№ 1477
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212400 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № **************, издадено от началника
на Група към ОПП-СДВР, на Г. СТ. Д. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл.
103 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.05.2021 г., около 02.05 часа, в
**************** с посока на движение от *************** към ул.
„Околовръстен път“ управлява лек автомобил *************************,
като при подаден ясен, видим и разбираем за водача сигнал със стоп-палка по
образец на МВР, не се подчинява, като е застигнат и спрян срещу ул.
„*********“.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Г. СТ. Д., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че Г.Д. не е възприел
подаване на сигнал за спиране, като не му е било указано мястото за спиране
от контролния орган. На следващо място е изложено, че
административнонаказващият орган е пропуснал да обсъди въпроса дали
процесното административно нарушение представлява маловажен случай. С
1
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство по делото и не взема становище по подадената
жалба.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не е установено извършеното административно
нарушение. Твърди се, че в обстоятелствената част на АУАН липсват
индивидуализиращи признаци за мястото на извършване на нарушението и
начина на неговото осъществяване. Изложено е, че от събраните по делото
доказателства не е доказано по несъмнен начин дали подаването на сигнала
със стоп-палка е извършено съобразно нормативната уредба. С оглед на това е
изложено, че нарушението е недоказано. Твърди се, че е налице маловажен
случай на извършеното административно нарушение. В условията на
евентуалност е изложено, че наложените административни наказания са явно
несправедливи. Предвид изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 21.05.2021 г. свидетелите СВ. Т. КР. и Л. СТ. Й., служители на ОПП-
СДВР, осъществявали контрол на движението по пътищата в
**************** в района на ул. „*****“. Около 02.05 часа на 21.05.2021 г.
Г. СТ. Д. управлявал лек автомобил марка „********“, модел
**********************, собственост на Р.Н Д.а, по бул. „Б.“ с посока на
2
движение от *************** към ул. „Околовръстен път“, като в района на
ул. „*****“ полицейските служители К. и Й. подали сигнал със стоп-палка по
образец на МВР на водача на горепосочения лек автомобил да спре за
извършване на проверка. Вместо да спре, жалбоподателят продължил в
посока ул. „Околовръстен път“. Полицейските служители последвали л.а.
„********“ с рег. № ******** със служебния си автомобил, като го спрели в
района на ул. „*********“.
На място св. СВ. Т. КР., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-
СДВР, съставил АУАН с бл. № *********** г. срещу Г. СТ. Д. за извършено
от последния административно нарушение по чл. 103 ЗДвП. Последният
подписал АУАН без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, началникът на Група към ОПП-СДВР
издал наказателно постановление № **************, с което за описаното в
АУАН административно нарушение на Г. СТ. Д. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Наказателното постановление било връчено на 02.08.2021 г. на Г. СТ. Д.,
който в законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу същото, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите СВ. Т. КР. и Л. СТ. Й.; справка от ОПП-СДВР
относно допуснатите административни нарушения и наложени
административни наказания по ЗДвП на Г. СТ. Д. и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин. В тази връзка, съдът не може да
сподели основното възражение на процесуалния представител на
жалбоподателя, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е
останала недоказана. Действително, въведената с разпоредбата на чл. 189, ал.
2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима
единствено в административната фаза на производството, тъй като при
съдебно обжалване са задължителни правилата за доказване по НПК съгласно
3
нормата на чл. 84 ЗАНН, а според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. В този смисъл, в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже с всички допустими
доказателствени средства твърдяното нарушение (в този смисъл е т. 7 от
Постановление на Пленума на ВС № 10/1973 г.). В настоящия случай, за
установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съдът е събрал показанията на свидетелите очевидци К. и Й., които
макар и да не си спомнят с подробности за самата проверка, след предявяване
на АУАН потвърдиха написаното в същия. С оглед характера и естеството на
изпълняваните от последните служебни задължения, в контекста на
обстоятелството, че ежедневно се случва констатиране на множество
идентични административни нарушения, е житейски логично последните да
не си спомнят с подробности и детайли извършването на самата проверка.
