№ 946
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501365 по описа за 2024 година
-ти
Обжалвано е решение № 258/13.01.24г. на Пловдивския районен съд, ХV гр.
с., поставено по гр. д. № 5376/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска да бъде
уднановено, че А. Д. Д., ЕГН ********** дължи на Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49,
бл. 53 Е, вх. В главница за разликата над 7,17 лева до пълния предявен размер 2219,11
лева, както и искомете за установяване дължимост на сумите: 695,81 лева - договорна
лихва за периода от 15.09.2021 г. - 05.09.2022 г.; сумата от 292,02 лева - обезщетение за
забава за периода от 16.12.2020 г.- 05.09.2022 г.; сумата от 500 лева – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителна услуга Фаст и 1200 лева - възнаграждение за закупен
пакет от допълнителна услуга Флекс, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 7690/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 15569/2022 г. по описа на ПРС, III
бр.с.
Подадена е и частна жалба против Определение № 4097/02.04.24г., с което се
оставя без уважение молба от 08.02.24г. от ответното дружество, чрез своя
процесуален представител юрк. С., за изменение на постановеното по делото Решение
№ 258/13.01.24г. на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските.
Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* моли съда
отмени решението на районния съд в обжалваната част, по съображения подробно
изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове, а
относно определението за разноските моли съда да намали размера на присъдените в
1
полза на насрещната страна разноски по начин и до размери посочени в частната
жалба.
Въззиваемата страна А. Д. Д. не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спора, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №
40002198894 от 26.11.2020 г., по силата на който на А. Д. Д. е предоставена сума в
размер на 3000 лева, при уговорен ГЛП - 41 % и ГПР - 49 %. Съгласно чл. 4 от Общите
условия към договора клиентят А. Д. следва да заплати договорно възнаграждение,
което ще бъде разсрочено във времето и ще се погасява в рамките на погасителния
план. Според клаузата на чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължи
заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 750 лева и „Флекси“ в размер
на 1800 лева. Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
общ размер на 6915,97 лева, която сума А. Д. следва да върне за срок от 24 месеца с
месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 288,19 лева. Уговорена е
и договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 49.00 %.
Безспорно е установено, че жалбоподателяг е превел по банкова сметка на
въззивоемата 3000 лв., както и че са извършвани плащания по договора на седем
пълни и една частична вноска. Не се спои и за това, че страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор е за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици ще намерят приложение правилата ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК и когато не
са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нарушенияга на което е да
е от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49%, а възнаградителната лихва - 41.00 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата от повече от 7 % между размера на ГПР и лихвата, която е
част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е
оскъпяването по кредита.
По отношение на възнаграждението за допълнителни услуги: Според Общите
условия, допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит - чл.15.1, а допълнителната услуга
„Флекси“ - чл.15.2 възможността да се променя погасителния план при определени
условия, включваща възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на размера на определен брой погасителни вноски;
2
възможност за промяна на датата на падежа на погасителните вноски. Нормата на чл.
10а ЗПК предвижда възможността кредиторът по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора, които нямат пряко отношение към предоставяне на паричната
сума. В настоящия случай, услугата „Фаст“ представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по „Флекси“ имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение и затова посочения в договора годишен процент на разходите
от 49,00 % не е действителният, а вън от това посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Изложеното налага извода, че клаузата за дължимост на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги е нищожна, като противоречаща на закона и добрите
нрави. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, е предвидено, че клаузи в договора за
потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни. При
установена недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата.
От приетата по делото справка за заплатени суми се изяснява, че клиентът е
заплатил на кредитора сума по процесния договор към 28.10.2022г. сума в общ размер
от 2622,83 лева. В течение на производството е заплатена сума в размер на 370 лева,
като е представената разписка за плащане от 20.11.2023 г. Така заплатените от
въззеваемата суми в полза на кредитора са общо в размер на 2992,83 лв. След като
длъжникът по недействителния договор за кредит дължи чистата стойност на кредита,
чийто размер е 3000 лв., то разликата между получената и общо платената сума е 7,17
лева, до която сума остава дължима по договора и до който размер предявения
установителния иск следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението - 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 23 от ЗПК предявените установителни искове за сумите:
695,81 лева – договорно възнаграждение за периода 15.09.2021 г. - 05.09.2022г.; 500
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга Фаст; 1200 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга Флекс и 292,02 – лихви за
забава за периода 16.12.2020 г.– 05.09.2022 г., следва да бъдат отхвърлени като
3
неоснователни, като последната сума би била дължима, но предвид извършените
плащания нейния размер следва да е по – нисък, но доказателства за това не са
ангажирани.
Като е достигнал същите правни изводи и е уважил искът за установяване
дължимост на главницата в указания размер и е отхвърлил останалите искове,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
По частната жалба против определението за изменение на решението в частта
му за разноските: При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът след
като съобрази интереса от водене на делото, обстоятелството че във възражението и в
производството но чл. 422 от ГПК се спори единствено около действителността на
процесния договор за потребителски кредит, по който въпрос е формирана утвърдена
съдебна практика, а за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител съдът дължи и служебно проверка (вж. чл.7, ал.3 ГПК), както и това, че
разноските в заповедното производство трябва да се в по – нисък размер, спрямо
исковото производство, а също така и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС
по дело С-438/22г., намира, че определението на районния съд разноски следва да се
намалят до размерите от 300в. За заповедното производство и 400лв. За
производството по чл. 422 ГПК, в който смисъл обжалваната определение следва да се
измени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/13.01.24г. на Пловдивския районен съд, ХV
гр. с., поставено по гр. д. № 5376/23г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска да бъде
установено, че А. Д. Д., ЕГН ********** дължи на Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49,
бл. 53 Е, вх. „В“ главница за разликата над 7,17 лева до пълния предявен размер
2219,11 лева, както и исковете за установяване дължимост на сумите: 695,81 лева -
договорна лихва за периода от 15.09.2021 г. - 05.09.2022 г.; сумата от 292,02 лева -
обезщетение за забава за периода от 16.12.2020 г.- 05.09.2022 г.; сумата от 500 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга Фаст и 1200 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга Флекс, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7690/01.11.2022 г. по ч.гр.д. №
15569/2022 г. по описа на ПРС, III бр.с.
ОТМЕНЯ Определение № 4097/02.04.24г., в частта с което се оставя без
уважение молба от 08.02.24г. от ответното дружество, чрез своя процесуален
4
представител юрк. С., за изменение на постановеното по делото Решение №
258/13.01.24г. на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските за разиката от 300
(триста) лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 15569/22г.по описа
–ти
на ПдРС, III бр. с. до присъдените 789.53 (седемстотин осемдесет и девет лева и
петдесет и три стотинки), както и за разликата от 400 (четиристотин) лева за
–ти
направените в производството по гр. д. № 5376/23г. по описа на ПдРС, ХV гр. с. до
присъдените 789.53 (седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5