№ 287
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110154225 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
"Н Б Т“ ЕООД е предявило осъдителен иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ
срещу Б. Н. Д. за сумата 18 714,78 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие от работника за периода от 15.08.2023 г. - 13.10.2023 г. поради едностранно
прекратяване на трудов договор №../27.04.2023г. от работника, ведно със законна лихва от
03.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №..,
с който ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като съгласно
уговореното служителят е постъпил на работа на 02.05.2023 г. Договорът бил сключен с 6-
месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото производство.
Условията за прекратяването му от страна на служителя-ответник били уредени в чл. 8, вр. с
чл. 8.1. от договора, съгласно които последният се прекратява с писмено предизвестие от 3
месеца от страна на служителя. В съответствие с тази разпоредба, на 13.07.2023 г. от страна
на служителя било подадено заявление до работодателя, с което било отправено 3-месечно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ.
Същото било отправено при условията на евентуалност, в случай че работодателят не даде
своето съгласие трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие,
считано от 01.08.2023 г. Твърди, че впоследствие трудовото правоотношение било
прекратено едностранно от страна на служителя с писмено заявление с вх. № .. с дата
15.08.2023 г., с което последният уведомил работодателя, че считано от датата на получаване
на заявлението, трудовото правоотношение се прекратява едностранно и без предизвестие
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради твърдяно неплащане/забава на плащането на
трудовото възнаграждение. Счита, че предпоставките за едностранно прекратяване на
трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - неплащане или забава на плащането на
дължимото трудово възнаграждение, не са били налице нито към момента на прекратяване
на договора, нито в който и да било момент от възникването на трудовоправното
правоотношение до датата на прекратяването му, поради което извършеното прекратяване
на трудовия договор от ищеца било незаконосъобразно. Твърди, че ответникът дължи
заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения
1
срок на предизвестието - периода 15.08.2023г. - 13.10.2023г., а именно - обезщетение в
размер на сумата от 18714,78 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Ответникът не оспорва, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор
№.., с който ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като
договорът бил сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в
настоящото производство. Посочва, че на 13.07.2023 г. ответникът отправил заявление до
работодателя за прекратяване на трудовия договор с предложение за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, а при отказ да се счита за предизвестие. Твърди, че на
14.08.2023 г. по банковата му сметка е постъпила сума, равняваща се на половината от
нетното му трудово възнаграждение за месец юли, поради което на 15.08.2023 г. е депозирал
заявление с вх. № .. с дата 15.08.2023 г., с което последният уведомил работодателя, че
считано от датата на получаване на заявлението, трудовото правоотношение се прекратява
едностранно и без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че падежът на
плащане на трудовото възнаграждение бил 14-то число на месеца. Твърди, че по отношение
на възнаграждението за месец юли половината е било платено преди 15-то число, но другата
половина е била заплатена на 15.08.2023 г., което било след депозираното заявление с вх. №
.. с дата 15.08.2023г. Твърди, че била извършена злоупотреба с право от ответника, който
през месец юли е възложил задача на отдела, ръководен от ищеца, да изготви допълнителни
споразумения за по-голямата част от служителите, с които нетните им възнаграждения да
бъдат намалени с до 50%, както и било издадено устно нареждане възнагражденията да
бъдат изплатени в този размер. Поради това е счел, че с получаването на половината
дължимо възнаграждение на 14.08.2023 г. е изпълнена заповедта на работодателя, поради
което в знак на несъгласие подал заявлението за напускане. Твърди, че останалите
служители, чието възнаграждение е било редуцирано, не са получили доплащане. Оспорва
размера на вредите, претърпени от работодателя. Оспорва правилото на чл. 327, ал. 1, т.2 от
КТ да е приложимо в настоящия случай. Оспорва размера на претърпените от ищеца вреди и
доколкото на неговата позиция бил назначен друг служител. Прави възражение за
прихващане, като твърди да е положил извънреден труд по 6 часа през всеки почивен и
празничен ден (съобразно уточнението, извършено в откритото съдебно заседание на
02.10.2024 г.) през целия период от 02.05.2023 г. – 15.08.2023 г., който не му бил заплатен,
който възлизал на 17 550 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ е да
установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез
отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Ответникът носи тежестта да докаже направените в отговора на исковата молба
възражения, а именно, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение без
предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забава в плащане на трудовото
възнаграждение. По направеното възражение за прихващане носи тежестта да докаже, че е
полагал извънреден труд, количеството положен извънреден труд и дължимото се трудово
възнаграждение за положения извънреден труд.
С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните
обстоятелства: че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №.., с който
ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като договорът бил
сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото
производство, както и че на 13.07.2023 г. ответникът е отправил заявление до работодателя
за прекратяване на трудовия договор с предложение за прекратяване на договора по взаимно
2
съгласие, а при отказ същото да се счита за предизвестие.
