РЕШЕНИЕ
№ 1873
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330103033 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ****** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
******* г. на ИД на АГКК, представляващ: жилище, апартамент, с адрес: гр. П.,
ул. „Д. В.“ № **, жилищен блок № ***, ет. *, находящ се в сграда № *
разположена ПИ№ *****, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж:
№ ****** и № ******; под обекта: №******; над обекта: № ******, ведно с
прилежащите му изба № *, с площ от * кв.м. и * % идеални части от общите части
на сградата.
Ищецът М. В. Г., ЕГН **********, твърди, че е син и единствен наследник
по закон на В. М. Г., починал на **** г., разведен. Сочи, че наследодателят му се е
разпоредил с притежания от него делбен имот по силата на дарение от ***** г. в
полза на ответницата Н. П. Г., ЕГН **********, с което е накърнена запазената му
част от наследството. Навежда възражение за възстановяване на запазената част
от наследството, в размер на ½ идеална част и иска допускане на съдебна делба с
ответницата при равни делбени квоти.
В отговора на исковата молба ответницата Н. П. Г., ЕГН **********,
възразява за недопустимост производството, като твърди, че считано от датата на
дарението е изминал петгодишен преклузивен срок. Признава факта на извършено
в нейна полза дарение, като и че ищецът е наследник по закон на дарителя, неин
вуйчо. Сочи, че е извършила подобрения в имота, като е увеличила неговата
стойност със сумата от 30 398,37 лева. Възразява, че искът е погасен по давност,
1
тъй като от датата на дарението е изтекъл петгодишен давностен срок.
В тежест на ищеца е докаже, че неговият баща е бил едноличен собственик
на процесния имот, каквито доказателства не са ангажирани. По делото има
данни, изводимо от НА за дарение от ****г., че имотът е придобит през *** г.
като обезщетение за отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, както и данни, че В.
М. Г. е бил разведен. В тази връзка в тежест на ищеца е да установи кога е
прекратен бракът на В. М. Г. - преди или след **** г., както и с кое лице е
сключен, с оглед преценката дали процесният имот не имал статут на съпружеска
имуществена общност/СИО/, и дали в дебата не следва да участват и други лица
(съпругът от прекратен брак, респ. неговите наследници). Необходимо е да се
проследят придобивните основания назад във времето, както и да се установи
дали е налице разлика в стойността на отчуждения за мероприятие имот по ЗТСУ
имот и получения в обезщетение, ако последният е придобит по време на брака.
При положение че полученият в обезщетение имот е на по висока от отчуждения
имот, който е бил лична собственост на отчуждения съпруг, върху съответните на
разликата идеални части в двете стойности възниква СИО. Следва да се
подчертае, че за конституирането на страните в делбения процес, съдът следи
служебно, тъй като съделителите имат качеството задължителни необходими
другари, т.е. в случая следва да се извърши преценка дали В. М. Г. бил едноличен
собственик на процесния имот или не, за да се определи кръга на съделителите.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема предявеният иск за съдебна делба за процесуално, както и че делба следва
да се допусне между страните при равни делбени квоти, по следните
съображения:
В случая е предявен иск за съдебна делба, ведно с който е наведено
възражение за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на
баща му В. М. Г., починал на **** г. Неоснователно е възражението на
ответницата за недопустимост на производството. Срокът, в който наследникът, с
право на запазена част може да упражни правото си на възстановяване на
запазената част от наследството е давностен, а не преклузивен. В съдебната делба,
по изключение, правото по чл. 30 ЗН може да упражнено не чрез иск, а чрез
възражение, като няма пречка срещу искането за възстановяване на запазената
част да бъде наведено възражение за изтекла погасителна давност. Подобно
възражение е по основателността на иска за съдебна делба, който е обусловен от
произнасянето на съда по възражението по чл. 30 ЗН, като възражението за
изтекла погасителна давност е винаги в условията на евентуалност, като съдът
дължи произнасяне по него, ако достигне до извод, че правото на възстановяване
на запазената част съществува. По давност се погасяват само съществуващите
права.
Направеното от ответницата искане за заплащане на суми за увеличената
стойност на имота следва да бъде разгледано във втората фаза на делбения процес
по реда на чл. 346 ГПК.
2
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че процесният
недвижим имот е придобит през **** г. от бащата на ищеца В. М. Г. като
обезщетение за отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ(отм.), като придобивното
основание е осъществено след прекратяване, с развод от **** г., на брака,
сключен между В. М. Г. и Е. И. Г.. Тъй като процесният имот не е придобит по
време на брака, то същият никога не е имал статут на съпружеска имуществена
общност /СИО/, като бащата на ищеца В. М. Г. е бил негов едноличен собственик.
В. М. Г. е починал на **** г., като преди смъртта си се е разпоредил с
притежаваното от него право на собственост в полза на ответницата – негова
племенница, чрез договор дарение, обективиран в нотариален акт от **** г.
Ищецът е син и единствен наследник по закон на В. М. Г., като правото му
възстановяване на запазената част от наследството, според чл. 29, ал. 1, предл. I от
ЗН, възлиза на ½ от имуществено на наследодателя.
В проведеното на ***** г. открито съдебно заседание за безспорен и
ненуждаещ се от доказване е обявен фактът, че с процесния недвижим имот се
изчерпва цялото наследство оставено от В. М. Г..
При така установеното от фактическа страна се налага извод, че наведеното
от ищеца възражение за възстановяване на запазената част от наследството е
основателно. Когато с атакуваното по реда на чл. 30 ЗН дарение се изчерпва
цялото наследство, същото се намалява с дробна част до съответния размер,
необходим за попълване на запазената част, без да се формира маса по чл. 31 ЗН,
както и без да се изследва въпросът дали наследството е прието по опис.
Наследникът следва да установи състава на наследствената маса по чл. 31 ЗН,
както и обстоятелството, че е приел наследство по опис, единствено при заветите
(частните разпореждания) и даренията, с които не се изчерпва цялото
наследство, в този см. решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ
г. о. на ВКС; решение № 187 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1780/2009 г. на І г.о. на
ВКС; решение № 57 от 07.05.2014г. по гр. д. № 5702/2013 г., І г. о. на ВКС,
решение № 580 от 02.08.2010 по гр. д. № 1315/2009 г., І г.о. на ВКС и др. В случая
маса по чл. 31 ЗН не следва да се формира, а въпросът дали наследство е прието
по опис е без правно значение за основателността на възражението по чл. 30 ЗН.
Неоснователни са доводите на ответницата, че правото на възстановяване
на запазената част от наследството е погасено по давност. В случая давността тече
от смъртта на наследодателя, а не от датата на дарението. Правното качество
наследник по закон се придобива с откриване на наследството. Преди откриване
на наследството ищецът не е бил наследник, респективно не е имал законово
основание да атакува чрез иск по чл. 30 ЗН извършеното от неговия наследодател
в полза на ответницата дарение. Потестативното право по чл. 30 ЗН може да се
упражни само от наследник по закон, като преди откриване на наследството това
право изобщо не съществува в патримониума на лицата, които потенциално биха
били наследници, като следва да се изтъкне, че преди откриване на наследството
не е ясен нито кръга на призованите към наследяване лица, нито съставът на
наследствената маса. Погасяват се по давност само съществуващи права, но не и
невъзникнали, бъдещи права. Ето защо давността тече от ***** г., срокът е
петгодишен, като същият не е изтекъл към **** г. – датата на предявяване на иска.
3
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал.1 ЗН, по наведено възражение в
делбения процес, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ** том. *
гег. № ** нот.дело № **от ** г. на нотариус Р. Т., с район на действие РС-П. , по
силата на който наследодателят В. М. Г., ЕГН **********, починал на **** г., е
дарил на Н. П. Г., ЕГН ********** следния свой недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
**** г. на ИД на АГКК, представляващ: жилище, апартамент, с адрес: гр. П., ул.
„Д. В.“ № ***, жилищен блок № ***, ет. *, находящ се в сграда № *, разположена
ПИ № ****, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: № **** и №
****; под обекта: №****; над обекта: № ****, ведно с прилежащите му изба № **,
с площ от * кв.м. и ** % идеални части от общите части на сградата, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. В. Г., ЕГН ********** от
наследството на В. М. Г., ЕГН **********, починал на **** г., в размер на ***
(една втора) идеална част.
ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № **** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед *****
г. на ИД на АГКК, представляващ: жилище, апартамент, с адрес: гр. П., ул. „Д. В.“
№ **, жилищен блок № **, ет. *, находящ се в сграда № *, разположена ПИ №
****, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: № *** и № *******;
под обекта: №****; над обекта: № ****, ведно с прилежащите му изба № **, с
площ от * кв.м. и * % идеални части от общите части на сградата, КОЯТО ДА СЕ
ИЗВЪРШИ между М. В. Г., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, ПРИ
РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от по ½ (една втора) идеална част за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4