Нещо повече, свидетелите заявиха, че са се намирали в района на ул. „*****“,
като е подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец на МВР.
Свидетелите описаха и облеклото, с което са били облечени към процесната
дата, като същите са били със светлоотразителни жилетки със
светлоотразителни надписи „Полиция“ отпред и отзад, както и на ръкавите на
униформите им. Стоп-плаката, с която е бил подаден сигналът, също е била
със светлоотразителни елементи, поради което очевидно същите са били
видими през нощта, когато реално е бил подаден сигналът за спиране. С оглед
на това, събраните по делото доказателства потвърждават констатациите,
отразени в АУАН и НП.
Освен това, в контекста на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
жалбоподателят не представи доказателства, а и служебно не се събраха
такива, които да оборват изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че самият жалбоподател при връчване на място на
АУАН, нито в законоустановения 3-дневен срок след това, не е оспорил
констатациите в него, а именно, че съзнателно не е спрял на подаден сигнал
със стоп-палка по образец на МВР. В този смисъл е и константа практика на
АССГ – Решение № 2235/05.04.2021 г. по адм. дело № 10166/2020 г. по описа
на АССГ, Решение № 2617/19.04.2021 г. по адм. дело № 11373/2020 г. по
описа на АССГ, III-ти касационен състав; Решение № 3796/10.06.2021 г. по
адм. дело № 514/2021 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
4
други, в последното от които е посочено: „Следва да се посочи, че по
отношение на нарушението редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на
доказателствата по делото дава основание на съда да приеме, че описаното
нарушение е извършено от касатора. Твърденията му за недоказаност на
извършеното нарушение не са скрепени с надлежни доказателства, които да
оборят констатациите по издадения АУАН. Още повече, че при съставяне
на АУАН същият е подписан без възражения от касатора“.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е
съставен от св. С.К., който работи на длъжност „младши автоконтрольор” в
ОПП-СДВР, като е компетентен да състави същия на основание т. 1.2 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от началника на Група
„Административнонаказателна дейност“ към ОПП-СДВР, който е
компетентен на основание т. 2.10 от горепосочената заповед. Процесният
АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните
длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на жалбоподателя за
запознаване със съдържанието им. Същевременно, АУАН и НП са съобразени
с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като съдържат всички задължителни
реквизити и липсва каквато и да е неяснота или противоречие в съдържанието
им.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва пълно описание на
фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението. Съдът счита, че
5
както в АУАН, така и в НП, ясно и недвусмислено е посочено мястото и
времето на извършване на нарушението, както и елементите от
изпълнителното му деяние. В този смисъл съгласно разпоредбите на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП следва да се отразят само факти и
обстоятелства, които обуславят наличието на обективните съставомерни
признаци на вмененото на наказаното лице административно нарушение. На
първо място, в АУАН и НП ясно е посочена посоката на движение на
процесния лек автомобил управляван от жалбоподателя, както и че същият е
бил спрян след преследване със служебния автомобил на ул. „*********“. В
този смисъл е очевидно твърдението на актосъставителя и на наказващия
орган, че сигналът е подаден на бул. „Б.“ в района между *************** и
ул. „*********“. Непосочването на точната пресечка, в която се е намирал
служебният автомобил, респ. кръстовището, на което е подаден сигналът за
спиране, не води до неяснота на вмененото на жалбоподателя
„административно обвинение“, респ. до невъзможност да разбере мястото на
извършване на административното нарушение. Не кореспондира със
събраните по делото доказателства и твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че от показанията на полицейските
служители се установявало, че нарушението е извършено на ул. „*****“.
Видно от показанията на св. К., последният е заявил, че с колегата му са били
позиционирани на ул. „*****“, но не и че сигналът е подаден на същата
улица. Ноторно известен факт е, че ул. „*****“ образува кръстовище с бул.
„Б.“, като твърдението на свидетеля е недвусмислено, а именно, че са стояли
на ул. „*****“, но са опитали да спрат автомобила на бул. „Б.“. Извод в тази
насока е и отговорът на свидетеля на зададения от процесуалния представител
на жалбоподателя въпрос, а именно, че в посоката на движение на
автомобила е имало три или четири ленти за движение, като очевидно
последният визира бул. „Б.“, а не ул. „*****“.
На следващо място, непосочването в обстоятелствената част на АУАН и
НП на конкретното лице, което е подало сигнала за спиране със стоп-палка,
както и точния начин на спиране на водача, респ. дали същият е съобразен с
разпоредбата на чл. 60 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, издадена от министъра на вътрешните работи, не са обстоятелства,
които е необходимо да бъдат описани в АУАН и НП. В същите е описано, че
6
е подаден „ясен, видим и разбираем за водача сигнал със стоп-палка по
образец на МВР“, което в достатъчна степен конкретизира фактите и
обстоятелства при извършване на административното нарушение. Следва да
се посочи, че на жалбоподателя е вменено административно нарушение,
изразяващо се в неспиране на подаден сигнал със стоп-палка, а не за
неспиране на точно посоченото от контролния орган място, неспирането му в
най-дясната част на пътното платно или спиране, но неизпълнение на дадени
впоследствие указания от контролния орган. Единствено в този случай би
било необходимо в АУАН и НП да се посочат факти и обстоятелства, които
биха обусловили съставомерността на извършеното нарушение. Тъй като в
случая се касае за изначално неподчинение и неспиране на подаден сигнал от
контролен орган, то е ирелевантно посочването в АУАН и НП на останалите
обстоятелства, визирани в нормата на чл. 103 ЗДвП.
В този смисъл съдът счита, че АУАН и НП са издадени при спазване на
всички изисквания на процесуалния закон, поради което и релевираните
възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения се явяват неоснователни.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че със своето
деяние Г. СТ. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че
на посочената в обжалваното НП дата и място Г. СТ. Д. е управлявал л.а.
„********“ с рег. № ********, като при подаден недвусмислен сигнал със
стоп-палка по образец на МВР от полицейски служител, не се е подчинил и
не е спрял за извършване на полицейска проверка. С това свое поведение
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Съдът счита, че Г.С. В. е извършил административното нарушение по чл.
103 ЗДвП и от субективна страна – виновно, при форма на вина пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици (неспирането на
подаден сигнал със стоп-палка по образец на МВР), като е целял настъпването
7
на този резултат. Отделно от това, както посочиха свидетелите при разпита
им в съдебно заседание, същите са били облечени с летни униформи, като са
имали светлоотразители на жилетките си, вкл. и с надпис „Полиция“, поради
което са били видими за участниците в движението, вкл. и за жалбоподателя
Д. въпреки тъмната част от денонощието, в която е извършена проверката.
За извършеното административно нарушение по чл. 103 ЗДвП,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП
налагане на наказания „глоба” в размер от 50 до 200 лева, както и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. В конкретния случай на
Г. СТ. Д. е наложена „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Административнонаказващият орган, в
нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, не е изложил
каквито и да е мотиви защо административните наказания за така
извършеното нарушение следва да се определят именно в посочения размер.
Само на това основание обжалваното НП следва да се измени в санкционната
си част, като наложените наказания се намалят до предвидения им минимум.
С оглед на това съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в
санкционната му част, като административните наказания следва да бъдат
определени в техния минимален размер – „глоба“ от 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. С налагането на наказанията в
техния минимален размер съдът счита, че биха могли да се постигнат в
кумулативно единство всички цели на наказанието, посочени в разпоредбата
на чл. 12 ЗАНН, и най-вече да се въздейства поправително и превъзпитателно
спрямо нарушителя.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, тъй като не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. С
извършеното деяние обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, са били засегнати в степен, която да налага
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
Д.. Следва да се посочи, че видно от справката-картон на водача,
жалбоподателят Д. е извършвал и други нарушения по ЗДвП, поради което не
се касае за инцидента проява в неговия живот. С оглед на това,
8
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
частично основателна, поради което обжалваното НП следва да се измени в
своята санкционна част чрез намаляване размера на двете наложени
наказания до предвидения минимум.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 3 и чл.
337, ал. 1, т. 1 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № **************, издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Г. СТ. Д. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените
наказания на: „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9