№ 260090 / 5.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично
заседание на 05 откомври.......……..…………...……………………………….
през две хиляди и двадесета година..….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Ц.
при секретаря Гинка Митова...................…………..….…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Ц...……………………....……….........АН дело 1073 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К - 0029865/ 16.07.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите на на „Т. Б. А. Б. Е. със седалище и адрес на управление град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 6 000.00 лева на основание чл.45 ал.2 от ЗЗП за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗЗП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият Дружеството, който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излагат конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство не се явява представител. Представят молба, в която са изложени доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема писмено становище развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно. Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършени проверки на 31.01.2020г. с Констативен протокол № К-2701639 в офис на „Т. Б. А. Б. Е. в гр. Монтана, ул. „Александър Стамболийски” № 18, на 17.02.2020 г. с Протокол за проверка на документи /ППД/ № К-0121581, и на 21.02.2020 г. с ППД № К-0121583 в офиса на КЗП в гр. Монтана, е установено следното нарушение:
На 09.01.2020г. кредиторът „Т. Б. А. Б. Е. чрез кредитен посредник „В. Л. Е. е сключил с потребителката Й. Й. Н. Договор за потребителски кредит № **********, като свързан договор за придобиване на стоки от продавача „В. Л. Е. в извън негов търговски обект в хотел „Огоста” в гр. Монтана, ул. „Пейо Яворов” № 1.
При сключване на договора е изискал заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 264.00 лв. като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това действие на кредитора се доказва от съдържанието на сключения договор /страница 1, чл.7.1 „еднократна такса за оценка на риска” - 264 лв./. Еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план и предвид заявеното му желание в Искането - декларация, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора”.
Проверката е извършена във връзка с подадена в КЗП жалба вх. № М-03-38/ 30.01.2020г. от потребителката Й. Й. Н., относно подадено от нея заявление вх. № ТС 487275 за отказ от Договор за потребителски кредит № **********/09.01.2020г. в законоустановения срок, който кредиторът не е прекратил до момента на подаване на жалбата.
Според изложеното в жалбата потребителката е получила стоката - сокоизстисквачка на стойност 2 200.00 лв. при сключване на договора за кредит, която е върнала на търговеца „В. Л. Е. на 23.01.2020г, заедно с попълнен стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора. Потребителката се обръща към КЗП за съдействие, с искане за прекратяване на договора за кредит. Към жалбата е приложила сключения от нея договор и входящия номер на заявлението за отказ от същия, товарителница № 1-00050919007141-0010001180016/ 23.01.2020г. и касов бон № DT 730336/23.01.2020г, издадени от „Спиди” АД.
По време на проверката в офиса на кредитора е изискан горепосочения договор с жалбоподателката и заявлението за отказ от него, но не са предоставени. Поради което с Констативния протокол са изискани тези документи, както и становище по жалбата, в което да бъде изяснено, как се извършва оценка на риска по договора за кредит по време на презентацията на продавача „В. Л. Е.. Изисканите документи са представени от представител на кредитора на 17.02.2020 г. при последваща проверка с Протокол за проверка на документи № К-0121581 в офиса на КЗП-РД Монтана. От съдържанието на представеното становище става ясно, че таксата за оценка на риска е свързана с извършени разходи за анализ на кредитоспособността на клиента и представлява процент от размера на кредита. Таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит или може да бъде финансирана от банката при заявено желание на клиента. Видно е, че заплащането и начисляването на таксата е действие, което е свързано с усвояване и управление на кредита, тъй като се изисква, за да бъде сключен договор за кредит.
От представените документи е доказано по несъмнен начин, че кредиторът „Т. Б. А. Б. Е. изисква заплащане на непозволена в Закона за потребителския кредит такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид констатираното актосъставителят е приле, че с това деяние кредиторът, жалбоподател в настоящето производство е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Нарушението е извършено повторно, след влязло в сила решение на Адиминистративен съд гр. Монтана.
При предявяването на АУАН жалбоподателя не правил възражения. В срокът на чл.44 от ЗАНН не направил писмени възражения. Предвид на това АНО счел издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на В.Б.Ц. и К.Х.И. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е определено наказанието.
При издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Нарушението е описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено в състава на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието на акта, но не е подал възражение срещу него. Същият е изложил в писмен вид становището си след съставения констативен протокол.
Атакуваното НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени факти и обстоятелства, и е анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.10а, ал.2 от от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Жалбоподателят „Т. Б. А. Б. Е. е санкциониран за това, че при сключване на договора е изискал заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 264.00 лв. като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския креди /ЗПК/, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата е удържана от отпуснатата сума и е следвало да се възстановява от кредитополучателя, жалбоподател в настоящето производство с месечните погасителни вноски. Жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства, с които да обори констатациите от проверката и не е доказал, че събираната еднократна такса е предназначена за други допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Следва да се отбележи още, че в случая се касае за трайно наложила се практика в дейността на жалбоподателя, с която се нарушават правата на потребителите. Нарушението е извършено повторно, след влязло на 01.04.2019г. в законна сила решение по КАНД № 79/2019г. на Административен съд - Монтана, /АНД № 1758/2018 г. на Районен съд - Монтана/.
Предвид тежестта на нарушението и правните му последици, съдът намира, че в конкретният случай не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, особено като се вземе предвид и обстоятелството, че се касае до повторно нарушение. Наложеното наказание имуществена санкция в размер от 6 000.00 лева е граничещ с минимума предвиден в закона, но съдът намира, че следва да се намали до минималния предвиден в правната норма размер, а именно на имуществена санкция в размер на 5000.00 лева. Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и с така намалено наказание.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № К - 0029865/ 16.07.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Т. Б. А. Б. Е. със седалище и адрес на управление град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 6 000.00 лева на основание чл.45 ал.2 от ЗЗП за нарушение на чл.10а ал.2 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА същото на 5 000.00 лева имуществена санкция.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б. Е. със седалище и адрес на управление град София, р-н Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: