МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17 ОТ 06.03.2013Г ПО НЧХД № 572/
2012Г. НА РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ.
Производството по делото е
образувано въз основа на внесена тъжба от С.П.П., непълнолетен, със съгласието
на неговия баща П.С.П.,*** против И.И.Б.,
ЕГН ********** за това, че на 20.07.2011 година вечерта, в гр. Свищов на
кръстовището на пл. Свобода, чрез нанасяне на множество удари с юмрук и с
мотоциклетна каска по лицето, главата и
тялото е причинил на непълнолетния С.П. лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето, с болки и страдания, като деянието е извършено с
особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, пр. последно, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на 06.03.2013г.
процесуалният представител на тъжителя адвокат Б. Г. от АК – В. Търново заяви,
че не поддържа обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК и моли съда да не се
произнася по обвинението в тази му част.
Предявен е граждански иск от
непълнолетния С.П.П., със съгласието на
неговия баща П.С.П. против подсъдимия Б. за сумата 5 000 лв –
обезщетение за причинените му от деянието болки, страдания и негативни психически
изживявания, ведно със законната лихва от датата на деянието (20.07.2011г.) до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В
съдебно заседание подсъдимият Б., редовно призован, се явява. Признава се за
виновен и дава подробни обяснения за извършеното.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б. е роден на ***г***. Завършил е средно образование. Не работи. Неженен. Неосъждан.
Тъжителят П. е ученик в *********. Същият е правоспособен водач на мотопед и притежава такъв.
На
20.07.2011г. тъжителят бил с приятелите си – свидетелите Д.Й. и И.М., които
също притежават мотопеди. Около 20,30 часа се движели по улица 33-ти Свищовски
полк в западна посока. На кръстовището на бензиностанция „Йоана” предприели
маневра завиване наляво в посока площад „Свобода”, като тъжителят бил последен.
Тогава се разминали с подсъдимия, който също управлявал мотопед, но в обратна
посока. Подсъдимият решил, че тъжителят му е сякъл пътя и го запомнил по това,
че каската му не била сложена на главата.
Тримата
приятели достигнали площад „Свобода” и след светофарите се отправили на запад
по главната улица. След като са достигнали паркинга на полицията, обърнали и
отново се отправили към площада. Там се установили на платения паркинг и
разговаряли с други момчета. След това решили да се прибират по домовете си.
Качили се на мотопедите и към 21,00 часа се отправили към светофара, като всеки
се пристроил в съответната лента и зачакали светофарът да светне в зелена
светлина. Тъжителят бил в най-дясната лента, защото следвало да направи завой
надясно в посоката, в която живее. До тъжителят бил свидетелят Й., а най-вляво
свидетелят М..
В
този момент от лявата страна се появил подсъдимият Б. и нападнал тъжителя.
Нанесъл му няколко удара с юмрук в главата. След това смъкнал каската от
главата му и започнал да нанася удари по главата му с нея. Насочил се към
другите две момчета и нанесъл два удара
с каската по главата на св. Й. и един удар в главата на св. М.. В този момент
светофарът светнал зелена светлина и свидетелите се отдалечили с мотопедите си.
Тъжителят обаче не могъл да стори това, защото изгорил крака си на ауспуха на
мотопеда. Подсъдимият отново му нанесъл удали с каската по главата. Очевидец на
тези събития станал св. М. А., който бил на кръстовището с автомобила си.
След няколко минути побоят бил преустановен от подсъдими, който захвърлил
каската на улицата и се отдалечил към ресторант „Свобода. Тогава свидетелят
А. се приближил и попитал тъжителя дали да извика полиция. След
утвърдителния му отговор свидетелят се обадил по телефона. На място пристигнали
свидетелите Ц. и Г., които установили подсъдимия в ресторант „Свобода”. След
това пристигнали родителите на тъжителя, които говорили с подсъдимия и казали,
че не се нуждаят от съдействието на полицията.
От
заключението на извършената в хода на делото съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че тъжителят е получил разкъсно-контузна рана на очницата,
кръвонасядания по горен клепач и подочица, кръвонасядания по тила, по гърба, по
мишницата и подбедрицата, охлузвания по
шията, по предмишницата, изгаряния по подбердицата. Получените травматични
увреждания са в резултат от удари с или върху тъп предмет с ограничена
повърхност, каквито се явяват човешкия юмрук и каска. Одиранията е възможно да
са от косо действие на нокти в конкретния случай. Изгарянето по подбердрицата е
от местното действие на нажежен предмет. Получените травми са причинили на
тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и
страдания. Срок на лечение и възстановяване около 25 дни при нормално протичащ
оздравителен процес.
Горната
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събрания по делото
доказателствен материал от съдебното производство – обясненията на подсъдимия в
хода на съдебното следствие, съдържащи самопризнания, свидетелските показания
на разпитаните свидетели, а така също и писмените доказателства, приобщени по
делото. Доказателствените средства – писмени и гласни, приобщени по делото,
изцяло кореспондират помежду си, противоречия не се констатираха, което и не
налага обсъждането им, като съдът ги кредитира изцяло.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК, като на 20.07.2011г. в гр. Свищов причинил на тъжителя
П. лека телесна повреда – временно разстройство на здравето с болки и
страдания.
От обективна
страна подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние чрез нанасяне на удари с
юмрук и мотоциклетна каска в областта на главата и тялото на тъжителя.
Деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
като подсъдимия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
От събраните по делото доказателства не се установи наличие на твърдяното
в тъжбата квалифициращо обстоятелство по чл. 131, ал. 1 , т. 5 от НК, поради
което съдът оправда подсъдимия по обвинението в тази му част. Следва да се има
предвид, че съгласно Постановление №2/1957г. на ВС начин, особено
мъчителен за пострадалия е този, който причинява изключително страдание на
жертвата. В настоящият случай не се налице данни, че причиненото увреждане на
здравето е причинило болки и страдания на тъжителя по-големи от типичните за
този вид. Предвид на изложените съображения, съдът квалифицира деянието
като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и призна подсъдимия за виновен.
За
съда не са извинителни мотивите на подсъдимия за извършване на деянието. Съдът
отчита факта, че подсъдимият е бил притеснен и ядосан от случилото се на
кръстовището на бензиностанция “Йоана”, когато той възприел обстоятелството, че
именно тъжителят му е пресякъл пътя. Според съда това не е обстоятелство, което
да оправдае противоправното поведение на подсъдимия и
нанесените на тъжителя увреждания.
При
така установената фактическа обстановка, преценявайки относимите към
реализирането на наказателната отговорност факти, съдът намира следното:
Деянието, за което е предаден подсъдимият на съд е наказуемо с наказание
лишаване от свобода за срок до две години или пробация. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІІ
Глава VІІІ от НК. Същият е пълнолетен. От деянието няма настъпили имуществените
вреди. Поради което са налице предпоставките на закона същият да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба. Като съобрази данните за имотното състояние на лицето, в частност-
размера на реализираните годишни доходи, съдът счете, че административното
наказание глоба следва да се ориентира към минималния законов размер, а именно
1000 лева.
Приобщената
като веществено доказателство по делото каска, тип шлем, собственост на
тъжителя, след влизане в сила на присъдата следва да му бъде върната.
Относно предявения граждански иск. По
делото се установиха признаците на състава, пораждащ отговорността на
подсъдимия за обезщетение - престъпление, вреди и причинна връзка между тях. Осъществен е фактическия състав на непозволено увреждане от страна на
подсъдимия, като последния с противоправното си и виновно поведение е причинил
увреждане на здравето на тъжителя, изразяващо се в лека телесна повреда. В
съответствие с чл. 52 от ЗЗД съдът уважи предявения от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за обещетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 20.07.2011 год., до окончателното изплащане. Съдът
отхвърли предявения иск за разликата до пълния размер от 5 000 лева
неимуществени вреди, като неоснователен и завишен. При този изход на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото разноски в
размер на 600 лв – адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице. При този изход на процеса, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд гр. В. Търново сумата от 50
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданският иск.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :