Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2377
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М.С.Ч. срещу
решение от 11.07.2018 г. по гр.д. №49460/2017 г. на Софийския районен съд, 118
състав, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 2081,54 лв., от която 73,48 лв. за дялово разпределение, за
доставена до топлоснабден имот – ап. №92, находящ се в гр. София, жк. „**********,
аб. №104342, топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законна лихва за периода от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 251,28 лв. за периода 15.09.2015 г. – 04.04.2017 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22956/2017 г.
по описа на СРС, 118 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно
и неправилно. Поддържа, че по делото не
е събрана дължимата държавна такса за образуване на първоинстанционното исково
производство. Сочи, че по делото липсват доказателства за изпадането и в
забава. Твърдят също, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са в
облигационни отношения с ищеца, както и че не е установено реалното потребено
количество топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове за главница за незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово
разпределение и за лихва за забава. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Т.С.”
ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неплащането на дължимата държавна такса не води до недопустимост на
постановеното решение, а е основание за осъждане на съответната страна по реда
на чл.77 ГПК, а и настоящият съдебен състав намира, че СРС е събрал дължимата
държавна такса в пълния и размер. Обжалваното решение е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ
отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не е
оспорил, че е бил ползвател на процесния топлоснабден имот през процесния
период в срока за отговор по чл.131 ГПК, като това обстоятелство се установява
и от представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено
право на ползване №145, т. І, н.д. №157/22.12.2004 г. на нот. Красимир Спасов.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която
се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за
дялово разпределение. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ответника и за
дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката
От заключението на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ, дължими
от ответника за процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото
разпределение, са в общ размер на 2008,04 лв.
По делото е установено, че за процесния период услугата
дялово разпределение е извършвана от „Т.С.“ ЕООД, поради което и с оглед
осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, която услуга е в общ
размер на сумата от 74,38 лв., видно от приетото по делото заключение на СТЕ.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. Съгласно чл.31
ал.1 от същите, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32
ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на
тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури,
обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на 30-дневен срок от
датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на 30-дневния срок от
издаване на общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия.
Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако
не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача. Доколкото ответникът не е
оспорил в срока за отговор по чл.131 ГПК факта, че общите фактури са
публикувани и че сумите по тях са изискуеми, то обезщетение за забава в размер
на законната лихва се дължи.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №448853/11.07.2018
г., постановено по гр.д. №49460/2017 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.