Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.07.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – VІ бр. състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.В. и с участието на прокурор МИТКО ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Г.а гр.д.№13917 по описа на 2010г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.336 – 340 от ГПК във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от Р.Й.Г.
срещу Г.Й.Г.ЕВ. Ищецът твърди
в исковата молба, че е брат на ответника, който от
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
Представителят на СГП изразява становище, че ответникът следва да бъде
поставен под ограничено запрещение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, становищата и доводите на
страните, в съответствие с разпоредбата чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК ответникът е разпитан от съда в
открито съдебно заседание, при което се установява, че разпокъсано, емоционално и непоследователно пресъздава събития, които са
се случили във времето.
Видно от приетите
писмени доказателства ищецът е брат на ответника. Представени са епикризи и ЕР
на ТЕЛК.
Разпитаната
свидетелка Я.Н.Я. познава страните, тъй като е
била младши полицейски
инспектор и е отговаряла за
района, в който се
намира семейната им къща. Посещавала е дома на ответника по
повод сигнали на близките му срещу него.
Виждала го е неадекватен, била е очевидец
на появява от негова страна на агресия към полицейските органи. Знае, че е
изпращан на лечение.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, тъй като са обективни и незаинтересовани.
По делото е допусната и приета съдебнопсихиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.В.М., експерт-психиатър, според която освидетелстваният Г. Й. Г. боледува от ШИЗОЕФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО, МАНИЕН ТИП,
което от клинична гледна точка отговаря на изискванията поставяне под
ограничено запрещение.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По делото няма спор и от приетите от съда
доказателства се установява, че искът е предявен от лице, което съгласно
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК е активно легитимирано да поиска
поставянето на ответника под запрещение, поради което искът е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, основанието му е наличието на душевна болест или слабоумие /медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за своите работи /юридически критерии/.
Съгласно чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството /ЗЛС/ непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а според ал.2 на разпоредбата пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата по ал.2 се прилага чл.4, ал.2 от ЗЛС, според която разпоредба те извършват правни действия със съгласието на техните попечители, но могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
При съвкупната преценка на доказателствата по
делото и с оглед на непосредственото впечатление от състоянието на ответника,
съдът приема, че той може ограничено да разбира и ръководи действията си и да
се грижи за себе си. Налице са основанията на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС за поставяне
на Г.Г. под ограничено запрещение, с което ще бъдат защитени интересите му. В
тази насока следва да се отчете, че той може да се ориентира и да взема
правилни решения при обикновени житейски ситуации, но от друга страна се доказа, че не може сам да се грижи за своите лични и
имуществени интереси. Както вече беше посочено, лицата, поставени под
ограничено запрещение, могат сами да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили
със своя труд, но правни действия извършват със съгласието на попечител.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г. Й.Г., ЕГН **********,***.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство по постоянния адрес на ответника за назначаване на попечител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: