Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 49
гр.Габрово,27.03.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ :
при участието на секретаря В.Григорова,сложи за
разглеждане докладваното от съдията Пенкова т.д. №40 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба
от В.Б.Й. срещу „Н.-Н.
инвестиционна компания”ЕАД .
Предмет
на исковата претенция,съгласно изложеното в исковата молба и направените
уточнения с допълнителната молба вх.№2053/15.05.2017г., е заявено при условията на евентуалност
оспорване валидността и
законосъобразността на взетото решение на 06.02.2017г. от И.П.Н. като едноличен
собственик на капитала на „Н.-Н.
инвестиционна компания”ЕАД за смяна членове на СД на дружеството,като
обективните евентуално съединени искове са: главен иск с правно основание чл.124,ал.1
ГПК за установяване нищожността на
оспореното решение от 06.02.2017г. и евентуален с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на
това решение.
В исковата молба
се твърди,че решението от 06.02.2017г. за смяна СД на „Н. Н. инвестиционна
компания”ЕАД е взето от
учредителя-акционер И.Н.,който не е притежавал качеството „акционер” към тази датата,поради
което то е незаконосъобразно
,включително при условията на нищожност. Като основание за нищожността му
се сочи,че решението за смяната на СД е взето от лице ,което не притежава качеството на акционер. Излагат се твърдения,че на
основание прехвърлените с джиро от И.Н.
на В.Й. поименни акции от капитала на ответното дружество на 25.11.2015г.,обективирани във временно
удостоверение №1 ,след 25.11.2015г. единствен акционер е бил В.Й..Извършеното
второ прехвърляне на 27.07.2016г. между същите страни ,но по отношение на 450
броя поименни акции от капитала на дружеството ,ищецът твърди ,че е юридически
недействително,тъй като не могат да се прехвърлят права ,които вече са
прехвърлени..Поради това и временното удостоверение №1,на което е направен
нотариален препис,е невалидно и
неистинско и от 27.07.2016 не е произвело правен ефект.и единствено собственик
на 100% от акциите е ищецът.С уточняващата молба от 15.05.2017г.ищецът е заявил,че при
условията на обективно съединяване и евентуалност предявява като главен иск – за
нищожност на взетото решение от И.Н. за смяна СД в хипотезата на липсващо
/невзето/ решение съобразно ТР№1/2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК,и като
евентуален иск – по чл.:74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на процесното
решени,взето от И.Н..По отношение на главния иск ищецът се позовава на обстоятелството, че
решението е взето от лице ,което не е акционер ,а е участвало във вземане на
решение от компетентността на ОС,в случая на
ЕАД,поради което и това решение не може да породи какъвто и да е правен
ефект.По отношение на предявения иск по чл.74 от ТЗ ,ищецът се позовава алтернативно на две основания : . материална
незаконосъобразност на решението поради
нарушаване на ТЗ за вземане на решение за смяна на СД, за което може да гласува
единствено акционер ,какъвто е бил ищецът
Н. като притежаващ 100% от акциите на дружеството ;съответно на процесуална и
материална незаконосъобразност, ако се приеме,че Н. е притежавал само 10% от акциите на ответното
дружество, то обжалваното решение е взето при ненадлежно свикване на ОС на
акционерите и при липсата на кворум при вземане на решението за смяна на СД.
В допълнителната
искова молба са наведени твърдения и за наличието на кауза за извършените
джира.
В депозираното
становище вх.№4870/29.11.2017г. ищецът обосновава допустимостта на предявения
иск със заявеното от него качество на собственик изцяло или отчасти на
акциите от капитала на ответното дружество.Твърди,че правния си интерес от
търсената искова защита легитимира с
правна сделка, която го прави акционер –
джиро върху временно удостоверение.
Ответникът,чрез назначения особен представител
, е депозирал писмен отговор,в който е оспорил процесуалната легитимация на
ищеца за предявяване на исковете , както и сочените от ищеца джира да имат
действие по отношение на дружеството,като се позовава на чл.185,ал.2 и ал.4 от ТЗ и липсата на вписване в Книгата на
акционерите на джирата,както и за уведомяване на дружеството от приобретателя
за прехвърлянето на акции.Навежда твърдения ,че
от 19.07.2016г. като изпълнителен
директор на дружеството ,ищецът е могъл да спази задължението по чл.185,ал.4 ТЗ и сам да впише джирото съгласно чл.179,ал.2 ТЗ.Позовава се и на вписаното обстоятелство в ТР,че като едноличен собственик
на капитала се сочи И.Н..
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за липсата на процесуална легитимация на ищеца по
предявените искове.
И по двата
иска ищецът обосновава
процесуалната си легитимация за тяхното предявяване с качеството на акционер в
ответното дружество към датата на вземане на оспореното решение,като се позовава и е представил към исковата молба джира,с които са му прехвърлени акции от капитала на ответното
дружество,обективирани във временно удостоверение №1 от 23.11.2015г.Така
представените доказателства установяват активна процесуална
легитимация на
ищеца, обуславяща допустимостта на предявените
искове.Въпрос по същество на спора е дали сделката/ джирото/ ,от която ищецът черпи права е действителна, както и дали процесните джира имат
действие спрямо дружеството,след
като не са вписани
в Книгата за акционерите.
С предявените искове се оспорва
взето на 06.02.2017г. решение от И. П.Н., в качеството му на едноличен собственик
на капитала на „Н. –Н. инвестиционна компания „ЕАД,на основание чл.232а във вр. с чл.231,т.4 от ТЗ , за смяна членове на СД на
дружеството - освобождаване
като членове на СД на Й.К.Д. –И.и В.Б.Й.
и избиране за членове на СД на Д.С.И. и Б.В.В., което решение е отразено в протокол от същата дата,приложен на л.5 от
делото в заверен препис.
От
справката в ТР се установява,че към датата на вземане на оспореното решение за
едноличен собственик на капитала на ответното дружество е вписан И.Н..
Ищецът
твърди,че към 06.02.2017г. Н. не е бил
акционер поради прехвърляне на
притежаваните от него акции от капитала на ответното дружество с приложените
към исковата молба джира.
Към
исковата молба са представени заверени преписи на джиро №1 от 25.11.2015г. год.,
с което И.П.Н. като едноличен собственик на капитала на „Н. – Н.
инвестиционна компания”ЕАД е прехвърлил на В.Б.Й. правото на
собственост върху всичките 500бр. обикновенни поименни налични акции,
обективирани във временно удостоверение №1 от 23.11.2015г. и на джиро №1 от
27.07.2016г. ,с което И.П.Н. като едноличен собственик на капитала на „Н. – Н.
инвестиционна компания”ЕАД е прехвърлил на В.Б.Й. правото на
собственост върху 450 бр. от собствените
500бр. обикновенни поименни налични акции , обективирани във временно
удостоверение №1 от 23.11.2015г.,приложени на л.6-9 от делото .
Не
се твърди и няма доказателства в периода между двете джира: 25.11.2015г.-27.07.2016г.
,да са извършвани други прехвърляния на акции от капитала на ответното
дружество,инкорпорирани във временно удостоверение №1 от 23.11.2015г.
Св.И.Н.
оспорва да е извършвал прехвърляне на
акции на ищеца с процесните джира.Твърди,че липсва оригинал на джирото от
25.11.2015г. и че за претенциите на ищеца,че е акционер в ответното дружество
е узнал февруари месец 2017г.
За
наличието на спор между ищеца и св.Н. за
правата върху акциите от капитала на ответното дружество свидетелства и
образуваното производство по т.д.№7/2017г. по описа на ГОС и депозирания от
ответника в това производство И.Н. писмен отговор на исковата молба /приложен
л.18-21 от настоящото дело/ .
Не
се спори от страните ,че нито едно от процесните две джира не е вписано в
Книгата за акционерите,както и че ищецът не е уведомявал дружеството за тези
джира.Не се твърди и не са представени доказателства ищецът да е подавал
заявление по чл.185,ал.4 ТЗ за вписване в книгата за акционерите на прехвърлянето,обективирано
в процесните джира.
Ищецът
не твърди,че разполага с оригинал на джирото от 25.11.2015г. и не е представил
такъв по делото.Съгласно заявеното и
неоспорено твърдение на ищеца ,оригиналът на джирото от 27.07.2016г. е приложен
по т.д.№7/2017г. на ГОС.
При
така установените факти,съдът намира,че предявеният иск по чл.124 ГПК за установяване нищожност на
решение от 06.02.2017г.,взето от И.П.Н.
като едноличен собственик на капитала на „Н. - Н. инвестиционна компания” ЕАД,обективирано в
протокол от 06.02.2017г. ,е
неоснователен и недоказан.
Съгласно
твърденията на ищеца нищожността е
обоснована в хипотезата на липсващо /невзето / решение от компетентния орган на
ответното дружество,тъй като към 06.02.2017г. И.Н. не е бил акционер в
дружеството и да упражнява права
като такъв ,поради
извършените джира на 25.11.2015г.,съответно на 27.07.2016г.Тези твърдения са
недоказани.
Двете
джира,на които се позовава ищеца, към 06.02.2017г. не са вписани в Книгата за
акционерите и съгласно чл.185,ал.2 нямат
действие спрямо ответното дружество, по отношение на което това вписване има
декларативно действие като дружеството е обвързано от вписването в книгата за
акционерите и счита за притежатели на акции лицата,вписани в нея.Не
се твърди и не е установено по делото в срока по чл.185,ал.4 ТЗ ищецът да е уведомявал
дружеството и да е подал заявление за
вписване на прехвърлянето, извършено с процесните джира.Няма и извършена
промяна по партидата на дружеството в ТР, съгласно която към 06.02.2017г. като едноличен собственик на капитала да е вписан ищецът.
Решението,отразено
в протокола от 06.02.2017г., е взето от И.Н., който към тази дата съгласно данните от ТР е бил едноличен собственик на капитала на ответното дружество и в това му качество е
имал правомощията да вземе процесното решение за смяна членове от състава на СД
– чл.221,т.4 във вр. с чл.219,ал.2 от ТЗ
и чл.15,т.3 от устава.Ищецът не противопоставя вписване по чл.185,ал.2 ТЗ или
уведомяване по чл.185,ал.4 от ТЗ към 06.02.2017г. за придобити права като
акционер с процесните джира,които да са противопоставими на ответното дружество
и към 06.02.2017г. да изключват правата на И.Н.
като акцонер с притежавани поименни налични акции от капитала на дружеството,обективирани във
временно удостоверение №1 от 23.11.2015г.,изадено на основание чл.167,ал.1 ТЗ,включитело и да взема решения като едноличен собственик на капитала на
дружеството на основание чл.219,ал.2 ТЗ,каквото е и обективираното в протокола
от 06.02.2017г.
С процесните две джира са прехвърлени различен
по брой акции от вписаните във временно удостоверение №1 от 23.11.2015г.,като
от събраните по делото доказателства не се установява към 06.02.2017г. ищецът да
е заявявал и упражнявал в ответното дружество права като акционер по
някое от тях – като едноличен собственик на капитала на основание джирото от
25.11.205г. или като акционер с притажавани 450бр. акции на основание джирото
от 27.07.2016г..За да се установи притежавал ли е и какъв обем права на акционер в ответното дружество,следва да се вземе
предвид,че собствеността върху временните удостоверения като ценна книга на
заповед се прехвърля чрез джиро по
деривативен начи и че джирото на поименни налични акции или на временни удостоверения
,приравнени на тях по чл.187,ал.1 ТЗ, е едностранна формална,абстрактна
сделка с вещен ефект,винаги съчетана с
конкретна каузална сделка по прехвърлянето им.
Проследявайки поредността на джирата,с които
ищецът се легитимира като акционер,с оглед
установеното по делото,че и по
двете джиранта и джиратаря са едно и
също лице и че първото,инкорпорира права
върху 500 бр.акции ,представляващи 100% от капитала на ответното дружество ,а последващото от 27.07.2016г. - върху 450 бр.акции,представляващи 90% от капитала
на дружеството,то с джирото от
27.07.2016г. не са прехвърлени права и не е породило правно действие,тъй като
не са притежавани вече такива от джиранта И.Н.,който с предходното джиро от
25.11.2015г. е прехвърлил всички свои права като акционер,обективирани във временното
удостоверение№1 от 23.11.2015г. Фактът,че оригиналът на временното
удостоверение от 23.11.2015г.,прехвърлено с джирото от 25.11.2015г., не се
намира у ищеца, не погасява правата по него,като за правоимащата страна съществува възможността да защити правата си
по тази ценна книга в производство по чл.560 и сл. ГПК.По отношение на джирото,
съществуването на каузално правоотношение между джиранта и джиратаря има пряко
отношение към действителността му.
В
случая не е доказано някое от процесните джира да е съчетано с каузална сделка.
За наличие на кауза зад джирата ищецът твърди solvendi causa /да се погаси дълг/.Изложените от ищеца доводи са,че И.Н. прехвърля на В.Й. акции от капитала
на „Н. Н.- инвестиционна компания"
ЕАД в изпълнение на свое задължение в неписмена форма. Задължението на Н.
представлява елемент, завършващ правен акт от комплексни фидуциарни отношения,
които са позволени от закона. Съдържанието на това задължение (да прехвърли
акциите на Н.) не е единствено и е
поето редом с други, осигуряващи фидуциарния ефект- връщане на контрола над
хотел „***"- гр. Трявна, след като дяловете на
„***" ЕООД са придобити посредством
банковото кредитиране на дружеството-купувач „***"
ЕООД. Съпътстващите операции, елементи от фидуциарните отношения, по които Н.
се е задължил към Й. (включително да изпълни функциите на привиден собственик)
са, че Н. не поема задължение да продаде обратно дяловете на „***" ЕООД или дяловете на „***" ЕООД, като по този начин се върне дружествения
контрол над основния актив- хотела, а да прехвърли акциите на „Н. Н." ЕАД, с което се постига същият ефект, тъй
като „Н.- Н. инвестиционна компания" ЕАД е
собственик на „***" ЕООД, а последното- на „***" ЕООД.Позовал се е на представени по делото писмени
доказателства,като подкрепящи така
заявените твърдения.
Сочените
от ищеца обстоятелства и доказателствата,на които се позовава, не установяват между
джиранта и джиратаря по процесните
джира да е имало уговорка да се
прехвърлят членствените права на Н. като акционер в ответното дружество за погасяване
на дълг.Няма данни към датата на двете джира прехвърлителят Н. да е имал задължения
към ищеца или дружество,в което той да притежава права и във връзка с това да е
договорено прехвърлянето на акции от капитала на ответното дружество на ищеца,вместо
прехвърляне на дялове от „***„ ЕООД или „***” ЕООД. Доказателствата по делото
не установяват някое от джирата да е извършено с цел връщане на контрола над
хотел „***"- гр. Трявна на ищеца, след като дяловете на „***" ЕООД са
придобити посредством банковото кредитиране на дружеството- купувач „***"
ЕООД с договор от 08.06.2016г.Към датата на първото джиро 25.11.2015г „***” ЕООД
не е вписано в ТР. ”***” ЕООД става собственик на „***„ ЕООД на 19.07.2016г.Предвид
на това джирото от 25.11.2015г. не е обвързано с връщането на контрола на хотел
„***”,който към тази датата не е
бил в капитала на „***” ЕООД, или „***” ЕООД ,като последното е
вписано в ТР на 31.03.2016г. .Към 27.07.2016г. също не се установява прехвърлянето
на акции с процесното джиро да обслужва
конкретна каузална сделка между джиранта и джиратаря свързана с връщане
контрола върху хотел *** на ищеца.Първоначално
”***" ЕООД е притежавал дяловете от „***” ЕООД и ако е искал да запази
правата върху апортираното в дружеството имущество е нямало да се сключи
прехвърлителната сделка на 22.06.2016г.
По делото не е установено някое
от процесните джира да обслужва конкретна каузална сделка между джиранта и
джиратаря и поради това те се явяват без основание, което води до нищожността
им и липсата на прехвърлителен ефект по отношение на джиросаните акции.
По излбожените съображения следва да се приеме за неоснователен и
недоказан и предявеният като евентуален иск
по чл.74 от ТЗ.
Не
е доказано нито едно от сочените от
ищеца основания за незаконосъобразност на оспореното решение от 06.02.2017г. –
че не е гласувано от акционера,притежаващ 100% от капитала на
дружеството,съответно като взето при липсващ кворум при притежавани от ищеца
450бр.акции .
Самият
ищец не е заявявал права на акционер спрямо ответното дружество към
06.02.2017г., като не е заявил за вписване в книгата за акционерите нито едно от двете джира,представени по
делото и те са непротивопоставими на ответното дружество на основание
чл.185,ал.2 ТЗ. И за двете джира не е установено да обслужват конкретна каузална
сделка по изложените по-горе съображения и поради това се явяват без основание,което
води до нищожността им.Оспореното решение е прието от едноличния собственик на капитала на
ответното дружество към 06.02.2107г. И.Н.
На
основание изложеното следва да се отхвърли както главния иск по чл.124 ГПК,така
и евентуалния по чл.74 ТЗ,като неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на спора и на основание
чл.78 ГПК, на ищеца не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство.Ответникът не е направил разноски и такива не се дължат .
На
основание изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.Й., ЕГН ***, със съдебен адрес: *** срещу „Н.-Н.
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Трявна, ул.”Ангел Кънчев”№148, иск по чл.124 ,ал.1 ГПК за установяване
нищожност на решение от 06.02.2017г. ,взето от И.П.Н. като едноличен
собственик на капитала на „Н.- Н.
инвестиционна компания" ЕАД за смяна на членовете на съвета на директорите
на дружеството ,отразено в протокол от 06.02.2017г.,като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.Й., ЕГН ***, със съдебен адрес: *** против „Н.-Н.
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ЕАД,ЕИК203785978,със седалище и дарес на управление
гр.Трявна,ул.”Ангел Кънчев”№148, иск по чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразно
решение от 06.02.2017 г.,взето от И.П.Н.
като едноличен собственик на капитал на „Н. - Н. инвестиционна компания"
ЕАД за смяна на членовете на съвета на директорите на дружеството: освобождаване като членове на СД
на Й.К.Д. –И. и В.Б.Й. и избиране за членове на СД на Д.С.И. и Б.В.В.,като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: