Разпореждане по дело №475/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от “. Г. Е.,П. от К. Г.,Ч. А.А.,против решение № 4243 от 04.08.2011г.,постановено по гр.д.№2/11 по описа на РС Разлог. Във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, като се твърди недопустимост на съдебния акт, тъй като съдът е приел, според въззивника, по-стеснено искането, защото претенцията на ищеца не е била да се осъди ответника да заплати конкретно пропусната полза от доход по конкретен договор, а се претендира обезщетение от невъзможността по принцип да се ползва лично или Ч. трето лице имотът, който е следвало да се построи в определен срок и по отношение, на който има забавено изпълнение. Самият въззивник твърди, че исковата молба, подадена от него е нередовна, като е изложил и съображения за това. Моли да се остави исковата молба без движение. Изложени са съображения, че ако съдът не възприеме допуснатите по-горе процесуални нарушения, решението е необосновано и незаконосъобразно. Развил е съображения по същестовото на спора за основателност на иска. Моли да се отмени решението и се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция, като е посочено в жалбата, че се атакува и решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати на РС-Разлог допълнително дължима ДТ, която според ищеца, сега въззивник не се дължи.

От страна на въззиваемата страна не е изразено становище.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения С. акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните,че двете дружества/ищцовото и ответното/ са били обвързани с валиден договор ,сключен на 13. 11. 2006 год. за учредяване на право на строеж,в нотариална форма-видно от нотариален акт № 25, том ІХ, рег. № 6388, дело № 587 от 2006 г. по описа на нотариус К. М.В сключения в нотариална форма договор е инкорпориран и договор за строителство,тъй като ищецът /учредителят/ си е запазил права на собственост върху няколко от предвиждащите се по архитектурен проект обекти,а приемателят е следвало да построи сградата,включително и обектите останали в собственост на ищеца. В р.ІІІ от договора т.1 е посочен срок за изпълнение на задължението на приемателя,което е "влизане в процедура по въвеждане в експлоатация" до 30.06.2008г.,а в т.2 е поето задължение от ответното дружество да изгради обектите, върху които учредителят е запазил право на собственост за своя сметка и да ги предаде на учредителя с акт обр.№15 до 30.06.2008г.Описана е и степента на завършеност на обектите. В р.V от договора страните са се споразумяли,че ако ответникът /приемателят/ не изпълни в срок до 30.06.2008г..задължението си по т.ІІІ и забавата продължи повече от три месеца,учредителят има право да развали договора по С. ред,при което възниква задължение на приемателят да заплати неустойка в размер на 75 000 евро.

Няма спор също така,че обектите,които са описани подробно в исковата молба са тези,за които учредителят е запазил собствеността и по отношение на които в р.ІІІ е описан вида,в който следва да бъдат предадени-описани са като апартаменти - стени и тавани - шпакловка, под - замазка, дограма - външна ПВЦ – трикамерна, стъкло „к", вътрешни врати - МДФ, входна врата - масивна със секретно заключване, баня и тоалетна - фаянс, санитария, батерии, Гаражи - стени и тавани - шпакловка, под - замазка, гаражни врати.

С писмо с изх. № 33-01-5182 от 01. 03. 2011 год., Общинска администрация – Банско удостоверява, че в архива на дирекция „ТСУ” към общинската администрация няма Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с офиси, аталиета и гаражи” по Разрешение за строеж № 134 от 23. 05. 2006 год. в УПИ ХVІІ, в кв. 279 по плана на гр. Банско т.е. сградата,в която се намират процесните обекти.

В писмения си отговор ответника не е оспорил факта,че към 30.06.2008г. за сградата не е съставен констативен акт по чл.176 ал.1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа /акт обр.№15/.

Счита обаче,че това е поради неизпълнение от страна на ищеца да подпише договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа.С предварителен договор ищецът се е съгласил да подпише такъв при условие на становище от 15.02.2006г.Такъв е подписан на 19.11.2009г. от ответното дружество.

Няма данни да е съставен и към настоящ момент акт обр.15.

Експерт е посочил при огледа какво е изпълнено,както,че и в частта на проекта "О и В" не са изпълнени предвиждащите се работи.Посочил е и отклоненията от проекта,които на място са направени от строителя.От заключението може да се установи,че обектите,собственост на ищеца не са изпълнени във вида,в който са се споразумяли страните в нотариалния акт.

Няма данни какви са причините и към настоящ момент да не е съставен акт обр.№15.,така както го е описало вещото лице в с.з. на 12.05.2011г.Вещото лице е посочило,че следва на сградата да е осигурено постоянно ел.захранване и на всеки от обектите да има ел.табло.Това не е сторено.Не е изяснено по делото дали причината за несъставяне на акт обр.15 е ел.захранването, или неизпълнената част от "О и в" или пък отклоненията от проекта.Не се установи обаче,изпълнението на ответника в р.ІІІ т.2,да е по вина на ищеца.Възражението на ответника в този смисъл е недоказано,а върху него лежи тежестта за установяване ,че кредиторът му не е изпълнил свое насрещно задължение.В нот.акт са дадени правомощия на ответника да действа от името на ищеца и с оглед изпълнение на задължението си за за предаване на обекта с акт образец № 15 е следвало да сключи този договор,както го е направил през 2009г.

С експертиза е определен и средния пазарен наем за процесните обекти.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

РС Разлог е квалифицирал претенцията с правно основание чл.82 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД,като ОС Благоевград намира,че тази квалификация е правилна.РС Разлог е приел,че е доказана договорната връзка между страните,неизпълнение на задължението от страна на ответника,но също така е приел,че ищецът не е доказал,че се касае за сигурна пропусната полза.В конкретния случай се е претендирала пропусната полза,изразяваща се в това,че поради забава в изпълнението ищецът не е могъл да отдава под наем обектите,върху които е запазил собствеността си,след учредяване правото на строеж.Според РС Разлог,възможността е хипотетична.Липсват доказателства по делото,че в резултат на други правоотношения,очакванията на ищеца за отдаване под наем на обектите е реално осъществимо.Липсвало е сигурност,че имуществото на ищеца е щяло да се увеличи,защото е нямало доказателства за такива конкретни договори.

Така изразените мотиви от първоинстанционния съд,не дават основание на въззивната инстанция да приеме,че РС Разлог се е произнесъл по недопустим иск.Същият е разгледал претенцията на соченото правно основание-доколко ищецът е доказал,че ползата,която претендира би увеличила имуществото му ,т.е. доколко се касае за пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение.Констатирал е,че ищецът не е установил,че е имал такава възможност и предложения /без дори и да се касае за конкретно посочена наемна цена/.Няма данни,че към обектите е проявяван интерес за отдаване под наем.

ОС Благоевград намира ,че изводите от правна страна на РС Разлог са правилни и законосъобразни.

На състава е известно определение №1 от 16.11.2011г. по т.д.№ 184/11 ІІ г.о.,с което е констатирано противоречие в практиката на съдилищата и е предложено на ОС ГК да се издаде тълкувателно решение по въпроса при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи,произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване имуществото на ищеца или същото се предполага.

Настоящият състав намира,че в производството по такъв иск при разпределяне на доказателствената тежест,ищецът с всички възможни доказателствени средства,следва да установи,че е имал възможност да реализира доходи от наем на обекта.В противен случай,предположението,че това е сигурно настъпваща полза,създава презумция за наличието на такива вреди,а презумциите могат единствено да бъдат въведени с нормативен акт-закон.Безспорно е, че в обема на отговорността за обезщетяване на кредитора,по отношение на който има забавено изпълнение се включват и ползите, които той е пропуснал да реализира. Като предмет на обезщетяване пропуснатите ползи не са имагинерно понятие - те са винаги конкретни и са поставени в зависимост от съществуването на правоотношение, от което кредиторът е имал основателното очакване да получи материална облага и което е било осуетено от забавеното изпълнение.В тежест на ищеца е да докаже основателността на претенцията си за тяхното наличие . В настоящия случай доказаният факт на забавеното изпълнение /като по делото не е установено възражението на ответника,че е в резултат единствено на поведението на ищеца/ сам по себе си не означава, че е доказана и основателността на исковата претенция. Установената в заключението на експертизата сума щеше да бъде дължима единствено при доказването на възможност,търсене,интерес към обектите,да бъдат отдавани под наем.Хипотетичното предположение,че е имало възможност да се отдават под наем,не означава,че това ще бъде реализирано за тези срокове и за всички обекти,още повече,че исковият период е период на икономическа /финансова/ криза.

В договора р.V е посочено,че при забава на сроковете в р.ІІІ , ищецът има право да развали договора и да търси неустойка.За да не се налага доказване вреди от забавено неизпълнение,страните са могли да уговорят и клауза за неустойка,без да бъде развален договора.Но след като липсва такава клауза, по правилата на доказване в ГПК,ищецът е този който следва да установи и наличието на претендираните вреди,което по делото не е осъществено.

Обжалваното решение следва да се потвърди в частта,с която е отхвърлен иска.

Неправилно е решението в частта,с която ищецът е осъден да заплати допълнително д.т. 300 лв. /за 5лв. правилно е изчислено,че внесената такса за образуване на делото е била по-малка със сумата от 5 лв./РС Разлог е приел,че следва да се събере д.т. по чл. 1 от Тарифата за държавни такси, представляваща сумите от по 50. 00 лева за предявените шест на брой обективно съединени искове за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.Изводът му е незаконосъобразне,тъй като,законната лихва след предявяване на иска не е отделен иск.Съгласно чл.214 ал.2 ГПК не се смята за увеличение на иска,прибавянето на изтекли лихви ,след неговото предявяване.Претендирането на законна лихва е последица от упражняване на правото на иск.

В тази част,решението следва да се отмени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 4243 от 04.08.2011г.,постановено по гр.д.№2/11 по описа на РС Разлог,в частта,с която “. Г. Е. е осъден да заплати по сметка на РС Разлог в полза на Държавата сумата от 300 лв. допълнително дължима д.т.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :