Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10/08.01.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна търговско отделение
на дванадесети ноември Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова
М.Недева
при секретар : Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия Недева в.т.дело № 326 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. против
решение № 69/17.01.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 1605/2017г. в частта, в която е отхвърлен
предявения от банката срещу Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, частичен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64 554,75
швейцарски франка, представляваща
частично дължима главница в общ
размер от 103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до
08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 6940 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
29.08.2017 год. по ч.гр.д № 11742/2017 год. на Варненски районен съд, като неоснователен;
в частта, в която е прогласена по
иск на Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** НИЩОЖНОСТТА като неравноправни на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал.
3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 и чл.21, ал.1 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т.19 от ЗЗП, поради недопустимо прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и на
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл.3, ал.5 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание на основание чл. 146,
ал.1 чл. 143, т.10 ЗЗП, с оглед липсва индивидуално договаряне на особено
значим елемент от клаузата, позволяваща на банката да упражнява право да
обявява нов размер на БЛП и съответно да преизчислява вноските по първоначален
погасителен план и в частта, в която банката е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 4 555 лева, представляващи сторени пред първата инстанция
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. По съображения, подробно изложени в
жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
постанови друго, по съществото на спора,
с което да уважи изцяло предявените от него искове като основателни и
доказани, да отхвърли предявените насрещни искове като неоснователни и
недоказани, както и да му присъди направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваните му части.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива,
прие за установено следното :
Предявени са следните искове :
Главен иск от „„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. против Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляващ частичен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64 554,75 швейцарски франка, представляваща частично дължима главница в общ размер от 103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017
год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 6940 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год.
по ч.гр.д № 11742/2017 год. на
Варненски районен съд, както и
Насрещен установителен иск от Д.Р.К. *** против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.
София за приемане установено между страните, че долупосочените клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., а именно: чл. 1, ал. 1 ; чл. 1, ал. 3 ; чл. 2, ал. 1 ; чл. 2, ал. 3 ; чл.3, ал.1 ; чл. 3, ал. 5 ; чл. 21, ал. 1 ; чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от договора за кредит са неравноправни,
съответно нищожни, поради уговарянето им във вреда на потребителя, на основание чл. 146 ЗЗП.
По основния иск :
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
отношение въз основа на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата
което банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 70 000 евро по курс «купува» за швейцарски франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот,
а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.3 ал.1 от
договора дължимата годишна лихва се
формира от сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в шв.франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата + договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на
договора посоченият БЛП е в размер на 4,5 %. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се формира от сбора от
лихвата за редовна главница + наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорени са и
дължими на банката такси – годишна такса за управление и адм.такса за
обработване на документи. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, като крайният срок за издължаване е 300 месеца от момента на
усвояването му. Уговорено е погасяването да става във валутата, в която
кредитът е разрешен и усвоен. Съгласно чл.19 ал.1 от договора при непогасяване
на която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е задължение банката
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно
чл.19 ал.2 при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
изцяло в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска,
без да е необходимо волеизявление на страните. В този случай банката има право
да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Първият спорен въпрос е настъпила ли е
предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит. В тази връзка съдът
съобрази следното :
Съгласно т. 18
от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това
обявяване предпоставя изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В цитираното
тълкувателно решение се приема, че когато банката реши да се възползва от
облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното
производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
С нотариална
покана, връчена на длъжника на 05.07.2017г.
по реда на чл.47 от ГПК, банката е направила волеизявление за обявяване на
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, позовавайки се на непогасяване на
формирани просрочия към 28.04.2017г. в размер на 26 012,92 шв.франка и
осъществяващи хипотезата на чл.19 ал.2 от договора за банков кредит. Тези
твърдения на банката се установяват и от основното заключение на СсчЕ, прието пред
първата инстанция, според което погашения по кредита са извършвани до падежна
дата 03.01.2015г., като на 04.02.2015г. е погасена съвсем малка част от
погасителната вноска. Налице е неиздължаване на много повече от три
последователни месечни вноски, което предпоставя правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем от обективна страна.
Наличието на субективния
елемент за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – волеизявлението на банката да
достигне до длъжника и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение се свързва с връчването на нотариалната покана – л.64. Видно от това доказателство банката е изпратила на кредитополучателя
нотариална покана с рег. № 987/2017 год., с която на основание чл.19 от
договора обявява предсрочната изискуемост на кредита поради необслужването му
и кани кредитора в седемдневен срок от
получаването на поканата да погаси изцяло задълженията си. Страните спорят дали
поканата е редовно връчена при условията на чл.47 от ГПК. Видно от отразеното в
нея нотариусът е посетил адреса на длъжника, посочен в договора за банков
кредит като адрес за кореспонденция три
пъти /на 30.05.2017 год., на 08.06.2017 год. и на 21.06.2017 год./, като връчването
на поканата не е било осъществено на нито една от трите дати поради неоткриване
на длъжника или на лице, готово да я получи от негово име. Залепено е уведомление на входната врата на
кооперацията и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като в законоустановения
14-дневен срок, т.е. – до 05.07.2017г. не се е явило лице в канцеларията на
нотариуса, за да получи книжата. Предвид на това е приложена фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5 от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез
залепяне на уведомление.
Настоящият състав намира, че
предприетият от кредитора начин на уведомяване на длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем чрез нотариална покана, връчена на осн.чл.50 ЗННД по реда на чл.37 и сл. ГПК и конкретно – с
поставяне на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК не е осъществен редовно и в
съответствие с постигнатите между страните договорености. В чл.30 от договора
страните са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с
кредитното правоотношение да бъдат направени в писмена форма и да се считат
получени ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите
на страните, посочени в договора. Страната, която промени адреса си се
задължава да уведоми за това писмено съконтрагента си
и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това задължение всички
съобщения, достигнали до стария адрес се считат за получени.
Следователно в договора за банков
кредит изрично са регламентирани способите за връчване на уведомленията и
изявленията на страните във връзка с развитието на кредитното правоотношение.
Съгласно установената съдебна практика докато в договора липсва уговорка относно връчването на кореспонденция връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден
лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане
в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК. В случая обаче тази
практика е неприложима поради отсъствието на условието - в договора да лисва уговорка за начините на
комуникация и размяна на кореспонденция между страните. При наличието на
изрично регламентирани в договора способи за връчване на уведомления и
изявления на страните, съдът не е оправомощен да преценява дали предприетият от
банката алтернативен способ за отправяне на волеизявление за предсрочна
изискуемост по възлагане от нотариус по реда на чл.50 от ЗННД е осъществен
редовно и валидно. Изводът, който се налага е, че длъжникът не е уведомен
надлежно за предсрочната изискуемост на кредита в съответствие с уговореното в
чл.30 от договора.
Гореустановеното налага извода, че преди подаване на
заявлението по чл.417 т.2 ГПК банката - кредитор не е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост на кредита и поради това, предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК се явява неоснователен.
В тази хипотеза приложение следва да намери разрешението,
дадено в приетото след постановяване на
обжалваното решение Тълкувателно
решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.дело №
8/2017г., в което ОСГТК на ВКС приема, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, в
случая – към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. А съгласно
задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, при определяне размера на вземането следва да бъде съобразена и нормата
на чл. 235 ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Съдът обаче следва да държи сметка за предметните предели на очертаната със
заявлението за издаване на ЗНИ искова претенция, която е частична и обхваща
сумата от 64 554,75 шв.франка, дължима за
периода от 03.02.2015г. до 08.08.2017г. Този размер на сумата и този период
очертават предмета на делото съгласно т.1 на ТР 8/2017г. от 02.04.2019г.
по тълк.д. 8/2017г. ОСГТК на ВКС. Според посоченото ТР, в случаите когато не е доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявена
предсрочна изискуемост не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно
установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. Т.е. – няма пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на вноските, очертаващи предмета на делото.
За определяне размера на падежираните вноски в хипотезата на ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, в очертаните със заявлението за издаване на
ЗНИ предметни предели, са приети няколко заключения на СсчЕ в различни варианти
и в различна валута, както и във вариант на съобразяване на погасени задължения
за периода от 10.02.2010г. до 10.02.2015г., установени в влязло в сила решение
№ 363/31.05.2017г. по в.т.д. 70/2017г. на ВОС. За да определи относимото към
предмета на доказване в настоящото производство заключение съдът съобрази
следното :
От основното заключение на СсчЕ, прието пред първата инстанция се
установява, че на 03.12.2007г. по банковата сметка на кредитополучателя са постъпили 118 338 шв.франка, като на
същата дата сумата е превалутирана в евро в размер на 73 500 евро,
равняващи се на 124 254,40 шв.франка, като разликата от 5 916,40
шв.франка / 3 500 евро/ се явява кеш бонус съгласно чл.10 от договора. В
приложение № 3 към заключението – л.220 са посочени всички направени погашения
за периода от отпускането му до изготвянето на експертизата – 01.10.2018г.,
т.е. – от 03.01.2008г. до 04.02.2015г. – датата на последното погашение, които
се равняват на 73 961,26 шв.франка, 109 806,48лв и 56 143,18
евро.
Основният спорен между страните въпрос е
относно валутата, в която е отпуснат кредита, респ. в която следва да бъде
погасен. В тази връзка съдът съобрази следното :
В чл.1 от договора е уговорено, че
банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове
на 70 000 евро по търговски курс «купува» за швейцарския франк към
евро на «Юробанк И Еф Джи България» АД в деня на усвояване на кредита. Съгласно
чл.2 ал.1 разрешеният кредит се усвоява
от кредитополучателя по блокирана
сметка в швейцарски франкове, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по чл.2 ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски
курс
«купува» на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро.
Видно от горните уговорки реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице.
Действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната – евро.
Независимо от това обаче, към момента на постановяване на настоящото решение е
формирана многобройна и безпротиворечива практика на ВКС / решение по т.д.
252016г. на ВКС, І т.о.; решение 314/29.07.2019г. по т.д.1766/16г.; решение
294/27.03.2019г. по т.д. 1599/17г., ІІ т.о и мн.др/, съгласно която независимо,
че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута, с оглед на което
се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута
– швейцарски франкове. В процесния случай този процент е 6,15 %. Горният извод
е изцяло съобразен с практиката на Съда на Европейския съюз и по-конкретно с
дело С-119/17 на СЕС. Преюдициалните въпроси, по които е било образувано това
дело се отнасят до тълкуване на разпоредбите на чл.4, пар.2 и чл.3-5 от
Директива 93/13/ЕИО, в хипотеза на договор за кредит, в който е записано, че
кредитът се отпуска и погасява във валута / швейцарски франкове/, но фактически
цялата сума е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална
валута /румънски леи/, като паричната единица на сметката се използва виртуално
само за изчисление. В т.20 от определението от 22.02.2018г. по дело С-119/17,
постановено по чл.99 от Процедурния правилник на СЕС е изразено становище, че
кредитът следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо, че е
предоставен в националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда
преобразуване на налични по банковата сметка на кредитополучателя леквидни
средства в националното платежно
средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски.
Съобразно така установената съдебна
практика процесният договор за кредит се счита отпуснат в швейцарски франкове и
следва да бъде погасяван в швейцарски франкове.
Относно приложимия лихвен процент :
Според клаузата на чл.3 ал.1 от договора
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер
на сбора на Банковия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорена
надбавка от 1,65 пункта, като към момента на сключване на договора този БЛП е в
размер на 4,5 %, или 6,15 %. А в чл.23 ал.1 от кредитния договор
кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева или евро, като в ал. 2
декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на
договора и е съгласен с настъпването им.
В отговора на исковата молба,
позовавайки се на разрешението, дадено по в.т.д. 70/2017г. на ВОС длъжникът е
направил възражение за неравноправност,
респ. – нищожност на клаузите, прехвърлящи изцяло върху кредитополучателя
валутния риск. По тези въпроси към момента на настоящото произнасяте е
установена константна и безпротиворечива съдебна практика, в т.ч. и относно
тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16
и С-119/17, като : решение №
295/22.02.2019г., т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. В посочените съдебни актове е прието, че „неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците
от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не
е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени
на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването
на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.” За да дадат този отговор, съдебните състави са се позовали на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017г. по
дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и мн.др./
Безспорно установено е по делото, че банката
не е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчно информация, която би му позволила да извърши
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията си по кредита, т.е. – да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната
валута, в която е отпуснат кредита. Банката, като икономически по-силната
страна в кредитното правоотношение от
гледна точка на експертната си компетентност и познания относно възможните
промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен
план, в посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с нземането на
кредит в чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа за
добросъвестност да предостави на
потребителя достатъчно информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк и да му разясни реално икономическите аспекти и рискове на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Като не е сторила това,
банката е лишила кредитополучателя от възможността да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поема, както и да направи разумна преценка какъв договор за кредит
да сключи – при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или при
по-висока лихва, но да не носи валутния риск. С това си поведение банката е
нарушила принципа на добросъвестност, а между страните е била утановена
значителна неравнопоставеност и то в ущърб на потребителя по смисъла на чл.143
т.19 от ЗЗП. Ето защо на осн.чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП тази клауза е нищожна,
тъй като и не е договорена индивидуално. А това от своя страна води до нейната
неприложимост в отношенията между страните по кредитното правоотношение.
Приложимият лихвен процент следва да
остане такъв, какъвто е бил при сключването на договора.
На горните критерии – отпуснат и
погасяван кредит в швейцарски франкове и приложим лихвен процент от 6, 15 %
отговаря т.3 от основното заключение
на ССЧЕ, прието пред първата инстанция, съгласно което размерът на дължимата
главница за периода – 03.02.2015г – 08.08.2017г. е 7 870,69 швейцарски франка. В този именно размер
установителната претенция следва да бъде уважена.
По предявения от Д.Р.К. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр.
София насрещен иск за приемане за установено между страните, че чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл.3,
ал.5, чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., са неравноправни, съответно нищожни, на основание чл. 146 ЗЗП съдът намира следното :
Клаузата на чл.1, ал.1 от
договора за потребителски кредит предвижда, че на кредитополучателя се
предоставя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 лева по курс „купува” за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията на договора. Тази клауза съдържа уговорката на
страните относно предмета на договора. Според
формираната съдебна практика / реш.314/29.07.2019г. по т.д. № 1766/16г.
на ВКС, ІІ т.о. и др./ клаузата на чл.1, ал.1 от договора за кредит е изразена
по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, поради
което и доколкото касае основния предмет на договора, тя не следва да се
преценява като неравноправна. Същото се
отнася и за клаузите на чл.1 ал.3 и
чл.2 ал.1 и ал.3 от договора.
Съдът намира
за неоснователно твърдението на ищеца по насрещния иск за неравноправност на
клаузите на чл.3 ал.1 от
договора, предвиждаща, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1,15 пункта, като към
момента на сключване на договора този БЛП е в размер на 4,5 %. Клаузата касае
основния предмет на договора – неговата цена, а именно – определянето на
размера на възнаградителната лихва като
сбор от две компоненти – константна надбавка /1,15 пункта/ и БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове / 4,5% към момента на сключване на
договора/, поради което въпросът да неравноправността й може да бъде
разглеждан единствено и само, ако
уговорката е неясна и неразбираема – чл.145 ал.2 ЗЗП. Следователно клаузата на
чл.3 ал.1 от договора урежда «изначалните условия» на договора за кредит към
момента на сключването му, като страните са били напълно наясно с тях и с
подписването на
договора са изразили съгласието си с конкретния размер на
БЛП към сключването на договора, съответно с цената на предоставения кредит и
погасителния план към него. Доколкото клаузата касае съществен елемент на
договора – неговата цена, приемането на тази клауза за нищожна би довело до
нищожност на целия договор. Като последица за банката би възникнало вземане за
връщане, поради начална липса на основание, на целия предоставен от нея паричен
ресурс, което не покрива интереса на потребителите, договорили връщането му
разсрочено за период от 25 години. Съдебната практика еднозначно приема, че
независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване
от потребителя на чуждестранната валута, този договор не може да се приравни на
договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута / т.20 от определението по
С-119/17 на СЕС/, с оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове. Ето защо се налага извода, че клаузата на чл.3 ал.1 от
договора за кредит е ясна и разбираема за средния потребител, поради което
същата не се явява неравноправна.
В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият
Базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Тази клауза е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Промяната на стойността на БЛП е предоставена изцяло на
преценката на банката, без да е посочена методика за тази промяна, обосноваща
извод за наличие на основателна причина по чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП или зависимост
от външни фактори съгласно чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, поради което по отношение на
тази клауза посочените изключения са неприложими. При липса на обвързаност на
изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга и следователно
не е изпълено изискването за добросъвестност.
Клаузата на чл. 21, ал. 1 от договора, според която кредитополучателят има право да поиска от Банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български
лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна,
съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, също се
преценява като неравноправна, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя, като
включително се изисква заплащането на комисионна. Налице е значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора в
ущърб на потребителя.
Чл.23 ал.1 и
ал.2 от договора съдържат изцяло неравноправни клаузи, по съображения, подробно
изложени по –горе в мотивите на настоящото решение.
Следователно установителната претенция е основателна по отношение на
клаузите на чл.3 ал.5, чл.21 ал.1, чл.23 ал.1 и ал.2 от процесния договор за
кредит, които се преценяват като неравноправни. В останалата си част искът
насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат
разноски както следва : Банката е направила разноски за двете инстанции
съобразно представени списъци по чл.80 ГПК в общ размер на 5 276,43лв. С
оглед уважената част на иска й се дължат 643,32лв.
Ответникът е направил разноски за двете инстанции в размер на 4 555лв.
Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат 3 999,64лв. Или изчислени по компенсация на ответника се
дължат 3 356,32лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 69/17.01.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1605/2017г. в частта, в която
е отхвърлен предявения от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш.
и П. Д. срещу Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** частичен положителен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца частично дължима главница
за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е
издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д № 11742/2017 год. на Варненски
районен съд ЗА СУМАТА
от 7 870,69 швейцарски франка; в частта, в която е прогласена, по иск на Д.Р.К. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр. София НИЩОЖНОСТТА като неравноправни на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т.19 от ЗЗП,
поради недопустимо прехвърляне
на валутния риск върху потребителя и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
31067/29.11.2007 год., на основание чл. 146, ал.1 чл. 143,
т.10 ЗЗП, с оглед липсва
индивидуално договаряне на особено значим елемент от клаузата, позволяваща на
банката да упражнява право да обявява нов размер на БЛП и съответно да
преизчислява вноските по първоначален погасителен план; в частта, в която е
отхвърлен иска за прогласяване нищожносттта като неравноправни на клаузите на чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., като неоснователен, както и в
частта, в която „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдена да заплати
на Д.Р.К. съдебно-деловодни разноски за
горницата над 3 999,64лв до присъдените 4 555лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д. сумата от 7 870,69 швейцарски франка, представляваща частично дължима
главница от общ размер от 103 093,33 швейцарски франка за периода от
03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е
издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д № 11742/2017 год. на
Варненски районен съд.
ПРОГЛАСЯВА, по иск на Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 НИЩОЖНОСТТА
като неравноправни по чл.143 т.19 от ЗЗП
на клаузите на чл. 23 ал.1 и ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., сключен между Д.Р.К. и
«Юробанк България» АД , имащи следното съдържание : чл. 23, ал. 1 – Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или
продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; чл. 23, ал. 2 – Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Р.К. срещу «Юробанк България» АД за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на клаузите на 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл.
2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т.19 от ЗЗП, както
и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от същия договор.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: