№ 1505
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502201 по описа за 2020 година
С решение № 1080 от 10.02.2020 г., по гр.д. № 9713/16 г., СГС, І-11 с-в,
осъжда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати
на В. Ц. П. сумата от 15 000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно обвинение, сумата от 500 лв. като обезщетение за имуществени
вреди, съставляваща разход за адвокатско възнаграждение, сумата от 623,81
лв. като пропуснати ползи, съставляващи законна лихва върху внесената по
наложена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв. за периода
от 27.07.2005 г. до 17.03.2010 г., ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за неимуществeни вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния
предявeн размер от 30 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен частично, е депозирана въззивна жалба от В. Ц. П.. Изтъква се, че
съдът не е оценил факта, че производството е продължило 10 години, че
провежданите действия са били много интензивни, заседанията 25, а
търпените негативни щети - в голям обем. Претендира решението да се
отмени в частта, в която искът е отхвърлен и да се уважи в пълния предявен
1
размер, както и разноски.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че съдът не е отчел, че се касае до
продължителност на наказателното производство поради неговата фактическа
и правна сложност и наличие и на други участници в него. Твърди, че
действията срещу ищеца не са били интензивни, че в част от процеса той не е
бил обвиняем, че срещу него е взета мярка („парична гаранция“ изменена в
„подписка“), която не е засегнала съществено правата му, че макар и делото
да е продължило в три инстанции, той е бил оправдан още пред първата.
Подчертава, че съдът не е обсъдил факта, че ищецът имал и други предходни
осъждания. Намира, че е нарушен принципа на справедливост и не са отчете
социално-икономическите условия. Претендира отмяна на решението в
осъдителната част и намаляване на обезщетението за неимуществени вреди,
както и за имуществените.
С определение от 27.08.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил
молбата на Прокуратурата по чл. 248 ГПК.
Прокуратурата е депозирала частна жалба срещу определението от
27.08.2020 г. като моли същото да се отмени и разноските да се намалят.
Ответникът В. Ц. П. оспорва жалбата на Прокуратурата. Сочи, че
поведението на ищеца е било изрядно, а провежданите действия от
прокуратурата са били повтаряни необосновано – неколкократно повдигане
на прецизирани обвинения, протестиране на оправдателна присъда и пр.
Твърди, че вредите се доказват от събраните доказателства. Изтъква, че
осъждането на П. е било през 1997 г. и той е бил реабилитиран. Позовава се
на практика, според която за да даде отражение върху размера на
обезщетението на неимуществени вреди, другото производство, в което
лицето е осъждано, следва да е протекло поне отчасти едновременно. Сочи, че
претенцията е ограничена само за периода, в което П. е бил обвиняем,
съответно подсъдим.
С определение от 27.08.2020 г. Градският съд е отхвърлил искане по чл.
248 ГПК на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските,
поради прекомерност на тези, присъдени в полза на ищеца.
2
Срещу определението е постъпила частна жалба от Прокуратурата с
искане за неговото обезсилване, респ. отмяна.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Ищецът В. Ц. П. твърди, че с постановление от 26.07.2005 г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 345 НК и му била взета
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв., която внесъл на
27.07.2005 г. Лицето било привличано последователно като обвиняем още два
пъти, като били образувани три производства от общ характер пред СГС,
поради съответно прекратяване и връщане в прокуратурата. На 17.03.2010 г.
мярката била променен в „подписка“, като сумата била освободена на
21.04.2010 г. По нохд № С-380/09 г., СГС, 23 с-в, били проведени 25
заседания, като ищецът бил оправдан с присъда, влязла в сила на 29.06.2015
г., след като актовете на първата и втората инстанция били протестирани.
