Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/11.02.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10242 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 60279 от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 33337/2016 г. на СРС, 52
състав, са отхвърлени предявените от Етажна собственост /ЕС/,
на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър", ул. „*******, представлявана от
управителя П.И.П., против Н.Д.П., установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 51, ал. 3, във
връзка с чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 299.20 лева, представляваща неплатени вноски
за разходи за управление и поддръжка на общите части за периода от м.02.2014 г.
до м.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.01.2016
г., до окончателното плащане, както и сумата от 28.51 лева, представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.03.2014 г до 24.01.2016 г., предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2016г. по ч.гр. д. № 4542/2016 г. по
описа на СРС, 52-ри състав, като е осъдена ЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на Н.Д.П., сумата от 600 лева разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е обжалвано в срок от ищеца в производството –
етажната собственост чрез надлежно упълномощен от управителя на ЕС адв.Зоя О.,
с оплакване за неправилност на същото поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Първото оплакване се свежда до довод за нарушение на чл.50
от ЗУЕС относно задължението на етажните собственици да заплащат вноските за
фонд „Ремонти обновяване“ според притежаваните ид.части, в която насока в
обжалваното решение нямало обсъждане на това искане. Второто оплакване се
отнася до задължителната сила на взетото решение на ОС на ЕС, законосъобразността на което не можело да се
преценява в настоящето производство, след като не е било проведено нарочното
такова по реда на чл.40 от ЗУЕС, при което решенията на ОС на ЕС, които не са
били обжалвани по реда на чл.40 от ЗУЕС, подлежат на изпълнение, при което неправилно
съдът е приложил чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. Моли се решението да се отмени и
исковете да се уважат, претендират се и разноски.
Въззиваемата страна-ответник Н.Д.П. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Д.А., с възраженията, че правилно
е преценено наличието на основание по чл.51, ал.2 от ЗУЕС ответницата П. да не
дължи разходи за управление
и поддържане на общите
части в ЕС, тъй като същата не е обитавала и ден придобитото жилище в ЕС, и че с
въззивната жалба се измествал предмета на спора към вземания за фонд „Ремонт и
обновяване“, каквато претенция не е била разглеждана в обжалваното решение, не
е било поискано неговото допълване, а и с исковата молба не е било направено
искане за заплащане на суми за фонд „Ремонт и обновяване“, а само такова за
заплащане на 50% от разходите за управление и поддържане на общи части, т.е. по
12,50 лв. месечно Моли решението да се потвърди, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство по обжалване решението по същество на спора:
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, по надлежно
предявен иск от управителя на ЕС въз основа на взето решение на ОС на ЕС за
предявяване на иск срещу Н.П. за процесните вземания, като постановеният
диспозитив съотвества на приетото в мотивите относно предмета на спора и
преценката за неоснователност на предявените искове.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивният съд, при преценката за правилност
на решението, е ограничен от оплакванията в жалбата за неправилно установяване
на правно значими факти с обжалваното решение, като не може да разширява
предмета на спора и на доказване извън изрично предвидените изключения по
чл.266, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на обсъждане и
преценка на доводите и възраженията на страните с исковата молба и с отговора
на ответницата по чл.131 от ГПК, приетите по делото доказателства, въз основа
на които е извел изводи, че е възникнала
етажна собственост в сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******; че
ответницата е собственик на недвижим имот в етажна собственост, а именно:
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ул. „*******, който апартамент е
двустаен, че с решение на Общо събрание на ЕС, проведено на 27.11.2013 г., е
определена занапред месечна вноска за покриване на разходите за управление и
поддръжка от 25 лева месечно за собственик на двустаен апартамент на жилищната
сграда, платима до 10 число на месеца и по аналогия за следващите я години, като
също е решено собственици, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на
календарната година да заплащат за времето на отсъствие 50 на сто от разходите
за управление и поддръжка, като за отсъствието следва писмено да се уведоми
председателя на УС, съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС, като това решение, като
взетото решение от ОС на ЕС по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС за определяне размерът на
вноските, обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна
собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да
доказва конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за
общите части за всеки конкретен период. При преценка на защитното възражение на
ответницата, че не дължи търсените от нея разходи за управление и поддържане на
общите части поради това, че не е живяла въобще в собственото си жилище в ЕС,
след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че ответницата
фактически живее на друг адрес и никога не пребивавала в собствения си недвижим
имот в ЕС, вкл. и в рамките на исковия период - м.02.2014 г. до м.01.2016 г.,
при което за нея е налице законовото основание да се освободи от
задължението за заплащане на разходите
за управление и поддържане на общите части съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал.2 от ЗУЕС, която норма като императивна такава, не е може да бъде дерогирана
с решение на общото събрание на собствениците. Така е счел иска за главница
–вземане за непогасено задължение на ответницата към ЕС за вноски за месечните
такси за разходите за управление и поддържане на общите части за периода
м.02.2014 г. до
м.01.2016 г., за неоснователен, респ. за неоснователен и обусловеният от него
иск за лихви за забава върху главницата.
Изложените в
обжалваното решение фактически констатации и правни изводи изводи въззивният
съд, при извършената самостоятелна преценка на същите събрани по делото доказателства, споделя, и на основание чл.272
от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подробно.
В допълнение, и по
повод оплакванията с въззивната жалба, които очертават предмета на въззивна
проверка относно фактите, и при направената преценка за правилното приложение
на приложимия материален закон, вкл. и на императивни материално правни норми,
въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни :
По оплакването за
необсъждане на задължението на собствениците за фонд „Ремонт и обновяване“ : Видно
от съдържанието на исковата молба, са изложени твърдения за взето решение от ОС
на ЕС на 27.11.2013 г. по т.5 от дневния ред, за заплащане на месечни вноски за
двустайните апартаменти /какъвто е този на ответницата/ в размер на 25 лв. за разноските по
управление и поддържане на входа, като в исковата молба ищецът сам е посочил
какво се включва в тези разноски по управление и поддържане : такива за
почистване на общите части, за заплащане на ел.енергията за общите части и
асансьора, такса за поддръжка на асансьора, за препарати и пособия за
почистване, за управление и за фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно чл.50 от ЗУЕС. Видно от приетото копие от протокола от ОС на ЕС от 27.11.2013 г., по т.5
от обявения дневен ред- определяне размера на месечната парична вноска за
покриване на разходите за управление и поддръжка, е било взето решение размерът
на месечната парична вноска за покриване на разходите за управление и поддръжка
на входа да е 25 лв. за двустайните
апартаменти, като в случай че собственик/ползвател/обитател отсъства повече от
30 дни в една календарна година, да заплаща за времето на отсъствие 50% от
разходите за управление и поддръжка, като за това отсъствие се уведомява
председателя на УС съгласно чл.51, ал.3 ЗУЕС. След това е решено съгласно
съдържанието на протокола, ползващ се с
материална доказателствена сила, в какви срокове да става плащането, и накрая е
вписано по т.5, че с мнозинство от
представените ид.части се приема „Създаване и поддръжка на фонд „Ремонт и
обновяване“ съгласно чл.50 ЗУЕС“.
Анализът на така отразеното в протокола от това ОС на ЕС сочи, че е било взето решение по чл.11, ал.1,
т.5 от ЗУЕС – за определяне размера на паричните вноски за покриване на
разходите за управление и поддръжка на общите части, както и решение по чл.11,
ал.1, т.7 от ЗУЕС, вр. чл.50 от ЗУЕС - но само за създаване на фонд „Ремонт и
обновяване“ без да се определи какъв е
размерът на вноските за този фонд „Ремонт и обновяване“. Нормите на ЗУЕС ясно
разграничават вноските за разходите за управление и поддръжка на общите части
от вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“, като в разходите за
управление и поддръжка на общите части се включват само такива разходи, посочени в
легалната дефиниция по пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС, между които не попадат разходите
за ремонт и обновяване. Разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ са предмет на
регулиране от норми на ЗУЕС- чл.11, ал.1, т.7 и чл.50 от ЗУЕС, които са
различни от тези на разходите за ремонт
и обновяване- чл.11, ал.1, т.5 и чл.51 от ЗУЕС.
Ето защо не може да се приеме тезата на ищеца, че в сумата от 25 лв.
месечна вноска за двустаен апартамент се включва и вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, доколкото съгласно императивните норми на ЗУЕС, в разходите за
управление и поддръжка не се включва и вноска за фонд „Ремонти обновяване“, а и
самото ОС на ЕС проведено на 27.11.2013 г. не е взело решение какъв да е
размерът на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“, макар да е решило да
създаде такъв фонд, поради което в търсената сума от ответницата с иска не се
доказано да се включват и суми за вноска за фонд „Ремонт и обновяване“.
По оплакване относно
незачетената задължителна сила на взетото решение на ОС на ЕС, и нарушение на
чл.50 и чл.51 от ЗУЕС : В мотивите си
първоинстанционният съд не е игнорирал взетото решение за определяне на
месечните вноски за управление и поддържане на общите части, напротив, посочил
е изрично, на стр.4, че веднъж определен от общото събрание, размерът на
вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна
собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да
доказва конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за
общите части за всеки конкретен период. Този извод е в съответствие и с
установената съдебна практика по правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, че извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена
възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или
незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и на такова за определяне
размера на вноските за разходите за ремонт и обновяване /чл. 48 ЗУЕС/ и за размера
на вноските за разходите за поддържане и управление на общите части /чл. 51 ЗУЕС/. Независимо от този извод, обаче, е посочено в обжалваното решение, че
при установено пребиваване на собственик, ползвател/обитател в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, същият се
освобождава от задължението да заплаща разходите за управление и поддържане на
общите части, каквато е нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, с който извод
въззивната инстанция се солидаризира изцяло. С въззивната жалба ищецът не е
направил оплакване за неправилно установен факта на липсата на пребиваване на
ответницата в имота, т.е. не се оспорва приетото за установено с обжалваното
решение, че ответницата никога не е пребивавало в собствения си недвижим имот,
в това число в рамките на исковия период - м.02.2014 г. до м.01.2016 г., при
което и с оглед ограничената въззивна проверка по фактите според чл.269, изр.
второ от ГПК, въззивният съд приема този факт за правилно установен. Спрямо
така установеното, следва да се приложи императивната норма на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, че такъв собственик, пребиваващ по-малко от 30 дни в етажната собственост
в рамките на календарна година, се освобождава от задължението си към ЕС за
разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС, като в такава
хипотеза по чл.51, ал.2 от ЗУЕС се явява неприложима нормата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС. В този смисъл следва да се разбира извода по обжалваното решение, че дори
и да е взето решение от ОС на ЕС за определяне размера на месечната вноска за
управление и поддържане на общите части, и решение за събиране на такива вноски
по съдебен път, то ако се установи обитаване по-малко от 30 дни в етажната
собственост, такъв собственик не дължи вноски за управление и поддържане на
общите части, като съдът следва да приложи императивната по своя характер
правна норма, на която и ответницата в случая се позовава / в този смисъл е и постановеното решение № 60181 от 20.10.2021
г. по гр. д. № 86/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, по този въпрос/. Този извод не означава игнориране
на взетото решение за определяне размера на месечните вноски за управление и
поддържане на общите части, а е изпълнение задължението на съда да приложи
друга императивна правна норма –чл.51, ал.2 от ЗУЕС, която освобождава етажен
собственик от задължението да ги заплаща.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск за главница за установяване задължение за
непогасени вноски от ответницата към ЕС за разходи за управление и поддържане
на общите части за исковия период, се явява неоснователен, респ. неоснователен
е и иска за установяване задължение за лихва за забава върху главницата,
доколкото при липсата на главен паричен дълг, няма и забава за изпълнение.
Исковете подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане изводи на двете инстанции , обжалваното решение
подлежи на потвърждаване изцяло, вкл. и в частта за разноските, определени
според изхода на спора и при липсата на оплаквания относно така определените
разноски по смисъла на чл. 248 от ГПК .
По разноските за
въззивната инстанация : При този изход на спора, разноските на въззивника-ищец
остават в негова тежест. На ответната страна ищецът дължи 300 лв. разноски за
заплатено адв.възнаграждение по договора за правна защита в адв.Д.А., което е в
минималния размер по НМРАВ и без възражение от противната страна по чл.78, ал.5
от ГПК.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
60279 от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 33337/2016 г. на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 от ГПК Етажната собственост, на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър", ул. „*******, представлявана от управителя П.И.П., да заплати на
Н.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.