№ 738
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.11.2020г по гр.д. № 186/2019г Окръжен съд-Монтана, ГО, е
осъдил ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на М. Б. П. сумата от 240 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на С. Б. П. сумата от 60 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, всички вреди претърпени при ПТП, настъпило
на 23.06.2019г по вина на водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на
осн. чл.432 от КЗ. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск от М.П. за
заплащане на обезщетение за сумата до 300 000лв. Съдът е приел, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците . С решението съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на МОС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение за сумата от 180 000лв на М.П. и за
сумата от 25 000лв на С.П.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част
1
за сумата над 180 000лв за М.П. и за сумата над 25 000лв за С.П. , с твърдение за
неправилност. Въззивникът поддържа, че МОС неправилно е приложил материалния
закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от
ЗЗД, че определените обезщетения са завишени, несъобразени с установените ,
претърпени от ищците, вреди. Поддържа, че не са съобразени всички обстоятелства
във връзка с травмите на ищците, както и тяхното възстановяване.Моли решението на
МОС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат уважени до посочените размери. Претендира разноските
направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Решението на МОС е обжалвано с въззивна жалба и от ищцата М.П.,
представлявана от адв. О., в отхвърлителната част , с твърдение за неправилност.
Въззивникът поддържа, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено и
несправедливо, като чл.52 от ЗЗД е неправилно приложен от съда. Моли в обжалваната
част решението на МОС да бъде отменено и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло уважен. Претендира разноски,
направени по делото.
Страните са депозирали писмени отговори на въззивната жалба на насрещната им
страна, с които оспорват жалбите.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът ДЗИ Общо застраховане ЕАД депозира писмена молба , с която
моли подадената въззивна жалба от дружеството да бъде уважена, а НВЖ на ищцата да
бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото.
С писмена молба въззивникът М.П. заявява, че поддържа своята жалба. Ищците
пред МОС оспорваг жалбата на застрахователя. Претендират разноски по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на МОС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 180 000лв за ищцата М.П. и за сумата от 25 000лв за ищцата С.П./ се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ДЗИ Общо застраховане ЕАД дължи на
ищците заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП,
настъпило на 23.06.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Пред настоящата инстанция не се оспорва извода на МОС , че липсва
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалите- ищци. Поради липса на
въззивни оплаквания против този извод следва да се приеме, че пред настоящата
съдебна инстанция не се поддържа възражението за съпричиняване на увреждането,
направено от застрахователя в отговора на ИМ.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ищците, определен по реда на
чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
3
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата С. е била на
15 години, а ищцата М.- на 18 години.
По делото е изслушана КСМЕ изготвена от вещите лица д-р Х. М.-неврохирург,
д-р Ю. Й.- хирург и д-р К. С.- ортопед, неоспорена от страните, съгласно която
следствие на ПТП М.П. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение,
множество разкъсно контузни и порезни рани на лицето и главата, контузия на гръдния
кош, контузия на десен бял дроб, излив на течност в двете гръдни половини, контузия
на корема, разкъсване на слезката, вътрешен кръвоизлив, шок, открита фрактура на
двете бедрени кости.Според вещите лица черепно-мозъчната травма е протекла със
зашеметяване, без убедителни данни за коматозно състояние. Контузията на гръдния
кош, на десен бял дроб и излива на течност представляват разстройство на здравето,
временно опасно за живота, отстраняването на слезката представлява загуба на орган.
Според вещите лица С. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана на брадичката, фрактура на лакътната кост на дясна предмишница.
Според вещите лица М. е претърпяла хирургическа обработка на раните на главата и
лицето, на 23.06.2019г- отстраняване на слезката, след това оперативно лечение на
двете бедрени кости, изразяващо се в открито наместване и фиксиране на
фрагментитес метална остеосинтеза. С. е претърпяла оперативно лечение на счупената
кост на десния лакът, изразяващо се в открито наместване и фиксиране с метална
остеосинтеза. Според вещите лица периодът на възстановяване след мозъчно
сътресение е около 15-20дни, през които срок ищците са търпели умерени болки и
страдания. Лечението на М. е продължило около 1 година. Според вещите лица
слезката е лимфоиден орган, не жизненоважен, тъй като нейните функции могат да се
осъществяват и от други органи. Ролята на слезката е свързана с имунитета на човека,
поради което след нейното отстраняване човек става по-податлив на инфекции.
Възстановяване след оперативното отстраняване на слезката, според вещиет лица,
продължава около 2 месеца. Според вещите лица възстановителния период на М. е бил
около година , а на С.- около 4 месеца.
В о.с.з. вещите лица допълват, че черепно-мозъчната травма на М. е била по-лека.
Уточняват, че травмите на М. са от друго естество. Уточняват още, че М. и С. са
възстановени, подвижността на травмираните крайници е възстановена , като изрично
посочват, че при М. белезите по лицето и тялото са видими и най-вероятно няма да
отзвучат напълно.
По делото е изслушана КСППЕ, изготвена от в.л. д-р А. и д-р К., които дават
заключение,че след ПТП ищцата М. е развила остра стресова реакция, тежък дистрес с
висока тревожност, отчаяние, безпокойство за невъзможност за справяне със
ситуацията, развила е реакция на дезадаптация. При ищцата С. има данни за умерени
разстройства в когнитивните процеси. Според вещите лица понастоящем ищците са с
4
ограничено социално функциониране и е желателно провеждане на медикаментозно и
психотерапевтично лечение за редукция на страховите изживявания.
В о.с.з. вещите лица акцентират на значението на белезите по тялото и лицето на
М., получени в период на нестабилно себевъзприемане и всекидневно напомнящи за
преживяното.
В о.с.з. на 09.07.2020г е изслушана свид. Р. Х., баба на ищците, която установява,
че след ПТП е лежала в една болнична стая със С.. Свидетелката установява, че С.
трудно движела дясната си ръка и че я болял единия крак. Свидетелката установява, че
е видяла М. след една седмица. Установява, че М. била в изключително тежко
физическо и психическо състояние. Лицето й било обезобразено, окото и езикът й били
защити. Тя само лежала и давата й крака били счупени и на екстензии. Свидетелката
установява, че М. получила декубитални рани, които трудно лекували. Свидетелката
установява, че М. плачела много. Наложило се да ползва инвалиден стол и тоалетен
стол. След около месец започнала да прави опити с патерици. Свидетелката установява,
че са носили М. на ръце по етажите, когато се наложело да се мести или излиза.
Свидетелката установява, че майката се е грижила за М.. Установява, че понастоящем
М. има проблем с тазобедрените стави и има белези по лицето. Свидетелката
установява, че М. ползва гримове ,за да заличи белезите и прави манипулации в
Лондон за изчистване на белезите. Според свидетелката и двете ищци им предстоят
операции за изваждане на металните планки, сложени на счупените им крайници.
Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като
свидетелката споделя факти, които е възприела като очевидец и които се подкрепят от
изслушаната СМЕ.
С оглед установеното– претърпяните физически увреждания – счупвания, като
съобрази преживяните операции, продължителността на възстановителния период,
претърпяния стрес от инцидента, необходимостта от грижи за двете ищци в първите
дни след ПТП, като тази необходимост е била по-продължителна при ищцата М., като
съобрази тежкото състояние на ищцата М. след ПТП , съществуващата опасност за
живота й, загубата на орган, което е необратимо състояние, водещо до намаляване на
имунната й съпротива, както и все още съществуващи белези по тялото и лицето на
ищцата, за които прогнозата на вещите лица е невъзможност за заличаване, които
белези травмират емоционално ищцата , като съобрази още, че черепно-мозъчната
травма на и щцата С. е била по – тежка, както и като съобрази физическото
възстановяване на двете ищци съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищцата М. за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от
200 000лв, а на ищцата С.- на 40 000лв. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на вредата и
5
следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на веки
ищец и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема,че на ищцата М. се дължи заплащане на
обезщетение за претендираните и доказани неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
настъпило на 23.06.2019г в размер на 200 000лв, а на С.- обезщетение от 40 000лв.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е уважена за сумата над 200 000лв до 240 000лв за ищцата М. и за сумата
над 40 000лв до 60 000лв за ищцата С. и в тази част предявените искове следва да бъде
отхвърлени. В останалата си обжалвана част решението на МОС следва да бъде
потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на МОС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от МОС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 6984лв- адвокатско възнаграждение, от което 1164лв е ДДС. Над посочената
сума решението на МОС следва да бъде отменено.Сумата се получава като се
съобрази минималното адв. възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.5 от НМРАВ при
интерес от 360 000лв- 8730лв, към уважената част от исковете и се прибави посоченото
ДДС.
На ответника се дължат разноски от още 142лв до сумата от 284 лв.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на МОС в размер на 9600лв и
разноски от БС по сметка на МОС в размер на 2174лв , над които суми решението на
МОС следва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищците претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 155 000лв
минималният размер на адв. възнаграждение възлиза на сумата от 4630лв. Съобразно
уважената част от интереса на ищците- 35 000лв следва , че на пълномощника на
ищеца се дължи възнаграждение от 1045лв с ДДС- 210лв или общо сумата от 1255лв.
6
Ответникът е претендирал разноски от 1900лв- за държавна такса и юрк.
възнаграждение. С оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на
1548.39лв/120000лвх2000лв/155 000лв/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.11. 2020г по т.д. № 186/2019г по описа на Окръжен
съд- Монтана,граждански състав в частта, с която е осъдено ДЗИ- Общо застраховане
АД да заплати на М. Б. П. сумата над 200 000лв до 240 000лв и на С. Б. П. сумата над
40 000лв до 60 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.06.2019г, както и в частта, с която е осъдено ДЗИ-Общо застраховане
АД да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за сумата над
6984лв с ДДС, както и да заплати държавна такса по сметка на МОС за сумата над
9600лв и съдебено деловодни разноски за сумата над 2174.40лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове против ДЗИ Общо застрахонаве ЕАД с ЕИК
********* от М. Б. П. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 23.06.2019г, на осн. чл.432 от
КЗ, за сумата над 200 000лв до 240 000лв и от С. Б. П. с ЕГН ********** за сумата над
40 000лв до 60000лв, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение 27.11. 2020г по т.д. № 186/2019г по описа на Окръжен
съд- Монтана,граждански състав , в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застрахонаве ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адвокат
В.О. от САК възнаграждение за защита пред въззивна инстанция в размер на 1255лв с
ДДС , на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Б. П. с ЕГН ********** и С. Б. П. с ЕГН ********** да заплатят
на ДЗИ Общо застрахонаве ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1690.39лв- разноски,
направени пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8