Р Е Ш Е Н И Е
№ 15/7.2.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II - ри състав в публично съдебно заседание, проведено на 10.01.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
участието на секретар Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1197 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 127а от СК
Образувано
е по предявен от П.Р.М. с ЕГН **********, срещу В.С.Г. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 127а от СК - за издаване на заместващо съгласие за
издаване на документ за самоличност за пътуване в чужбина, както и заместващо
съгласие за излизане в чужбина на детето Б. В.Г., ЕГН **********, като осъществява
пътувания до Република Германия и други страни от ЕС, както и транзитно да
преминава през Република Сърбия, за срок от 5 години от влизане решението на
съда в сила, придружавано само от майката или от упълномощено от нея лице.
Ищцата
твърди, че с решение от 16.12.2015г. по
гр. д. на ОС Добрич са й предоставени родителските права спрямо детето Б. В.Г.
и определено местоживеенето при нея като родител, с определение на РС Девня по
гр. д. №1162/2017г. е увеличена месечната издръжка за детето на 140 лв. Твърди,
че ответникът не се интересува от детето, не полага грижи за него, не поддържа
никакви контакти с нея и с детето. Твърди, че смята да се установи за постоянно
в Република Германия, като в интерес на детето е да пребивава и то там предвид
по – добрите условия на живот и изградената трайна емоционална връзка помежду
им. Излага, че разрешението за пребиваване на детето в чужбина е в унисон с
разпоредбите на чл. 35 КРБ за свободно прдвижване на хора ичл.10, т.2 е чл. 3,
ал.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООНна 20.11.1989г ,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и обнародвана в ДВ, съставляваща
неразделна част от българското законодателство.
В
о.с.з. ищцата пояснява, че е работила по два месеца в чужбина за годините 2015
и 2016 г., като през годините 2017 и 2018 г. се е намирала в Република
България, където е полагала труд по трудово правоотношение, за което представя
писмени доказателства – копие от удостоверение от НОИ за изплатени ПОБ по
чл.54б, ал.1 КСО за периода м.10.2017г.
– м. 03.2018г. , копие от трудов договор от 02.07.2018г. , копие от трудова
книжка.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът чрез проц. представител адв. Р. от ВАК депозира
писмен отговор, в който оспорва изцяло иска по чл.127а СК с довода, че детето Б.
В.Г. е в крехка възраст и се нуждае от постоянни грижи. Излага, че намеренията
на молителката да се установи в чужбина и да осигури на детето дом и други
удобства са бъдещи и неподкрепени с доказателства. Оспорва твърденията на
молителката, че не участва в живота на детето и не полага грижи за него. С
оглед на това моли за отхвърляне на иска по чл.127а СК
В
о.с.з. молителката, редовно уведомена, се явява лично и с проц. представител адв. С. Г. от ВАК, като поддържа така предявения
иск. Ответната страна, редовно уведомена, не се явява, без да сочи уважителни
причини за неявяването си, проц. й
представител също не се явява в о.с.з., като представя писмени доказателства за
отсъствие от страната. Доколкото не са представени доказателства по смисъла на
чл.142, ал 2 ГПК за наличие на уважители пречки
и препятствие, което страната да не може да отстрани по отношение на
ответника В.С.Г. относно неговото лично явяване в о.с.з., нито по делото е
депозирана молба, че същият желае да бъде защитаван само и единствено от вече
упълномощения от него проц. представител, съдът даде ход на производството по делото.
Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. ***не изпраща представител в съдебно заседание, не
изразява становище по спора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не
е спорно по делото обстоятелството, че ищцата и ответникът са родители на
детето Б. В.Г., ЕГН **********, като в тази насока е и приетото като
доказателство удостоверение за раждане на детето.
С
Решение по гр. дело 522/2015 на ОС Добрич е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Б. В.Г., ЕГН **********, на неговата
майка П.Р.М., ЕГН **********, определено е местоживеене на детето Б. В.Г., ЕГН **********,
при майката П.Р.М., ЕГН **********, на адрес ***, и е определен режим на личен
контакт на бащата В.С.Г., ЕГН **********, с детето Б. В.Г., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа и 20
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата В.С.Г.,
ЕГН **********, е осъден да заплаща месечна издръжка от 90 лв в полза на детето
Б. В.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка П.Р.М., ЕГН **********, считано от
14.08.2015г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
отменяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
С
протоколно определение от 21.02.2018г. по гр. д. №1162/2017г. на РС Девня е
одобрена постигната спогодба между страните, по силата на която бащата В.С.Г.,
ЕГН **********, се задължава да заплаща месечна издръжка от 140 лв в полза на
детето Б. В.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законне представител П.Р.М.,
ЕГН **********, считано от 21.02.2018г., с падеж на всяко 5-о число от месеца,
за който се дължи, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
отменяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По
делото са представени и приети като доказателства копие от удостоверение от НОИ
за изплатени на молителката ПОБ по чл.54б, ал.1 КСО за периода м.10.2017г. – м. 03.2018г. , копие
от трудов договор на молителката от 02.07.2018г. със срок до 03.07.2019г.,
копие от трудова книжка на молителката.
По
делото е представен и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. ***. Съгласно изложеното в него молителката притежава
необходимия родителски капацитет, семейните фактори и факторите на
обкръжаващата я среда не крият рискове за детето. Същата е създала много добри
социално-битови условия за отглеждане на детето, съумява макар и трудно да
покрива базисните му потребности, между тях не е прекъсвана емоционална връзка,
детето е израснало с нея. По данни на майката бащата не се е срещал с детето и
не се е интересувал от развитието му до момента. Б.посещава детска градина “ З.“
в гр. ***, където е в първа група, адаптирал се е напълно в средата, контактува
свободно с децата в групата, както и с госпожите и персонала.
Ангажирани
по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на
страната на молителката. В своето изложение пред съда свидетелката М. В. Х.,
без родство и дела със страните, излага, че преките и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на детето Б.се полагат от молителката. Излага, че
ответникът не се интересува от сина си, не се обажда и не го е виждал, изплаща
определената месечна сума за издръжка чрез съдебен изпълнител. Твърди, че
молителката иска да се устрои и да работи в чужбина, където условията за
живеене са по- добри. Излага, че бащата не е давал съгласие, детето да напуска
страната с майка си.
В
своето изложение пред съда свидетелят Б.Р. М., брат на молителката, излага, че
от раждането на Б.баща му не се е интересувал от него. Твърди, че пребивава в
Република Германия, като той и майката на молителката ще й окажат помощ, да си намери работа на трудов договор и
жилище в Република Германия и полагане грижи за детето. Излага, че молителката преди
е пребивавала в Република Германия, където е работела като чистачка, но се
върнала в Република България, тъй като й било мъчно за детето.
Съдът
цени показанията на свидетелите въпреки близката родствена връзка на единия от
тях със страната по делото относно отношенията на ответника с детето Б. В.Г.,
доколкото същите се подкрепят и от изложеното в социалния доклад на ДСП ***. В
останалата част относно условията на живот, които майката ще създаде тепърва при
пребиваването си в Република Германия същите не представляват изложение на вече
осъществили се факти и обстоятелства, възприети от свидетелите.
При
своето изслушване от съда молителката заяви, че иска да замине за Република
Германия, където условията са по -добри. Твърди, че детето не може без нея,
винаги иска, да е с нея и даже да спи с нея. Излага, че Б.желае да отиде в
Германия и казва “татко “ на вуйчо си. Твърди, че е писала на баща му във
Фейсбук с въпрос, дали може да изведе детето в чужбина, но той не е отговорил.
Поради
неявяването без уважителни причини на ответника, редовно уведомен, в съдебно
заседание, не бе проведено изслушване на същия
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
на издаването на необходимите лични документи за това, се разрешават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. Според
действащото законодателство – чл. 45, ал. 1 и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на
такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или
заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на
страната. За уважаване на молбата на молителката е необходимо да се установи,
че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно
издаването му на личен документ, в случая международен паспорт, и излизането му
извън страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не
дава разрешението си, е в интерес на детето. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната, като необходимостта може да бъде свързана не само с належащи
обстоятелства - например здравословно състояние, но и с други различни причини,
каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата култура, участие в
културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език или
възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно
местоживеене в друга държава – в този смисъл Решение № 982/15.03.2010 г. по
гр.д. № 900/2009 г. ІV гр.отд на ВКС. Също следва да се има впредвид, че
хипотезата на чл. 127а от СК предвижда възможността да бъде заместено
съгласието на другия родител за
напускане пределите на страна от детето единствено с цел „ пътуване „ . Под „ пътуване „ настоящия съдебен състав разбира
временно напускане пределите на страната, в която детето има трайно
местожителство и последващото му завръщане. Хипотезата не засяга и не урежда
възможността за трайно установяване на територията на друга страна на дете -
български гражданин.
В
случая е налице първата от посочените от правната норма предпоставки - липсва
надлежно изразено съгласие на бащата за осъществяване задгранични пътувания и
за издаване международен паспорт на детето, а от друга страна дори да се
приеме, че в случая не се касае за изрично заявен от бащата отказ, а за
нежелание на същия да окаже на майката на детето нужното съдействие, като
представи декларация с нотариална заверка на подписа, то от доказателствата се
установи, че контактът с майката и детето е преустановен от бащата и
молителката няма възможност да се свърже с ответника, за да получи съгласието
му по тези въпроси, поради което и искът е процесуално допустим за разглеждане.
От
съвкупността на доказателствения материал по делото се установи, че детето Б.се
отглежда в гр. Суворово от своята майка
- молителката П.Р.М., на която са предоставени и упражняването на
родителските права. Установи се, че до
момента молителката полага адекватни грижи за детето, като не се установи
поведението й по някакъв начин да застрашава неговото развитие. В тази връзка
съдът намира, че преценката на молителката относно избора на дестинации и
задгранични пътувания на детето несъмнено ще бъде в негов интерес, както и
провеждането на същите при подходящи условия. Следва също да се отбележи, че разрешението
не се иска за някакъв несигурен район, а по – конкретно за територията на
Република Германия и останалите държави – членки на ЕС, сред които няма такава,
на чиято територия да има гражданска война или епидемична обстановка, създаващи
опасност за живота и здравето на детето. Пътуванията на детето извън
територията на страната също биха допринесли и за обогатяване културата,
познанията, социалните контакти и опита му. Не се събраха доказателства, че
молителката е склонна да препятства контактите на детето с бащата при реално
проявено от страна на последния желание да общува със сина си. Дори и с оглед
изложеното в отговора на исковата молба в субективен план бащата да не се е
дезинтересирал от детето си, липсват доказателства, интересът му да е намерил
някакво обективно проявление, поради което определеният от съда режим на лични
отношения с бащата не следва да се разглежда като пречка за
възможността на детето да осъществява пътувания извън страната. Също при
евентуално нарушаване от страна на майката на определения режим за лични
контакти между детето и бащата, последният разполага със средства за защита, в
това число по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца. От друга страна видно от обясненията на молителката в о.с.з.
и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че молителката желае да се установи в Република
Германия, където евентуално ще си намери работа и ще се устрои да живее. Съгласно
Тълкувателно решение 1/2016г. на ОСГК
на ВКС когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина,
съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето, каквото искане по чл. 59, ал. 9 СК за казуса не е направено. По делото нито се твърди, нито се установява към
датата на приключване на устните състезания молителката да се е устроила в
Република Германия за постоянно или преимуществено да пребивава на територията
на тази държава, да има там сигурна работа, достатъчни доходи и осигурено
жилище, налице са единствено желание и намерение на майката в такава насока. Поради
това съдът като съобрази, че детето Б.се отглежда на територията на Република
България, където разполага с добри социално-битови условия и има създадена
приятелска среда съгласно изложеното в социалния доклад на ДСП ***, като
съобрази и ниската възраст на същото - 4
години, и евентуалното бъдещо
местоживеене на майката в Република Германия и емоционалната връзка на детето с
нея, намира че следва да бъде дадено разрешение детето да пътува извън страната
за период от пет години от датата на влизане решението на съда в сила само по
два пъти годишно и за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни с правото
да преминава транзитно през Република Сърбия, като след изтичането на този
период при продължаващо разногласие между родителите съдът отново следва да
бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на
обстоятелствата с оглед настъпили промени след постановяване на решението, от
значение за интересите на детето – напр. бъдещата учебна ангажираност на
същото. Настоящият съдебен състав намира, че не е в интерес на детето с оглед
твърде малката му възраст да пътува и напуска страната - дома си, детската
градина, роднините и приятелите в Република България, така както е поискано в
исковата молба - по всяко време за
периода от 5 години. Това би довело до чувството за неустановеност, липса на
сигурност и непринадлежност у детето. Следва да се съобрази и факта, че през
този период от време поведението на родителите би било определящо за това, дали
ще е необходима последваща съдебна намеса за даване на разрешение, заместващо
съгласие на бащата.
Следва
да се уважи и искането на молителката за
заместване съгласието на бащата относно снабдяване на детето с международен
паспорт защото пътуването в чужбина предполага наличие на паспорт,
удостоверяващ самоличността на детето извън границите на страната Съгласно
разпоредбите на ЗБЛД, българските граждани имат право да напускат страната и да
се завръщат в нея с паспорт, като същият се издава от МВР на лица, които
пътуват в чужбина за преминаване на държавната граница и пребиваване извън
страната. В този смисъл несъмнено в интерес на детето Б.е да му бъде издаден
международен паспорт, единствено с цел реализацията на правото на детето да
пътува извън страната.
Относно
разноските, съдът намира, че с оглед характера на производството по чл.127а,
ал.2 от СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес,
разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение при делата по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а ал.2 СК, предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното
дете, ползва и двете страни и затова в производството всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора - в този смисъл Определение №385/25.08.2015
по дело №3423/2015 на I гр.отд. на ВКС .
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2
от СК на малолетното дете Б. В.Г. с ЕГН **********, да се издаде
паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено
само от майката П.Р.М. с ЕГН **********, без съгласието на другия
родител В.С.Г., ЕГН **********
В
случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя П.Р.М. с ЕГН **********по реда на чл. 45, ал. 2
от ЗБЛД.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а ал.2
от СК на малолетното дете Б. В.Г. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА извън
пределите на Република България до Република Германия и държавите-членки на Европейския съюз по два
пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни с правото да
преминава транзитно през Република Сърбия, заедно с майка си П.Р.М. с ЕГН **********, или изрично упълномощено от нея лице, без
съгласието на баща си В.С.Г., ЕГН **********, за срок от пет години, считано от
датата на влизане решението на съда в сила
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: .......................