№ 423
гр. В., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200736 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „И.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Св. К.“, № 13, представлявано
от управителя Н. И. Д., против Наказателно постановление № НП-214/27.06.2022г. на
заместник – председател на ДАМТН – С., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 58ал.
2 от ЗТИП – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Ответната страна не изпраща процесуален
представител в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.02.2022г. около 13.00 часа „И.“ ООД е пуснало в експлоатация асансьор с рег.
№ ВдАС0181, монтиран в хотел „Ровно“, с изтекъл срок на технически преглед, като
дружеството в качеството му на ползвател на асансьора е извършило нарушение по чл. 46,
ал. 2, т. 3 от ЗТИП.
От заключението на вещото лице А. Л. по назначената и извършена експертиза по
делото № Г-171-/736-22 е видно, че в обратни разписки на куриерска фирма №
**********№********** ръкописните текстове в реквизитите „Получател“ и спорните
подписи, положени в каретата „Получател“ не са изпълнени от Н. И. Д.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
1
писмени доказателства - показанията на свидетеля С. Г. - актосъставител, заключението на
вещото лице А. Л. и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От заключението на вещото лице А. Л. по назначената и извършена експертиза по
делото № Г-171-/736-22 е видно, че в обратни разписки на куриерска фирма №
**********№********** ръкописните текстове в реквизитите „Получател“ и спорните
подписи, положени в каретата „Получател“ не са изпълнени от Н. И. Д.
Горното налага безпротиворечивия извод, че актът за установяване на
административно нарушение /както и НП/ не е връчен в съответствие със законовите
изисквания на надлежно лице, представляващо дружеството – нарушител на законно
основание, което е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, като последното не е получило покана за съставяне на АУАН.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно тази
разпоредба, след съставянето му актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или
да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН - чрез съответната служба
/на съставилото акта учреждение/ или чрез съответната общинска администрация по
местоживеенето /постоянния адрес/ на лицето. Неспазването на тези изисквания води до
незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на
нарушителя да се защити още в хода на самата административнонаказателната процедура.
Невръчването на акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани по реда на
чл. 53 от ЗАНН, понеже води до тежко ограничаване на правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на правото на
защита на свой ред води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура
и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Предявяването на акта и връчването на наказателното постановление се извършва, за да
се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за
упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да
отговаря и за какво нарушение му е наложено административно наказание. Невъзможността
на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита,
поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията
на неотстранимите, опорочава цялата административно наказателна процедура и е
основание за отмяна на наказателното постановление.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва
2
да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е ДАМТН – С..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-214/27.06.2022г. на заместник –
председател на ДАМТН – С., с което на жалбоподателя „И.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Св. К.“, № 13, представлявано от управителя Н.
И. Д., е наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН,
във вр. с чл. 58ал. 2 от ЗТИП – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за
извършено административно нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.
ОСЪЖДА ДАМТН – С. да заплати на„И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. В., ул. „Св. К.“, № 13, представлявано от управителя Н. И. Д. сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3