Р Е Ш Е Н И Е
№ 1613
гр. Пловдив, 26 септември 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХIII-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря Христина
Николова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от
съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2035 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Р.А.Ч., ЕГН **********,***, представляван
от адвокат Д.П.- пълномощник, обжалва Решение №1281 от 21.06.2022г. по Н.А.Х.
дело №20225330201879 (1879) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., IХ-ти
наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №5594402, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с който на жалбоподателя Ч. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по
същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на направените
по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноски.
Ответникът в производството- ОД
на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 10.03.2021г., около 08:39ч., в гр. Пловдив,
на кръстовището между бул. “***“ и ул. “***“, е прието за установено, че в
посока изток се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с Рег.№ ***, със скорост от 70 км./ч. (всъщност със
73 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение
на скоростта за движение в населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“
№546, като за целта е изготвен клип (снимка) №28589. Прието е за установено, че
автомобилът с Рег.№***, е регистриран като собственост на П. Р. М., ЕГН **********.
Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 70 км./ч. се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП се
издава ЕФ, Серия К №4594593, с който на П. М. се налага глоба в размер на
100,00 лева.
На 04.02.2022г. в ОД на МВР-
Пловдив постъпва заявление с Вх.№000-1938 от П. М., на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП, към което е приложена декларация от М., че на 10.03.2021г., в 08:39ч.
собственото му МПС, марка “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“, с Рег.№***, е управлявано от Р.А.Ч..
Като приложение към посоченото заявление на М. е представено и копие на
притежаваното от Ч. свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС).
При така установената фактическа
обстановка е издаден процесният ЕФ.
Според разпоредбата на чл.189,
ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички
изискуеми от закона реквизити, противно на твърдението на жалбоподателя, че във
фиша не са посочени “разрешена“ и “установена“ скорост на движение.
Нужно е да се посочи, че съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва законово
изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
Видно от приетото по преписката
(по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система с Рег.№1030р-7128 от 11.03.2021г.,
представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за
движение по пътищата с процесната АТСС (TFR-1M с №546) на 10.03.2021г., в
периода 07:30ч. – 12:30ч., в гр. Пловдив, кръстовището между бул. “***“ и ул. “***“,
посоката на движение на контролираните МПС е “от запад към изток“. Пак според
посочения протокол, в рамките на периода 07:30ч. – 12:30ч. са установени
(заснети) общо 30 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на Ч.
нарушение (08:39:11ч.) попада в периода на работа на процесната преносима
(мобилна) система за контрол, а изготвеният за целта клип (снимка) №28589
попада в обхвата на изготвените статични изображения от №28583 до №28612.
По преписката (по делото) е
налично фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната
АТСС (в служебен автомобил с Рег.№***), съгласно изискването на чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г., като от клип (снимка) №28589 е видно, че
мястото на разположение на процесната АТСС е в географска точка, чиито координати
са: EL 24,76667° (източна дължина) и NL 42,13333° (северна ширина).
По преписката (по делото) е
налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с
№10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от Български институт по метрология
(БИМ), според което удостоверение мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на привилата за движение тип “TFR1-M“, с производител “ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС“
ООД, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване под
№4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.
По преписката (по делото) е
налично и заверено копие на Протокол №6-33-10 от 18.09.2020г. от проверката на
процесната мобилна АТСС, тип “TFR1-M“ №546, издаден от Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, в Сектор “Управление на
собствеността“ - полицейска техника, в Главна дирекция “Национална полиция“ на
МВР, удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “TFR1-M“, с №546, е преминала успешно
проверка за съответствие с одобрения тип и същата съответства на одобрения тип.
Съответно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една
година, считано от 18.09.2020г.
Що се отнася до възражението в
касационната жалба, че процесният ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН, то същото е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.39,
ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ.
В нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН
няма посочен необжалваем минимум.
Разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗАНН урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни
случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.
Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е
ЕФ, и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50
лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата.
Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се
постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на
определената глоба, в хипотезата на маловажен случай. Но пък “необжалваем
минимум“ в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на
глоба не се съдържа в нормата. А точно това значи изразът “необжалваем
минимум“.
От друга страна,
необжалваемостта, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната,
води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с
издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление.
Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН
изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното
вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39, ал.4
от ЗАНН е “нонсенс“, защото понятие “необжалваем“ в ал.2, към която препраща
тази алинея, няма.
Трудно може да се разбере
смисълът на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН и по-точно какво се има предвид под
“необжалваем минимум“ – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са
необжалваем минимум, след като всъщност никъде никой не изключва възможността
да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден
допълнителен облекчен ред за налагането им.
Отговор дава действащата към
момента на приемане на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, според която не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено
обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон
е предвидено друго. Ето защо и предвид семантичното тълкуване на думата
“необжалваем“- нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за
необжалваем минимум на глоба в размер на 10 лв. При наличието на тази разпоредба,
едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН предпоставя извод, че с разпоредбата
на чл.39, ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на ЕФ за глоби в
размер до 10 лв.
В исторически план, към момента
на приемане на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН (Закон за изменение и
допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр.10 от 01.02.2011г.), освен че е
действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на
чл.189, ал.4 и ал.13 (досегашна ал.5) от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително. Нормата на чл.189, ал.13 от ЗДвП
е обявена за противоконституционна с Решение №1 на Конституционния съд (КС) на
Република България (РБ) от 01.03.2021г. (ДВ, бр.20 от 09.03.2012г.), но пък
съдейки по нейното съдържание, се налага извод, че “необжалваем минимум“ според
законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лв., до какъвто размер могат да
се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39, ал.2 от ЗАНН с фиш.
Това обаче не означава, че поради разписаното в чл.39, ал.4 от ЗАНН с електронен
фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и според
приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189,
ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава
и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.,
респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, с
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва
възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., включително и за
глоби в размер на 10 лв.
Така, независимо, че чл.189, ал.4
от ЗДвП, който въвежда института на ЕФ едновременно с приемането на чл.39, ал.4
от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл.189, ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да се тълкува в
смисъл, че издаването на ЕФ не е предвидено за нарушения, за които глобата е до
50 лв.
Обратното не може да се заключи и
при прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Впрочем, тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ,
бр.10 от 01.02.2011г.) или едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и
също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна,
защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия
закон, което е така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА).
А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл.189, ал.14 (предишна ал.6)
от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението
на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Във всеки случай няма
как ЗАНН в частите си относно електронните фишове да се счита за специален
закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39, ал.2, във връзка
с ал.4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с
електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва
хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон,
поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в ЗДвП има самостоятелно легално определение за “маловажно нарушение“
(§6, т.32 от ДР на ЗДвП).
Единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл.189,
ал.4 ЗДвП).
В контекста на последното,
становището, че с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50 лв. води
като резултат провеждането на производството по издаване на акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП) за
нарушения, наказуеми с глоба в размер до 50 лв., т.е. по-леки нарушения, на
фона на предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко
наказуемите, с предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС.
Нелогично и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за
по-леките нарушения, след като изрично този ред е предвиден за по-тежките.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че процесният ЕФ е правилен и законосъобразен. Ето защо,
като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно
прилагане на закона и решението на районния съд е правилно. Освен това, решението
на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя също е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1281 от 21.06.2022г.
по Н.А.Х. дело №20225330201879 (1879) по описа на Районен съд- Пловдив за
2022г., IХ-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, Серия К №5594402, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на Р.А.Ч., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………