Р Е Ш Е Н И Е
№7
гр.Шумен, 10 Януари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Г. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №346 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №575 от 10.06.2019г.
постановено по гр.д.№3707/2018г. по описа на ШРС, съдът е уважил частично,
предявените от И.Ф.О. срещу "ТСП ТРАНС" ЕООД искови претенции по
чл.200, ал.1 от КТ, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 34110,29
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от трудова злополука, настъпила на 09.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката – 09.10.2018
г. до окончателното плащане, отхвърлил е иска до пълно предявения размер от
35000 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане в размер на 889,71
лева, сумата от 851,43 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – медицински консумативи, лекарства, болничен престой и
превод на документи от датски на български, в следствие от същата трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното плащане, сумата 47,96 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 09.10.2018 г. до
28.12.2018 г., в следствие на получено по-малко обезщетение от НОИ в сравнение
със заплатата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателно плащане, и сумата от 1571,40
лева деловодни разноски. С решението ответника е осъден да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 1714,41 лева, представляваща дължима
държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещи лица, съразмерно с
уважената част от исковете. На ответната страна са присъдени деловодни разноски
в размер на 36 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал
ответника, който обжалва решението на районния съд в частта, с която са уважени
предявените от ищеца искове за заплащане на имуществени вреди в размер на
851,43 лева и неимуществени в размер на 34110,29 лева, като
сочи доводи за неправилност на съдебния акт, по подробно изложени съображения. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната осъдителна част, и постановено друго,
с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала отговори на жалбата, в който излага съображения за неоснователността
на жалбата, и моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част, като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
по чл.200, ал.1 от КТ от И.Ф.О. срещу "ТСП ТРАНС" ЕООД. Ищеца излага,
че работел при ответника като шофьор на товарен автомобил - международни превози. През месец
октомври 2018 година, бил изпратен в Дания да товари стока от складове на „ДСВ
Роуд А/С“. На 9.10.2018 г., около 16.00 часа, докато на рампа 25 товарели
стоката в неговия камион тръгнал към рампа 21, където имало врата със
стълбичка. На съседна рампа 23 товарили стока с мотокар, който давайки назад
премазал крака му. Ударът бил с металната част на мотокара в гръб и го съборил
на земята, след което минал през крака му. Твърди, че от болка изгубил съзнание
за няколко минути, а когато се свестил, започнал да крещи. Извикали „Спешна
помощ“ и го приели в болница в Дания, където предстоял 11 дни. В болницата му
направили временна фиксация с хирургическа тел и зашиване на раните. На
20.10.2018 г. бил изписан. В издадената му Епикриза било отразено, че е приет с
тежка контузна рана на дясното стъпало прегазено от колело на подемно-транспортна
машина, като било посочено, че ще се наложи извършването на крайна операция на
тарзометарзалната става /става на Лисфранк/ на по-късен етап, както и ревизия
на меките тъкани. Тази операция му била направена и фактически цялата мъртва
кожа и мускул под нея били отстранени. По предписание на лекарите в Дания не
трябвало въобще да стъпва на счупеното ходило в рамките на 8-12 седмици, като
след този период, медицинската тел следвало да бъде отстранена. След
изписването му от болницата работодателят му изпратили лек автомобил, за да го
върнат в България. Обратния път с шиниран крак за него било изключително тежък.
Твърди, че му предстояли още много операции и не знае дали е възможно пълно
възстановяване или тази злополука ще се отрази върху целия му живот за в
бъдеще. Болките и страданията, които изпитал в момента на инцидента, при
престоя му в болницата, по време на пътя и които продължавал да изпитва до ден
днешен били изключително силни. Бил в тежест на семейството си. Имал нужда от
непрекъснати грижи и помощ в личното обслужване. Обречен бил да стои по цял ден
в къщи, с вдигнат крак, без да може да извършва сам дори най - елементарни
дейности. Болките и страданията, които изпитвал били ежедневни и ежечасни.
Кракът му бил тъмно син на цвят, почти черен. И двата му крака били силно
отекли и подути. Не можел да спи. Изпитвал силни болки и се събуждал
непрекъснато. На 28.11.2018 година му се наложила нова оперативна интервенция в
МБАЛ Шумен. Твърди, че преживяната трудова злополука променила коренно живота
му. До този момент само и единствено той издържал изцяло семейството. Съпругата
му не работела, а имали две непълнолетни деца. Сега нямал възможност да работи,
а счита, че тежката травма ще се отрази и на възможностите му да намери работа
за в бъдеще. Ответната страна оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва трудовото
правоотношение между страните. Сочи, че пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредата, като е допуснал груба небрежност, нарушавайки правилата за
безопасност в съответното хале и инструкциите за безопасност на ответното
дружество. Освен това излага, че претендирания размер на неимуществените вреди
бил изключително завишен.
Безспорно установени по делото са следните
обстоятелства: Страните по делото са били в трудово правоотношение считано от 26.03.2015 год.. На 09.10.2018 г.
ищецът пристигнал с управляван от него камион в Дания да получи и превози до
България стока, като в близост до камиона бил ударен от товареща стока на
съседна рампа и движеща се на заден ход подемно-транспортна машина. Получил тежка контузна травма на дясното стъпало, което е било
прегазено и довело до образуване на кървяща рана в средната част, с наличие на
множество фрактури на първата клиновидна кост и фрактури на втората и третата
клиновидни кости, фрактура на петната кост до средната фасетка на субталарната
става и недислоцирана фрактура на ладиевидната кост. Направена му била временна фиксация с хирургическа тел
и зашиване на раните. При изписването от болницата в Дания бил с препоръка да
не стъпва на счупеното ходило в рамките на 8-12 седмици. В заключението на
приетата в първоинстанционното производство медицинска експертиза е описано, че
в следствие на трудовата злополука ищецът е претърпял тежка съчетана травма на
дясно стъпало включваща смазване на меки тъкани /кожа, подножие, мускули и
връзки/, участващи в интегритета на стъпалото, както и множество счупвания на
кости, участващи в изграждането свода на ходилото: множествено /полифрагментно/
счупване на I-ва клиновидна кост; счупване на II-ра и IIІ-та клиновидни кости;
счупване на петната кост; счупване на ладиевидната кост; и счупване на дисталната
фаланга на палеца. До приключване на съдебното дирене ищецът е претърпял три
оперативни интервенции, множество амбулаторни превръзки, спазена била
препоръката за имобилизация в рамките на поне 8-12 седмици. При амбулаторните
прегледи са предписвани антибиотици, обезболяващи, лекарства подобряващи
кръвотока и намаляващи риска от емболия, препарат ускоряващи регенеративните
процеси в раната, които ищеца закупувал. Рехабилитация и раздвижване е следвало
да се започне след зарастването на раните и отстраняването на остеосинтезния
материал - след 24.02.2019 година. Пълна неподвижност на ищеца не е била необходима,
тъй като имобилизирано е било само дясното ходило. Наложително е било обаче
положение на крака по-високо от тялото в легнало положение през по-голямата
част от денонощието, тъй като в тази позиция оттоците намаляват и болката
отслабва. След травмата придвижване било възможно с патерици предвид гипсовата
имобилизация на дясното ходило. Времето на придвижване с помощно средство или с
помощта на придружител, без да може да се стъпва на крака, е започнало от
момента на травмата, до зарастването на раните и снемането на металната
остеосинтеза т. е. до 21.02.2018 г.. В момента на прегледа придвижването
ставало с помощта на бастун. Поради добрите регенеративни възможности, раните
зараснали вторично /чрез заместване със съединителна тъкан/ и не се налагало
пластично възстановяване на остатъчен мекотъканен дефект. Според заключението
на вещото лице пълно анатомично възстановяване при такава травма не е възможно,
тъй като увредените структури на ходилото /хрущяли, сухожилия, мускули/ са
заместени със съединителна тъкан. Периода на функционалното възстановяване
при подобен вид съчетана травма варирал в рамките от шест месеца до една година, през който период ако се възстанови обема на
движения на засегнатите стави можело да се говори за „пълно излекуване”.
Възможна неблагоприятна последица можело да бъде ограничена подвижност в
ставите, изграждащи ходилото и палеца. Поради липса на тежка деформация и
скъсяване на увредения крак трайно „куцаща” походка нямало да остане.
В представеното Решение на Инспекторат по труда, Инспекционна служба Юг, Л.33, К.Й, /л.
8/ е отразено че, в обекта е извършена инспекция на обстоятелствата, при които на 09.10.2018 г. с И.О. е настъпила злополука, относно организацията и охраната на труда.
Резултатите от извършено разследване
отразени в заключението сочат, че причината за възникване на злополуката са: неясни правила за
вътрешен транспорт при едновременно придвижване на транспортни машини и
пешеходци; необособени пространства за движение на пешеходци и моторни превозни
средства; липса на маркировка на пода по продължение на трасето обозначаваща,
че зоната, където ищецът се е придвижвал не е пешеходна, както и липса на
маркировка или обозначение за опасност от движещи се подемно-транспортни
машини. Инспекционната служба е дала инструкции за незабавно
изпълнение като е задължила провереното дружество „ДСВ Роуд А/С“ да
обособи отделни пространства за пешеходци и МПС. С Разпореждане № 74/11.12.2018 г., по описа на ТД на
НОИ Шумен, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, с приложен Протокол № 11/11.12.2018
г., злополуката с И.Ф.О. на 09.10.2018
г. в складовете на „ДСВ Роуд А/С“ – Дания, е
класифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От представените
фактури за закупени медикаменти и консумативи, и фактура №
**********/20.12.2018 г. се установява размера на имуществените вреди
претендирани от ищцовата страна. В заключението по съдебно-счетоводна
експертиза се сочи, че паричните средства изразходвани от ищеца за лекарства
медицински консумативи и болничен престой са в общ размер на 401.43 лв.. От
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че след
инцидента ищецът изпитвал много силна болка. Приемал морфин, като обезболяващо.
През следващите инцидента 3-4 месеца ищеца имал нужда ежедневно да се полагат
непосредствени грижи за него – да му се сменят превръзките, да му се слагат
обезболяващи инжекции. Редовно пиел и продължавал да пие лекарствата преписани
му от лекарите в това число и за разреждане на кръвта. Психически бил много
изнервен, от обездвижването и от мисъл, че не може да се обслужи, че не може да
отиде до тоалетна сам. Инцидентът се отразил на цялото семейство, което било
изцяло на негова издръжка, а всички били изнервени - съпругата му не работела
от година и половина, а имали двама ученика. Ищеца силно се притеснявал дали ще
бъде възстановен кракът му, как ще протекат операциите, ще може ли да работи,
както и относно финансовото им положение, тъй като бил единствения работещ в
семейството и от него зависели доходите им, а имали двама ученика. Психически
бил изнервен и понякога реагирал по-рязко. Поради незаинтересоваността на
работодателя се наложило съпругата на ищеца лично да осъществи контакт с
посолството в Дания за съдействие и с тяхна помощ намерила датски адвокат. Работодателя
обещал да плати хонорара на адвоката, но била преведена само една сума от 850
евро, за която последният взел Епикризата от болницата и от Бюрото по труда в
Дания, чиито преводи съпругата платила лично, а когато адвоката поискал 1250
евро за завеждане на дело работодателят само обещавал, но нищо не платил. Поради
бездействието на работодателя лично съпругата на ищеца подала заявление в
Инспекцията по труда, за да бъде регистрирана злополуката като трудова. Преди
инцидента спортувал активно, а сега бил обездвижен, което допълнително го
изнервяло, защото се чувствал непълноценен. Към момента нямал работа, но се
надявал да си намери.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: В чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя
за причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител
има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ищеца е претърпял трудова злополука,
вследствие на която е получил тежка контузна травма на дясното стъпало, с наличие на множество
фрактури, както и че към датата на
злополуката е бил в трудово правоотношение с ответника. Съобразно чл.55, ал.1
от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на същия
законов текст сочи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4,
ал.1 и чл.4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното
място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене
с постоянен характер. Установено е, че причината за процесната злополука в складове на „ДСВ
Роуд А/С“ - Дания, където ищеца е бил командирован от ответника да получи и
превози стока, е ударен от движеща се на заден ход подемно-транспортна машина, товареща стока на съседна рампа. Разпореждането на ТД на НОИ
гр. Шумен е квалифицирало процесната злополука като трудова по смисъла на чл.
55, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60,
ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
/Решение №410/29.06.2010 г., гр.д. №599/2009 г. ІІІ г.о. на ВКС и др./. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички
изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200, ал.1 от КТ, обосноваващи
ангажирането на отговорността на работодателя. Необходимо е да се отбележи, че
по делото не е установена сочената от ответната страна груба небрежност на
работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение
/груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по
терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва
пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати. Освен
това в този случай, вината на пострадалия не може да се предполага, а подлежи
на пълно доказване от страна на работодателя.
В Решението на Инспекторат по труда, Инспекционна
служба Юг, Л.33, К.Й е отбелязано, че причините за възникване на злополуката са: неясни правила за вътрешен транспорт при
едновременно придвижване на транспортни машини и пешеходци; необособени
пространства за движение на пешеходци и МПС; липса на маркировка на пода по
продължение на трасето обозначаваща, че зоната, където ищецът се е придвижвал
не е пешеходна, както и липса на маркировка или обозначение за опасност от
движещи се подемно-транспортни машини, посочено е че това са предпоставки и
обстоятелства, чието отстраняване не зависи от субективните възможности на
ищеца. Ищецът е имал задължение да наблюдава
работата на товарачите (разтоварачите) от непосредствена близост, да поставя
условия за подреждане и осигуряване на стабилност на товарите и безопасност на
движението с автомобила, което предполага пребиваването му извън кабината на камиона и то в близост до товаро –
разтоварната дейност, а видно и от представеното веществено доказателство -
снимка на местопроизшествието от датските власти, рампата, на която е станал
инцидента е в непосредствена близост до рампата, на която е бил товарен камиона
на ищеца /не повече от 3 - 4 метра/. От друга страна не е установено извършване
на инструктаж на служителя, а когато
трудовата злополука е настъпила в резултат на работа без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, то поведението
на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му. Отчитайки гореизложеното съдът намира, че в
процесния случай не е налице проява на груба небрежност от страна на ищеца, при
изпълнение на трудовите му функции. Ответника не е успял да осъществи доказване
по безсъмнен начин, на сочената от него груба небрежност, поради което и
отговорността му не следва да се намалява на горното основание.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква индивидуалната им преценка, като се
вземат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на
сумата, която следва да обезщети пострадалия за претърпените болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука, следва да се отчитат поотделно
редица фактори, между които конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, които
обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните
доказателства по делото. В процесния случай, следва да се отчете, че вследствие претърпяната
злополука ищеца е бил временно нетрудоспособен за период от почти една година,
като през първите четири месеца е бил обездвижен, на легло, т.нар. декливно
положение на крака /по - високо от тялото в легнало положение на пострадалия/
през по - голямата част от денонощието. Вследствие на злополуката, ищеца е
изпитвал силни болки по време на обездвижването, в периода на раздвижване и последващите
оперативни намеси. Тези болки и страдания са довели до увреждане на общото му
психично здраве, наложило се е полагане на грижи за ищеца от страна на негови
близки. Въпреки извършените оперативни интервенции по крайника на ищеца не е
възможно пълно анатомично възстановяване на травмата, доколкото увредените
структури на ходилото са заместени със съединителна тъкан. От друга страна, е
необходимо да бъде взето предвид и обстоятелството, че злополуката е станала
извън предприятието на ответника, и без намесата и участието на служители на
ответното дружество, което в значителна степен лишава работодателя от
възможност да ограничи или да предотврати вредите от настъпилата злополука или