От фактическа страна
По делото е установено, че на 27.04.2023 г. между ищеца в качеството на работодател и
ответника в качеството на служител е бил сключен трудов договор, по силата на който на
ответника е било възложено да изпълнява длъжността „директор човешки ресурси“ при
условията на пълен работен ден с продължителност от осем часа при петдневна работна
седмица. Съгласно чл. 3 договорът е бил сключен със срок на изпитване в полза на
работодателя от 6 месеца, като след изтичането на този срок и в случай че договорът не
бъде прекратен, той ще се счита за безсрочен трудов договор. В чл. 4 е уговорен нетен
размер на трудовото възнаграждение от 8000 лв. и брутен размер от 9357, 41 лв. за срока на
изпитване и нетен размер на трудовото възнаграждение от 9000 лв. и брутен размер на
трудовото възнаграждение от 10 468, 52 лв. след изтичане на срока за изпитване. В чл. 4.4 от
договора е посочено, че работодателят заплаща трудовото възнаграждение до 15-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен труд, по банков път по лична банкова сметка
на служителя. Съгласно чл. 8.1 от договора по време на срока за изпитване договорът може
да бъде прекратен без предизвестие от страна на работодателя, а от страна на служителя с
писмено предизвестие от три месеца.
На 13.07.2023 г. ответникът е подал заявление до ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.08.2023 г.,
а в случай че молбата му не бъде уважена, заявлението да се счита за тримесечно
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Върху заявлението е поставена резолюция от
работодателя, съгласно която същият не приема предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
На 15.08.2023 г. ответникът е подал ново заявление до работодателя, с което го е
уведомил, че считано от датата на получаване на уведомлението прекратява едностранно
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане (забавено
плащане) на трудовото възнаграждение. На същата дата – 15.08.2023 г. работодателят е
издал заповед № 011 за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, считано от 15.08.2023 г. въз основа на подаденото от работника заявление от 15.08.2023
г.
По делото са приети преводни нареждания, от които се установява, че работодателят е
превел по банков път трудовото възнаграждение на ответника за м. май 2023 г. на 14.06.2023
г., за м. юни 2023 г. – на 14.07.2023 г., а трудовото възнаграждение за м. юли 2023 г. е било
преведено на два пъти – половината от него в размер на 4000 лв. на 14.08.2023 г. и другата
половина в размер на 4000 лв. на 15.08.2023 г. Трудовото възнаграждение за м. август 2023 г.
е било преведено на 13.09.2023 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде прието като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че последният пълен отработен месец от
ответника преди прекратяване на трудовото правоотношение е м. юни 2023 г., за който е
било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 9 357, 41 лв., като за периода
15.08.2023 г. – 13.10.2023 г. размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение,
относимо за определяне на обезщетението за неспазено предизвестие при едностранно
прекратяване на договора, се равнява на 18 714, 89 лв. Съгласно заключението ищецът е
заплатил трудовото възнаграждение на ответника за м. май 2023 г. на 14.06.2023 г., за м. юни
2023 г. на 14.07.2023 г., за м. август 2023 г. на 13.09.2023 г., а възнаграждението за м. юли е
било заплатено на два пъти от по 4000 лв., съответно на 14.08.2023 г. и на 15.08.2023 г. Тези
изводи на вещото лице се подкрепят от приетите и обсъдени по-горе преводни нареждания
за извършени банкови преводи. В заключението е посочено още, че няма други служители
при същия работодател, на които да е била изплатена част от трудовото възнаграждение за
м. юли 2023 г. на 14.08.2023 г., а на 15.08.2023 г. да е било извършено доплащане. Вещото
лице е изчислило още, че в случай че се приеме, че ответникът е работил всяка събота и
3
неделя в периода от 02.05.2023 г. до 15.08.2023 г. по 6 часа дневно, то дължимото
възнаграждение, изчислено с увеличение от 75 %, е общо в размер на 17 450, 57 лв.
По делото е разпитана свидетелката Р М М К, бивш служител на ищцовото дружество,
експерт „подбор на персонал“, в периода от 09.05.2023 г. до края на 2023 г. Тя е била част от
екипа на ответника, който е бил неин мениджър и й е възлагал задачите за изпълнение. В
разпита си тя заяви, че не й е било възлагано да изпълнява задачи извън работно време и че
ответникът не й е възлагал работа през уикенда. Работното време при ищеца било от 9:00 ч.
до 18:00 ч., от понеделник до петък, с 1 час почивка. Свидетелката не знае да има практика
при ищеца за работа извън установеното работно време и не знае за случаи, при които на
служители да е било наредено да работят през уикенда.
Разпитана бе и свидетелката Е В М, която живее на семейни начала с ответника от 17
години. От нейните показания се установи, че докато е работел при ищеца ответникът бил
изключително натоварен, като винаги работел след 18 ч. и винаги работел събота и неделя.
Когато се върнел от работа, работел вечер до 10 ч., до 22 ч. и до полунощ, постоянно
получавал допълнителни задачи по имейл и по телефон. В кореспонденция с мениджмънта
на дружеството бил заплашен, че трябва да отговаря своевременно на имейлите, които
получава, без значение колко е часът. Понякога получавал задачи по пътя от работа до
вкъщи, докато се прибирал, и като се върнел вкъщи, започвал да работи. Имало случаи, в
които ответникът, свидетелката и двете им деца са планирали излизане през почивните дни,
но той получавал задачи по телефон или по имейл и веднага се прибирали вкъщи. През
почивните дни ставал и почти веднага сядал на компютъра и работел през целия ден, поне 6
часа.
По делото бе разпитан и свидетелят Б. Р. Й., бивш служител (старши софтуерен
програмист) на „Н Б“ АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на
ищцовото дружество, видно от партидата на дружеството в Търговски регистър. От
неговите показания се установява, че служителите на двете дружества са комуникирали
заедно чрез установен софтуер за комуникация във всички дружества, на които „Н Б“ АД е
едноличен собственик на капитала, а именно чрез „Тиймс“, софтуер за чат и онлайн
разговори, или по имейл. През месец юли 2023 г. свидетелят получил имейл, в който се
упоменавало, че може да се направи инвестиция в развитието на „Н Б“. По това време
свидетелят бил в отпуск, затова се обадил на своя колежка, която му обяснила, че на всички
служители без програмистите е „спуснат“ анекс и им задържат половината от месечната
заплата с уговорката цялата задържана сума да бъде изплатена на 15 октомври с 10 % лихва,
като от свои колеги свидетелят знае, че впоследствие на 15 октомври не са били заплатени
нито задържаните суми, нито лихви. След това и програмистите получили подобен анекс,
съгласно който заплатите щели да се изплащат на два пъти – половината на 15-то число от
следващия месец, а другата половина на 30-то число. Тази схема на плащане се отнасяла за
всички служители във всички свързани дружества с „Н Б“ АД, вкл. и за ищеца. Свидетелят
не подписал анекса и тъй като заплатата му не била заплатена своевременно, той прекратил
трудовото си правоотношение. Свидетелят заяви още, че през май 2023 г. служителите били
подканени да положат извънреден труд с цел по-бързо разработване на функционалностите,
които били нужни за пускане на софтуера. Самият той имал 170 часа положен извънреден
труд за месеците май и юни 2023 г., и около 10 часа за месец юли, като извънредният труд за
месеците май и юни му бил заплатен, а за месец юли не. Колегите от неговия екип също
полагали извънреден труд. Те били на позиции кюей тестери и продукт оунери, които
отговаряли за това как ще изглежда продуктът, изготвяли заданията. Извънредният труд се
отчитал в екселска таблица, която била онлайн и всеки си попълвал кога и колко часа
извънреден труд е положил. Част от колегите работели от вкъщи, други от офиса, а
извънредният труд, който се полагал през уикенда, се полагал винаги от вкъщи, защото
никой не ходел в офиса тогава. Положеният извънреден труд винаги се отчитал в екселската
таблица, без значение дали бил положен вкъщи или в офиса. Отчитал се на месечен период.
От приложеното на л. 80 по делото писмо от Национална агенция по приходите се
установява, че за периода 13.07.2023 г. – 13.10.2023 г. ищецът е подал уведомление по реда
4
на чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на процесния трудов договор с дата на сключване
27.04.2023 г. и дата на прекратяване 15.08.2023 г. за длъжността „директор/мениджър
човешки ресурси“.
От правна страна
При така установените факти съдът намира, че процесното трудово правоотношение е
било прекратено на 15.08.2023 г. от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – без
предизвестие поради забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. юли 2023 г.
Уговореният в чл. 4.4 от трудовия договор срок за заплащане на трудовото възнаграждение е
ясен – до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, т.е. на
15.08.2023 г. работодателят вече е в забава в изплащането на възнаграждението. Страните не
са уговорили заплащане на възнаграждението на части, а наведнъж. От събраните писмени
доказателства и от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза категорично се установи, че за всички предходни отработени месеци
трудовото възнаграждение е било изплатено наведнъж в уговорения в трудовия срок, а
именно на 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е бил положен труд. По този
начин е било изплатено и възнаграждението, дължимо за съответната отработена част от
месеца, през който е било прекратено трудовото правоотношение – м. август 2023 г., за който
трудовото възнаграждение е било заплатено на 13.09.2023 г. Единствено за м. юли 2023 г. и
единствено по отношение на ответника трудовото възнаграждение е било заплатено по
различен начин и в разрез с уговореното между страните. Не се спори и от приетите
доказателства и заключението на вещото лице се установява, че на 14.08.2023 г.
работодателят е изплатил по банков път само половината от дължимото трудово
възнаграждение, като по отношение на останалата половина на 15.08.2023 г. същият е бил в
забава. За да се прекрати трудовият договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работника,
е необходимо обективно да е налице забава в плащането на трудовото възнаграждение.
Законът не определя минимален срок на забавата, не изисква и вина на работодателя. Във
всички случаи, когато обективно е налице забава на задължението на работодателя по чл.
128 КТ работникът има право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие като
отправи до работодателя писмено едностранно изявление. Прекратяване на трудовия
договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление.
Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо
трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на
последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като
извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без
предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с
едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено,
безусловно и в писмена форма. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в
решение № 495 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV г. о. и решение № 266 от
5.06.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2004 г., ГК, II г. о. разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя и
изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното
трудово възнаграждение или обезщетение. Когато работникът упражни потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие,
трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.
Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или
обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да
може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Без
значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното
трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.
Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ може да стане във
всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от работника
5
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Двете основания за прекратяване на трудов договор са
самостоятелни и независими едно от друго. Не са налице законови пречки при отправено от
работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, при наличието на предпоставките по чл. 327,
ал. 1. т. 2 КТ, трудовото правоотношение да бъде прекратено на последното основание по
време, през което тече срокът на предизвестието.
Именно такъв е и разглежданият случай. След като работодателят не се е съгласил
трудовото правоотношение да бъде прекратено без предизвестие по взаимно съгласие, е
започнал да тече тримесечният срок на предизвестието, отправено от ответника със
заявлението от 13.07.2023 г. Тъй като ищецът е изпаднал в забава по отношение половината
от трудовото възнаграждение за месец юли 2023 г., на 15.08.2023 г. работникът се е
възползвал законосъобразно от правото си да прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие на нововъзникналото основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Обстоятелството, че
ищецът е заплатил другата дължима половина от трудовото възнаграждение на 15.08.2023 г.,
не препятства правото на работника да прекрати трудовото правоотношение на посоченото
основание без предизвестие, тъй като на тази дата той вече е в забава по отношение
заплащането и е нарушил уговорките между страните за пълно и еднократно заплащане на
трудовото възнаграждение до 15-то число.
При достигане на горните правни изводи съдът не взе предвид показанията на
разпитаните свидетели К. и Й., тъй като същите не съдържат конкретни и относими
обстоятелства към заплащането на трудовото възнаграждение на ответника. Изявленията на
свидетеля Й. за „спуснати“ по имейл анекси бяха общи като не се установи конкретното
съдържание на анексите, дали такъв анекс е бил изпратен и на ответника и съответно дали
това се е отразило по някакъв начин върху заплащането трудовото възнаграждение на
ответника. В тази връзка съдът цени единствено събраните писмени доказателства, които
съдържат конкретни уговорки за начина и срока на заплащане трудовото възнаграждение на
ответника, преводните нареждания за извършените плащания и заключението на вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед приетото по-горе от настоящия съдебен състав, че работникът законосъобразно
е прекратил трудовото правоотношение на 15.08.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ. Посочената разпоредба се отнася до прекратяване на трудовото правоотношение с
предизвестие, срокът на което не е бил спазен от работника. В разглеждания случай
трудовото правоотношение е било прекратено на основание, което не изисква предизвестие
поради неплащане на трудовото възнаграждение, с оглед на което работодателят няма право
да получи обезщетение. Следователно, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане е под условие, че
искът на ищеца бъде уважен. Поради несбъдване на процесуалното условие възражението
не подлежи на разглеждане. В тази връзка съдът не обсъжда и показанията на свидетелката
М. относно твърденията за полаган от ответника извънреден труд, а в частта относно
прекратяването на процесното трудово правоотношение съдът не взе предвид нейните
показания, тъй като свидетелката препредава информация, споделена й от ответника, без да
е възприела релевантните обстоятелства пряко, а същевременно за тези обстоятелства по
делото са събрани писмени доказателства.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2084, 33 лв., а в полза
на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 200 лв. депозит за
приетата съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н Б Т“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г..“ №.., ет. 1, срещу Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Б..“ №.., вх. А, АП.., осъдителен иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ за
сумата 18 714,78 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от работника
за периода от 15.08.2023 г. - 13.10.2023 г. поради едностранно прекратяване на трудов
договор №../27.04.2023г. от работника, ведно със законна лихва от 03.10.2023 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н Б Т“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г..“ №.., ет. 1, да заплати на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Б..“ №.., вх.
А, АП.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 2084, 33 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н Б Т“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г..“ №.., ет. 1, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 200 лв. разноски по делото, от заплащане на които е бил освободен ответникът по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7