№ 20001
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110104538 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Д. М. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ****, чрез адв. И. И., осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Подполковник
Калитин“ № 30, представлява от изпълнителния директор инж. Е Г и председател на
СД Георги Аврамов, за заплащана на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
и битови неудобства, поради падане при рязко спиране на тролейбус № 9, на спирка №
1136 „НДК“ на ****, на дата *** г в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – *** г. до окончателното плащане, и на сумата 75 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди при същото събитие за платено образно изследване и
съдебномедицинско удостоверение.
Първоначално искът е бил предявен срещу Столична община, а „Столичен
Електротранспорт“ ЕАД е било привлечено като трето лице – помагач на страна на
ответника. Ищецът е поискал замяна на първоначално посочения ответник Столична
община с конституирания като трето лице – помагач „Столичен Електротранспорт“
ЕАД, което е допуснато от съда с Определение № 21996/19.05.2025 г.
Ищецът Д. М. К. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че на ***г. около 18:40ч. се качил на тролейбус № 9 на спирка № ***
„Сатиричен театър“ с посока на движение на тролейбуса площад „Сточна гара“ – ж. к.
„Борово“. Преди спирка № 1136 „НДК“ на **** станал от седалката, на която седял,
като се подготвил за слизане и се държал с дясната си ръка за металната ръкохватка до
вратата. Поддържа, че на спирката тролейбусът спрял рязко и, въпреки че се е държал,
залитнал към вратата и тя, отваряйки се, го ударила в долната част на гърба, при което
той паднал по очи на земята в тролейбуса. След падането бил с окървавено лице,
виждал и дишал трудно. Повикана е спешна помощ и ищецът бил откаран в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Твърди, че вследствие на падането получил травматични
1
увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана, средно на долната устна,
хлътнали зъби, получени оток и хематом около носа, както и контузия на долната част
на гърба и таза, и кръвонасядане в лява гръдна област. През цялото това време усещал
силна болка в областта на лицето, затруднено дишане през носа, тъй като устата и
носът му били подути. Освен това, заради болките в долната част на гърба и лявата
гръдна област изпитвал затруднения при движение, трудно ставал, а и лежането по
груб му носило силни болки. Всичко това рефлектирало върху начина му на живот, не
могъл да се самообслужва, а в резултат на хлътналите зъби имал и затруднения при
хранене. Оценява претърпените неимуществени вреди на 10 000 /десет хиляди/ лв.,
които претендира, както и 75 /седемдесет и пет/ лв. имуществени вреди,
представляващи извършени разходи за образна диагностика и издаване на
съдебномедицинско удостоверение.
Ответникът „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, в срока по чл.131 ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който не се оспорва настъпването на процесния инцидент
с ищеца на сочената дата, както и че водачът на процесния тролейбус е имал сключен
трудов договор с ответното дружество. Оспорва обаче предявения иск с доводи, че
процесният инцидент не е станал при сочения от ищеца механизъм на нараняването. В
тази връзка излага твърдения, че при преглед на видеозаписа от случката се установява
плавно спиране на тролейбуса, а падането на ищеца става при напълно спряло
превозно средство. Сочи, че процесното превозно средство разполага с оборудване
блокировка, което не позволява отварянето на вратите, преди превозното средство да е
напълно спряло. След пълното спиране на превозното средство водачът включва
бутона за отваряне на вратите, при което веднага се включва светлинна и звукова
сигнализация, а самото отваряне на вратите става плавно, в течение на няколко
секунди, като водачът не може да влияе на това време, тъй като настройките за
отваряне на вратите са автоматични. Излага твърдения, че ищецът през цялото време е
бил облегнат на предпазната плоскост вдясно от вратата на тролейбуса, като не се е
държал с дясната ръка за ръкохватката, а в дясната си ръка е държал помощно
средство за подпиране. Поддържа, че именно поради това, че ищецът не се е държал
за ръкохватките е бил леко избутан от плавно отварящите се врати, при което е
залитнал в обратна на врата посока и паднал. Ответникът сочи, че водачът А. И. е
имал предвидената от закона квалификация, знания и умения за извършване на работа
като водач на тролейбус и му е проведен инструктаж на процесната дата, а процесният
тролейбус е бил технически изправен. Оспорва се водачът за е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на тролейбуса и е спазвал Правилата за работа
на водача на тролейбус в „Столичен Електротранспорт“ ЕАД – т. 7. При тези
твърдения поддържа, че падането на ищеца е в резултат изключително на неговото
собствено поведение. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият е
застанал на място, което е указано като забранено и не се е съобразил със звукова и
светлинна сигнализация на тролейбуса за отваряне на вратите. Оспорва се и
настъпването на твърдените в исковата молба вреди, в това число да е било налице
хлътване на зъби, както и сочените травми в областта на гърба и таза, както и
претендирания размер на неимуществени вреди, като завишен. Моли за отхвърляне на
исковете, а евентуално за уважаване на възражението за съпричиняване. Претендира
разноски и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страна на ответника - ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД изразява становище, че не са налице основания за
конституирането му като трето лице- помагач, тъй като според застрахователния
договор дължи обезщетение сами при смърт и увреждане над 50 % на
2
работоспособността. Оспорва иска при възражения, че не са настъпили сочените от
ищеца вреди, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и
оспорва претендирания размер на вредите, като прекомерно завишен.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, на основание
чл. 146, ал. 1 т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на дата *** г. в гр. София ищецът, возейки се в тролейбус № 9,
управляван от лице, което има сключен трудов договор с ответника „Столичен
Електротранспорт“ ЕАД, паднал на земята по очи.
От представените по делото писмени доказателства - фиш за спешна
медицинска помощ, издаден на ***г., лист за преглед на пациент № ***, издаден на
***г., медицинско направление за провеждане на клинични процедури от ***г.,
документ за извършена образна диагностика № 76107 от ***г., амбулаторен лист №
24134B0D6D19 от ***г. и съдебномедицинско удостоверение № 374/24г. ( л.11 – 16) се
установява, че след инцидента ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където при преглед са констатирани вертикална разкъсно-контузна рана на вермилиона
на долна устна в пълна дебелина, периназален оток и хематон, хемаругични крусти в
двете ноздри, без девиация на пирамидата и незатруднено дишане. Направено е
образно изследване на лицевата част на главата и на гръден кош, които не са
констатирали счупвания и данни за пневмоторакс. Направено е и ултразвуково
изследване на коремни органи, което не констатира травматични промени на
паренхимните органи.
По делото е представено и Съдебномедицинско удостоверение № 374/2024 г.,
издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровка“ АД на дата 17.05.2024 г. (л.17-18 от делото), видно от което при
извършен преглед на посочената датата по отношение на ищеца са констатирани оток
и кръвонасядане в областта на гърба и носа и встрани от него, хирургично обработена,
разкъсно-контузна рана на долната устна, оток и кръвонасядане на долната устна,
кръвонасядане в лява гръдна област. В удостоверението е посочено, че при тези
увреждания се касае за временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от приложеното по делото Експертно решение № 91103 от зас. №
113/13.06.2024 г. на ТЕЛК, ищецът е бил към онзи момент с трайна намалена
работоспособност 60 %, без чужда помощ, а преди това е бил с 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ (л. 9 и на л. 85).
Представени са Фактура № **********/16.05.2024 г. , издадена от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД на името на ищеца, за сумата от 15 лв., за извършване на запис
на медицинско изследване и Фактура № **********/17.05.2024 г. , издадена от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на името на ищеца, за сумата от 60 лв., за извършване
на преглед с издаване на съдебномедицинско удостоверение.
Видно от приложеното писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, на
*** г. е съобщено за процесния инцидент, чрез три телефонни обаждания, съответно в
18,51 ч., в 18,52 ч. и в 18,59 ч. (л. 64 от делото).
Между страните не е спорно, че към момента на инцидента процесният
тролейбус е управляван от А. И. И., а за това свидетелства и приложения на л. 133 от
делото пътен лист, който има сключен трудов договор № 21/18.06.2020г. с ответното
дружество (л. 132 от делото).
На л. 136 -137 от делото са представени Правила за работа на водача на
3
тролейбус в „Столичен електротранспорт“ ЕАД – София, част от които съдържат
задължение на водача при приближаване на спирка да намали скоростта на движение
и с повишено внимание да подходи към спирката, като спре така, че предната врата да
се намира на 1 м. от спиркознака и отварянето на вратите на спирката става само след
пълното установяване на превозното средство в покой.
От представената извадка от книга за ежедневен инструктаж за *** г. се
установява, че на водача на процесния тролейбус А. И. му е бил проведен ежедневен
инструктаж преди излизане на линия за безопасното изпълнение на възложената
работа.
По делото е представено и копие от протокол № 34744436 от 07.03.2024г. за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на тролейбус с инв.№ 2814, от
който е видно, че същият тролейбус се допуска да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване. Извършен е и профилактичен преглед за техническата
изправност на тролейбуса, проведен на 15.04.2024г., което е видно от копието на
картон за техническо обслужване на тролейбус Skoda 26/27 Tr Solaris с инв. № 2814,
като съгласно констатацията в същия, тролейбусът е годен за експлоатация.
На л. 261 – 271 от делото е приета справка за извършвани прегледи на ищеца за
периода преди *** г.
По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на
представените по делото документи вещото лице е установило, че при процесния
инцидент ищецът е получил вертикална разкъсно-контузна рана срединно на долна
устна в пълна дебелина на устната; контузия на носа с кръвотечение от носа и
околоносен хематом; контузия на лява гръдна половина с подкожен хематом, като има
незатруднено носово дишане. Вещото лице е заключило, че така получените
увреждания могат да предизвикат оплаквания, подобни на описаните в исковата
молба. Възстановителният период при такъв тип увреждания е около 15-20 дни,
конците на раната се свалят на 8-10 ден, като през този период ищецът е имал
затруднения в хигиенно битовото си самообслужване и хранене, поради наличието на
рана в устата. Имал е и болки в областта на гръдния кош, които са били по-силни през
първите 7 дни. Вещото лице е заключило, че получените от ищеца увреждания могат
да настъпят при посочения инцидент.
По делото и прието заключение на съдебна видео-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице Й. Д., което съдът възприема като пълно и обективно,
вещото лице по което е изследвало видеозаписа от процесния инцидент. Вещото лице
е установило, че видеозаписът е автентичен. На записа се установява, че вратата на
превозното средство се отваря, когато то е в покой, няма рязко спиране от страна на
водача на спирката, а превозното средство спира плавно на спирката, преди водачът да
отвори вратата. При отваряне на вратата на превозното средство лицето от мъжки пол
кафяво яке (пострадалият) стои облегнато с гърба си на опорния прът и преградата
пред дясната страна на входна/изходна врата на превозното средство, като в дясната си
ръка държи бастун с трикрак накрайник и пластмасова торбичка, а с лявата си ръка се
държи за червеният метален прът на преградата пред вратата на превозното средство.
Вещото лице не е установило при прегледа на записа залитане на лицето към вратата
преди отварянето й. Вратата на превозното средство се отваря с нормална скорост,
като при отварянето изтласква лицето от мъжки пол. Вещото лице заключава, че
падането на лицето не е предизвикано от рязкото спиране на превозното средство, а от
загуба на равновесие вследствие на изтласкващата го врата.
По делото прието заключение на съдебната автотехническата експертиза,
4
изготвена от инж. А. К. А., което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно, се
установява следния механизъм на настъпване на инцидента: На *** г. около 18,51 ч.
тролейбус марка „Шкода 26/27 Тр Соларис“ с инв. № 2814, управляван от А. И. И. се е
движил по линия № 9 на МГТ в гр. София, в посока от пл. „Сточна гара“ към кв.
„Борово“. В района на спирка на масовия градски транспорт 1422 „Първа градска
болница“ превозното средство предприема спиране в зоната на спирката с
комфортабилно спирачно закъснение, при което на видеозаписа не се наблюдава
залитане на пътници в салона. В същото време пътникът Димитър М. К. е бил застанал
в зоната на втора врата на тролейбуса, в задния й край считано по посока движението
на превозното средство, перпендикулярно спрямо надлъжната ос на тролейбуса, като
пътникът е бил облегнат на предпазна стена, намираща се преди седалката,
разположена от страна на указаната врата. С лявата си ръка пътникът се е бил захванал
за отвесна ръкохватка на превозното средство под нивото на масовия център на тялото,
а с дясната ръка е държал помощно средство за придвижване и чанта. След
установяване на тролейбуса в покой водачът задейства системата за отваряне на
вратите и при движение на второто крило на втората врата, считано от предната към
задната част на превозното средство, посоченото крило достига до дясната част на
тялото на пътника, намиращ се в обхвата на движението на крилото и оказва натиск
върху дясната част на тялото. От този натиск тялото на пътника е извадено от
състоянието си статично равновесие и пада наляво на пода на тролейбуса. От
заключението се установява, че злополуката е станала при положение на превозното
средство в състояние на покой в зоната на спирка на масовия градски транспорт, при
дневна светлина и добра видимост. От техническа гледна точка причина за
настъпването на инцидента са технически неправилните действия на пострадалия
пътник, който е заел позиция в превозното средство в обхвата на движение на крилото
на вратата на тролейбуса, без да вземе мерки за собствената си безопасност. Вещото
лице е установило, че водачът на тролейбуса е предприел плавно спиране, и една
когато е превозното средство е било в покой и предприел отваряне на вратите. Според
заключението тролейбусът е снабден със светлинна сигнализация за отварянето на
вратите, с ръкохватки в зоната на вратите, предназначени за качването/слизането на
пътниците, както и с предупредителни стикери във връзка с необходимостта пътниците
да се държат за тях. При задействане на бутона за отваряне/затваряне, на арматурното
табло се наблюдава червен светещ сигнал, който е с продължителност на времето на
отваряне/затваряне. Задействането на бутоните за отваряне и затваряне се извършва от
водача, като включването на сигнализацията се осъществява автоматично с
подаването на командата с посочените бутони. Времето за пълно отваряне на вратите е
3,2 сек, което определя вещото лице като плавно отваряне. Технологичното
изпълнение на системата за отваряне и затваряне на вратите не дава възможност на
водача да променя времето за отваряне и затваряне на вратите. При извършен оглед на
тролейбуса вещото лице е установило, че същия е снабден с блокировка, която не
позволява отваряне на вратите в движение и същото се явява технически невъзможно.
Превозното средство е снабдено с ръкохватки в зоната на вратите, предназначени за
качването и слизането на пътниците. Установено е, че превозното средство е снабдено
с предупредителни стикери във връзка с необходимостта пътниците да се държат за
предвидените за целта ръкохватки, които стикери са разположени на външните части
на стъклата в ляво на всяка врата, както и на стъклата в салона срещу всяка от вратите.
Според заключението, че за да се избегне контакт с отварящата се врата, пострадалият
е следвало да се позиционира извън траекторията на движение на вратата в процеса на
нейното отваряне, следователно действията на ищеца са били технически неправилни
и настъпването на процесната злополука не е в резултат на поведението на водача.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
5
свидетелите Силвана Галина Стоянова, Николай Димчев К. и А. И. И..
От показанията на св. Силвана Стоянова се установява, че на *** г. същата е
била пътник в тролейбус № 9, в който станал инцидент с възрастен господин. Същият
се качил на спирка „Одеон“, застанал облегнат на втората врата на тролея – там,
където са прозорците на вратите и на следваща спирка „Първа градска болница“, след
напълно спиране на превозното средство и няколко секунди след отваряне на вратите
господинът паднал напред към лицето, в резултата на което имал кръв по устатата и
носа. Шофьорът на превозното средство и други пътници веднага се притекли на
помощ, а свидетелката позвънила на 112. Опитали се да попитат пострадалия кой е и
на колко години е, но той не можел да отговори.
От показанията на св. Николай К., който е син на ищеца, се установява, че на
*** г. му съобщили, че баща му е в „Пирогов“ и когато пристигнал го видял в
състояние на лежаща количка, лицето и устата били пълни с кръв, езикът подут,
устните спукани и имал натъртвания по гръдния кош. Направили му скенер на глава,
торс и лумбална област, но не се установили счупвания. Към 12,00 ч. напуснали
Пирогов. След инцидента баща му не можел да се обслужва сам в продължение на
месец – два, не можел да става сам от леглото и свидетелят му се наложило да му
помага, като се грижил за хигиенните навици. През първите няколко седмици трудно
преглъщал и свидетелят му взимал сокове и течни храни. Ищецът му споделил, че
чувствал болка в ченето след инцидента. Преди инцидента ищецът в повечето случаи
се е обслужвал сам и на свидетеля му се налагало рядко да му помага с чистенето,
прането и пазаруването. Преди инцидента ищецът използвал бастун за придвижване.
Преди процесния инцидент ищецът имал счупване и поставен пирон, заради което
имал решение на ТЕЛК със 100 % намалена работоспособност, а след това намалена
на 60%.
От показанията на св. А. И., който работи при ответното дружество, се
установява, че на дата *** г. управлявал тролейбус № 9 и около 18,00 ч. на спирка
„Първа градска болница“ станал инцидент с възрастен човек. Свидетелят спрял на
спирката, на която хората слезли и след като затворил вратите чул останалите пътници
да казват, че има паднал човек. Свидетелят спрял и установил паднал човек, който
имал кръв по лицето. Намери трима свидетели, обадил се Централата и изчакал да
дойдат полиция и линейка. Свидетелят се притекъл да окаже първа помощ на
пострадалия, попитал го за име, години и накъде е тръгнал, на което лицето му
отговорило, че е на 77 години, но името не си спомня. Имал два бастуна и бил трудно
подвижен. Помогнали му да се изправи и го сложили да седне на седалка в салона,
където изчакал линейката. Свидетелят посочва, че от записа на камерите се вижда, че
човекът не е паднал в движение, а след като тролейбусът е спрял при отваряне на
вратите. В този момент било час пик и имало много пътници в тролейбуса, поради
което свидетелят нямал видимост зад хората, наблюдавал вратите на страничните
огледала. Не му е издаден акт за нарушение, направена му е единствено проверка за
употреба на алкохол.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав, който включва следните елементи: ищецът e претърпял вреди (в това число и
техния размер), вследствие твърдяното противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено от ответника извършване на някаква работа,
причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината
6
на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване е да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се доказана несъмнено, че ищецът е претърпял инцидент – падане, на
дата *** г. в тролейбус № 9, на спирка на обществения транспорт „Първа градска
болница“.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени, гласни
и заключения на СМЕ, САТЕ и СВТЕ, обаче съдът намира, че ищецът не успя да
проведе успешно пълно и главно доказване на един от основните елементи на
фактическия състав на деликтната отговорност, а именно противоправно поведение от
страна лице, на което ответното дружество се явява възложител на работа. В този
смисъл съдът съобрази, че в исковата молба ищецът е посочил, като действия,
окачествяващи поведението на водача на превозното средство като противоправни,
предприемане на рязко спиране на превозното средство, в резултат на което е
последвало залитане на ищеца и съвкупно с побутване от вратата при нейното
отваряне и падане на ищеца. От неоспорените заключения на САТЕ и СВТЕ, които
съдът кредитира изцяло, като пълни и обосновани, се доказа но по несъмнен начин, че
водачът на процесното превозно средство е предприел плавно (комфортабилно)
спиране, и едва след пълното спиране на превозното средство, т.е. при пълен покой
водачът е предприел действия по отваряне на вратите. В този смисъл по делото не се
събраха никакви доказателства, подкрепящи тезата на ищеца относно рязкото спиране
на тролейбуса, а напротив при направения видео анализ от вещите лица по СВТЕ и
САТЕ, не са установили рязко спиране, нито пък залитане на пътници и такова да е
било налице при ищеца. Тъкмо обратното, доказано беше, че ищецът през цялото
време е бил облегнат на предпазното стъкло пред седалките на втората врата на
превозното средство, подпрян в едната си ръка на бастун, а с другата ръка хванат за
ръкохватките до вратата. Възприетият от вещите лица механизъм, както и
положението на ищеца към момента на настъпване на инцидента, се подкрепя и от
събраните гласни доказателства, посредством разпита на св. Стоянова, които показания
съдът кредитира в тази им част, като логични, последователни и непротиворечиви.
Същевременно съдът съобрази, че свидетелят е очевидец на инцидента, поради което
показанията му са базирани на преки възприятия от обективната действителност.
Предвид горното, съдът намира, че с поведението си водачът на процесното
превозно средство не е нарушило правилата за движение по пътищата, както общите,
така и тези, относими към обществения превоз на пътници – чл. 132 ЗДвП. Цитираната
норма предвижда следните задължения на водача при превозване на пътници водачът е
длъжен: 1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни средства
съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за регистрация; 2. преди
потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им
превозване; 3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди
потеглянето и да не ги отваря по време на движение; 5. да спира за качване и слизане
на пътници по допълнителна автобусна линия само на местата, определени за това от
съответния общински съвет. Съдът намира, че от доказателствената съвкупност може
да се направи извод, че водачът е изпълнил така посочените законови задължения, като
не се доказа нарушение на някоя от цитираните норми. Не се установи и нарушението
на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДвП, според която водачът на пътното превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява
възможност за безопасното качване и слизане на пътниците, доколкото настоящият
инцидент не е относим към тази хипотеза.
7
Съдът намира, че ответникът проведе успешно обратно доказване за оборване
презумпцията на вината на водача, съобразно разпределената му доказателствена
тежест. По делото се доказа, че процесният инцидент е в пряка причинна връзка с
противоправно поведение на увреденото лице. Както беше посочено по-горе, с
доказателствената съвкупност беше доказано, че ищецът е стоял по време на движение
на тролейбуса от едната до другата спирка и по време на престоя на спирка „Първа
градска болница“, облегнат на разделителното стъкло между втората врата на
тролейбуса и първите седалки, като с дясната ръка е бил подпрян на бастун, а с лявата
захванат за странични ръкохватки на врата. Същевременно след доказано плавно
спиране на превозното средство, при включването на светлинен и звуков сигнал за
отваряне на вратата, ищецът не е предприел предпазни действия, останал е в същата
позиция, в резултат на което при плавното отваряне на дясното крило на врата, тя го
побутва откъм гърба, в резултат на което ищецът губи равновесие и пада.
Със Закона за движение по пътищата са въведени законови задължения не само
за водачите на превозни средства, в това число при превоз на пътници, но и за
пътниците, като участници в обществения транспорт. Така, според чл. 137 ЗДвП на
пътниците е забранено: да застават в непосредствена близост до водача и да
ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места ; да
отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат
навън от превозното средство. Следователно може да се обоснове извод, че с
поведението си ищецът пряко е нарушил чл. 137, т. 1 ЗДвП. Наред с това по делото
беше доказано, че именно в резултат на това действие и бездействие от страна ищеца,
е последвало залитане и падане, а от там и настъпването на вредите.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че по делото не беше доказан
твърдения от ищеца механизъм на настъпване на увреждането, който да включва в
себе си противоправно поведение на водача на процесното превозно средство и
последното, обуславящо отговорността на ответното дружество като възложител на
работа. Напротив, по делото беше изяснен различен механизъм на настъпване на
увреждането, който включва в себе си единствено поведение на увреденото лице, с
което същевременно същото е нарушило законови правила и не е предприело
необходимата грижа за осигуряване на своята безопасност. За последното свидетелства
и доказаните по делото обстоятелства, че процесното превозно средство е оборудвано
и преди отварянето на вратите са се задействали предупредителни светлинни и
звукови сигнали, налице са били предупредителни знаци за предпазване при отваряне
на вратите и за държане на пътниците за наличните ръкохватки. В случая беше
доказано, че въпреки включването на звуков и светлинен сигнал, ищецът не е
променил своето положение, не е предприел преместване от вратата, респективно не е
предприел действия, осигуряваща собствената му безопасност, поради което и е
последвало съприкосновение между врата и неговия гръб и последвалото падане.
Съдът съобрази същото така и обстоятелството, че ищецът към датата на настъпване
на инцидента е бил с трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ, а
месец по-късно е преосвидетелстват и процентът намалена трудоспособност е намален
на 60 %, като причините за това са именно предишно травма на лява бедрена кост,
което ограничава съществено възможността за неговото придвижване. Предвид
съществуващите затруднения при придвижването, ищецът е бил длъжен да осигури
своята безопасност при превозването си, сядайки на някое от редовните места или
специално предназначените инвалиди места. Като не е сторил това същият сам се е
поставил в положение на опасност. Ето защо може да се приеме, че падането и
настъпилите в тази връзка увреждания са в пряка причинна връзка с поведението на
ищеца, и същевременно липсва каквато и да е връзка на зависимост, като причина към
следствие от поведението на водача и настъпилото увреждане.
8
Съдът намира, че поради липсата на докадано по делото противоправно
поведение, в причинна връзка на което да е настъпило увреждането на ищеца,
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски, както следва: 400 лв. – депозит
за вещо лице по назначената СМЕ; 700 лв. – депозит за вещо лице по назначената
САТЕ; 400 лв. – депозит за вещо лице по назначената СВТЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 200 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, чрез адв. И. И., осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Подполковник
Калитин“ № 30, представлява от изпълнителния директор инж. Е Г и председател на
СД Георги Аврамов, за заплащана на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
и битови неудобства, поради падане при рязко спиране на тролейбус № 9, на спирка №
1136 „НДК“ на ****, на дата *** г в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – *** г. до окончателното плащане, и на сумата 75 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди при същото събитие за платено образно изследване и
съдебномедицинско удостоверение.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** да заплати на
„Столичен Електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Подполковник Калитин“ № 30, представлява от
изпълнителния директор инж. Е Г и председател на СД Георги Аврамов, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1700 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страна на ответника - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9