Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260365

 

гр.Бургас, 26.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                            

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 136 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Б.А.С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М.Т. – САК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 20-0346-000228/05.10.2020 г., издадено от началник група към РУ-***, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Прави се анализ на фактическата обстановка. Не се оспорва, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като след извършена проверка с техническо средство е билa констатирана концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.19 на хиляда. Посочва се обаче, че С. не е бил съгласен с показанието на техническото средство и е поискал да даде кръв за анализ.Това му право е било осуетено, защото контролните органи са му дали прекалено кратък срок за явяване в Спешния център в гр. ***, което в комбинация с непознаването на града и невъзможността да ползва лекия си автомобил, за да се придвижи до мястото, е попречило на жалбоподателя да се яви в срок и да даде проба. Допълва се, че съставеният АУАН е напълно нечетлив, което му е попречило да разбере в какво се „обвинява“ и да организира адекватно защитата си. Изтъква се също така, че в издаденото НП не са били обсъдени възраженията на С., както и че АНО е посочил концентрация на алкохол от 1,92 на хиляда, което драстично се разминава с това, отразено в АУАН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Владикова – БАК, преупълномощена от адв. Т. - САК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, пледирайки за отмяна на санкционния акт. 

            Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 – НП е връчено на жалбоподателя на 10.11.2020 г., а жалбата е депозирана на 13.11.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 05.09.2020 г., около 01.58 часа актосъставителят В.Х. - мл. автоконтрольор при РУ-***, съвместно с колегата си – св. Н.Т. ***, командирован в РУ-***, изпълнявала служебните си задължения в гр. ***. На общински път BGS1211, до паркинга на вилно селище „***“ полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се в поска към гр. *** и управляван от жалбоподателя С.. Била извършена проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фаб. № 0061, който отчел концентрация на алкохол от 1,19 промила в издишания въздух.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0067761 (л. 17) за явяване във ФСМП-*** и даване на кръвна проба. Водачът изрично посочил, че не приема показанието на техническото средство и изявил желание да даде проба. Срокът за явяване в здравното заведение бил определен от актосъставителя на 30 минути – т.е. до 02.40 часа.

С оглед показанието на техническото средство и предвид отчетения резултат - Х. съставила срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 45573, в който квалифицирала горните факти като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения.

След връчване на акта полицейските служители се отправили към ФСМП-***, къде изчакали, за да видят дали водачът ще се яви да даде проба. В определения срок С. не се явил, като това обстоятелство било надлежно удостоверено от медицинското лице на  гърба на талона. В последствие жалбоподателят се явил в здравното заведение, придружаван от баща си, като поискал да даде проба, но поради изтичане на определения срок, такава проба не била взета.

Към датата на извършване на проверка с техническото средство то било годно и калибрирано, видно от приложения протокол (л. 27-28). 

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения (л. 10-11), в които изложил възражения за незаконосъобразност на съставения АУАН и нарушено право на защита, аналогични с тези в процесната жалба. Поискал производството да бъде прекратено.

Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а въз основа на АУАН на 05.10.2020 г. издал обжалваното НП, в което приел фактическата обстановка, изложена в акта, посочвайки обаче, че концентрацията на алкохол е 1,92 на хиляда. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка с техническо средство, отчело концентрация на алкохол 1,19 на хиляда, но счита, че са били допуснати съществени нарушения и  производството е било опорочено.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Константин Петков – Началник група към РУ-***, който към дата 05.10.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които са довели до опорочаване на цялото производство.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние (обективни и субективни признаци), дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но при различни съставомерни факти. 

В конкретния случай в АУАН изрично е посочено, че концентрацията на алкохол, съгласно показанията на техническото средство е „1,19“ на хиляда. Точният размер на концентрацията на алкохол е особено съществен елемент от обективна страна, доколкото съобразно него се определя дали поведението на водача е административно нарушение (при концентрация от 0,5 до 1,2 на хиляда) или не (при концентрация до 0,5 на хиляда), или пък съставлява престъпление (при концентрация над 1,2 на хиляда). Концентрацията определя и конкретното наказание, в случай че се касае за административно нарушение, доколкото в чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП са предвидени различни санкции в зависимост от това дали се касае за концентрация от 0,5 до 0,8 на хиляда или над 0,8 до 1,2 на хиляда.

Същевременно в наказателното постановление, неясно защо и на база на какви доказателства, АНО е приел, че концентрацията на алкохол е „1,92“ на хиляда – т.е. допуснато е особено съществено разминаваме в основен съставомерен признак от обективна страна между повдигнатото с АУАН „обвинение“ и НП, с което жалбоподателят е санкциониран за същото деяние. По този начин, не само че жалбоподателят не може да разбере за какво точно нарушение е наказан и не само, че е налице съществено разминаване между АУАН и НП, но се достига и до ситуация, в която реално С. е наказан за деяние, което не е административно нарушение. Това е така доколкото фактите отразени в обстоятелствената част на НП са за концентрация над 1,2 на хиляда (1,92 на хиляда), което автоматично прави така описаното деяние престъпно по чл. 343б, ал. 1 НК, а не административно нарушение – т.е. с НП АНО едновременно е описал от фактическа страна деяние, което не е въобще административно нарушение, но наред това е наложил санкция като за такова нарушение. По мнение на настоящия състав това е особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до извод за порочност на цялото производство и налага отмяна на НП само на това основание.

Горното нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й (с едни от последните изменения на НПК е въведена очевидната фактическа грешка, но тя е неприложима в това производство). Несъответствието на посочената в наказателното постановление концентрация на алкохол с тази посочена в АУАН не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма на първо място касае нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай. На второ място чл. 53 ал. 2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма.

Поради изложените по-горе мотиви съдът в настоящия му състав счита, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на закона, което е довело до незаконосъобразност на издадения санкционен акт, налагащ неговата отмяна.

С оглед пълнота съдът следва да посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя, че производството е било опорочено, защото връченият му препис от АУАН е бил нечетлив. Дори да се приеме, че в действителност копието от акта на жалбоподателя е нечетливо - то това не променя факта, че преписът представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са му създадени пречки за да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”, още повече, че от подадено възражение срещу акта става ясно, че С. много добре е бил наясно с неговото съдържание. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по  к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-Бургас, Решение №  104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо  съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“

Неотносимо към законосъобразността на издаденото НП е кога на водача е била връчена ЗППАМ, с която е било отнето СУМПС, доколкото временното отнемана на свидетелството е принудителна административна мярка, която се налага по друг ред – отделно и независимо от реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето. Евентуални нарушения в процедурата по налагане на ПАМ не рефлектират директно в производството по ЗАНН, поради което и съдът не се спира подробно на тях.

Възражението, че жалбоподателят не е могъл да се яви във ФСМП-*** в срок по обективни причини – не се споделят от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) - концентрацията на алкохол в кръвта  се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на неявяване в определения срок на посоченото място. В случая актосъставителят е определил срок за явяване в здравно заведение в срок близък до максималния от 45 минути, а именно – 30 минути, който, видно от показанията на св. Т., е напълно съобразен с отдалечеността на ФСМП-*** от мястото на проверката. Въпреки това С. не е спазил този срок, а се е явил едва след неговото изтичане. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай правата му са гарантирани по пълен начин и му е дадена възможност да ги реализира в необходимите срокове за това. Според чл. 6, ал. 9 и чл. 15, ал. 5, изр. 1 от Наредбата - вземането на кръв при изследване за алкохол се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят се е явил след този срок. Поради тази причина за служителите в здравното заведение не е съществувало задължение да вземат от него кръв за анализ. Единствената такава възможност е предвидена в чл. 15, ал. 5, изр. 2 от Наредбата – при наличието на обективни причини за вземането на кръв след определеното време (ангажираност на медицинските лица и др. подобни). По делото не се доказаха такива обективни причини. Твърденията, че жалбоподателят не е могъл да си вземе такси и че е вървял пеш – не се доказват. Тъкмо напротив – в съдебното заседание св. Т. заяви, че С. се е явил със закъснение заедно с баща си – т.е. жалбоподателят обективно е имал достатъчно време, за да повика баща си, да го изчака и заедно с него да се яви в здравното заведение. При тези факти съдът счита, че не са събрани никакви доказателства за наистина обективна и извинителна причина за неявяване в срок. Следва да се посочи, че този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 760/17.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 641/19г. на АдмС-Бургас; Решение № 741/15.04.2019г. по к.н.а.х.д. № 151/19г. на АдмС-Бургас; Решение № 2376 от 21.11.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2843/2019 г.; Решение № 118 от 9.11.2018 г. на АдмС - Силистра по адм. д. № 179/2018 г. и много други.

Въпреки това, посочените от съда процесуални нарушения в производството по ангажиране на отговорността на жалбоподателя са съществени и са опорочили производството в степен, налагаща отмяна на НП.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила ИЗРИЧНО искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.

 

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0346-000228/05.10.2020 г., издадено от началник група към РУ-***, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Б.А.С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.