№ 3137
гр. Варна, 24.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Деница Славова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501394 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36716/08.05.2024г. от
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „****, „***“, срещу РЕШЕНИЕ № 1276 от
12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, в
неговата цялост, с което съдът:
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, „***“ да заплати на М.
К. П., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж.к. „***, на осн. чл. 128, т. 2 КТ, вр.
с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, сумата от 5000,26 лв. -дължимо, но незаплатено допълнително
трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г., представляващо незаплатената част
от възнаграждението изчислено въз основа на приетия със заповед
246/14.07.2022 г. процент на изпълнение на KPI / key performance indictors/ в
размер на 113,3% - 15 164,07 лв. и реално заплатената сума от 10 163,81 лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 29.12.2022 г. до
окончателното му изплащане, и
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, „***“
иск срещу М. К. П., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж.к. „*** за осъждане
М. К. П. на заплати „Електрохолд Продажби“ ЕАД на осн. чл.203, ал.2 КТ вр.
чл.45 ЗЗД, сумата от 12430,00 лв.- обезщетение за умишлено нанесени
имуществени вреди от ответника като служител на ищеца като негов
работодател, причинена вследствие на виновно неизпълнение на трудовите
функции на ответника като заемащ длъжността „Ръководител отдел „Човешки
ресурси“ изразяващи се в действия по прекратяване на трудовото
правоотношение на „Електрохолд Продажби“ АД със служителката М. Ю. М.
на осн. чл.331 КТ, при което на служителката е заплатено обезщетение от
12430,00 лв. вместо правоотношение с нея да бъде прекратено на осн.чл.325,
т.5 от КТ без да се заплаща обезщетение, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 14.03.2023 г. до окончателното погасяване на
главницата.
В жалбата е изложено становище за недопустимост, като постановено по
непредявен иск, а в условията на евентуалност неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилна правна квалификация на
иска, както и неправилно приложение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че ВРС е направил неправилна оценка на доказателствата
по отделно и в тяхната цялост, като е следвало да приеме, въз основа на факта,
че през юни 2022 г. Диана Велева депозира молби за ползване на отпуск от 15-
17.06.2022 г. и от 27.06.-08.07.2022 г., разрешен и подписан от М. П., че на
същия му е било известно най-късно на 26.06.2022 г., че титулярът Велева се
връща на работа и съответно ще бъде преназначена в „Електрохолд България"
ЕООД от 11.07.2022 г., поради което правоотношението на М. М. е следвало да
бъде прекратено на основание чл. 325, т. 5 от КТ /без предизвестие и без лична
награда от 12430 лева/. Сочи, че изхождайки от трудовите задължения на
длъжността - ръководител на отдел Човешки ресурси е следвало ищецът
задължително да знае служителите, на чиито места има заместващи /и които
са в майчинство/, кога се завръщат на работа. Освен това НЕ е бил длъжен да
разреши отпуск на Диана Велева. Посочва се още, че в индивидуалния трудов
договор на ищеца е предвидена само възможността работодателя да
предоставя допълни трудови възнаграждения на служителя, като конкретните
условия се определят с решение на работодателя. Няма вътрешни правила,
2
няма клауза от договора, гарантираща допълнителен бонус. Твърди се, че
оценките на KPI, респ. процентът, който се определя на служителя за бонуса, е
изцяло по преценка на прекия му ръководител, действащ при оперативна
самостоятелност, поради което не подлежат на съдебен контрол, както и че до
31.07.2022 г., който е последният работен ден на ищеца М. П. и падежът на
задължението за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение,
работодателят може да променя преценката си за размера на неговия бонус.
Цитира се практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск на М. К. П.
против „Електрохолд Продажби“ ЕАД и да уважи насрещния иск на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД против М. К. П..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна М. К. П.. В същото се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и
възражения са неоснователни, а решението е правилно и обосновано. Сочи, че
съдът правилно е приел, че в тежест на ответника е да представи писмени
вътрешни правила за определяне и изменение на процента на изпълнение /KPI
- key performance indicators/, което същият не е сторил. Поради са ангажирани
гласни доказателства - показанията на изпълнителния директор на ответника
относно правилата за определяне на допълнителните възнаграждения.
Съобразявайки тези вътрешни правила и самите твърдения на ответника за
причината за намаляване на допълнителното възнаграждение на ищеца,
правилен е извода, че работодателят не е имал право на намалява определения
процент на изпълнение, респ. допълнително възнаграждение. В самия
формуляр за поставяне и определяне на целите е записано /долу в ляво/, че той
е неделима част от трудовия договор и същият е подписан както от
работодателя, така и от работника, което автоматично го причислява към
неотменимо задължение с постоянен характер, определено в ТД. Измененията
на трудовото правоотношение могат да се извършват, но не и едностранно от
страна на Работодателя. Личното желание на групов ръководител, който даже
няма качеството на работодател, не може да е основание за изменение на това
възнаграждение. За работодателя не е съществувала възможността да
коригира вече определения процент на изпълнение и доколкото м.юли 2022 г.
е извън оценявания период. Споделя се извода на съда, че не е допустимо въз
3
основа на едно и също основание да бъде реализирана двойна отговорност -
един път чрез намаляване на бонуса и втори път чрез реализиране на
имуществената отговорност на работника/служителя. Възприема за
законосъобразни и изводите на съда по отношение на насрещния иск. Сочи
още, че самият свидетел на ответника - Димчо Станев, в показанията си
заявява, че е разпоредил на П. да извърши необходимите действия по
отношение прекратяване на трудовите правоотношения с Мериян М.. С това
показание г-н Станев, опровергава тезата на ответника, че с действията си г-н
П. е нарушил разпоредбата на чл. 203 от КТ, тъй като М. П. не е проявил нито
небрежност, още по - малко умисъл, напротив - той е изпълнил
разпорежданията на висшестоящия си ръководител.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Подадена е и въззивна частна жалба с вх. № 35920/02.05.2024 г. от
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, срещу РЕШЕНИЕ № 1276 от
12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, в частта,
имаща характер на определение, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението за присъденото възнаграждение за труд, на осн.
чл.242, ал.1 ГПК.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
погрешна правна квалификация на иска, което е обосновало и погрешното
приложение на чл. 242, ал.1 ГПК. Без да сочи правилната правна
квалификация, жалбоподателя твърди, че процесното плащане не е част от
трудовото възнаграждение и не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Моли за отмяна на определението, с което се допуска предварително
изпълнение на решението, а евентуално се моли да бъде постановено
обезпечение на бъдещото вземане на ответника в случай на отмяна на
обжалваното решение, като бъде постановено сумата, за която дружеството
„Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на М. П. за
главница и лихва, да бъде депозирана по набирателна сметка на въззивния
съд, но да не му бъде превеждана/предоставяна до постановяване на
въззивното решение по настоящото дело.
4
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ищеца.
Подадена е и въззивна частна жалба с вх. № 52112/27.06.2024 г. от
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, срещу Определение № 6389 от
06.06.2024 г. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 35919/02.05.2024 г. от ответника
по делото „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез юрк. Весела И.а, за
изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение № 1276 от
12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 17050/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е уважил
направеното своевременно от "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна. Счита, че доколкото главният иск и насрешният иск се основават на
едни и същи или сходни факти, то следва да се присъди едно възнаграждение.
Счита, че следва да се приложи Решение на Съда на ЕС (първи състав) от
23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, съгласно което
поставянето на задължителни минимални размери на адвокатски хонорари в
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. могат да ограничат конкуренцията, поради което
съдията има право да присъди адвокатско възнаграждение в размер под
предвиденото в НМРАВ. Сочи още, че присъденото възнаграждение не
кореспондира с реално извършените действия и положените процесуални
усилия от страна на пълномощника на ищеца.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ищеца.
Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби /вкл. частни/ са
редовни, подадени в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и съдържат останалите необходими приложения, вкл. платени
държавни такси.
С оглед на изложеното производството по въззивната жалба подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание, което следва да бъде насрочено без
произнасяне по доказателствата, доколкото няма доказателствени искания
от страните, а по частните жалби съдът дължи произнасяне.
5
ПО въззивна частна жалба с вх. № 35920/02.05.2024 г. от
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, срещу РЕШЕНИЕ № 1276 от
12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, в частта,
имаща характер на определение, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението за присъденото възнаграждение за труд, на осн.
чл.242, ал.1 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 242 ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. В посочената хипотеза на правната норма съдът няма
право на преценка и е длъжен във всички случаи и то служебно да постанови
предварително изпълнение, за разлика от хипотезите на чл. 242 ал. 2 от ГПК,
която норма предвижда, че съдът може да допусне по искане на ищеца
предварително изпълнение на решението и в други случаи, посочени в
разпоредбата.
За да се произнесе въззивната инстанция по въпроса за
законосъобразността на допуснатото предварително изпъленение, следва да
бъде даден отговор и на въпроса представлява ли вземането по главния иск
възнаграждение за труд. Тази преценка не може да бъде оставена за по-късно
/както предлага въззивника в частната жалба/, доколкото от нея зависи
законосъобразността на обжалвания акт и съответно произнасянето на съда по
искането на частния жалбоподател.
Предявеният по делото главен иск от М. К. П. срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, за сумата от 5000,26 лв. Е за заплащане на дължимо, но
незаплатено допълнително трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г. В
исковата молба се навеждат твърдения за наличие на уговорено в
индивидуалния трудов договор допълнително трудово възнаграждение, за
заплащането на което има разписани вътрешни правила на ответното
дружество. Тези твърдения на ищеца обосновават правната квалификация на
иска по чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 13, ал.1 т. 1 от Наредбата, с
колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с
индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни
трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година
6
или за друг период. Доколкото твърденията в исковата молба са за наличие на
уговорено допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от
труд на годишна база, то безспорно в конкретния случай се касае за
посоченото в чл. 13, ал.1 т. 1 от Наредбата допълнително трудово
възнаграждение. Тази правна квалификация на иска определя и приложението
на чл. 242 ал. 1 от ГПК, доколкото допълнителното трудово възнаграждение е
възнаграждение за работа.
С оглед на това РЕШЕНИЕ № 1276 от 12.04.2024. по гр.д.
20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, в частта, имаща характер на
определение, с която е допуснато предварително изпълнение на решението за
присъденото възнаграждение за труд, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде
потвърдено.
Направеното в условията на евентуалност искане сумата, за която
ответникът е осъден и за която е допуснато предварително изпълнение да бъде
депозирана по набирателна сметка на въззивния съд, не представлява искане
по реда на чл. 389 и сл. от ГПК, нито спрямо него е приложим друг допустим
от закона ред, поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане.
ПО въззивна частна жалба с вх. № 52112/27.06.2024 г. от
"ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД, срещу Определение № 6389 от
06.06.2024 г. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, с което е
ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 35919/02.05.2024 г. от ответника
по делото „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез юрк. Весела И.а, за
изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение № 1276 от
12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 17050/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав,
съдът намира следното:
Още в РЕШЕНИЕ № 1276 от 12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по
описа за 2022 на ВРС, първоинстанционният съд е обсъдил своевременно
направеното от "ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, каквото
задължение съдът има. ВРС обаче не е уважил възражението, каквото
правомощие също притежава, доколкото преценката на наведените от
страната доводи е на съда.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г., адвокатските
7
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки от тях поотделно независимо от формата им на съединяване.
Доколкото главният иск е отделен от насрещният иск и същите имат различен
предмет, без значение е обстоятелството, че част от фактите, на които се
основават двата иска, са едни и същи или сходни. Възнаграждение се дължи за
всеки иск поотделно.
Следва да бъде посочено, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения с ДДС са неправилно пресметнати от ВРС. По главния иск с
цена на иска 5000,26лв., минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата е 800лв. или 960лв. с ДДС. По насрещния иск с цена на иска
12430лв., минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата е
1518,70лв. или 1822,44лв. с ДДС. С други думи претендираното от страната
възнаграждение и по двата иска е под минимума по Наредбата.
Съдът намира още, че Решение на Съда на ЕС (първи състав) от
23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, гарантира отпадането на
задължителния характер на Наредба №1 от 9 юли 2004 г., но не задължава
съдията да определи адвокатско възнаграждение в размер под предвиденото в
Наредбата. След постановеното Решение на СЕС, съдът има само правната
възможност да присъди размер на възнаграждението под минимума, като
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. служи само за ориентир при преценката на съда
по отношение на дължимото възнаграждение в полза на адвоката на база
материалния интерес. Водеща обаче остава преценката на фактическата и
правната сложност на делото, както и преценката на извършената от адвоката
работа по делото. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е
приел, че производството по двата съвместно разглеждани иска не е с ниска
правна и фактическа сложност, както и че работата на процесуалния
представител на ищеца включва както написване на исковата молба, така и на
отговора на насрещния иск, както и участие в три съдебни заседания със
събиране на доказателства.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
36716/08.05.2024г. от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, „***“, срещу
РЕШЕНИЕ № 1276 от 12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022
на ВРС, 12 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 07.10.2024 год. от 9.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се изпрати и препис от отговора на ВЖ.
ПОТВЪРЖДАВА определението, инкорпорирано в РЕШЕНИЕ № 1276
от 12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, с което
е допуснато предварително изпълнение на решението за присъденото
възнаграждение за труд, на осн. чл.242, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Електрохолд Продажби“
ЕАД да бъде постановено обезпечение на бъдещото вземане на ответника в
случай на отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено сумата, за
която дружеството „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъдено да заплати в
полза на М. П. за главница и лихва, да бъде депозирана по набирателна сметка
на въззивния съд, но да не му бъде превеждана/предоставяна до
постановяване на въззивното решение по настоящото дело.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6389 от 06.06.2024 г. по гр.д.
20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 35919/02.05.2024 г. от ответника по делото
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез юрк. Весела И.а, за изменение в
частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение № 1276 от 12.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 17050/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10