да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода на събитията. Ето защо съдът намира, че обезщетение, което не би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца, а адекватно ще репарира
причинените му неимуществени вреди, е в размер на 20000 лева /определена като
чиста сума за получаване, от която е изключено уваженото насрещно възражение за
прихващане, и в която част, решението е влязло в законна сила, или с него -
20889,71 лева/.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е
уважена претенцията за неимуществени вреди за размера над 20000 лева до
присъдените 34110,92 лева, и вместо него да се постанови друго, с което иска в
тази му част да се отхвърли, а в останалата обжалвана част, следва да се
потвърди. По отношение на претенцията за имуществени вреди, следва да се
посочи, че от представените документи се удостоверяват търсените разходи във
връзка с претърпяната от ищеца злополука, в периода на възстановяване и същите
са относими към естеството на причинените му увреждания, поради което решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в тази му част. В останалата
си необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението следва да бъде коригирано и в частта,
касателно присъдените разноски и в частта досежно присъдената държавна такса и
деловодни разноски за експертиза. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 937,83
лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с
първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 1571,40 лева, като
решението за разликата над 937,83 лева следва да се отмени. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят още 469,31 лева, освен
присъдените с първоинстанционното решение 36 лева. Решението, следва да бъде
отменено и в частта за присъдена държавна такса и разноски за възнаграждения на
вещи лица за размера над 1056,60 лева, дължими съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК. За въззивното производство, на
ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 954,25
лева, а на ответната 295,83 лева, съразмерно с отхвърлената и уважената част от
жалбата, и в съответствие с представените доказателства за направата им.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, доколкото минималния
размер предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за материалния интерес във въззивното
производство /34961,72 лева/, е 1578,85 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №575 от 10.06.2019г. по гр.д.№3707/2018г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която „ТСП Транс“ ЕООД, с ЕИК е осъдено да
заплати на И.Ф.О., с ЕГН, по
предявената претенция по чл.200, ал.1 от КТ, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания причинени от трудова злополука,
настъпила на 09.10.2018 г., за разликата
над 20000 лева /двадесет хиляди лева/
до 34110,29 лева, както и в частта, с която
ответника е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ищеца за разликата
над 937,83 лева /деветстотин
тридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ до 1571,40 лева, и държавна
такса и съдебни разноски за разликата над 1056,60
лева /хиляда петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ до 1714,41 лева, като
вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Ф.О.
с ЕГН срещу "ТСП Транс" ЕООД с ЕИК , иск по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от трудова
злополука на 09.10.2018г., за разликата
над 20000 лева /двадесет хиляди лева/
до 34110,29 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №575 от 10.06.2019г. по гр.д.№3707/2018г. на Районен съд -
гр.Шумен, в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.Ф.О. с ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на "ТСП Транс" ЕООД с ЕИК , направените по делото разноски в размер на още 469,31 лева /четиристотин шестдесет и
девет лева и тридесет и една стотинки/ за първата инстанция, и в размер на 295,83 лева /двеста деветдесет и пет
лева и осемдесет и три стотинки/ за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "ТСП Транс"
ЕООД с ЕИК ДА
ЗАПЛАТИ на И.Ф.О.
с ЕГН, направените по делото разноски в
размер на 954,25 лева /деветстотин
петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ за въззивната инстанция.
Решението, в частта му по иска по
чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на неимуществени вреди подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок считано от връчването му на страните, при условията
на чл.280 от ГПК, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.