№ 221
гр. Велико Търново , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000240 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 57/ 13.03.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на Окръжен съд–
Плевен съдът е осъдил „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен да заплати на С. ЛЮДМ. Д. сумата
88 149.34 лв., представляваща част от балансовата стойност към 31.01.2018 г. на полагащата
й се ½ ид. част от дружествения дял на починалия съдружник Л. Г. Д., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над тази сума до
дължимата на Д. сума от 173 431.49 лв. като погасен чрез плащане, извършено след
завеждане на делото, а за разликата над 173 431.49 лв. до пълния претендиран размер на
исковата претенция от 250 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. С Определение №
304/ 19.06.2020 г. съдът е оставил без уважение молбата на „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен
за изменение на решението в частта за възложените в тежест на дружеството разноски.
Срещу постановеното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил иска за
разликата над 173 431.49 лв. до пълния претендиран размер на исковата претенция от
250 000 лв., е подадена въззивна жалба от С. ЛЮДМ. Д.. Счита съдебния акт за неправилен
и необоснован в тази му част, постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждане на делото и събирането, анализа и оценката на доказателствата.
1
Формираните от съда изводи не съответствали на установените по делото факти. Съдът
безкритично приел заключенията на вещите лица и поясненията им в съдебно заседание,
като не съобразил заявеното от ищеца несъгласие с изводите им, оспорването на
експертизите и искането за възлагане на допълнителни или повторни заключения, а в
мотивите си не се произнесъл по направените възражения срещу тях. Поддържа, че приетите
заключения не са компетентни, обективни, пълни, ясни и обосновани, като подкрепя с
доводи това свое становище, и счита за неправилни изводите на съда, формирани въз основа
на заключенията. Счита, че съдът необосновано и в противоречие с материалния закон
приел, че стойността на припадащата се на ищеца част от дружествения дял на починалия
съдружник следва да бъде намалена с дължимия данък по чл.38 ал.1 т.2 б.“а“ ЗДДФЛ и
приспадайки данъка, съдът присъдил по-малка сума, отколкото се следвала. Счита, че макар
и този данък да подлежи на удържане от платеца – ответника по делото, то съдът не може да
го приспада от размера на дължимата на ищеца стойност на ликвидационния дял,
упражнявайки по този начин задължението на ответника към фиска. Извън това развива
съображения, че към определената от съда стойност на дела на Д. следва да бъдат добавени
и други суми, каквито са дължими при коригиране на счетоводния баланс с правилните
счетоводни операции вместо извършените погрешно такива в счетоводството на ответника.
Като приход на дружеството в баланса му следвало да бъдат включени и активите, за
придобиването на които то не било направило разход, като същите следвало да бъдат
оценени по справедливата им пазарна стойност, а не по данъчната им такава. Следвало да се
съобрази и текущата печалба от реализираните продажби на апартаменти – вземанията от
купувачите за посочените в нотариалните актове цени, намалени с себестойността на
апартаментите и задълженията за данъци. При тези корекции стойността на дружествения
дял на починалия съдружник, посочена от вещите лица в размер на 365 118.92 лв., се
увеличавала със сумите съответно 64 420.70 лв. и 70 680.47 лв. или делът ставал 500 220.09
лв., а припадащата се част на ищеца от него възлизала на 250 110.45 лв., т.е. предявеният иск
бил изцяло основателен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и
исковата претенция да бъде уважена за сумата над 173 431.49 лв. до 250 000 лв., ведно със
законната лихва от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и да му бъдат
присъдени разноски за двете инстанции. Във връзка с оплакванията си срещу приетите по
делото експертизи, на които съдът основал решението си, жалбоподателят е направил искане
въззивният съд да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза по въпроси,
формулирани в жалбата му.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен,
което заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че правилно и
законосъобразно съдът е намалил дължимата на ищеца сума с размера на дължимия данък
по ЗДДФЛ, който не се следвал на ищеца, а бил задължение на ответника към фиска. По
направените оплаквания за допускане на процесуално нарушение от съда с отказа му да
възложи допълнителна или повторна експертиза излага, че не е имало основание за
уважаване на това доказателствено искане на ищеца, поради което съдът правилно го е
2
оставил без уважение. Възразява исканата от жалбоподателя експертиза да бъде допусната
пред въззивния съд. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
„Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен е депозирал частна жалба срещу Определение №
304/ 19.06.2020 г., с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на
решението в частта за възложените в тежест на дружеството разноски. Счита, че на ищеца
следва да му се присъди държавна такса съразмерно на уважения иск при съобразяване на
дължимата такава само за иска с цена 250 000 лв., но не и за първоначално заявената
претенция от 610 000 лв. Отделно поддържа, че не са станали причина за завеждане на
делото и още с отговора на исковата молба са признали исковата претенция и веднага след
посочване на банковата сметка на ищеца, преди първото по делото съдебно заседание са
превели цялата сума, която е била дължима съгласно счетоводния баланс. Моли
обжалваното определение да бъде отменено и съдът да измени решението, като намали
присъдените разноски.
Насрещната страна С. ЛЮДМ. Д. счита частната жалба за неоснователна. Излага
съображения, че намаляването на иска не води до намаляване отговорността на ответника за
разноски, след като е станал причина за завеждане на делото, какъвто е настоящият случай,
и първоинстанционният съд законосъобразно е изчислил разноските и е оставил без
уважение искането за изменение на решението му в тази част. Моли определението да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба и частната въззивна жалба са процесуално допустими – подадени
са в законовия срок, срещу подлежащи на обжалване актове.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страни и
събраните по делото доказателства, намира следното:
ОС – Плевен е сезиран с иск от С. ЛЮДМ. Д. против „Кимтекс – ЛС“ ООД гр.
Плевен за заплащане на сумата 610 000 лв., представляваща балансовата стойност към
31.01.2018 г. на ½ част от дружествения дял на починалия съдружник в дружеството Л. Г. Д.
– нейн баща, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. С протоколно определение от последното съдебно
заседание на 12.02.2020 г. съдът е уважил направеното от ищеца искане за изменение на
иска чрез намаляване на претенцията му на 250 000 лв. Ответната страна е признала иска до
3
размер на сумата 131 507.37 лв. и спори припадащата се на ищеца част от дружествения дял
на починалия да надвишава този размер. С обжалваното решение с ОС – Плевен е уважил
частично иска, като е приел, че стойността на дружествения дял след приспадане на
дължимия ДДФЛ е в размер на 173 431.49 лв., но поради извършено частично погашение на
задължението за плащането му на правоимащия ищец, искът е основателен до размер на
88 149.34 лв.
По делото е безспорно, че ищецът е законен наследник – дъщеря на Л. Г. Д., починал
на 13.01.2018 г., съдружник в „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен при равни права с другия
съдружник – неговата съпруга С. В. И. – Д.. С. ЛЮДМ. Д. и С. В. И. – Д. са единствените
законни наследници на починалия. В хода на производството „Кимтекс – ЛС“ ООД е
изплатил на ищеца сумата 85 282.15 лв. с посочено основание „наследствен дружествен
дял“, като платежните документи са приети като доказателство по делото и не са оспорени.
За установяване стойността на дружествения дял на починалия съдружник към 31.01.2018 г.
са изслушани и приети няколко експертизи. Междинният баланс, изготвен от дружеството,
съгласно който балансовата стойност на дела на Д. възлиза на 276 857.61 лв., според вещото
лице М. Ф. не отразява коректно имущественото и финансово състояние на дружеството,
тъй като не включва всички притежавани активи. От вещите лица С. П. и К. В. са изготвени
два варианта на алтернативен баланс, в който те са включили допълнително 5 бр.
недвижими имоти по справедливата им пазарна стойност, направили са корекции относно
стойността на други включени активи, проследили са съответствието на паричните средства
по банкови сметки, отразените приходи и отчетени печалба и загуба и др. Заключението им
е, че дружественият дял възлиза на 345 435.82 лв., ако се включат само авансово платените
от купувачи на имоти на дружеството суми или 358 762.38 лв., ако се включат целите
заплатени продажни цени за три от имотите. След поставени допълнителни задачи на
експертите за включване в баланса на стойността на недвижими имоти, получени от
дружеството вместо плащане за погасяване на вземане, прехвърлено на дружеството с
договор за цесия, вещите лица са коригирали баланса, при което са определили стойността
на дружествения дял на 365 118.92 лв. Изразили са обаче становище, че стойността на
имотите не следва да се съобразява в баланса, защото дружеството не е сторило разходи за
придобиването им.
Пред въззивния съд с протоколно определение от съдебно заседание на 27.10.2020 г.
е допусната поисканата от жалбоподателя комплексна съдебно-икономическа и счетоводна
експертиза. Вещите лица са констатирали, че в счетоводството на „Кимтекс – ЛС“ ООД
погрешно са отразени чрез направените счетоводни записвания договор за цесия от
20.10.2016 г., с който М. Б. Г. е прехвърлила на дружеството вземането си в размер на 73 548
лв. от П. С. С. по влязло в сила осъдително решение срещу сумата 60 000 лв. и НА № 6, том
1, нот. дело № 4/ 18.01.2017 г., по който като даване вместо плащане П. С. С. е учредил и
прехвърлил на дружеството безсрочно право на строеж на подробно описани обекти върху
недвижим имот в гр. Плевен. Посочили са, че предвид обстоятелството, че към 31.01.2018 г.
4
всички апартаменти на обект ул. ********* в гр. Плевен са завършени и почти всички са
продадени, в баланса следва да бъде отчетен пълния размер на приходите от продажбите
при отчитане спецификите на извършени продажби на разсрочено плащане. Определили са
себестойността на продадените апартаменти на база отразените в счетоводството разходи за
построяването им и справки в АГКК. С оглед констатациите си те са изготвили
алтернативен счетоводен баланс на дружеството, съгласно който дружественият дял на Д.
възлиза на 440 349.46 лв.
В хода на производството „Кимтекс – ЛС“ ООД с платежно нареждане от 03.06.2020
г. /л.113 от делото/ е заплатило на С. ЛЮДМ. Д. сумата 102 302.21 лв., представляваща сбор
от присъдените с първоинстанционното решение главница и лихва, а с платежно нареждане
от 19.05.2021 г. /л.112 от делото/ е заплатило и сумата 35 734.51 лв. – доплащане на
дружествения дял при съобразяване с размера, установен от вещите лица по приетото във
въззивното производство заключение и след приспадане на дължимия ДДФЛ. Видно от
представените от него доказателства, начисленият ДДФЛ е внесен по сметка на НАП.
При така изяснената фактическа обстановка, по предявения иск с правно основание
чл.125 ал.3 вр. чл.127 ТЗ се налагат следните правни изводи: Правото на ищцата да получи
половината от стойността на дружествения дял на своя починал баща – съдружник в
ответното дружество – не е спорно, като предмет на спора пред ВТАС е само стойността на
този дял. Съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица по приетата във въззивното
производство експертиза, която е компетентно дадена, изключително детайлна и
обоснована. Тя не е оспорена от страните и ответникът се е съгласил с определената
стойност на дружествения дял на починалия съдружник и е извършил плащане, съобразено с
нея. Съгласно заключението стойността на дела на Д. възлиза на 440 349.46 лв. или
припадащата се на ищцата сума е 220 174.73 лв. Ищцата неоснователно претендира да й
бъде присъдена тази сума без да се извършва удържане на данък по чл.38 ал.1 т.2 б.“а“
ЗДДФЛ в размер на 5 % съгласно чл.46 ал.3 ЗДДФЛ и в този смисъл неоснователно е
оплакването й срещу приспадането на този данък от първоинстанционния съд. На ищцата се
дължи чиста сума за получаване след приспадане на дължимия данък, удържането на който
и внасянето му по сметка на държавния бюджет на основание чл.65 ал.4 ЗДДФЛ е вменено в
задължение на платеца на дохода. Ако задължението за внасяне на данъка беше нейно, то
безспорно тя би следвало да получи цялата сума, защото от нейната воля би зависило
погасяването на задължението към фиска, но законодателното разрешение е друго.
Доказателствата установиха, че „Кимтекс – ЛС“ ООД е изпълнил своето задължение да
внесе дължимия ДДФЛ. Същият при дружествен дял 220 174.73 лв. възлиза на 11 008,74 лв.,
при което вземането на ищцата е в размер на 209166 лв. Като е приел, че полагащата се на
Д. сума е в размер на 173 431.49 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение. В частта му, с която вземането й за полагащата й се част от наследствения
дружествен дял за сумата над 173 431.49 лв. до 209 166 лв. е отречено и исковата й
претенция за тази разлика със законната лихва върху нея е отхвърлена като неоснователна,
5
решението следва да бъде отменено. Искът за главницата в размер на 35 734.51 лв.
/разликата от 173 431.49 лв. до 209 166 лв./ е основателен, но същият е погасен чрез
реализирано в хода на производството пред въззивния съд плащане, при което съобразно
чл.235 ал.3 ГПК следва да бъде отхвърлен на това основание. Същевременно върху така
платената сума от 35 734.51 лв. е дължима претендираната с исковата молба законна лихва
за периода от предявяване на иска – 05.09.2018 г. до датата на плащането 19.05.2021 г., за
което ответното дружество следва да бъде осъдено да я заплати.
Неоснователно се претендира от ищцата платените до този момент суми от ответното
дружество да бъдат отнесени за заплащане на дължимата законна лихва в поредността,
предвидена в чл.76 от ЗЗД. В случая ответникът ясно е посочил в приложените платежни
документи, че извършените към ищцата плащания са за дружествен дял, а плащанията към
бюджета за са удържания данък. След като ответникът е заявил какво погасява, няма
основание за приложението на чл.76 ал.1 предл.2 и 3 от ЗЗД.
Решението в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Д. иск за заплащане на полагащата й се ½ част от дружествения дял на
починалия съдружник за разликата над сумата 209 166 лв. до сумата 250 000 лв., със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.09.2018 г. до окончателното изплащане, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въззивната частна жалба с правно основание чл.248 ал.3 ГПК: Пред ОС – Плевен
ищцата Д. е направила разноски в общ размер на 27716 лв., от които 24 400 лв. – държавна
такса, изчислена върху първоначалната цена на иска 610 000 лв. и 3316 лв. –
възнаграждения на вещи лица. С първоинстанционното решение съдът е приел, че
съразмерно на уважената /основателната преди извършеното в хода на производството
плащане/ част от иска – 173 431.49 лв., който иск след изменението му е с цена 250 000 лв.,
на ищцата се дължат разноски в размер на 19 227 лв. Съответно, от направените от
„Кимтекс – ЛС“ ООД разноски в размер на 13 476 лв. съразмерно на отхвърлената част от
иска му се дължи сумата 4127 лв. Извършил е компенсация и е присъдил на Д. разноски в
размер на 15 100 лв.
„Кимтекс – ЛС“ ООД е направил искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като е изложил съображения, че при изчисляването им
следва да бъде съобразено, че искът първоначално е предявен за сумата 610 000 лв. и е
заплатена държавна такса при тази цена, но впоследствие искът е изменен чрез
намаляването му на 250 000 лв. С оглед на това изменение счита, че се дължат разноски
съразмерно на уважената част въз основа на дължимата държавна такса за иск с цена 250 000
лв., която е 10 000 лв. Счита, че разпоредбата на чл.74 ГПК подкрепя становището му.
Алтернативно поддържа, че изобщо не дължи разноски, защото не е станал причина за
завеждане на делото, признал е голяма част от същото и забавата в плащането се дължала на
факта, че ищцата живеела постоянно в чужбина и не било ясно, коя банка следвало да се
6
третира като банка по местоизпълнението на задължението.
С. ЛЮДМ. Д. счита искането за неоснователно, като е изразила становището си, че
намаляването цената на иска не поражда права на ответника, който е станал причина за
завеждане на делото и следва да понесе изцяло отрицателните правни последици от своето
поведение, включващи и заплащане на направените от ищеца разноски. Възразява на
твърденията, че ответникът не е дал основание за иска. Сочи, че чл.74 ГПК е неотносим към
спора за разноските.
С обжалваното Определение № 304/ 19.06.2020 г., с което съдът е оставил без
уважение молбата за изменение на решението в частта за възложените в тежест на
дружеството разноски. Приел е, че при определяне на разноските съдът е съобразил
действително направените от страните разноски и съответно уважената и отхвърлената част
от иска и разпоредбата на чл.74 ГПК не може да служи като аргумент за редуциране на
държавната такса при намаляване на иска.
Съдът в настоящия му състав не споделя доводите на ОС – Плевен. Ищецът
преценява в какъв размер да заяви исковата си претенция и дължи държавна такса в
зависимост от цената на иска си, като разполага с процесуалното право да измени размера
на иска си чрез увеличаването или намаляването му. Ако увеличи иска си, дължи довнасяне
на дължимата държавна такса, а ако го намали – заплатената вповече държавна такса не
подлежи на връщане – чл.74 ГПК. Ако ищецът намали иска си поради погасяване на част от
исковата му претенция в хода на производството, то безспорно това намаляване не се
отразява на вземането му за разноски за производството, защото те са направени за
предявяването на иск, който би бил основателен, ако не беше извършено погашението. Ако
обаче намаляването на иска е резултат от субективната преценка на ищеца относно размера
на исковата му претенция, то няма основание направените разноски, надвишаващи цената на
иска след изменението му, да бъдат възложени в тежест на ответника. В случая ищецът е
считал, че има вземане от ответника за сумата 610 000 лв. и е предявил иск с такава цена, но
след събиране на доказателствата по делото, е преценил, че вземането му е основателно за
по-малък размер, поради което и е предприел намаляване на иска. Ответникът не може да
носи отговорност за разноски, направени за неоснователна искова претенция, а тя би била
именно такава и би била отхвърлена, ако ищецът не беше изменил иска си.
По изложените съображения при изчисляване на дължимите разноски следва да се
вземе предвид дължимата държавна такса при цена на иска 250 000 лв., която е 10 000 лв.
При уважена част на иска от първоинстанционния съд 173 431.49 лв. и направени разноски
13316 лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция на Д. се дължи сумата
9237.65 лв. Първоинстанционният съд е присъдил разноските след извършена служебно от
него компенсация с разноските, дължими от ищеца на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска, но предвид изменението на уважената, респ. отхвърлената част
на иска с въззивното решение, което налага намаляване на разноските, дължими на
7
ответника, такава компенсация между разноските в първоинстанционното производство не
може да се извърши. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да се измени
решението на ОС – Плевен в частта за разноските, като бъде отменено същото за
присъдените разноски съразмерно на уважената част от иска над сумата 9237.65 лв. до
15 100 лв.
По разноските: Предвид изменението на решението на първоинстанционния съд с
приемане, че исковата претенция е основателна за сумата над 173 431.49 лв. до 209 166 лв.
на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за делото пред ОС съразмерно на
основателната част от иска, а именно сумата 1903.37 лв. На ответника от направените за
първоинстанционното производство разноски в размер на 13 476 лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска /250 000 лв. минус 209 166 лв. = 40834 лв./ се следват разноски в
размер на 2201.12 лв. Пред ВТАС Д. е направила разноски в размер на 4427.87 лв. за
заплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица. Обжалваемият й интерес е
76 568.51 лв. и жалбата й е била основателна за сумата 35 734.51 лв., т.е. съразмерно на
уважената част от жалбата й ответникът следва да й заплати 2066.49 лв. Ответникът не е
претендирал разноски пред ВТАС. Видно е, че общо на Д. са дължими разноски в размер на
3969.86 лв. /1903.37 лв. плюс 2066.49 лв./ или след извършване на компенсация с
разноските, дължими от нея на насрещната страна, следва да й бъде присъдена сумата
1768.74 лв. /3969.86 лв. минус 2201.12 лв./
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57 от 13.03.2020 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 202/2018 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от С. ЛЮДМ. Д. против „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен с ЕИК ********* иск
за заплащане на полагащата й се ½ част от дружествения дял на починалия съдружник Л. Г.
Д. за разликата над сумата 173 431.49 лв. до 209 166 лв., със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до окончателното
изплащане, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. ЛЮДМ. Д. против „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен с
ЕИК ********* иск за заплащане на полагащата й се ½ част от дружествения дял на
починалия съдружник Л. Г. Д. за разликата над сумата 173 431.49 лв. до 209 166 лв., като
погасен чрез извършено на 19.05.2021 г. плащане.
ОСЪЖДА „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен с ЕИК ********* да заплати на С.
ЛЮДМ. Д. с ЕГН *********** от гр. Плевен, ул. *********, законната лихва върху сумата
35 734.51 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до 19.05.2021
г., както и да заплати сумата 1768.74 лв./хиляда седемстотин шестдесет и осем лв. и 74 ст./ -
8
направени разноски съразмерно на уважената част от иска и след компенсация с разноските,
дължими от Д. на „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/ 13.03.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на
ОС – Плевен в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 304/ 19.06.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на ОС
– Плевен, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на „Кимтекс – ЛС“ ООД гр.
Плевен за изменение на Решение № 57/ 13.03.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на
ОС – Плевен в частта за разноските, вместо което постанови:
ИЗМЕНЯ Решение № 57/ 13.03.2020 г. по Т. дело № 202/ 2018 г. по описа на ОС –
Плевен в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която на основание
чл.78 ал.1 ГПК „Кимтекс – ЛС“ ООД гр. Плевен с ЕИК ********* е осъдено да заплати на
С. ЛЮДМ. Д. сумата над 9237.65 лв. /девет хиляди двеста тридесет и седем лв. и 65 ст./ до
15 100 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска и
след компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9