Ищецът сочи, че от производството, което продължило 10 години търпи
негативи – непрекъснато съобразяване с взетата мярка, накърнени били честта
и достойнството му, значително време отделял за защита и процесуални
действия, бил в стрес, принуден бил да обяснява, че е невинен, влошили се
отношенията му с близки и познати, които се отдръпнали, тревожел се, че
събитията се отразяват на близките му. Влошило се здравословното му
състояние – разболял се от хипертонично сърце, получил инфаркт, ТЕЛК
определил 80 % нетрудоспособност от 2007 г., в последствие намален на 50
%. За адвокатска защита платил 500 лв. За претърпените негативни
последици, които не са отшумели, ищецът претендира ответникът да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и
сумата от 500 лв. (имуществена вреда от платен хонорар) и сумата от 623,81
лв., като законна лихва върху гаранцията от 1000 лв., за периода 27.07.2005 г.
– 17.03.2010 г., със законната лихва върху посочените суми от 29.06.2015 г. до
окончателното изплащане и разноски.
3
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете като недоказани и
по размер, като сочи, че няма данни за реално направени разходи
(имуществени вреди), както и че не е установено, че средствата са на ищеца.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Установява се, че с постановление от 26.07.2015 г. по пр.пр. № ПИ -
108/2004 г., СГП, ищецът В. Ц. П. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 346, ал. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (предлагане на съдействие за връщане
на отнето превозно средство срещу получаването на имотна облага), като е
взета мярка за неотклонение "гаранция" в размер на 1000 лв., внесена на
27.07.2005 г. и задържана до 17.03.2010 г. Установява се, че неколкократно
ищецът е привличан като обвиняем, производството е прекратявано и
връщано на прокуратурата от съда. При проведеното съдебно производство са
се състояли 24 заседания, а първоинстанционният съд е постановил
оправдателна присъда на 30.10.2013 г. Същата е била протестирана, но
потвърдена от САС и ВКС, и влязла в сила на 29.06.2015 г.
Приетата по делото епикриза от СБАЛ по ИЗ № 01945, установява, че
ищецът е престоял в болнично заведение, където е приет с оплаквания от
продължителна стенокардна болка, с анамнестични данни за артериална
хипертония от 2-3 години и язва. Диагностициран е с исхимична болест на
сърцето, остър миокарден инфаркт, коронарна болест и пр.
С ЕР на ТЕЛК от 09.05.2007 г. на ищеца е определена ТНР от 80% за
срок от 1 година с водещата диагноза хронична исхимична болест на сърцето,
като в последствие след 2011 г. ТНР е намалена на 50 %. Налични са данни за
лечение в болнично заведение.
Според СМЕ за времето от 2005 до 2015 г. при пациентът се е проявил
остър миокарден инфаркт, артериална хипертония и язва, които вещото лице
счита за съпътстващи прояви на негативен стрес и метаболитен синдром. В
посочения период не са се проявили нови заболявания, а има незначителни
функционални и морфологични увреждания на сърцето. Посочено е, че е
възможно състояние на хроничен стрес, продължаващ и след стресогенното
4
събитие. Според експерта между заболяването и воденото наказателно
производство има причинно следствена връзка. Понастоящем лицето е в
стабилизирано състояние, като последиците са обусловени от начина на
живот, спазване на медикаментозната терапия, вторична профилактика и пр.,
а в о.з. е допълнено – спазване на диета, двигателен режим и др. Пояснено е
при разпита, че за инфаркта може да има фамилна обремененост.
По делото е приложена справка за съдимост – л. 188, от която е видно,
че ищецът е осъждан по н.д. № 3760/97 г., СРС, с присъда влязла в сила на
14.05.1998 г. за престъпление по чл. 325 НК (хулиганство) на глоба, а по
НОХД 303/75 г. по чл. 252 вр. 195 НК на лишаване от свобода, което
изтърпяване е отложено.
Св. А. А. П.а, бивша съпруга на ищеца – разведени от 30 години, но
съжителстващи заедно, разказва, че наказателното дело му се отразило зле,
изпаднал в депресия и малко след това получил инфаркт през 2007 г., след
което станал половин човек. Викали го често за разпити и заседания, което му
създавало стрес и напрежение, а лекарите му казвали, че му трябва
спокойствие. Някои близки и приятели си променили отношението и се
оттеглили от него, когато той им разказа за какво става въпрос, налагало се да
се обяснява по повод делото, съседите също питали, тъй като на адреса
идвали призовки. Свидетелката сочи, че тя самата също се притеснявала за
процеса, а самият ищец на свой ред се тревожел за нея. Гаранцията била
платена от техни спестени пари, а по това време той имал нужда от средства
за лекарства. Събитията му се отразили, той станал по-нервен, като за това
можело да има отражение и болестта. Свидетелката разказва, че по това време
той не е имал други източници на стрес. Сега почти не работел, тъй като не
бил много добре, но по принцип бил адвокат. Свидетелката мисли, че ищецът
ходил на психолог след инфаркта. Спомня си, че срещу В. имало и други дела
преди, но той бил реабилитиран.
Св. Е. Г. А. разказва, че познава В. от много отдавна, ищецът бил
ученик на жена му, бил сприхав и буен, но свястно момче. Преди години
чувал за него, че имал някакви тинейджърски битки, случки с полиция, не
знаел дали е осъждан. Сега св. А. бил един от малкото останали с него, в
добри отношения понастоящем. Спомня си за делото и сочи, че било голяма
5
трагедия, една драма, сериозна сага. Макар, че ищецът имал груб вид, той се
оказал много емоционален и чувствителен човек и набедяването в
престъпление го съсипало. Около него се разпилели и се отдръпнали и
приятел и роднини, непрекънато го викали в прокуратурата, събитията му се
отразили на здравето, получил инфаркт. Свидетелят ходил да успокоява
семейството му и да му дава кураж, защото го познавал и знаел, че говори
истината. Сочи че останали и други приятели край В.. Ищецът се тревожел за
близките си, мислел, че името му щяло да се „оцапа“, че и близките му ще
пострадат психически. Към 2005 г. ищецът учел право.
Установява се, че по силата на договор за правна защита и съдействие
от 24.07.2005 г., ищецът е платил в брой хонорар от 500 лв. Няма спор, че
паричната гаранция от 1000 лв. е внесена на 27.07.2005 г. и освободена на
17.03.2010 г.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не се спори, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за
което НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ (от една до десет
години).
От доказателствата се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно преследване е продължило почти десет години, като е
приключило пред третата инстанция с потвърждаване на оправдателната
присъда, постановена от СГС. С оглед посочените данни следва да се приеме,
че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради
което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
6
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От
събраните доказателства пред първата инстанция е видно, че той е бил
стресиран от несправедливото обвинение, от продължителното наказателно
преследване и често провежданите следствени действия. Според
доказателствата по делото и заключението на СМЕ, на фона от засилен стрес
ищецът е развил здравословни проблеми, които са допринесли за неговата
нетрудоспособност, призната по надлежен ред. Показанията установяват, че
една част от приятелския кръг на ищеца се е отдръпнала поради знанието, че
срещу него се води наказателно преследване, че той самият се е тревожел и за
отражението, което процесът има върху близките му.
По правило наличието на предходни осъждания следва да се отчита
като фактор при определяне на размера на обезщетението. Съдебната
практика (Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Решение №
163 от 1.07.2016 г. по гр.д. № 411/2016 г., решение № 251/21.12.2015 г. по
гр.д. № 812/2015 г.) категорично е приела, че в случаи на неколкоктратни
осъждания, интензивността на негативните преживявания се явява занижена в
сравнение с лица, които инцидентно са станали обект на наказателно
преследване. Като се отчита конкретиката на настоящия казус следва от
една страна да се вземе предвид, че действително ищецът е бил осъждан през
1975 г. и 1998 г., а от друга – че тези осъждания са в период от време,
значително предхождащ процесното наказателно преследване. При тези
данни се налага извода, че ищецът, доколкото не за първи път е обект на
наказателно преследване, не е от категорията на лицата, които инцидентно
попадат в наказателно производство. Този факт обаче сам по себе си не може
да игнорира данните, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като
техният обем следва да се определи с оглед всички налични по делото факти,
вкл. и тези касаещи професията на лицето, обществения му статус и пр.
За определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се
вземе предвид, че времето, в което е протекло наказателно производство е
било изключително дълго – 10 години, преминато е през трите инстанции на
съдебната система, като през цялото време обвинението е било поддържано
от прокуратурата. От друга страна следва да се отчете, че спрямо ищецът не е
била взета мярка за неотклонение, която да е ограничавала придвижването му
или други негови права.
7
При посочените данни, като се отчита възрастта на ищеца, очертания
по-горе обем на негативни възприятия и ефект на наказателното производство
върху взаимоотношенията на ищеца с околните и приятелите, стресът и
напрежението, което той е преживял, ефекта върху здравния му статус, както
и принципа на справедливост, обществено икономическите условия,
съдебната практика, обезщетението, определено от първоинстанционния съд
за ищеца следва да се приеме за съответно.
По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът намира, че
сумата от 500 лв., платена като адвокатски хонорар, следва да бъде
възстановена на ищеца. Същата съставлява вреда за неговия патримониум,
поради факта, че обвинението срещу него е било незаконно. Сумата е
съобразена с минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г.
Що се касае до искането за присъждане на законна лихва, върху сумата,
определена и внесена като гаранция, относима е практиката на ВКС (решение
№ 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
решение № 243 от 21.01.2020 г., гр.д. № 1111/19 г., ВКС, ІІІ ГО), касаеща
дължимост на законна лихва върху сума внесена като парична гаранция. В
посоченото първо решение на ВКС при дискутиране на противоречива
съдебна практика по гр. дело № 966/2008 г. на САС и гр. дело № 558/2005 г.
на Великотърновския АС, е приета за правилна тази, на второто решение,
където е обоснован извод, че продължителното задържане на паричната сума
по незаконното обвинение е лишило ищеца от гражданските плодове върху
това негово имущество, изразяващи се в законната лихва. Изтъкнато е, че се
касае до пропусната полза, която се изразява в загуба на законната лихва
върху внесената като парична гаранция сума, която е в причинна връзка с
незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е
оправдан. След като ищецът е оправдан, задържането на сумата се явява без
правно основание. При така възприетото становище, отнесено към
настоящият спор, следва да се приеме, че вредата, която търпи ищеца е
пропусната полза, в размер на законната лихва за времето на задържането на
иззетите му лични средства. В съответствие с т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, се приема, че когато се претендира вреда от неправомерно
задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в
заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Досежно размера и периода
8
на претенцията в настоящото производство не е налице спор. Поради
казаното следва в полза на ищеца да се присъди исковата сума от 623, 81 лв.
Лихва върху нея не се следва, тъй като това би нарушило правилото за
забрана на анатоцизма, но в тази част липсва жалба от Прокуратурата.
Що се касае до частната жалба, подадена от Прокуратурата срещу акта
по чл. 248 ГПК, въззивният съд намира същата за неоснователна с оглед
цената на иска, размера на уважаването му, броя проведени заседания,
припадащия се ДДС. Следва да бъдат споделени изложените в обжалваното
решение мотиви относно размера на възнаграждението, към които
настоящият състав препраща (както е сторил и първоинстанционният в
определението по чл. 248 ГПК). При спазване на чл. 7, ал. 2 и ал. 8 от Наредба
№ 1 от 2004 г. присъденият размер за адвокатско възнаграждение е надлежно
определен.
Предвид изложените аргументи решението на СГС следва да се
потвърди в обжалваните му части. Разноски при този изход не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1080 от 10.02.2020 г., по гр.д. № 9713/16
г., СГС, І-11 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Прокуратурата срещу
определение от 27.08.2020 г., по гр.д. № 9713/16 г., СГС, І-11 с-в, по чл. 248
ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9