№ 2604
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509088 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 436 ГПК.
Образувано е жалба от М. О. срещу постановление от 02.08.2022 г.
по и.д. 20228390400153 по описа на ЧСИ И.М.К., с което е отказано искането
на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело до сумата от
200 лв. и за намаляване на определените по делото разноски.
Излага доводи за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като
следва да бъде намалено до 200 лв. за образуване на делото, евентуално да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за водене на делото, но в размер
на 1 060 лв., тъй като по делото липсват данни за фактическа и правна
сложност. Посочва, че таксaта по т.26 ТТРЗЧСИ се изчислява единствено
върху сума от изпълнителния лист, но не и дължими такси и разноски по
изпълнителното дело.
Подаден е отговор на частната жалба от взискателя, с която посочва,
че постановеното постановление е правилно.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че длъжникът е получил ПДИ
на 16.06.2022 г., в която е инкорпорирано и постановлението за разноски,
като в законовия срок не е обжалвал същото. На 01.08.2022 г. след внасяне на
20 % от дълга е поискал разсрочване на изпълнението и спиране на
производството. Сочи се, че жалбата от 0-2.08.2022 г. е недопустима, тъй
като е подадена след изтичане на срока за обжалване на постановлението за
разноските. Излага доводи за извършване на процесуални действия от
1
процесуалния представител на взискателя, а определените такси са събрани
съобразно ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните
по делото, съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството по и.д.20228390400153 по описа на ЧСИ И.М.К. е
образувано по молба от 23.03.2022 г. на В.И.К., чрез адв. Н.А., въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. 43216/2018 по описа на СРС и гр.д. №
15644/2019 по описа, с който М. О. е осъден да заплати на В.И.К. сумата от
900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 954,39 лв. –
депозит за особен представител. Представено е и пълномощно, както и
договор за правна защита и съдействие от 18.02.2022 г., сключен между
взискателя В.И.К. и Н.А., като е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 000 лв.
С молбата от 23.03.2022 г. взискателят е направил искане да се
направи справка за наличните банкови сметки на длъжника и да се наложи
запор върху тях, както и да се направи справка за наличното недвижимо
имущество и да се наложи възбрана върху него.
На 13.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „П.И.Б.“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
На 13.04.2022 г. е изпратена до Агенция по вписванията молба за
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
На 13.04.2022 г. е изпратено запорно съобщение до СДВР, отдел
пътна полиция за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника.
По делото е изготвена покана за доброволно изпълнение на
13.04.2022 г., връчена на длъжника на 16.06.2022 година в кантората на ЧСИ,
с отбелязване на деловодителя, че лицето е отказало да получи ПДИ. В
покана за доброволно изпълнение е посочено, че към 20.05.2022 г. длъжникът
М. О. дължи сумата от общо 22 763,23 лева, включително и 3000 лв.
адвокатско възнаграждение.
На 16.06.2022 г. е подадена молба от длъжника, която е направено
искане да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка.
На 28.06.2022 г. е подадена молба от длъжника, с която е заявил
готовност за заплащане на вноски в размер на 500 лв. месечно. В молбата е
посочено, че се подава във връзка с получена ПДИ от длъжника, във връзка с
дълг в размер на 22 763,23 лева.
На 27.07.2022 г. е изпратена молба за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размер на 1 260 лв., с доводи идентични с тези в
настоящата жалба.
На 28.07.2022 г. е постановен отказ от ЧСИ за намаляване на
адвокатското възнаграждение, връчено на посочения от процесуалния
2
пълномощника на ответника електронен адрес на 28.07.2022 г.
На 02.08.2022 г. длъжникът М. О., чрез адв. Р.П. отново прави
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на 1 260 лв.
и да бъде намалена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, с оглед действителния обем на
извършените действия от взискателя, съответно неговия пълномощник в
производството.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил
уважение, тъй като постановление за разноски е влязло в сила.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
следното от правна страна:
За да прецени допустимостта на жалбата, Съдът съобразява
следното:
Както е посочено и в ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен
да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт,
с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските, което се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение, при което всеки изпълнителен способ
представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия
се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът
на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие. На основание чл. 79 ГПК,
между него и длъжника възниква материалноправно отношение за
възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има
вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното
изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното
задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство. То обаче се събира в това производство, като е необходимо да
бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа
по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като
възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по
изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението
именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е
необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява
пряко изпълнително основание.
Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да
документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на
3
предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и
направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото
си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по
изпълнението.
По тези съображения ОСГГТК на ВКС сочи, че използвания в чл.
435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на
размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание
и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай, има определени разноски в ПДИ, която е
получена най-късно на 28.06.2022 г. от длъжника, с оглед признанието,
съдържащо се в молбата от 28.06.2022 г, че е получил ПДИ.
След това не е постановяван друг акт на ЧСИ, в който да са
определяни разноски.
Съгласно установената практика (определение № 170 от 25.03.2011
г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV ГО) жалбата срещу отказ на ЧСИ да
намали по възражение на длъжника по изпълнението адвокатския хонорар,
който в изпълнителното производство взискателят е платил за
представителство и на който има право, е допустима и подлежи на
разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче трябва да има
надлежен акт на ЧСИ, с което да отказва намаляване на адвокатския хонорар.
Аргументите са и от ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, според което
производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно
да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване.
С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
несъдебен акт.
В конкретния случай се установява, че по искането по чл. 248 от
ГПК за изменение на определените разноски в ПДИ от 13.04.2022 г., ЧСИ се е
произнесъл с изричен акт, с който е оставил същото без уважение – това е и
атакуваният акт от 02.08.2022 година.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК – на 11.08.2022 г. от
надлежно легитимирано лице- длъжник по ИД. Следователно, жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както бе посочено и по-горе, по конкретното ИД има само един акт,
в който ЧСИ е определил разноски – в ПДИ от 13.04.2022 година.
Това са както разноските за адвокатско възнаграждение, така и
4
определените такси по т. 26 от ТТЗЧСИ.
Срокът да се иска изменение на този акт от ЧСИ по реда на чл. 248
от ГПК е срокът за подаване на жалбата срещу същия – двуседмичен срок от
узнаването. Видно по делото е, че длъжникът е узнал за акта най-късно на
28.06.2022 година. В двуседмичния срок няма искане за изменение на акта за
разноските. Поради това и Съдът намира, че правилно в атакуваното
разпореждане СИ е оставил искането за изменение на постановлението за
разноските, инкорпорирано в ПДИ от 13.04.2022 година, без уважение, с
оглед на обстоятелството, че същото е влязло в сила.
Всички процесуални права на страните следва да се упражняват по
начин, по който се изключва злоупотребата с права (чл. 3 от ГПК). Поради
това Съдът намира, че е недопустимо с поредни искания (в случая има искане
и от 27.07.2022 г., по което също има произнасяне на ЧСИ от 28.098.2022 г.,
което не е обжалвано) да се търси възстановяване на срок за обжалване на
акта на ЧСИ за определяне на разноски в рамките на изпълнителното
производство.
В конкретната хипотеза длъжникът не е атакувал определените
разноски в ПДИ от 13.04.2022 г. в законовия срок, поради което и с подаване
на нови молби за изменение на определение разноски по изпълнителното
дело, което както бе посочено може по принцип да става в рамките на
изпълнителния процес многократно, с оглед особеностите на същия, но в
случая няма новоопределени разноски след посочените в ПДИ, не може да се
обоснове произнасяне по същество на искането от 02.08.2022 година.
За пълнота, следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя за
начина на определяне на таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ са неоснователни.
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на
„паричното вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се
включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и
разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма
издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство.
Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат
общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден
изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по
изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за
адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с
оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на
взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
5
изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по
постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към
събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните
притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по
Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното
производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на
взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (в този
смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В
подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при
определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 54405/29.08.2022 г.
по описа на СГС от М. О., съдебен адрес: гр. София, ул. *******, адв. Р.П.
срещу постановление от 02.08.2022 г. по и.д. 20228390400153 по описа на
ЧСИ И.М.К., с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по
посоченото изпълнително дело до сумата от 200 лв. и за намаляване на
определените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6