следва да се издаде акт и наказателно постановление. Освен това, както става ясно от прочита и анализа на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН, тази норма касае именно случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и друго наказание, респективно освен санкционирането му – произнасяне на наказващия орган по веществените доказателства, по отнемане вещи в полза на държавата и по дължимо обезщетение, като в тази връзка следва да се има предвид, че навсякъде в текста на разпоредбата се говори за частта от наказателното постановление, с която е наложена глоба, респ. за останалата му част, т.е. винаги се има предвид, че наказателното постановление има и друга част, която би могла да подлежи на отделно обжалване, ако жалбоподателят не желае да оспорва глобата и именно в тази връзка се възползва от възможността да я заплати в намален размер. Следва да се посочи, че не би било законосъобразно позоваването и на чл.189, ал.14 от ЗДвП, доколкото не е налице неуреден случай, а с нормата на чл.79б от ЗАНН е дадена изрична уредба на случаите, в които освен произнасяне за налагане на глоба, в наказателните постановления се съдържа и произнасяне за друго по вид наказание, както и по други въпроси, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност. Напротив, по отношение на електроните фишове по ЗДвП е налице изрична и специфична уредба в чл. 189, ал.9 от ЗДвП, която разпоредба също дава възможност за заплащане на наложената глоба по фиша с намаление, при това в различен размер от намалението по чл.79б от ЗАНН, в определен срок, но това заплащане, за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване, в която именно насока на тълкуване на чл.79б от ЗАНН, аргумент е разпоредбата на чл.63б, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗАНН/В този смисъл е и константната и непротиворечива съдебна практика: Определение №1563 от 13.10.2022г. на АдмС - Пловдив по КЧАНД №2598/2022 г.; Определение №1009 от 22.06.2022г. на АдмС - Пловдив по КЧАНД №1635/2022 г.; Определение №1288 от 23.08.2022г. на АдмС - Пловдив по КЧАНД №2049/2022г.; Определение №1287 от 23.08.2022г. на АдмС - Пловдив по КЧАНД №2174/2022г.; Определение №418 от 13.09.2022г. на АдмС - Смолян по КАНД №83/2022г. Определение №26 от 14.12.2020 г. на АдмС - Велико Търново по КАНД №10298/2020 г. и др./.

Така, в крайна сметка, настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.79б от ЗАНН не е приложима по отношение на електронния фиш, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на глобата, наложена със същия, няма за последица влизането му в сила, респ. - недопустимост на подадената в срок жалба против електронен фиш.

При това положение, предвид изложените по-горе съображения, частната касационна жалба се явява основателна, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

С оглед този изход на производството съдът намира за основателна претенцията на частния касационен жалбоподател, за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно приложените към частната жалба договор за правна  защита и съдействие от 18.11.2022 год./л.7/ и списък на разноските/л.6/. При липса на направено възражение за прекомерност на този размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същият следва да бъде присъден в полза на частния касационен жалбоподател в пълния му претендиран размер.

По изложените съображения и на основание чл.235, ал.1 и чл.236, във вр. с чл.221, ал.2, изр.I/първо/, предл.ІІ/второ/ от АПК и във вр. с чл.63г от ЗАНН, Административен съд – Кърджали

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.11.2022 год., постановено по АНД №817/2022 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което, районният съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Д.П.З., срещу ЕФ Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали и е прекратил съдебното производство по АНД №817/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия по него, по подадената жалба от Д.П.З., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, срещу електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.З., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, сумата в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща направени деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за производството пред касационния съд по частна жалба.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.